Бих искал да събудя малко тази тема с някои допълнения.
Първо в българския език е прието да се използва думата "евреи" за описание на това, което на английски се нарича Jews, което всъщност означава не евреи, а юдеи.
В Писанието думата Jews (yehudim) се използва за първи път след разделението между царството на Юда и царството на Израел. В царството на Юда участват три племена, едното от които (племето на Леви) не се брои между 12-те племена. В този смисъл под "юдеи" се разбира жителите на Юдовото царство, което включва племето на Юда, племето на Вениамин, и вероятно голяма част от племето на Леви. Останалите 10 племена, включително и някаква част от племето на Леви, са част от Израилевото царство и те представляват така наречените "изгубени племена", защото изгубват своята национална идентичност след запленяването им от асирийците и преселването им извън обещаната земя.
В този смисъл ние трябва да разбираме, че евреи са всички потомци на Яков, но голяма част от тези евреи са днес разпръснати между народите и е възможно да съставляват някои от днешните народи, или да бъдат съставна част от наличните днес множество народи. Със сигурност тези хора не са изчезнали, защото Писанието свидетелства, че те са се преумножили след преселването си извън обещаната земя.
Тук е интересно да се отбележи следния факт. Причина номер едно поради която юдеите отхвърлят че Исус от Назарет е Месията е че според тях Той не изпълнява пророчеството, според което едно от нещата които Месията ще направи е да събере отново заедно юдовите и израилевите племена.
Истината е че Христос прави точно това но по начин по който юдеите нямат очи за да го видят. Когато апостолите отиват по целия свят да проповядват Благовестието, те достигат и до тези "изгубени племена", голяма част от които приемат Благовестието с готовност и радост. По този начин юдеин и израилтянин отново стават едно в Христос. Предстои само съвместното им завръщане в обещаната земя.
Пророчествата показват, че когато БОГ завърне евреите в обещаната земя, това ще стане заедно юдеи и израилтяни, което е още едно свидетелство, че днешната държава Израел е един фалшификат и не изпълнява пророчествата в Библията за възстановяването на Израел .
Но нека да изясним още малко наименованието "юдеи". Когато този термин се появява, както отбелязах и по-горе той включва макар и отчасти 3-те племена - Юда, Вениамин и Леви. Защо отчасти? Защото не всички юдеи се завръщат в обещаната земя след вавилонския плен. Причината не всички да се завърнат е предимно практична, а именно нещата не са никак розови в Юдея, след плена. Тази картина е добре описана в книгите на Ездра и Неемия. Също така от книгата Естир рзбираме, че юдеите са били доста добре установени в Персийската империя, където са се ползвали с много добър социален и материален статут, особено след събитията с Аман и въздигането на Мардохей до втори човек в империята. Персийската империя е била уникално богата и мощна държава, основана върху множество здрави принципи на които днешните така наречени "християнски" държави имат много да завиждат. До част от картината на умопомрачителното богатство на Персийската империя може да се докоснем ако прочетем първата глава на Естир. Ето защо голяма част от юдеите остават в Персия и мнозина от тях вероятно продължават да живеят в Иран до ден днешен. И аз не говоря за юдейските общности в Иран, които се идентифицират като такива, а за онези, които оставайки да живеят в Персия вероятно също губят своята идентичност и днес са приели исляма и се считат за чистокръвни персийци. Като добавим към този факт и това, че на същата тази територия са били населени много и от израилевите племена, то можем да очакваме, че най-вероятно в днешен Иран живеят много повече автентични евреи, истински потомци на Авраам, Исаак и Яков, отколкото във фалшивата държава Израел. Ето защо не трябва да ни учудва огромната враждебност и агресивност, която фалшивия Израел и подопечните им САЩ проявяват спрямо Иран.
След завръщането си в Юдея, юдеите никога не възстановяват чистотата на своята вяра и славата на своето царство. При престоя си във вавилон юдеите приемат множество окултни и езически учения, които примесват със закона на Моисей и така се ражда "юдаизма". Много е важно християните да разбират, че юдаизма, не е оригиналната религия на Моисей и пророците. Никъде в Писанията - вярата на Авраам, Исаак и Яков и закона на Моисей не са наричани юдаизъм.
Казвам това, защото в днешно време страшно много християни (попаднали под ударите на пропагандата на ционизма) биват привлечени към юдаизма, без да разбират, че това е вавилонска религия, а не библейска вяра. Талмуда е сборник от изключително демонични писания и той има основната заслуга за формирането на онова, което се нарича юдеи (Jews) днес.
