Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[elisei]

constant,

Тихомир ме е изпреварил задавайки ти въпроси които възникнаха и в мен след като прочетох това което си написал. Няма да ги повтарям но очаквам да видя какво ще отговориш.
Аз искам да те попитам друго как реши че, човека е имал познание за Бога откъде идва сигурността ти?

Със сигурност, той е имал познание за Бога, тъй като определя своя народ за праведен, в разговора си със Светия Бог.

В моя живот съм срещал доста хора които считат себе си за праведни, но не са, така че извода ти че, щом Авимелех определя народа си за праведен в разговора си със Всевишния, не е задължително народът му наистина да е праведен. Казах какъв му е произхода и на кой народ е цар.

Авимелех имаше и молитвен живот Бит. 20 : 4, 5 .
Това говори, че Бог не му е непознат и той познава личността Му, за разлика от днешните светски владетели.

Не знам дали разбираш какво казваш всъщност тук, но на мен ми е много интересен и забавен подобен извод, че Бог не му е непознат и че познава Неговата личност и то не за друго ама просто не бях чувал някой да има молитвен живот докато спи и сънува.

А е практика от страна на Бог да говори докато човек спи и изследвайки Словото му може да видиш това.

Той е имал вяра, според мярката която му е била дадена

С това ти твърдение съм съгласен защото знам как идва вяра в живота на човек,а именно чрез слушане Божието слово. Авимелех чу Бога и реагира адекватно, върна Сара на Авраам и вместо да му каже да напусне пределите на царството му предложи да се засели там където му е угодно и ги компенсира с пари, добитък и слуги.

[constant]

Здравейте,

Дефинирай пред всички тук термините "много праведно" и "малко праведно". И кажи на база на кой закон за правдата това, което направи Авимелех "не беше много праведно" — посочи ясно пасажа от закона. Внимавай да не би да се окажеш лъжец.

Пред всички тук свидетелствам, че тези термини, са моя измислица.
Понеже тогава, законът още го нямаше, и си позволих, тази волност. :)

Словото не се занимава да дава оценка на постъпката на Авимелех.
Поради това, си позволих да я тълкувам.
Но фактът, че Авраам, се е страхувал, точно от това, че ще откраднат жена му, а него ще убият, и начинът по който господарски Авимелех си взе хубавата Сара, макар да си имаше жена (17 ст.) - на мен не ми хареса.
Мисля, че и на Авраам не му стана хубаво.
Но на Тихомир - може би, да. :)

За Йов - това, което пишеш е вярно, но забележи една малка подробност - Йов се отказа да спори с Бог, относно своята праведност, когато застана пред Него.

Авимелех, макар и в съня си, знаеше пред Кого е застанал.
Царят имаше доблестта да признае своя грях извършен в незнание и да се застъпи за своя народ, който в случая страдаше заради неговия грях.

Бог прие неговата защита, потвърди, че няма вина в случая (за прелюбодейство), и даде обещание на Авимелех, че ще бъде простен, ако се покае (т. е. върне жената) и се съгласи да приеме ходатайството на Авраам, който да се застъпи за него пред Бог.

Както Господ Исус се застъпва за нас.

Каквито и праведни дела да има някой, ако не приеме оправданието чрез Господ Исус Христос - загива.

Праведност без оправдание, няма стойност.
Но има стойност, след оправданието.

Защото да си праведен не е достатъчно, тъй като Бог гледа не само на делата, но и на мотивите в сърцето.
Понеже праведните дела на хората, винаги са с егоистични цели - прослава, похвала или страх от последствия (във физическата или духовната сфера).

Не знам вие как сте, но аз като направя нещо праведно (как само се хваля :) , Бог ми показва после, егоизма с който съм го направил.
Все съм искал някаква изгода, ако не човешка слава и благодарност, то поне :) , че Бог ще ме благослови и няма да остана в разход :) .

