Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[Watchman]

Общото между Йосиф, Симеон и Корнилий според записаното в техните истории е – бяха богобоязливи, справедливи, който се страхуваха от Бога и спазваха закона.

Все пак те не бяха наречени справедливи или богобоязливи, а праведни. Ной не е имало какъв закон да спазва, защото не е бил даден закон по негово време. А ходенето по Бога е следствие от това, че Ной беше праведен.

Корнилий също не е спазвал закона, защото ако беше той щеше да е обрязан и нямаше да е езичник, а юдеин. В такъв случай другите юдеи нямаше да се възмутят че Петър е влязъл в дома на езичник, защото Корнилий нямаше да е езичник, а юдеин и те нямаше за какво да се възмущават. Но ето какъв парадокс: имаме един езичник Корнилий, който е наречен праведен, въпреки че нито е спазвал закона, нито е вярвал в Христос. Как става това нещо?

Това е което, аз виждам в Писанието. Освен, ако не пропускам нещо, за което е необходимо още по-задълбочено четене в Словото.

Интересно как християните така сме се оплели в религиозни догми, че често не можем да видим дори очевидните и най-прости неща.

Не, не е необходимо задълбочено четене на Словото за да се даде отговор на този въпрос. Не е необходимо да сме чели Писанията дори веднъж (Ной не е имал Писанията), дори не е необходимо да можем да четем въобще. Защото нещата са очевидни и прости като 2+2=4, но религията така усложнява и омазва всичко, че дори най-ясните и прости неща изглеждат мъчни и недостижими.

[Намерена]

Определено, мазалото в разбирането е голямо. Съгласна съм, с казаното. И как става, ето въртим се из Словото като слепци, а май пропускаме очевидното.
Тогава, най-логичен остава страхът от Бога. За мен, ако човек няма страх от Бога в себе си (дори само на база съзерцание величието на цялото творение около нас), значи не би Го следвал със или без закон, със или без вяра. Не би зачитал Създателя ни като най-висш и върховен Владетел на творението имащ власт да унищожи или да пощади. И в този смисъл, човек може и да е наясно че има Бог, но да не Го зачита като такъв.
Корнилий не беше юдеин, с това съм наясно. Имах предвид (под пазене на закона), че се обхожда в страх от Бога и се пази да върши насилие или да си превишава може би правомощията, да е честен, справедлив. Но в контекста на страх от Бога. Така ето, старото и новото като знание, лъжата и истината се смесват в едни оплетени съждения. Но, това е вече обект на моя по-нататъшна работа в посока излизане от заблудите.
Наистина, Watchman, все повече и на мен ми се изяснява, че Бог е много различен от фалшивия образ, в който сме повярвали първоначално. И колкото повече мисля по тези въпроси, толкова повече се съмнявам и обърквам в онова, на което са ме учили. Направо не ми се говори, а искам да разбирам правилно - да бъда овца, не коза.

[Намерена]

И пропуснах да кажа от къде вадя извода си за страх от Бога 

Притчи 8:13
Страх от Господа е да се мрази злото.
Аз мразя гордост и високоумие,
Лош път и опаки уста.

[Watchman]

Намерена, с нещата които си написала само се танцува около очевидното без да се назовава. Страха от Бога безспорно е в началото на всичко, но кое е очевидното, което е толкова трудно да се види?

Кой човек е праведен? Ами онзи, който се е обърнал към правдата. Онзи, който се е посветил да върши онова, което е право. Може ли да бъде по-очевидно от това? Точно затова всички тези хора са наречени праведни, защото те са избрали да бъдат на страната на правдата. Няма по-проста, по-ясна и по-очевидна дефиниция от тази.

Затова пророците от най-древни времена призоваваха народа - покайте се и обърнете се. Ето за това обръщане към правдата става на въпрос. Защото човек по своето греховно човешко естество е зъл и на страната на неправдата. Затова има нужда от покаяние и обръщане.

След като се обърне към правдата тогава човек започва да учи страха от Бога, ходенето с Бога, живот чрез вяра и всички тези други неща за които Писанието свидетелства.

Праведния човек е човек, който е преминал на Божия страна. Няма нищо мистично, неясно или засукано относно това. Грешник е човек, който обича и се наслаждава на греха. "Грешник спасен по благодат" е оксиморон, подобно на "мокър огън". Спасението е за праведните.

