Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[Tihomir]

Еее, бъди по ясен. Това е така, вършели са праведни дела и преди да говорят с Бог. Това и аз съм го казала... Но са ги вършели тъй като са познавали Бог. А не въпреки, че не са Го познавали, както някои се изразиха по рано.

Никъде не пише, че са го познавали. Пише, че са били праведни и са познавали само това, което е било според Божия критерий — Божията правда. Това е било предавано от бащи на синове и това са познавали чадата главно. И този, който е предавал сърцето си да следва Божията правда е бил праведен пред Бога.

Но виж какво казва Йов:
Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

Вникваш ли откъде Йов е бил праведен и какво е слушал и какво е видял сега? Той е слушал само с ухото си, преди да види Бога (т.е. преди Бог да му говори). Та тогава още ги е нямало Писанията. И преди този момент Йов е наречен праведен човек и Бог го дава за пример пред сатана. Йов е бил праведен само от слушане (послушание). Слушане на какво? На това какво е право пред Бога — това, което бащите са учили чадата си. Това, което е право е излязло от Божиите уста и това е Божие Слово. А от слушането идва вярата, не от нищото и после някак си да се излюпи правдата пак от нищото.

Всичко си има ред и закономерност, обаче днес всичко е наопаки... и това опако бива защитавано, дори и то да няма никакъв реален смисъл.

[small axe]

Да си призная, не разбирам с кого и за какво спориш?
Аз не съм на различно от твоето мнение относно покаянието и относно правдата от Бога.

Нито защитавам някаква "вяла"вяра, както се изрази горе.
Говорех за нещо друго, което считам , че и ти споделяш.Пак го казвам и то е в темата, а не извън нея:

Праведният според Библията е човек, който следва Божията правда изявена и изложена в Писанията.Такъв човек неминуемо се страхува от Бога.
Това казах.Не виждам каква толерантно има в тази ми теза.Не защитавам някакви хора дето живеят в грехове, но твърдят, че са вярващи.

Относно толерантността, често съм чувал ,че не съм бил никак толерантен, всъщност ти си първият който ми казва това.Вероятно понеже не сме се разбрали, кой какво говори.Надявам се така казано горе е по- ясно вече, какво визирам под праведен според Библията.

[nellenceto]

Не забравяй, че хората от Енох нататък са започнали да призовават Господнето име и за разлика от днешни дни, тогава бащите са предавали на децата си това, което са имали като опитност и са ги учили на Божията правда.

Добре, ето че и ти казваш, че тези хора са познавали Бог. Тогава какво е толкова трудно да се разбере, че праведните хора са тези, които познават Бог, вярват истински в Бог, ходят в повеленията и пътищата  Му?

за какво и с кого спориш тогава?!

[Tihomir]

Не забравяй, че хората от Енох нататък са започнали да призовават Господнето име и за разлика от днешни дни, тогава бащите са предавали на децата си това, което са имали като опитност и са ги учили на Божията правда.

Добре, ето че и ти казваш, че тези хора са познавали Бог. Тогава какво е толкова трудно да се разбере, че праведните хора са тези, които познават Бог, вярват истински в Бог, ходят в повеленията и пътищата  Му?

за какво и с кого спориш тогава?!

Какво означава "познават Бог"? Говорим за праведния човек. Какво означава той да познава Бога? Йов не познаваше Бога толкова, че да каже "познавам Бога". Самият той го признава накрая, както и цитирах.

Какво означава "вярват истински в Бог"? Има ли "неистинско вярване в Бог"? И какво означава "вярват в Бог"? Вярват, че съществува Бог? Какво е това и защо го слагате преди правдата?

Какви са тези повеления и пътища и откъде са ги научили?

[nellenceto]

Еее, бъди по ясен. Това е така, вършели са праведни дела и преди да говорят с Бог. Това и аз съм го казала... Но са ги вършели тъй като са познавали Бог. А не въпреки, че не са Го познавали, както някои се изразиха по рано.

Никъде не пише, че са го познавали. Пише, че са били праведни и са познавали само това, което е било според Божия критерий — Божията правда. Това е било предавано от бащи на синове и това са познавали чадата главно. И този, който е предавал сърцето си да следва Божията правда е бил праведен пред Бога.

