Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[mak]

Преди време четейки за живота на Авраам, много силно впечатление ми оставиха думите на Господ който казва за Авраам:

Битие 18:19 защото го познавам че ще заповяда на синовете си и на дома си след себе си: и ще упазят пътя Господен, да правят правда и съд, за да направи Господ да дойде на Авраама онова което е говорил за него.

А контекста на тези думи

17 И Господ рече: Ще скрия ли аз от Авраама което ще направя?

18 понеже Авраам непременно ще бъде народ велик и силен; и ще се благословят чрез него всичките народи на земята;

И след това Господ казва, защото....

[constant]

Не правиш разлика между праведен човек и оправдан човек

Това ми напомни за следния пасаж:

1Кор. 4:4  Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

Точно тук Павел изявява разликата между тия две неща. От една страна той живее праведно, до степен че съвестта му в абсолютно нищо не го изобличава. Но въпреки това ниво на праведно живеене, той с това не е оправдан. За оправданието имаме нужда от нещо повече. От правдата, която е чрез вяра. Настоящата тема обаче е за друго, както не веднъж се опитваме да напомним.

Тук става дума за нещо съвсем друго.
Не може да хващаш някой стих, и да си го нагаждаш според нуждите.

Тук ап. Павел има предвид отношението си към коринтяните - неговата съвест не го изобличава с някаква вина към тях. Неговото отношение към тях винаги е било праведно и с бащинска любов.
Но въпреки това, някои от тях са имали неправедни претенции към него. (1 Кор. 3, 4 глава)

Апостолът им казва - "аз не съм виновен в нищо, спрямо вас. Но това не е доказателство за мое оправдание пред вас.
Господ е Този, Който ще ме съди и доказателството за моето оправдание пред вас, ще дойде от Него.
То не може да дойде от мен, или от вас, или от някой човешки съд.
Съдът на Господа е меродавен."

А вече за праведния живот на Павел - този стих е частен случай.
А за неговото оправдание, дадено му от Спасителя - бялата дреха на праведност - тук въобще не става въпрос.

[Tihomir]

constant,

Грешиш, защото същото нещо Павел сподели и пред синедриона:
И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

Както разбираш там той няма предвид, че е живял пред синедриона, а това, че е живял пред Бога с чиста съвест. И то не каква да е, а съвършено чиста.

Същото нещо го споделя и на коринтяните, като говори точно в контекста на това как е живял и съврзва това с оправданието.

[constant]

Споменах вече, че праведният живот на Павел има своето значение, но то не е централната тема.

Павел не се хвали на Синедриона, че е праведен.

Той цели нещо повече- живее с напълно чиста съвест пред Бога, заради учението, което Бог го е натоварил да донесе - той е апостол на Христос.
И учението, което носи, като апостол, е учението на Бог Отец и на Неговият Христос.

Ако Синедрионът бяха хора на Бога, щяха да оценят чистата съвест на Павел, като вярват и приемат учението му.
Но те не бяха Божии хора.

Апостолите, обаче, разбраха, че учението на Павел, за приобщаването на езичниците му е дадено лично от Христос.

Когато Павел се среща с тях (една друга среща, но не със Синедриона, а с водачите на Църквата), 14 години след срещата Му с Христос на пътя за Дамаск, апостолите нищо не добавят на учението му. Те го приемат като апостол. Уверени в неговата чиста съвест.

Тук няма нищо общо с оправданието, за което дискутираме.
Понятието е различно.

Божието настойничество, което Павел е приел, верността му като Божи служител, вярно предаващ Христовото учение, и праведният му живот към това - те дават на великия апостол чистата му съвест.

[Tihomir]

Споменах вече, че праведният живот на Павел има своето значение, но то не е централната тема.

Павел не се хвали на Синедриона, че е праведен.

Той цели нещо повече- живее с напълно чиста съвест пред Бога, заради учението, което Бог го е натоварил да донесе - той е апостол на Христос.
И учението, което носи, като апостол, е учението на Бог Отец и на Неговият Христос.

Ако Синедрионът бяха хора на Бога, щяха да оценят чистата съвест на Павел, като вярват и приемат учението му.
Но те не бяха Божии хора.

Апостолите, обаче, разбраха, че учението на Павел, за приобщаването на езичниците му е дадено лично от Христос.