1Пет. 4:18  И ако праведният едва се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?

Дори праведния едвам се спасява. Що ще е това нещо "спасен грешник", ако дори праведния се спасява едвам?

Грешния първо трябва да стане праведен чрез покаяние и обръщане. И едва когато стане праведен може да се спаси чрез вяра.

Римл. 1:17  както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

Не грешния ще живее чрез вяра, такова нещо няма и не може да има. Праведния е този, който ще живее чрез вяра.

Но те казват, неее всички са грешни и няма праведен нито един. И всичко се омазва и отива в канала.

Затова и в църквите няма победа над греха, защото хората все още са грешни, желаят грешното, мислят грешното, но са ги измамили, че ще им се прости и ще се спасят ако имат вяра в определена доктрина. Но вярата работи само при праведния, защото грешния не може да живее чрез вяра.

[Намерена]

Watchman,

Започвам да осъзнавам, че май не сме се доразбрали.

Добре, позволи ми да направя уточнение и не приемай, моля те, думите ми за заяждане или спорене.

Ако си обърнал внимание, по-нагоре, някъде в началото съм казала, че:
".....едва когато се добие правилно разбиране за правда, човек може да се покае истински, обръщайки се към нея (правдата) като начин на живот. Затова, според мен проблемът е, че хората по църквите ги учат не как да се обръщат към правдата, а как да се оправдаят чрез вяра, но оставащи грешни с надежда за спасение."

От там изложих своето виждане по въпроса, на база точно обръщането към правдата, като първа крачка в тази посока. Това обаче остана встрани, защото превключих на спасение чрез изкупление, измести се посоката и така стигнахме до тук. През останалата ни дискусия, тъй като не разбрах дали разсъждавам правилно (визирам цитата си по-горе), приех че аз бъркам и не обръщането е начало за праведност. Така изказах останалите си схващания.

Вероятно си придобил впечатление, как ми убягва очевидното и ти благодаря, за търпението да ми обясняваш и да ме насочваш с въпроси. Дискутираното ми е много полезно. В създалото се положение, приемам отговорите ти като потвърждение и допълнение на онова, до което съм стигнала в излизaнето от заблудите. И в този смисъл, надявам се, че няма да счетеш уточнението ми като опит да доказвам или настоявам колко съм права. Много съм далеч от това.

Затова и в църквите няма победа над греха, защото хората все още са грешни, желаят грешното, мислят грешното, но са ги измамили, че ще им се прости и ще се спасят ако имат вяра в определена доктрина. Но вярата работи само при праведния, защото грешния не може да живее чрез вяра.

   
Поради тази причина напуснах окончателно църквата преди 15 години. В момента, в който осъзнах колко погрешно учат повечето църкви и как животът ми стремглаво се търкаля към бездната заради тези лъжи, просто си тръгнах и това ми спаси живота.

[Watchman]

Ако си обърнал внимание, по-нагоре, някъде в началото съм казала, че:
".....едва когато се добие правилно разбиране за правда, човек може да се покае истински, обръщайки се към нея (правдата) като начин на живот.

Все пак целта на темата е да се даде ясна и точна дефиниция на това "кой е праведният". И макар горния цитат да се доближава до същността на тази дефиниция, пак той не е представен като ясна и конкретна дефиниция, а по-скоро като разсъждения по темата потопени в ред други разсъждения и така четящия не придобива яснота за търсената дефиниция.

Но, ако вече имаме дефиниция на това "кой е праведният" според Библията, остава да се дефинира и другия въпрос от темата "какво е праведност"

Тук може да се каже че дефиницията за праведния се препокрива до някъде с дефиницията за праведност, но точно тука може да се отиде по-надълбоко и да се извадят повече детайли за да се напълни цялостната картина.

[Намерена]

Posted by: Watchman
« on: September 02, 2023, 23:55:10 PM »

Но, ако вече имаме дефиниция на това "кой е праведният" според Библията, остава да се дефинира и другия въпрос от темата "какво е праведност"

Тук може да се каже че дефиницията за праведния се препокрива до някъде с дефиницията за праведност, но точно тука може да се отиде по-надълбоко и да се извадят повече детайли за да се напълни цялостната картина.