Ама не съм казвала, че трябва да видиш Бог, за да бъдеш праведен. Казвам ти, че трябва да вярваш истински в Него и да познаваш повеленията Му. Както ти сам казваш, тези хора са слушали за Бог от поколение на поколение и " предавали сърцето си да следват Божията правда "

[Tihomir]

Това е, че отново обръщаш колата и коня. Ти преди да познаваш един договор не трябва да го подписваш (освен ако не подписваш договори без да се увериш какви са). Чак като знаеш клаузите на един договор, чак тогава тръгваш да го подписваш и тогава чак можеш да имаш ТВЪРДА УВЕРЕНОСТ.

Да не говорим, че "да вярваш истински" никъде не съм го виждал като термин... дори попитах какво означава.

Никой от тези праведници не е тръгнал без да размисли и да види и претегли фактите и дали може с толкова пари да построи къща.

Сам Исус дава тези примери, обаче — не. Вяра на първо място и вяра в какво?... не е ясно... после ще го мислим — важното е да се вярва и после ще научим в какво точно вярваме. Това е начинът на мислене на това поколение.

[nellenceto]

Tihomir,

използвам думите "истинска вяра", за да можеш да правиш ти и останалите разлика между "вяла" вяра и другата, която е "истинска". Истинска е вярата, защото и на външен и на вътрешен вид е такава. А не както при някои хора тя се вижда само отвънка, но вътре въобще я няма - "неистинска вяра". не съм казвала, че в Библията се използват тези термини, наричам я така, за да не повтаряте постояно, че имало разлика между "вяра, че Бог съществува" и "вяра в Бог" и да ме карате да дефинирам термина "вяра" след всяко 2ро мнение.

Както вече няколко пъти казах, праведният познава и се стреми да следва Божията правда, сърцето му уповава на Бог, ходи в повеленията и пътищата Му (Езек. 18:9). Такъв човек също "вярва истински" в Бог.

До колкото виждам и ти в последните си изказвания това казваш. 

Та, защо настоявахте, че имало праведни хора, които не вярват в Бог?

Сигурно пак се повтарям.. но за да се стреми някой към Божието царство и правда, то той трябва да знае какво е правда и неправда за Бог. Правдата, която върши трябва да е за Бог. Както ти последно каза, "да е предал сърцето си да следва Божията правда."  Така че, такъв човек също "вярва истински" в Бог.

[Tihomir]

Виждам, че не правиш разлика между вяра в Бог и правда. Смесваш ги нещата, т.е. за теб са едно и също нещо.

1. Какво е вяра в Бог?
2. Какво е правда?
3. Кой човек е праведен?

Кое е първото — вярата в Бога или правдата?

За да отговориш на последния въпрос трябва да си наясно с отговора на първите 3. Виждам, че правиш заключения на база на това какво смяташ за добре, а не на база на това какво пише в Словото. Вадиш заключения от Езекиил 18:9, където нищо не пише за "вяра в Бог", но ти правиш това заключение.

Затова е въпросът — какво е вяра в Бога, че го намесваш като заключение на Езекиил 18:9? Къде в Словото се дава подобно заключение?

[nellenceto]

Пак се върнахме там откъдето започнахме.

Не смесвам вяра и правда. Бог, който е праведен е съществувал още преди някой да вярва в него.
Ние обаче сме човеци, с грешна природа, несъвършенни (за разлика от Бог) - не можем да следваме правдата и да вървим в пътя Му, ако не вярваме в Бог. Правдата и вярата са две различни неща, но човек не може да върши праведни дела ако не вярва със сърцето си в Бог.

Ти самият видя, че всички тези праведни хора в Библията (Ной, Моисей, Авраам, Авел, и тн) са "вярвали истински" в Бог. Ако те не вярваха истински в Бог със сърцето си, те нямаше и да вършат праведни дела, нямаше да се стремят да вършат Божията правда или да ходят в пътя Му.

А Езек. 18:9 съм го споменала, защото ме пита какви били тези повеления и пътища.

[Watchman]

Пак се върнахме там откъдето започнахме.

Ами така става като не се изясняват използваните термини, аз ви напомних да го направите, но като видях, че продължавате без спирачки и се отказах да участвам в дискусия която стъпва на неизяснена терминология.

Ето моята позиция по въпроса:

1. Правдата включва почитане на Твореца. Ако почитта към Твореца се дефинира като "вяра, че има Бог, сиреч Творец" то тогава праведния не може да мине без вяра, сиреч без почит към Твореца. Специално в Писанието аз не съм видял нито един случай някой да е наречен праведен без да почита Твореца.