Когато Павел се среща с тях (една друга среща, но не със Синедриона, а с водачите на Църквата), 14 години след срещата Му с Христос на пътя за Дамаск, апостолите нищо не добавят на учението му. Те го приемат като апостол. Уверени в неговата чиста съвест.

Тук няма нищо общо с оправданието, за което дискутираме.
Понятието е различно.

Божието настойничество, което Павел е приел, верността му като Божи служител, вярно предаващ Христовото учение, и праведният му живот към това - те дават на великия апостол чистата му съвест.

Павел изобщо не говори за времето след като е станал пратеник (апостол), а изобщо. Това, което ти добавяш в момента, че говорил за времето, когато бил апостол, няма как да го докажеш.

Той казва "до този ден". Не споменава за определен момент, когато е имало обрат в живота му, че да каже "от деня когато..., до този ден". Той просто казва "до този ден". На нормален език това означава "до този ден" и това е.

Това, което говори Павел има доста общо с правдата и оправданието, което токова бъркате, защото той ясно говори за съвестта си и за оправданието. Съвестта има голяма роля в учението за правдата, а именно че ако съвестта на човек, който е предал себе си да върши правда, не го изобличава, това означава, че човекът върви уверено в пътя на правдата. Но това пак не го оправдава, защото Господ е, който претегля сърцата и ако е нужно изобличава. Павел беше изобличен по пътя за Дамаск, че не следва Месията, а Го гони. Павел вървеше в пътя на правдата (според колкото имаше разбиране) и тогава и не го изобличаваше съвестта, но от ревност по Живия Бог вършеше това. Той имаше нужда от доказателство и го получи от самия Месия.

Но това не го оправда, както и той казва същото на Коринтяните. Не го и оправдава това, че ходеше в правда след като му се отвориха очите. Единственото оправдание идваше чрез вяра в Бога, защото само той може да оправдае човека, независимо, че човек ходи в правда с постоянство, но но има моменти, когато греши (както и Павел гонеше Месията, което беше грях).

[constant]

Аха, разбрах какво имаш предвид. Че Павел е бил праведен още преди да се покае и приеме Христос.
Но пак не става.

С "До този ден..." Павел всъщност им казва: "До този ден, нищо незаконно пред Бога не съм извършил, че да ме обвинявате и съдите".
"Моята съвест е чиста, вашата такава ли е? :) "
Сигурно много неща могат да се напишат какво Павел искаше да им каже с това едно единствено изречение.

Но с праведност, да се хвали пред "най- големите праведници" - едва ли.

А за своето обръщение, Павел вече беше разказал на всеослушание, когато римляните го отърваха от тълпата юдеи. И съдиите от Синедриона бяха информирани.

[Tihomir]

Аха, разбрах какво имаш предвид. Че Павел е бил праведен още преди да се покае и приеме Христос.
Но пак не става.

Аз не съм казал такова нещо. Павел от малък е бил възпитаван в Писанията и е бил ревностен фарисеин след това. Моментът, в който Павел е тръгнал да следва правдата НЕ Е моментът, в който се е покаял от това, че гони Месията.

Именно заради това идват объркванията, защото "покаяние" и "оправдание" за теб е едно и също. Покаянието е от човека. Оправданието е от Бога. Оправдан човек е оправдан от Бога. Праведен човек е този, който целенасочено е тръгнал да живее според правдата на Бога (а не според правдата на идол или на друг човек). Това, обаче, не означава, че е оправдан, защото греховете не се изличават с добри дела.

Все едно убиец да се покае и да почне да върши добри дела, но той трябва да бъде наказан, защото добрите му дела няма да покрият кръвта, която е пролял. Поради тази причина Месията поема беззаконията на човеците и с това плаща дълга към Бога.

Затова се казва, че чрез дела по закона не може да се оправдае човек, НО чрез дела човек може да бъде праведен, защото за праведността се съди според делата. А оправданието е пред Бога, то е невидимо за човеците.

[constant]

И аз вече не знам за какво спорим :) .
Мисля, че реагирах на вашето становище, че човек първо трябва да стане праведен, пък тогава може да му се даде да повярва и да се спаси.

Именно заради това идват объркванията, защото "покаяние" и "оправдание" за теб е едно и също. Покаянието е от човека. Оправданието е от Бога.