Съжалявам, че ме познавате хора, съжалявам че и аз се познавам.


Елисей, реших че Авимелех има познание за Бога, защото знае що е грях, и що е праведност - и то в присъствието и в разговора му с Бога, нищо че е в съня му.
Човек и когато спи, пак има съзнание, особено когато Бог му говори - така мисля.

[Tihomir]

Праведност без оправдание, няма стойност.

Мисля, че това е достойно да бъде принтирано.

Кажи го на праведния Бог това, който няма нужда да се оправдава от нещо. Също го кажи пак на праведния Бог, който нарече праведни мнозина още преди да дойде Месията.

Да не говорим за личните преценки, които изказваш в собственото мение, които ги ползваш за аргументи срещу Божиите думи, които за твое съжаление, натежават.

Проблемът е, че за теб и за други терминологията, която праведният Бог е използвал няма голямо значение — 5 думи, които звучат подобно за теб са просто едно и също нещо.

Вижда се колко е ценно Словото за теб, след като можеш да го "компресираш" в опростени и праволинейни изводи, които да замажат разнообразието на Божията мъдрост, която има за цел и нас да ни научи на мъдрост, но НЕ — повечето искат да си останат посредствени и да вярват в един друг бог — богът на проповедите от наши дни...

Вярно е това Слово:
2 Тимотей 4:3. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти...

[elisei]

Елисей, реших че Авимелех има познание за Бога, защото знае що е грях, и що е праведност - и то в присъствието и в разговора му с Бога, нищо че е в съня му.
Човек и когато спи, пак има съзнание, особено когато Бог му говори - така мисля.

Това за познанието на Бога според мен не става от един разговор, и невярващите чиято съвест не е пригоряла съвсем, знаят що е грях и що е право независимо от измамноста на сърцата ни особено както отбелязваш ти в присъствието на Святия. За съзнанието съм за но аз цитирах молитвения живот за който говори ти. В интерес на Истината дискутираме, нищо лично. Поздрави.

[constant]

Благодаря ти, за поздравите, Елисей!

Това за познанието на Бога според мен не става от един разговор,...

Така е, но дали Авимелех е имал само един разговор, или някакво друго познание за Бог, до оня момент? Не знаем.

Авраам, се е страхувал, че в онази страна, няма да намери страх от Бога.
Но нещата се оказват други. Авимелех постъпва праведно, както сам ти ни насочи вниманието. У него, ако съдим по действията му, се намира страх от Бога, което за един невярващ не може да се каже.

Инфото в случая е малко, за да можем да направим генерални изводи, по въпросите, които дискутираме.

[nellenceto]

... и невярващите чиято съвест не е пригоряла съвсем, знаят що е грях и що е право независимо от измамноста на сърцата ни особено както отбелязваш ти в присъствието на Святия.

И какво точно е грях за един невярващ? а може ли невярващият да знае що е грях според Бог? и знае ли, какво е праведно да се върши според Библията? Знае ли, че идолопоклонството е грях, т.е. че да имаш други богове освен Богът на Авраам, Исаак и Яков е грях? Знае ли, че приятелството със света е вражда против Бога? и тн. Не, невярващият няма как да го знае това! Невярващият не знае какво е правда и неправда според Библията!

Дефиницията на невярващият за грях и правда се простират до там докъдето човекът ги е определил. Грях е всичко извършено против моралните норми, човешките закони и стандарти, които са установени в този свят. Като това да не прелюбодействаш, да не крадеш, да не лъжеш, да не нарушаваш закона в страната, която живееш, да не убиваш и тн. Както виждаш моралните и Божите норми се припокриват в много аспекти. НО това не значи, че спазването на тези човешки принципи са извършени в името на спазването на Божият закон и Неговите повеления.