2. Вярата, която се вменява за "правда" не е вярата, че "има Бог." Авраам вярваше, че има Бог и почиташе Твореца много години наред, преди да достигне до такъв вид вяра, която да му се счете за правда. Именно на основание на този вид вяра, той беше наречен "баща на вярата."

3. С оглед на това разграничаване на дефинициите, учението на Писанието става ясно, а именно, че праведния почита Твореца, но не е нужно да има онзи вид вяра, която се вменява за правда, за да бъде праведен. Сиреч Писанието нарича много Божии хора праведни, не на основание на вменената праведност чрез вяра, а на основание на реална праведност, която се вижда от делата им.

4. Каква е ролята и мястото на реалната праведност в живота на Божият човек? Това място е било изключително подценено през годините в следствие на не балансираното наблягане на правдата вменена чрез вяра. Причината за този дисбаланс е бил устрема на протестантството да коригира католическата заблуда за спасение чрез дела. Понякога опита да се коригира една заблуда може да доведе до друга заблуда, или в най-добрия случай устремения опит за корекция на тази заблуда може да изглежда като заблуда сам по себе си.  В настоящия случай това се вижда ясно и в тази дискусия. Ето защо, когато с настоящата тема ние се опитваме да коригираме заблудата, която повечето днешни протестанти имат по отношение на правдата, това може да изглежда в очите на някои като подценяване или омаловажаване на вярата и така да изглежда като заблуда само по себе си. От там идва и опита на ответната страна да коригира привидния дисбаланс в нашата позиция.

Нека се върна обаче на значението на реалната праведност в живота на истинския християнин. Първо реалната праведност касае две неща:

1) РАЗБИРАНЕТО за Правдата, като начин на живот (а не като подарък на милост от Бога, както се разбира в повечето случаи днес)
2) ОТНОШЕНИЕТО към Правдата, като единствената валидна мотивация за живот както на индивидите, така на на нациите. Тук пряката връзка е осъзнаването на Правдата като Царство. Ако Бог Самия е самата ПРАВДА, то Неговото управление е Царството на Правдата. Това управление трябва да бъде съвършено реализирано и на индивидуално и на национално и на планетарно, и на космическо ниво.

Придобиването на това разбиране води до усвояването на това отношение, което от своя страна е единствения валиден пред Бога вид покаяние.

В днешното християнство покаянието е редуцирано до кратка молитва в която грешника да изповяда, че е грешен и че съжалява за греховете си. В тази редукция липсва същността на покаянието, която може да се дефинира само и единствено, чрез фундаменталното разбиране за Правдата, което са имали древните Божии хора, чиито думи вдъхновени от Святия Дух четем в Писанията. В случая става въпрос за едно КОЛОСАЛНО ГРАБИТЕЛСТВО на стойност и съдържание от Божиите думи и реалности.  Ако някой от вас разбира как работи банковата и финансова система днес, той ще знае, че най-съвършения метод за ограбване на народите е чрез инфлиране на тяхната валута. Сиреч чрез ограбване на тяхната покупателна сила и реална стойност. Например за последните 100 години доларът е изгубил 97% от стойността си. Къде са отишли тия 97%? Те са били откраднати от финансовите институции. При това долара си изглежда точно по същия начин както преди 100 години. Т.е има запазване на ФОРМАТА, но ограбване на съдържанието.

Абсолютно същото нещо се е случило и с Библейските думи и термини. Бих казал, че вида покаяние, който днес се преподава в протестантските църкви е запазил не повече от 3% от оригиналното си съдържание. Божиите скъпоценни реалности са били скрити, чрез ИЗПРАЗВАНЕ на думите. И когато Исус говори, че за всяка ПРАЗНА дума ще се държи сметка в съдния ден, то Той има предвид точно това лишаване на Божиите думи от оригиналното им съдържание. Всичко, което ние искаме да направим в тази тема е да започнем да възстановяваме оригиналната стойност и съдържание в Божиите думи. И причината да наблягаме в тази тема толкова много на Правдата, стремейки се целенасочено да отделим нейното съдържание от вярата (още една ограбена и изпразнена дума в днешно време), не е защото не ценим вярата, а е защото ценим вярата твърде много. Без автентично покаяние няма и не може да има автентична вяра, а без автентично разбиране за правдата няма и не може да има автентично покаяние. Така,че в крайна сметка ние отново искаме да издигнем вярата, но няма как да го направим ако не издигнем покаянието и правдата.