Чудих се известно време, как точно да подбера думите си, за да опиша онова, което открих за себе си по отношение на темата за праведността. Установявам с удивление за пореден път, че Словото може отлично да обясни Само Себе Си и в този смисъл прибавените човешки думи отнемат от величието Му. Затова, реших че ще оставя самото Писание да говори и това, което бих допълнила са единствено възможно най-кратки мои мисли, в контекста на преход между отделните стихове.

Бог е източника на правдата, защото Той е самата правда, а природата и характерът Му са тези, които определят кое е грешно или правилно:

Псалом 36:6
Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.

Псалми 5:5-6
Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,
Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;

Псалми 145:17
Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.

Всички изисквания и съдби, които Бог ни е наложил, са справедливи, правилни и необходими като израз на собственото Му същество. Бог, който е праведен сам по Себе Си, изисква правда, осигурява правда и възнаграждава за нея.

Притчи 2:6-9
Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

Псалом 5:12
Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благоволение като с щит.


Притчи 21:21
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

А какво трябва да върши човек за да се нарече праведен както се пита в:
Йов 15:14
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

Според Писанието праведен е очевидно човек, който не е безгрешен (Еклисиаст 7:20), но е описан като обърнал се да следва правдата на Бога и вършещ справедливи дела (Ной в Битие 6:9; Йосиф в Матей 1:19; Симеон в Лука 2:25; Корнилий в Деян. 10:22 и др.) Ако се обърнем към правдата, покаем се и с вяра застанем да пазим Божиите пътища и съдби, да вършим това което е право, тогава:

Исая 33:15-16
Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

Езекиил 18:5; 9
5 Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,
9 ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.


Притчи 21:2-3; 15; 18; 21
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 Да върши човек правда и правосъдие е по-угодно за Господа от жертва
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

Псалом 15:1-4
... Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?Оня, който ходи  незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,
Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;
Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

Според тези стихове (и това са само малка част от онова, което се намира в Словото), се получава способност и право такъв човек да бъде в Божието присъствие без осъждение, защото сам Бог го определя за праведен. Напуска религията на Личния Спасител и от неправеден, става праведен, защото се е обърнал да следва и ходи по правдата.
Много трудно ми беше да разбра, че правда не е оправдание. И това ме е събаряло във вярата. Защото тя не е нещо касаещо мен самата, а е начин на живот, т.е. Царство, за което и се молим – да дойде Твоето царство! Но, както Еклисиаст казва: 
Екл.7:29  Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Човек живеещ праведен живот е оприличен на плодоносно дърво според Писанието:

Псалом 1:3
Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

Псалом 52: 8
А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

Дървото има корени, ствол, клони с листа и дава плод. Подобно на него, силата и здравето на тези корени определят какъв плод ще се даде. Ако кореновата система е силна, праведният ще дава много плодове. Ще бъде непоколебим, силен и издръжлив насред бурите, които връхлитат:

Притчи 12:3; 12
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.

Псалом 92: 13-15
Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
 
Еремия 17:7-8
Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.
Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.

Но ако корените са плитки и слаби, плодовете ще са лоши или ще липсват, за което може такъв да бъде изкоренен и вероятно унищожен, когато връхлетят бури или Бог реши да го изпита за делата му:

Йов 8:11-19
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Лука 13: 6-9
Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

Матей 3:10 (Лука 3:9 )
А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

Дори, ако бурята събори праведния и преживее момент в който не може да устои, Словото пак ни дава надежда с обещанието:

Йов 14:7-9
Защото за дървото има надежда че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

Осия 10:12
Посейте за себе си по правда, Пожънете с милост, Разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и ви научи правда.

Дървото на правдата дава плодове, особено когато има силни и здраво захванати корени на тлъста почва, добре напоявана и подхранвана. Плодът на праведността се намира в живот, подчинен на Божията воля и закон, разкрити в Неговото Слово. Този плод може да се види в действия и реакции, с които праведния човек се подвизава и представя ежедневно.

Притчи 13:5-6; 25
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

Притчи 21:2-3; 15; 18; 21
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

Псалом 40:8-10
Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.


А на даващия изобилен и непрестанен плод от правдата, Бог е обещал:

Осия 14:5
Аз ще бъда като роса на Израиля; Той ще процъфти като крем, И ще простре корените си като ливанско дърво.

Исая 60:21
Твоите люде всички ще бъдат праведни; Земята ще им бъде вечно наследство; Те са клонче, което Аз съм посадил, Дело на Моите ръце, за да се прославям.