Иначе, по тази логика, половината свят сигурно са праведни хора и вършат праведни дела. (като повечето от тях дори и не подозират че вършат праведни дела, защото не знаят какво Бог нарича правда) Има невярващи, които дори и не искат да чуват за Бог, но примерно са доблестни и честни хора, не прелюбодействат, не крадат, не измамват и въобще водят един почетен и честен живот. Това са обаче безбожни хора, удоволстващи се в светските заблуди и измами, непокорни и глухи за Бог и Неговото Царство. Такива хора и тях ли ги наричаш праведни? вършещи праведни дела? Бог и тях ли ще нарече праведни и ще ги похвали?? Виждаш ли, че когато вършенето на дела, било то и писани в Библията, не е основано и подтикнато от вярата ти в истинският Бог, е просто едно нищо.

Да не говорим, че дори и самото стриктно спазване на закона, без истински да познаваш Бог със сърцето си е също мерзост пред Бог. Вече споменах за садукеите, фарисеите и книжниците, и как тяхното "спазване" на закона, било то и в Божиие име, беше кръгла нула пред Бог. Исус ги наричаше "слепи водители", "лицемери", "змии", "рожби ехидни". Какво им липсваше? Ходене по Бог и познаване на Божиите истини! 

Вършенето на праведни дела е мотивирано от истинската вяра в Бог, от това да бъдеш угоден и верен на Бог, да познаваш Божиите истини и правда. Такъв е и праведният човек. А не някакъв невярващ, който нехае за Божията правда и повеленията Му. Вършейки някакво морално дело, той няма да го е извършил заради Бог, а заради човешките принципи.

А по отношение на историята за Авимелех е подобна ситуацията. Ще кажеш сигурно, че при него, е било различно и той е знаел, че нарушава Божият закон ако вземе Сара за жена. Но тук е важно да разгледаме, дали той връща Сара обратно на Авраам, защото Божият закон му беше важен или защото не искаше Бог да погуби него и народът му.

Тъй като знаем, че ханаанците са били народ, който е имал езически богове и не са вярвали истински в нашият Небесен Баща, то ни става ясно, че както Авимелех така и народът му са нехаели за Божиите неща, а също толкова и за Божиите закони. Живеели са си живота както те си знаят, без да мислят дали нарушават някоя Божия заповед или не. Ако сега отново погледнем на историята на Авимелех и Авраам, ни става ясно, че Авимелех, не е върнал Сара, защото не видиш ли Божият закон му е много скъп и не иска да престъпи някоя Негова заповед, а просто защото е бил уплашен за живота си. Знаел е, че съгрешавайки против този за него чужд Бог, той ще си навлече смърт. Това обаче е друг вид "страх от Бога", не в смисъла който християните влагат когато говорят за "богобоязлив" човек. Надявам се, че тук всеки може да направи разликата. Авимелех просто е нямал друг избор освен да върне Сара, бил е принуден от обстоятелствата да го направи, или да изгуби живота си.

Авимелех излиза, че е доста доблестен и честен цар. Той е постъпил правилно като е върнал Сара, но е имал само до толкова "страх" от Бог, доколкото Бог да премахме погублението от народът му, а не защото почита и желае да спазва Божият закон. Един вид от собствен интерес, поради собствено удобство. както знаем, ханаанците са се покланяли на други богове дори и след това. Така че тук не може да се говори че той е бил праведен в Библейската дефиниция на думата, след като той не го е сторил заради Божият закон, а заради себе си.

По онова време дори Асирийските закони са постановлявали, че да вземеш омъжена жена в харема, дори и без да я докосваш, е било противозаконно. Така, че Авимелех е имал основание да чувства че е извършил грях и е постъпил незаконно, но не задължително, защото Божият закон му е бил отправна точка. Той е бил светски човек, езичник, цар на идолопоклонници. за такива хора Божият закон по никакъв начин не е представлявал някаква мярка за грях или правда. Просто според законът в страната той е извършил нещо непозволено, нещо грешно, и той е имал основание да иска да се оттърве от това и да излезе невинен от ситуацията. Неговото упорито настояване пред Бог, че не е знаел, че Сара е омъжена и това, че той се компенсира пред Авраам за сторената грешка с овци, говеда и  слуги, доказва, че е бил сравнително разбран и справедлив цар, подчиняващ се на законите на страната си. законите в страната са били още една добра причина, поради която се е чувствал длъжен да върне Сара обратно на Авраам.