В дните преди вавилонския плен еврейския народ проявяваше много от делата на плътта, бунта против Бога и закоравяването на сърцето против Бога. Но това беше проявление на естествения човек. След вавилонския плен и въвеждането на вавилонските мистерии във вярата на юдеите, вече имаме не просто естествено проявление на плътта, а демонично закодирано зло в юдаизма, което се преподава и изучава като "Божие слово и учение". С други думи юдаизма обучава ученици на Сатана, точно както Христовото Благовестие обучава ученици на Бога. Не случайно Писанието нарича такива хора - "сатанинска синагога" и сам Исус нарече последователите им - "деца на дявола". Затова състоянието на юдеите се оказва много по-тежко от това на израилтяните, които напълно изгубват вярата и идентичността си.
Ер. 3:11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.
Тук можем да си припомним и думите на Исус, който казва, че е по-добре да си студен отколкото хладък.
Но проблемите на юдеите не свършват до тук. След разпадането на Гръцката империя на 4 части, Юдея остава под контрола на една от тези самостоятелни империи. В един момент император Епифан решава да оскверни Божия храм в Ерусалим и това води до Божия съд върху неговата империя. Юдеите се възползват от този импулс, вдигат бунт и успяват да се освободят. Важно е да се отбележи, че тези събития се случват във време в което Бог е престанал да комуникира с Юда и да изпраща свои пророци към нея. Всичките действия на юдеите са по плът, със силата на човешката мишца, а не със силата на Божия Дух и Божията благодат. В своя устрем юдеите превземат Едом (Идумея) и насилват едомците да приемат юдаизма. Голяма част от едомците приемат юдаизма и остават да живеят в Юда, ставайки идентични и неразличими от останалите юдеи. Това е може би една от най-големите трагедии за юдеите. За тях обаче това е голяма победа. Онези едомци, които отказват да приемат юдаизма и предпочитат заточението се преместват да живеят на север и по-късно се появяват на историческата сцена (според една от версиите) като царството на Хазарите. Много години по-късно голяма част от хазарите също приемат юдаизма и се сливат с тялото на останалите юдеи. Държа да отбележа, че това само една от историческите версии. Според друга версия хазарите са потомци на Тогарма (Бит. 10:3), който е имал 10 сина, единия от които се е казвал Хазар. Според същата теория един от 10-те сина на Тогарма се е казвал Булгар, което би могло да означава, че хазарите не са едомци, а ние българите сме роднини с хазарите (и не само с тях).
Това, което е важно да се разбира за хазарската теория е че тези, които твърдят че хазарите не са семити не са съвсем прави в най-добрия случай, или въобще не са прави. Ако приемем че хазарите са от Тогарма, то тогава наистина те не са семити, защото са потомци на Йафет, а не са Сем. Но ако са от Едом, то тогава те са 100% семити.
Но дори да приемем, че хазарите са от Тогарма и не са семити, то това прави ли всички ашкенази юдеи несемити? Далеч не. Причината за това е че когато хазарския цар решава да приеме юдаизма, юдеите изпращат голямо количество равини (заедно със семействата им) за да ги обучат. Освен това новината, че юдеите си имат свое царство се разчува и мнозина юдеи се преместват да живеят сред хазарите. По този начин в най-лошия случай само част от хазарските юдеи (ашкенази) не са семити. Тук трябва да се добави още един детайл. Според някой изследователи далеч не всички хазари приемат юдаизма, а само хазарския елит. Това означава, че в процентно отношение много малка част от ашкеназите са хазари, а повечето са си юдеи преселени в Хазарския каганат.
Описвам всички тези неща за да разберем по-добре проблема свързан с днешните юдеи (Jews), защото този термин преминава през няколко трансформации.
1. Първите и оригинални юдеи са тези които населяват царството на Юда и се състоят от племената на Юда, Вениамин и Леви. Това са чистите оригинални юдеи, които преди вавилонския плен са държали чистата Авраамова вяра ( в периода, когато не са отстъпвали от нея).
2. След вавилонския плен, имаме отново сравнително етнически чисти юдеи (книгата на Неемия свидетелства, че има смесване с околните народи), но вече вярата на юдеите е силно повлияна от вавилонските религии и е на лице устното предаване на вавилонския Талмуд, който е отявлено демоничен и богопротивен. Исус често се конфронтираше със "преданията на старейшините" които неизбежно са включвали и вавилонските примеси, както и всякакви човешки добавки.
3. След превземането на Идумея (Едом) и включване на голяма част от едомците към тялото на юдеите, вече юдеите не само че имат примеси във своята вяра, но те вече са и етнически примесени. И то не с кого да е, а със своя извечен духовен враг - едомците. Именно в това състояние Исус заварва Юдея. Едомците бидейки много пъргави по плът и народ със силна комбинативност, находчивост и усет за слабите места на противника (Едом беше велик ловец и се замислете какви качества трябва да има един ловец) бързо успяват да превземат позициите на власт и влияние в юдейското общество. По времето на Исус - Ирод, който е едомец е в позиция на цар на Юдея, а голяма част от равините са също едомци.