И ако за последните 100 години американската валута е изгубила 97% от стойността си, то това се случва само защото те решават да се откажат от златния стандарт, или с други думи златното покритие на валутата си. Когато 1 книжен долар е отговарял на 1 златен долар, то в продължение на 100 години не е имало нито 1% инфлация. Време е ние да се върнем към златния стандарт на Библейската терминология и да се откажем от инфлираните духовни ценности на днешната отстъпническа теология. Финансовата инфлация на валутата води до обедняването и поробването на населението. По същия начин инфлирането на Божиите спасителни думи води до духовна нищета и робство. Точно затова и християнството днес е в това окаяно и плачевно състояние. Обаче ако се върнем към златния стандарт на Писанията ние ще преживеем небивал духовен растеж и развитие.

[nellenceto]

1. Правдата включва почитане на Твореца. Ако почитта към Твореца се дефинира като "вяра, че има Бог, сиреч Творец" то тогава праведния не може да мине без вяра, сиреч без почит към Твореца. Специално в Писанието аз не съм видял нито един случай някой да е наречен праведен без да почита Твореца.

Радвам се, че най-накрая казваш, че праведният не може да няма вяра! Това казвах и аз до сега. Но вие тръгвахте с някакви предубеждения, че говоря за оправдание или вменена правда чрез вяра, когато аз просто говоря за "вяра в Бог". Не съм намесвала оправданието или че на някой правдата му е била вменена.

Това е друга тема, но аз също мисля, че човек щом е праведен пред Бог, то той ще бъде и оправдан и ще получи вечен живот. Но все пак да се придържаме към същественото в тази тема.

Остава си една загадка за какво бяха всичките тези дискусии и твърдения, че не е нужно да вярваш в Бог, за да предадеш сърцето си да следваш правдата...

Каква е ролята и мястото на реалната праведност в живота на Божият човек? Това място е било изключително подценено през годините в следствие на не балансираното наблягане на правдата вменена чрез вяра. Причината за този дисбаланс е бил устрема на протестантството да коригира католическата заблуда за спасение чрез дела.

Вярно е, че има много църкви, в които eкстремно много се набляга на Божията суверенна милост, и за спасение единствено по Божията избирателна милост, за вменена правда, като забравят какво ни е казал Бог в Посл. на Яков, че вяра без дела е мъртва вяра. При калвинистките църкви има такъв дисбаланс. Това, обаче не значи, че масово църквите игнорират тези Божии думи.

Време е ние да се върнем към златния стандарт на Библейската терминология и да се откажем от инфлираните духовни ценности на днешната отстъпническа теология.

Ами, добре го каза. да се върнем тогава към темата и да видим какво може да научим за правдата и какъв е праведният човек според Библията.

[Владо]

******
Отговор на Тихомир
******

Аз веднага ще ти покажа пример как НИТО имаше водно кръщение, НИТО имаше кръщение в Святия дух и човекът беше праведен:

```````````````
Ами не зная какво имаш ти като идея, но проповядването от Исус и пратениците Му в книгите на новият завет свидетелства следното многократно обръщение към хората : ,,- Покайте се, понеже наближи небесното царство". Относно Божието, небесното царство и кой може и ще влезе, е написано ясно и е добре да го прочетеш, за да не пишеш своеволия. Има си изисквания и условия.
``````````````````

Деяния 10:
Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
...
А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

Ето къде се описва за човека Корнилий, римлянин, езичник. Той беше ли праведен? Беше. Боеше ли се от Бога? Боеше се. Молеше ли се на Бога? Молеше се.

Нека видим какво стана по-нататък с него:

...
Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние? И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

Та, на твърдението, за което ти казваш, че е невъзможно да бъде човек праведен без да бъде кръстен в Святия Дух, е погрешно.

Човек може да бъде праведен без да бъде кръстен в Святия Дух.

*******
  Ами не зная каква връзка правиш ти, но това, което си направил е едно СВОЕВОЛНО и много неправилно тълкуване на писанията. Корнилий не беше запознат с учението на Назарянина. Пише, че той беше БЛАГОЧЕСТИВ, а ти пишеш, че в Деяния той бил наречен "праведен"; благочестието му далеч не беше спасение нито за него, нито за дома му и Бог изпрати Киффа за да му благовести вестта за спасението.
  Корнилий определено не познаваше Спасителя. Ако не беше приел думите на Киффа, то той и целият му дом, може би, щяха да отидат в огъня- където огънят не гасне. Така, както и Павел, който смяташе, че е праведен и непорочен спрямо закона, но срещата му с Господарят на пътят за Дамаск промени живота му.