От всичкото това казано до сега, се вижда, че дори и когато Авимелех се покорява на Божията заповед (която впрочем няма как да не изпълни, освен ако не иска да умре), той я е изпълнил поради други причини, а не поради самото спазване на Божият закон.

А и впрочем, Бог никъде не нарича Авимелех праведен, или че е извършил праведно дело. Тук става дума за неговата невинност пред Бог в дадената ситуация. Може би заблуждението идва от българският превод. в стих 4 той сам нарича себе си и народа си праведен. Но тук става дума, че е С ПРАВО, без вина в ситуацията. (стих 5)
Бит. 20:4-5 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли един праведен народ?
Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това
Това се потвърждава и от думите на Бог в стих 6. където всъщност еврейската дума е честност, невинност. на англииски стиха е преведен с  ["You did this in the integrity of your heart"]. На немски също е преведено правилно като честен, с честно сърце. Така че просто Бог го нарича честен и невинен човек, с честно сърце, без съзнателно или умишлено да е искал да съгреши. За разлика от историята със Содом и Гомор. За тях Бог е имал основание да ги погуби.

С две думи, Бог може да е нарекал Авимелех честен човек и да е одобрил постъпката му, но не го е наричал праведен.
Да си праведен, е къде къде повече от това да вършиш такива неща като Авимелех.

Аз ще спра с тази дискусия до тук. нямам излишно време за губене, а и не виждам смисъл да се тъпче на едно място и да се повтарят едни и същи неща. Праведен е и праведни дела върши само човек, който вярва истински в Бог и ходи в пътя Му.

Колко е вярно Слово Му когато казва...
Пс. 37: 30-31 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът ме говори правосъдие.Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат


Пс. 112: 5-7 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда
6Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.
7От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа


Продължавайте да си обсъждате правдата и праведният според Библията, но спрете ce да говорите такива нечувани неща, че Бог нарича и невярващи хора праведни.


P.S.

Може и да се зачудите защо ви ги говоря тия работи, обърнете внимание на думите Праведен и Право отговарят ли те на Божия критерий според това което Той ни казва в книгата на ЕЗЕКИИЛ а именно:

...и не осквернява жената на ближния си,
16. и не насилва никого, не задържа залог, не граби грабеж, дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха,
17. не посяга на сиромаха

Четящите трябва да забележат, че последният стих е непълен и изглежда цитиращият е спрял до там, защото или не приема цялото Божие слово за истинно, или защото се опитва да скрие нещо от четящият. А именно продължението му:

Езек. 18:17 не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми, и ходи в повеленията Ми; такъв човек няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

Ще отбележа само, че същите Божии думи са повторени на два пъти в същата глава малко преди това. Забележете подчертаните стихове. Праведният не просто върши всичко това, което е изброено, но той също ходи в Божиите пътища. Как тогава някои твърдят, че не е нужно да вярваш истински в Бог, за да бъдеш праведен?

Езек. 18:5-9 Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,
    6ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, кога е в нечистотата си,
    7ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,
    8ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,
    ходи в повеленията Ми, и пази съдбите Ми, за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

Не знам как може човек да ги игнорира, когато те са толкова важни за разбирането на дефиницията за праведен човек!!!

[Tihomir]

nellenceto,

Искам да отговориш на въпроса — защо Ной е бил праведен още преди даже да става въпрос за разговор с Бога? Откъде е знаел какво е праведно?

Ето още няколко въпроса:

Откъде Авраам е знаел какво е правда? Той от кой народ е? На кого са се кланяли бащите му?