Не е едно и също за мен. Оправданието от Бога идва след покаянието на човека.
А след това следват праведните дела на осветения и оправдан човек.
Не може неоправдан от Бога човек, да върши праведни дела пред Него.
Защото първото праведно дело, което Бог зачита е да повярваш в Неговия Син, Когото Той ни изпрати - в Неговото раждане, жертва, смърт, възкресение и възнасяне.

Праведните дела, са като плодове в живота на един покаян и оправдан човек.

А праведниците в Стария Завет, пак са оправдани поради вярата си в очаквания Месия.
Всички техни жертви и живот по закона, се зачитат за правда, заради Спасителят, Който щеше да дойде.

Праведност без оправдание е фарисейство. Избива в гордост и лицемерие.

[Tihomir]

Именно заради това идват объркванията, защото "покаяние" и "оправдание" за теб е едно и също. Покаянието е от човека. Оправданието е от Бога.

Не е едно и също за мен. Оправданието от Бога идва след покаянието на човека.
А след това следват праведните дела на осветения и оправдан човек.
Не може неоправдан от Бога човек, да върши праведни дела пред Него.
Защото първото праведно дело, което Бог зачита е да повярваш в Неговия Син, Когото Той ни изпрати - в Неговото раждане, жертва, смърт, възкресение и възнасяне.

Праведните дела, са като плодове в живота на един покаян и оправдан човек.

Значи от една страна оправданието идвало СЛЕД покаянието. Това казваш. От друга страна "не може неоправдан от Бога човек, да върши праведни дела пред Него".

Тук вече става много ясно, че покаянието и праведните дела за теб са нещо изключително различно.

Първо "покаянието" не е МОМЕНТ в живота. Това е начин на живот. Оправданието чрез вяра в Божия син е начало на един живот на устояване в тази вяра.

Ако познаваше добре какво е "покаяние", не би го отделил така от праведен живот. И това още повече затвърждава, че за теб праведен човек означава, че той е оправдан. Интересно е как си противоречиш във всяко едно мнение.

Дори не ти е ясно какво е покаяние, а си започнал да мъдриш неща като:

А праведниците в Стария Завет, пак са оправдани поради вярата си в очаквания Месия.
Всички техни жертви и живот по закона, се зачитат за правда, заради Спасителят, Който щеше да дойде.

За Авраам чета, че той повярва в Бога относно това, което му каза Бог, и това му се вмени за правда. Никъде не пише, че праведниците вярвали в бъдещия Месия и така били оправдани. Това просто не е вярно. Ти отново показваш, че не си наясно с делото на Месията и как така бива някой оправдан за греховете си преди изобщо да бъде платена заплатата за греха... Има разлика между прощаване на греховете и заличаване на греховете. Бог е простил греховете на мнозина преди идването на Месията. Но заличаването и заплащането заради греховете (т.е. заплащането на дълга на човечеството към Бога, поради нечестието си) се заплати от Месията.

Знаеш ли, че има разлика между оправдание от греховете си и нещо да ти се счете за правда? Мисля, че това доста ти убягва и където и да видиш дума с корен "правда" за теб е равносилно на оправдание, колкото и да го отричаш.

Даниил, Ной и Мойсей бяха наречени мъже, които с правдата си биха избавили живота си. Това не означава, че тази правда ги оправдава от греховете им. И това е така, защото ако беше ги оправдала за греховете им, тогава нямаше нужда да идва Месията?

Мнозина праведници е имало преди Месията. Мнозина са се покайвали за греховете си (например Давид). Обаче това не означава, че тяхната правда е способна да ги избави от греховете, защото заплатата за греха е проливане на кръв, а не правда. Затова не беше достатъчно Месията да дойде и да върши правда, за да избави света, но беше нужно Месията да пролее кръвта си за това.

Праведност без оправдание е фарисейство. Избива в гордост и лицемерие.

И това го считам като измислица. Ако считаш, че не е — добре е да покажеш къде в Словото е обяснено.

[constant]

Хубаво!



А за последното - мнозинството от човеците се считат за праведни и нямат нужда от оправдание.
Като фарисеите.
Горди и лицемерни.

[Tihomir]

А за последното - мнозинството от човеците се считат за праведни и нямат нужда от оправдание.
Като фарисеите.
Горди и лицемерни.