4. След унищожаването на Ерусалим от римляните и разпръсването на юдеите по цялата земя, останали без храм и жертви равините са принудени са създадат още по-различна версия на юдаизма, която да може да функционира без храм, без жертви и без свещенство. В този период към юдеите се прибавят и много хора от други народи, в това число мнозина гърци в Александрия приемат юдаизма, и днес техните потомци живеят в Израел и се считат официално за "евреи", но мнозина от тях помнят и свидетелстват че бащите им са гърци, а не оригинални евреи. Като добавим към това и прибавянето на хазарите получаваме една изключително примесена етническа картина на онези, които днес се наричат юдеи. Излишно е да се казва, че обещанията към Авраам, Исаак и Яков, към Давид и потомците им не се отнасят до незаконните примеси, а само към оригиналните юдеи, които все пак ги има някъде там в кюпа, но никой не знае точно какъв процент от цялата маса те представляват.
Виждаме обаче, че под наименованието юдеи (Jews) имаме сформирана една взривоопасна смес от хора и учения, която включва от всичко най-свято пред Бога, до всичко най-скверно.
Не случайно през годините на заточение през които юдеите са живели сред другите народи те стотици пъти са били изгонвани отсред народите, които са ги приели като бежанци. Има мнозина християни, които застават и казват, че тези изгонвания на юдеите са били поради това, че народите са мразели Бога и затова са мразели юдеите. Аз обаче бях удивен да видя, че Писанието ни дава изключително точно обяснение защо това се е случило, и не оставя никакво съмнение в кого е причината:
1Сол. 2:15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
Тук апостола говори за юдеите, казвайки, че освен това че те се противят на Бога, Неговите пророци и Неговите слуги, юдеите са противни на всички човеци.
Думата "противни" означава, някой който непрестанно се опълчва срещу другите, като насрещен вятър, някой който винаги върви против доброто и интереса на другите.
Тук е дадено обяснението защо юдеите биват непрестанно гонени и изгонвани. Защото на всяко място където отиват те се съюзяват за да работят против интереса и за ущърб на народите, които са ги подслонили. Това е в самото естество на тази смесица от свято и скверно, Божие и сатанинско.
Божието Слово обаче ни казва, че Христовото тяло, трябва да успее да подбуди към ревност за спасение именно юдеите (Римл. 11:11).
Надявам се в светлината на гореописаното да осъзнаете, че подобна задача е 100% отвъд човешките сили на вярващите. Изисква се мощно действие на Духа в нас и чрез нас, каквото света още не е видял и не е познал. Как би могъл човек да доближи този възел от свято и скверно, от едомци върху които Бог има вечен гняв, и остатъка чисто Авраамово семе избрано по благодат? За такова нещо не е способен никой човек. Това изисква Христовия народ да бъде на съвсем друго духовно ниво. А неадекватността на християните по този въпрос се вижда съвсем ясно днес.
Имаме образуване на два лагера. Единия лагер прегръща ционизма и юдаизма до степен че се кичат със сатанинската на Ремфан, лъжливо наречена звезда на Давид, покланят се на държавата Израел, която действа 100% в сатанинския дух на Едом, и някои започват дори да практикуват ученията на юдаизма.
Другия лагер пък се изпълва с омраза към всичко юдейско, обвинява юдеите за всичките злини по света и стигат до там да заявят, че Бог е приключил с юдеите веднъж и завинаги, че всички юдеи без изключение са сатанинска синагога и че Бог повече няма нищо общо с юдеите и никакви обещания не важат за тях.
Това е което се случва когато човек подходи по плът към може би едно от най-големите предизвикателства пред Христовата общност на земята, което съществува за да ни покаже къде всъщност трябва да бъдем духовно, и е предназначено да ни служи за лакмус за нашето духовно състояние.
И какъв трябва да бъде нашия отклик към всичко това? Ние трябва да паднем на лицата си пред Бога и да изповядаме нашата духовна неадекватност, закоравеност, повърхностност и своеволност и да поискаме Бог да възстанови своята общност на земята по такъв начин, че да можем да изпълним това огромно предизвикателство пред нас - да подбудим юдеите към ревност и завръщането им към вярата. Преди да сме в състояние да извършим всичко това - никакво Христово пришествие няма да има и Бог ще продължи да допуска врага да мачка християните докато накрая се събудят за да живеят не са себе си, а за Божиите цели на земята.