Откъде Авимелех е знаел какво е правда?

Откъде Йов е знаел какво е правда? Той от кой народ е?

Откъде Енох е знаел какво е правда? Той е живеел сред нечестив народ.

Откъде Авел е знаел какво е правда и защо е бил праведен?

Говориш така, все едно светът е започнал преди 20 години и единственият вариант някой да е праведен е да е прочел евангелията по 2 пъти, да е казал "молитва на покаяние" и да ходи на черква.

Първо се постарай да отговориш на горните въпроси и след това разсъждавай, защото с тези твои мисли никога няма да успееш да отговориш на горните въпроси, защото все още живееш в свят, който се различава доста от това, което пише в Словото.

Или има проблем в Библията или твоето мислене е далеч от това, което е наистина РЕАЛНО в Божиите думи.

[small axe]

съжалявам Тишо , но такова изказване, не е коректно.

Или има проблем в Библията или твоето мислене е далеч от това, което е наистина РЕАЛНО в Божиите думи.

Кое е далеч от Божиите думи?Че за да върши правда, един човек трябва да вярва и да се бои от Бога ли?
Това е така, без страх от Бога, няма как да се стремиш да вършиш правда.

Всички тези които си изброил, са вярвали в Бога.Няма ни един от тях, който да не е бил човек със страх от Бога, но вършещ някаква правда.Всички са се страхували от Бога.Не е ли това, което говорим?
Аз не говоря за някакви люде, дето казали една молитва, и някой ги обявил за спасени, а те си продължават да си живеят като дявола.За такива си прав, че нищо не са познали, нямат страх от Бога, и лъжат себе си.

Изброените праведници, обаче, не се числят към подобен род хора, съвсем не.

Нека не бързаме с оценките и преценките един за друг, без да сме разбрали ясно, кой за какво говори!
Това е също, праведно отношение.

[Tihomir]

съжалявам Тишо , но такова изказване, не е коректно.

Или има проблем в Библията или твоето мислене е далеч от това, което е наистина РЕАЛНО в Божиите думи.

Кое е далеч от Божиите думи?Че за да върши правда, един човек трябва да вярва и да се бои от Бога ли?
Това е така, без страх от Бога, няма как да се стремиш да вършиш правда.

Всички тези които си изброил, са вярвали в Бога.Няма ни един от тях, който да не е бил човек със страх от Бога, но вършещ някаква правда.Всички са се страхували от Бога.Не е ли това, което говорим?
Аз не говоря за някакви люде, дето казали една молитва, и някой ги обявил за спасени, а те си продължават да си живеят като дявола.За такива си прав, че нищо не са познали, нямат страх от Бога, и лъжат себе си.

Изброените праведници, обаче, не се числят към подобен род хора, съвсем не.

Нека не бързаме с оценките и преценките един за друг, без да сме разбрали ясно, кой за какво говори!
Това е също, праведно отношение.

Значи според теб е некоректно да се обърна против изказвания като това, че на фона на темата за праведния се правят сравнения с "вярващи" и "невярващи", когато специално казахме, че това изобщо не е критерий, защото вярващи — мнозина, а праведни — малцина.

Или за това:

Като това да не прелюбодействаш, да не крадеш, да не лъжеш, да не нарушаваш закона в страната, която живееш, да не убиваш и тн. Както виждаш моралните и Божите норми се припокриват в много аспекти. НО това не значи, че спазването на тези човешки принципи са извършени в името на спазването на Божият закон и Неговите повеления.

Kакво е това "морал"? Къде Бог е използвал "морал" като термин? Къде Бог е заповядвал спазване на "морални принципи" на езичниците?

Кой ЧОВЕК е дал тези принципи, че се наричат "човешки принципи"? Съвестта кой я даде? Човек ли? Забраната за убийство човешка ли е? А това, че някой не убива, обаче мрази Бога прави ли го да спазва "един човешки принцип" или прави ли го праведен, ако не е човешки?