Но забелязваш ли какво писа сега и какво писа преди това.

Преди това ти каза твърдението:

Праведност без оправдание е фарисейство

Това е много много далеч от "тези, които се считат за праведни са като фарисеите".

Първото изобщо не можеш да го докажеш, а второто също не е вярно. Не всички фарисеи са били лицемерни. Павел е бил с чиста съвест и е бил фарисей. Това, че някой се счита за праведен не го прави "фарисей" (което е просто име на религиозно течение), нито е вярно винаги обратното. Не забравяй, че Христос го каза и на определени книжници, обаче това не прави всички такива да бъдат "книжници". Да си книжник е било добро нещо и е.

[constant]

Лука 18: 9. И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
  10. Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият - бирник.
  11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.
  12. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
  13. А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
  14. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.

[Tihomir]

Лука 18: 9. И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
  10. Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият - бирник.
  11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.
  12. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
  13. А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
  14. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.

Исус каза и притча за богатия и Лазар. Това означава ли, че всички с името Лазар са добри, а всички богати — зли?

[Владо]

`````````````````
Праведността от Езекиил 18
`````````````````

``` Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".```` римл -3-
````
римл.2:13

````
  Първо, искам да отметна, че пиша не поради желанието си за комуникация с някои хора, а поради обща полза. Това прадполага, че не съм чел всички постигнги на всичките участници в темата (особено на някои). Също предполага и други неща.

Чисто логически, ако това положение (даденият "образец" на праведник и праведност) удовлетворяваше Бога, то Той не би изпратил Сина Си и би Му спестил мъките и жестоката смърт. Тоест, ако правдата се придобиваше по друг начин – било то чрез морално поведение, чрез спазване на закона, или нещо друго (друг начин, друг ПЪТ) и праведник би бил този, който би изпълнил дадени изисквания, наредби и правила, то защо е трябвало на Бог да изпраща Единородният, за да пострада- ,,Праведният за неправедните"? 

Повдигам въпроса не поради някаква друга причина, а защото искам специфично да завърша предпоследният си пост. Ако някой е прочел отначало написаното, ще види, че твърдя нещо интересно и нетрадиционно : праведник = невинен пред Бога, човек, стоящ необвинен пред престола на Съдията на живите и мъртвите, одобрен от Бога човек, или личност.

-малък офтопик-
  Направи ми неприятно впечатление изказванията на някои от участниците, които изказвания са с претенции за духовна тежест и дават определения на понятия, но не са съобразени с писанията и основата им. Всеки може да извади неща от духа си и душата си, но трябва да има придължане към стандарта и първообраза. Амин.
-край на офтопика-

  Тъй като бях упрекнат, че не съм се съобразявал с образа на праведника, даден ни от Езекиил(вж.18гл.), то е естествено да поставя аналогичен упрек : - А нима няма съобразяване с образа на Първородният от мъртвите, Единственият Спасител и Оправдател на душите на потомците на Адам и Ева ?!  Ако съобразяването със закона и правилата, или съобразяването с нещо друго беше достатъчно, то тогава напразна ни е вярата, напразно е пострадал ЕДИНСТВЕНИЯТ  ПРАВЕДНИК, който Единствен може да дари правда и мир и оправдание (моля да се прочете внимателно). ,,Съобразяване " = да промениш нещо по даден образец, или форма, по дадена матрица.  Глаголът е образуван от префиксът ,,съ" , съществителното ,,образ" и суфиксът ,,яване", говорещ ни за дадено действие, деяние, извършване на нещо постоянно и непрестанно; напр.: построяване, разпиляване, прекрояване,.подобни.