  Пак ще отметна това, което вече написах, но ти явно не си му обърнал внимание, а именно, че ,,праведен" = ,,невинен", като единственият начин човек да е невинен е да избели друхите си в кръвта на Назарянина (Относно тази дреха и важността `и пред Бог може да се прочете в  Откр-е  16:15, също там- 22:14, Мат.17:2, също там- 22:11, както и случката с преобразяването на Господарят пред Петър, Йоан и Яков), или по-точно Бог да му дари нове дрехи, които са избелени в тази свята кръв. Абсурдно е, да се твърди обратното на думите на писанията, които свидетелстват, че само оправданите чрез вяра в Исус са родени отново и са придобили правото да влезнат в Божието царство.

  Да се постави въпросът дали може човек да е праведен пред Бога без освещаването на Духа.

  Делото на освещаването : дело на ,,човешка мишца", ,,човешки дела", нещо, което може да се направи с човешка сила и воля и упоритост,  или е дело благодатта на Святият Дух, като всеки един от учениците постоянства в учението и разчита на Божият сила. ,,святите Божии хора са пророкували, движени от Святият Дух"- писанията са Боговдъхновени, от Деяния в проповедта на Стефан : ,,вие винаги се противите на Святия Дух!" - Святият Дух е, който дори във времето до Исус е изобличавал, но не е обитавал вътре, в човека, което стана след прославата на Исус.

Така е и с ,,праведността"= невинността пред Бога и в Неговият съд- оправдаването е само чрез покаяние от мъртви дела, водно кръщение и потапяне в Святият Дух. Духа на Истината, Който ни води във всяка истина Е, който ни новоражда и ни преобразява по образа на Сина на Бога. За да се не похвали никой, защото сме Негов народ, родените по обещанието, деца на свободната, а не на слугинята.

  Всичко е от Бащата на Нашият Господар, Който дойде в плът като човешката, но Беше помазан със Святият Дух, за да извърши делото на изкуплението и да изпълни волята на Баща Си. Еретик е този, който смята, че потомък на Адам може да е праведен пред Бога без да е осветен от / чрез Святият Дух. Покаянието е дело на Святият Дух- Той и затова бе изпратен, както четем в Йоан 16:8-11- да обвини за грях, за правда и за съдба. Оправдаването пред Бог е дело на Святият Дух, за когото още древните свидетелстват за изобличителното Му присъствие и са се молили да не Бъде оттеглян от живота им (вж. напр.Пс 51:11,12,17, също – Пс.139:7, както и в 143:10ст.). Причината да не влезнат в обещаната им земя беше, че народът на Бог се разбунтува против Духа Му, Святият Дух : Пс.106:33, повторено в публичната защита на Стефан пред Синедриона в Деяния 7:51.  Въобще, идеята че човек може от себе си да бъде праведен без Святият Дух е противоречаща на писанията, които са изцяло Боговдъхновени.   
  12. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
  13. които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
Благата вест на Йоан.

Сега остава да видим дали човек може да е праведен, оправдан пред Небесният Съдия със свои дела и от своя сила и заслуга.    Ікор.1:29 както и написаното от Божият слуга Павел към ефеските последователи на Пътят : 2:9.

Относно новото в Помазаника създание- новородени, родени отново от Духа на Бога. Това създание е противопоставено на старият човек, тлеещ по измамителни страсти.

Чрез Духа на Бога се създадоха световете, видомото и невидимото. С Духа Си Той създаде и първият човек, Своите вестители (ангели), с Духа Си издигаше и сваляше владетели от троновете им, с Духа Си  Бог говореше на Своите слуги пророците за идването на Месията и за волята Си, с Духа Си Той помаза и изпълни Сина. Исус прие водно потапяне и Духа слезе в телесен образ като гълъб - доказателство за одобрението (Своята невинност, праведност, своята правина, своята правица, че е приет като одобрен) от Своят Баща. Основата на завета в кръвта на Исус, Сина и Божият Назарей, е :
  6. Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;
  7. и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.
  8. Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.
  9. Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствувал за Сина Си.
І Йоаново 5 гл.