И на фона на всичко това изказването ми било "некоректно". Кой е твоят коректив, с който съдиш изказването ми? Чий закон го осъжда? Божият или твоят?

Ти явно изобщо не вникваш в твърденията, които се изказват едно след друго. Гледам, че постоянно ходиш в посока на "толерантност" — "ама той нямал предвид това"; "сигурен съм, че сме на едно мнение по 1 точка от генерално погрешно мнение".

Щом някой не е на едно и също мнение с друг, опитваш да влееш доза толерантност в изказването, че видиш ли, не всичко е лошо. А къде отива това, че основата е лоша?

Докога ще си играем на залъгване, че всичко е наред, или че ако е наред 1 от 10 точки, значи няма проблем? Кога ще се застане зад здравото учение и зад 100% истината?

[nellenceto]

nellenceto,

Искам да отговориш на въпроса — защо Ной е бил праведен още преди даже да става въпрос за разговор с Бога? Откъде е знаел какво е праведно?

До колкото разбирам намекваш, че те не са познавали и вярвали в Бог преди той да им говори. Така ли?
Обаче пропускаш, че не е задължително Бог да ти говори лично, за да вярваш в Бог и да го следваш. Аз лично мога да кажа, че върпреки че Бог не ми е говорил нито на сън нито в огнен храст, пак вярвам истински в Бог.

small_axe вече ти е дал отговор преди мене. Не искам да го повтарям. Само ще допълня, че това се вижда ясно и от разговорът им с Бог. Когато Бог им говори, нито Ной, нито Авраам, нито Моисей са били очудени кой е този нов бог който им говори, но те са го разпознали. Това е бил същият този Бог, когото те са следвали и почитали до този момент. Те не са започнали да вярват в Бог едва след като Той им е говорил. Преди Бог да говори на Ной, се казва, че Ной е ходел по Бога. (Бит. 6:9)
А Авел както знаем е син на Адам и Ева. Ти как мислиш, от къде ли е знаел за Бог? В Евр. 11 глава се казва, че Авел е принесъл жертвата си пред Бог с вяра. Тъй като Бог приема жертвата на Авел, а тази на Кайн отхвърля, явно е дал определени повеления за жертвоприношението. и Авел принася правилната жертва, а Кайн - не.

Моисей както знаем е бил в близък контакт с майка си и семейството си, докато тя го е кърмела. (Из. 2: 1-10) А явно и след това, защото той много добре знае, че е евреин (из. 2:11). Вероятно е бил не само научен от родителите си от къде произхожда, но също така е бил научен и за Бог. Както вече казах, когато Бог му се явява в огненият храст, той знае кой му говори. => познавал е Бог и преди това.

Енох също е ходел по Бог. (Бит. 5:24) В евр. 11:5 също се казва, че е бил угоден на Бог.

Йов също е бил богобоязлив човек (Йов 1:9, 13:15).

А за Авимелех вече си дадох мнението в предния коментар. Трябва да го четеш бавно и внимателно, за да разбереш защо той се покорява на Бог.

...защото с тези твои мисли никога няма да успееш да отговориш на горните въпроси...

Напротив! Ето че ти отговорих и няма нищо противоречиво с това, което казах до сега, а именно че човек трябва да познава първо Бог, за да върши праведни дела и да бъде праведен.

Но нека да чуем какви са твоите отговори на същите тези въпроси, за да разберем ти как си обясняваш, че Авраам, Ной, Моисей и тн. са вършили правда. и то, без да вярват в Бог - както ти разбирам, че твърдиш.

[Tihomir]

nellenceto,

Искам да отговориш на въпроса — защо Ной е бил праведен още преди даже да става въпрос за разговор с Бога? Откъде е знаел какво е праведно?

До колкото разбирам намекваш, че те не са познавали и вярвали в Бог преди той да им говори. Така ли?