  И така, не е случайно, че ни е заръчано да се преобразяваме (обърнете внимание на думата, която е с префикс ,,пре" и означава ,,променям активно образа, външността на нещо/някой спрямо зададен ми и известен план, модел, матрица") по образа на Исус от Назарет. В проповедите на Неговите първи пратеници ние виждаме акцента : - Покаяние, проповядване на т.н. БЛАГА ВЕСТ (гр- ,,евангелие"). Самият обещан Месия и Единствен Спасител и Този, Който дава оправдаване В ПЪЛНОТА е Исус от Назарет. Никой от пратениците никога не е насърчавал вявращите да постоянстват, ИЗОЛИРАНО от Пътят Исус, по някакъв друг път, начин, с някакви дуги седства, стремейки се към друга някаква цел и прицелна точка, или : в пазене на заповедите, наредбите и нещата на закона (всъщност Павел е написал достатъчно относно това). Но те акцентират ВЪРХУ ИМЕТО И ЛИЧНОСТТА НА ПОМАЗАНИКА, ПРАВЕДНИКА, Който Бог одобри, избра, изпрати, Праведника, Който, за разлика от първият ,,кален" (Адам = ,,взет от пръстта, земен, от кал направен") издържа ,,тестовете"- изкушенията от противника на човешкият род, от самият клеветник и бащата на лъжата, който противник не устоя в истината, понеже в него няма истина, същият е убиец и човекоубиец, също Исус издържа и другите тестовете и изпитните спрямо волята на Бога докрай. ТОЙ ... БЕШЕ НАМЕРЕН НЕВИНЕН, Той издържа във волята на Бога докрай, без да съгреши и без да се намери неправда в устата Му. И това е съгласно всичките пророчества за Месият, дадени в древни времена на народа Израел. На нас Той ни е посочен за пример, и спрямо Него ни е казано да се преобразяваме, съобразявайки се с учението и думите Му, Той, Който е браз на Самият Невидим Бог, Първороден от мъртвите.

  Има голяма дълбочина и много може да се говори относно две неща : -1- написаното пророчество относно Месията в евреи  10гл., конкретно касая ст.5, важни за отбелязване са и стиховете 16,17. и

-2- написаното от пророк Исая в 11гл., с акцент в-у ст.4,5.  Сега относно написаното от Езекиил 18 – аз не зная защо не е прочетен ст.31, защо не е неправен паралел с Езекиил 36:26 и написаното от Еремия 31:33, също и не е отметната връзката на написаното с идеята на Бог в писмото до евреи 8:10, пак там: 10:16.  Оставям на вярващите да отворят писанията си (библиите си), да направят справката, към която ги подтиквам и да оставят Духа на Бога, Който е авторът на писанията да им говори относно праведността, невинността пред Всевишният и тяхната отговорност. За последно искам да поставя още един стих за размишление и той е написан от Павел до ефеските ученици в 4:24, също там : 6:14. АКЦЕНТИРАМ върху написаното от Павел в писмото му към галатяните 2:16, там 2:21. Прочетете внимателно абзаците с изписаната дума ,,правда-едност-еден", също и абзаците, които имат в себе си глагола ,,оправдавам"- правя невинен някого пред съда, или пред някого, защитавам някого, доказвам невинността някому пред някой обвинител. Павел пише, че според закона има изречено обвинение към човешкият род и този, който дава правда е Сина на Бога, Исус Назарянина  (вж. римл4:24,25). Праведността в дохристовото време се е придобивала ЕДИНСТВЕНО и само въз основа на жертвено животно : проливане на кръв –  ОБРАЗЕЦ, ПРЕДАВАН НАЙ-ВЕРОЯТНО УСТНО  и образец, съобразен с това, което САМ БОГ НАПРАВИ В ЕДЕМ, преди да изгони оттам човеците – невинно животно понесе наказанието за греха им, беше проляна кръв, която УМИЛОСТИВИ ГНЕВА на Бога. Но се изпълниха времената и Обещаният Месия дойде, да благодарим на Бога за изкуплението, дадено ни и на нас, езичниците!

Относно старозаветните праведници :

-1- това са били хора, живели в достатъчно древни времена, за да можем ЕДИНСТВЕНО да хипотезираме относно някои неща, тъй като споменът за Създателят е бил все още жив, но относно други е написано ясно и в прав текст. Да се има в предвид, че греха има свойството да се ,,умножава" и да отдалечава човеците от Създадетял на рода човешки. 