Писано е, че Исус дойде от небето, Мария зачна от Святият Дух. Той Беше помазан с Духа на Бога, с пълнота, за която свидетелства Исая. По Негов образ и по Негово подобие са всичките християни- последователи на Пътят. Писано е, че Той е Пътят и Истината и Живота- и ако това е така- то единствео чрез Духа на Истината човек може да следва Сина, а не чрез човешка сила, мъдрост, разбиране, добрина, или каквото и да е – за да не се похвали никой пред Бога, а да бъде Той превъзвишен Цар до века. Амин.






`````````````````````````

Може би това е шокиращо за днешния християнски религиозен свят, но нека питат Бог защо  е записал не само тази история и историите за мнозина други праведници, за които се свидетелства същото състояние, както на Корнилий.

И не само това — човек не е нужно да бъде и кръстен във вода, за да бъде праведен. Още един шок за религиозната християнска общност. Защо? Ами Корнилий не беше кръстен ни във вода ни в Святия Дух и беше пак праведен.

Ако това, което четете е все още шок за вас, значи все още не знаете каква е разликата между правда, праведен човек и оправдан човек.

``````````````````````

Би ли ми написал КОЙ ПРАВЕДНИК Е СТОЯЛ НЯКОГА ПРЕД БОГА БЕЗ КРЪВ ПОМЕЖДУ ИМ ?

" Откъде Авимелех е знаел какво е правда?

Откъде Йов е знаел какво е правда? Той от кой народ е?

Откъде Енох е знаел какво е правда? Той е живеел сред нечестив народ.

Откъде Авел е знаел какво е правда и защо е бил праведен?"

Нима не знаеш?

[Tihomir]

Владо,

Ти си пример за човек, който или не е чел това, което е писано по темата и е аргументирано или си чел, но нищо не си разбрал.

Пак ще отметна това, което вече написах, но ти явно не си му обърнал внимание, а именно, че ,,праведен" = ,,невинен", като единственият начин човек да е невинен е да избели друхите си в кръвта на Назарянина (Относно тази дреха и важността `и пред Бог може да се прочете в  Откр-е  16:15, също там- 22:14, Мат.17:2, също там- 22:11, както и случката с преобразяването на Господарят пред Петър, Йоан и Яков), или по-точно Бог да му дари нове дрехи, които са избелени в тази свята кръв. Абсурдно е, да се твърди обратното на думите на писанията, които свидетелстват, че само оправданите чрез вяра в Исус са родени отново и са придобили правото да влезнат в Божието царство.

Мисля, че е твърде очевидно, но го пиша заради четящите, а не заради теб, защото ти показваш, че не се вслушваш в това, което се пише и се аргументира:
Хората, които бяха наречени праведни пред идването на Месията в плът, бяха наречени "праведни" от Бога и това, че ти допълваш, че "единственият начин човек да е невинен" (което според ТЕБ е същото като праведен) "е да избели дрехите си в кръвта на Назарянина", те прави лъжец пред Бога, защото

1. Не правиш разлика между праведен човек и оправдан човек (въпреки, че толкова пъти това се спомена). Няма да я повтарям, защото разчитам, че четящите ще я видят по-добре;

2. Добавяш към думите на Бога в Езекиил 18 нещо, което няма общо с дефиницията на праведен човек. Самият Бог ще те пита защо продължаваш да говориш така.

Разбира се, ти ще видиш проблем в твърдението ми в №2, защото не разбираш №1, но както казах, аз не ги пиша заради теб, а заради четящите.

[Watchman]

Не правиш разлика между праведен човек и оправдан човек

Това ми напомни за следния пасаж:

1Кор. 4:4  Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

Точно тук Павел изявява разликата между тия две неща. От една страна той живее праведно, до степен че съвестта му в абсолютно нищо не го изобличава. Но въпреки това ниво на праведно живеене, той с това не е оправдан. За оправданието имаме нужда от нещо повече. От правдата, която е чрез вяра. Настоящата тема обаче е за друго, както не веднъж се опитваме да напомним.

[Владо]

Владо,

Ти си пример за човек, който или не е чел това, което е писано по темата и е аргументирано или си чел, но нищо не си разбрал.

Ами и ти си пример за същото (в частта, касаеща моето участие и написаното от мен), защото ако беше прочел внимателно първият ми постинг относно етимологичният произход на "праведност" и "праведен", нямаше да напишеш тези редове. Също така си АБСОЛЮТНО предубеден по отношение на мен, пишеш инерционно и си позволяваш да изопъчаваш писанията (примерът с Корнилий, а и не само той).

И аз го пиша заради другите, а не заради теб, защото като теб съм убеден, че няма да разбереш написаното от мен, както и става и ...така.