Интересно ми е откъде го измисли това. Аз НИКЪДЕ не съм споменал твърдение като твоето, както и НИКЪДЕ не съм говорил за познване на Бога и вяра в Бога.

Проблемът е, че правдата за теб и за други е винаги свързано с това какво ЧОВЕКЪТ прави, а не с това какво БОГ е постановил. Това е правдата — аршинът, който Бог е постановил. Съгласно този аршин се измерва дали човек е праведен или не.

Но не — правдата за теб и мнозина е равносилна на оправдание и винаги трябва да се намесва ЧОВЕК... сякаш без човек правдата я няма. Затова толкова не можете да отделите правда от оправдание, защото за вас тя е винаги свързана с човека, вярата на човека, с оправданието на човека, с това какво прави човекът и ако човекът нищо не прави — просто не може да дефинирате правда...

Затова толкова се борите за това "вярване", за това "следване" за това "оправдание" — всичко се върти все около човека като двигател на цялата работа.

И още нещо — за да принесе Авел с вяра жертва той трябва да знае първо в кого вярва. Вярата не е вяла работа, а е ТВЪРДА УВЕРЕНОСТ за неща, които не се виждат. А твърдата увереност идва от много ясно дефинирана цел. Христос не каза "вярвайте в мене", а каза — покайте се и (ПОСЛЕ) вярвайте в благовестието. Покаянието е изграждане на предпоставката за тази твърда увереност — познание на целта, за която ще се изгражда твърда увереност (а не сляп авантюристичен скок в неизвестното).

Ако за мнозина вярата е нещо вяло и да се надяват на някакви неща, които я ги има, я ги няма — за Бог дефиницията изхожда от твърда увереност и здрав разум, който няма откъде да дойде, освен от покаяние, сиреч, оправяне на стъпките на човек в пътя на правдата.

[nellenceto]

Извинявай, явно съм се изразила грешно.

До колкото разбирам твърдиш, че те могат да бъдат праведни и преди да са имали разговор с Бога.
Какво точно искаш да кажеш с това?

[Tihomir]

Извинявай, явно съм се изразила грешно.

До колкото разбирам твърдиш, че те могат да бъдат праведни и преди да са имали разговор с Бога.
Какво точно искаш да кажеш с това?

Аз го твърдя? Къде го твърдя аз?

Цитрам Словото. Там така пише.

[nellenceto]

Еее, бъди по ясен. Това е така, вършели са праведни дела и преди да говорят с Бог. Това и аз съм го казала... Но са ги вършели тъй като са познавали Бог. А не въпреки, че не са Го познавали, както някои се изразиха по рано.

[Tihomir]

small_axe вече ти е дал отговор преди мене. Не искам да го повтарям. Само ще допълня, че това се вижда ясно и от разговорът им с Бог. Когато Бог им говори, нито Ной, нито Авраам, нито Моисей са били очудени кой е този нов бог който им говори, но те са го разпознали. Това е бил същият този Бог, когото те са следвали и почитали до този момент. Те не са започнали да вярват в Бог едва след като Той им е говорил. Преди Бог да говори на Ной, се казва, че Ной е ходел по Бога. (Бит. 6:9)

Мойсей беше уплашен доста от огъня в капината и нека кажа, че Бог му се представи с името си, не пише, че Мойсей го разпозна, а просто беше любопитен какво става с къпината:
А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

С Ной беше същата работа — Бог ясно се представи кой е. Не забравяй, че хората от Енох нататък са започнали да призовават Господнето име и за разлика от днешни дни, тогава бащите са предавали на децата си това, което са имали като опитност и са ги учили на Божията правда. Това е, което Авраам му беше дадено за цел да продължи (главната цел, с която беше призован Авраам). Днес това не е цел на бащите... Затова и има такова учудване "откъде изобщо тези хора ще знаят за Бога?".