-2- никой от тях не е застанал невинен пред Бога без пролята кръв на невинно животно. Никой. Защото това би противоречило на Самият Него- понеже от Адам, пише Павел, греха царува, а и смъртта. А излиза, че ако някой със своя сила и упоритост и страх, ,,треперене" от Бога, или каквото и да е, застане пред Него, би бил невинен- АБСУРД. Готов съм да защитя написаното с ясни библейски пасажи, като засега давам няколко :  първият направен човек беше оневинен поради жертването на животно – той беше  ,,облечен с кървава дреха"- СИЛЕН ОБРАЗ ЗА НАШЕТО ОБЛИЧАНЕ В НОВИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО Е СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА ПОМАЗАНИКА ИСУС, както и за "събличането на старият човек, тлеещ по измамителни страсти". Ной- той е знаел относно жертването и УМИЛОСТИВЯВАНЕТО на Всевишният, затова и е побързал след слизането на твърда земя да стори точно това. И това бе добро. Даниил също е знаел, че има неща, които оскверняват, правят скверен, нечист, грешен, обвинен, пред Бога човек, защото отказва да се докосне до ,,избраните царски ястия".  Йов е убивал редовно невинни животни, знаейки че ,,е лесно да се похули в сърцето Бог" (1:5). Аврааам, нашият ,,баща по вяра" не се поколеба при изпита от Бога да простре ръка върху сина си (силен праобраз за това, което Сам Небесният Баща направи със Сина Си, като го предаде в ръцете на езичниците...), знаейки че Бог може да извика Исаак от полето на мъртвите (т.е.- да го ,,съживи отново", да го ,,възкреси") и също, забележете, че той знаеше как да направи жертвеният олтар – много неща относно Бога хората са си предавали устно, а и грехът не е осквернил толкова родът на ,,земният", ,,пръстният", ,,Адам".

  Има и други много неща, които могат да се напишат. Но главното за мен е че -1- ЕДИНСТВЕНИЯТ начин човек да е невинен пред Бог до идването на Исус е да се изпълняват заповедите на Бога и да се пролива кръв като омилостивение, защото грехът царува вътре, в самото естество на рода на Адам (римл5:12, 7:24) -2- от първите човеци и до идването на Месията образеца е един : ,,невинна жертва да поеме гнева на Бога." -3- Самият Син изпълни тази част и дойде като ,,Божият агнец" (затова и редица богослови смятат, че в Едем убитото животно е било агне).   

Вместо ПП : римл.3:26 – основата на Божието водителство към разкриването на тайната в Помазаника е : ЗА ДА НЕ СЕ ПОХВАЛИ НИКОЙ С ДЕЛАТА СИ. Защото ... Бог иска само Той да е превъзвишен- на Него е хвалата, почестите и силата, а човеците- нека благодарим за неизмеримата Му милост и благодат, дадена ни в Името на Сина, Кой е Единственият истински праведник и Спасител и Изкупител на човешкият род. Амин.

  21. А сега и независимо от закон се яви ПРАВДАТА/ ОПРАВДАВАНЕТО/ОНЕВИНЯВАНЕТО от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
  22. сиреч ПРАВДАТА/ ОПРАВДАВАНЕТО/ОНЕВИНЯВАНЕТО  от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
  23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
  24. а с Неговата благост се ОПРАВДАВАТ/ОНЕВИНЯВАТ/СТАВАТ НЕВИННИ  даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
  25. Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже ПРАВДАТА/ ОПРАВДАВАНЕТО/ОНЕВИНЯВАНЕТО  Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -
  26. за да покаже, казвам ПРАВДАТА/ ОПРАВДАВАНЕТО/ОНЕВИНЯВАНЕТО  Си в настоящето време, та да се познае, че Той е ПРАВЕДЕН и че ОПРАВДАВА/ОНЕВИНЯВА/ПРАВИ НЕВИНЕН този, който вярва в Исуса.
  27. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
  28. И така, ние заключаваме, че човек се ОПРАВДАВА/ ОНЕВИНЯВА/СТАВА НЕВИНЕН  чрез вяра, без делата на закона.

[Владо]

 Прочетете Пс.106 и частта, касаеща Финеес (Финесах в др-и преводи) , от 28 ст. натам, като акцентирам на ст.31 (касаещ дискутираната дума "правда"- тук в общностен, народностен, в племенно-обществен периметър и граници), нека се прочете и Числа 25гл., където е разказана подробно случката и, от друга страна : І към коринтяните, 5гл. с акцент върху ст.13. Размислете и направете разлика.

**********
ПП : Виждам, че е добре да обърна внимание на факта, че въпросният Финеес беше сам свещенник, син на Елеазар (вж.Числа 31:6, И.Навин 22:13,30,31,32, пак там- гл.24: 33, Съдии 20:28).