Псалом 23:1-3
... Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Към този анализ могат да се добавят още твърдения подкрепени от Словото и коментари към тях. Картината ми е по-скоро скица на тема Праведност и кой е праведен. Върху която могат да се нанесат повече щрихи и подробности в перспектива. Специално за сравнението на праведния с дървото, в Словото има още за изследване – какви са корените, на каква почва растат, с какви грижи го поддържаме за да е винаги плодородно растението и още и още. Но това би следвало да е грижа на всеки един от нас, особено ако мислим че живеем в Царството на Правдата. А Този, който може да ни помогне в начинанието има при Себе Си цялата мъдрост от която се нуждаем. И наистина, не е нужно да притежаваме някакви специални аналитични умения или знания. Ако сме като децата, отворени да приемаме написаното, дори да сме от глупавите, Писанието снабдява всичкото знание и потребна мъдрост за живот в правда, понеже Бог избира глупавите неща, за да посрами мъдрите (1 Кор. 1:27).

[Watchman]

Едно уточнение, поставения въпрос е какво е праведност, а не какво е правда. Последното е отделна тема само по себе си.

Едно подсказване - праведността касае отношението (на човек или друго същество) към правдата.

И още нещо, търси се ясна, кратка и конкретна дефиниция.

[Намерена]

Според речниците праведност, това е чистота на сърцето и правотата на живота; съответствие на сърцето и живота с Божествения закон.
Праведността е почти еквивалент на святост, разбиране на светите принципи и привързаности на сърцето, съответствие на живота с Божествения закон. Включва всичко, което наричаме справедливост, честност и добродетел, със свети чувства. Или още по-накратко това е истинска вяра. 

 

[Watchman]

Като ги чете тия неща от речниците, човек почва да се чуди - кой ги е писал тия речници?

Примерно, какво е това нещо "Божествен закон"? Божествен означава, че нещото обявено за божествено е или някакво божество или подобие на божество. "Божествен закон" не е същото като Божий закон, или Божият закон. Обикновено този термин се използва от ню ейджърите, които самите нямат и не искат да имат нищо общо с Божиите закони, но им се иска някак си да си мислят, че има нещо божествено в нещата и принципите, които вярват.

Божието Слово никога не ползва израза "божествен закон".

Удивлява също и израза "почти еквивалент на святост". Интересно тогава, какво не достига на праведността да бъде пълен еквивалент на святост? Тук прозира липсата на яснота относно "какво е святост", защото според дефинициите, които аз знам праведност и святост са доста различни по своето естество неща.

"Разбиране на светите принципи и привързаности на сърцето" - аз за първи път чувам за "свети принципи", както и за "свети привързаности". В същия списък е и израза "свети чувства". Това доста ми напомня на изразните средства на православните, които обичат да използват помпозни изрази, които някак си звучат "духовно и възвишено", но сами по себе си нямат никакъв смисъл и връзка с реалността.

Като се има предвид, че думата "святост" означава "отделяне от нещо за нещо", то опита да се приложи значението на "святост" към горните три "святи" израза може да доведе до главоболие.

По всичко личи, че тия дефиниции в някой си речник са писани от православни и там се вижда типичната православна липса на връзка с реалността.

Когато се проверява значението на някоя дума не трябва да се гледа в религиозните речници, защото те често са пълни с подобни словоблудства, ако и да може да се намерят и добри речници, особено такива писани преди няколко века.

Като начало е най-добре да се види значението на библейските лексикони на староеврейски и старогръцки.

Трябва да се отбележи, че думата праведност не се среща в повечето български преводи. Там срещаме думи като "правота", "правдивост", които принципно означават същото.

Еврейските думи обаче които стоят зад тези термини са няколко и си струва да се изследват една по една.

Една то тези думи е:

צְדָקָה
tsedâqâh
tsed-aw-kaw'
From H6663; rightness (abstractly), subjectively (rectitude), objectively (justice), morally (virtue) or figuratively (prosperity):

rightness e дума, която означава точно правота, и говори са придържане към онова, което е право.

Много е силна думата rectitude, ето какво казва речника на Уебсър за нея:

Правилност на ума е склонността да се действа в съответствие с всеки известен стандарт за право, истина или справедливост; правилност на поведението е действителното съответствие с този стандарт. Съвършената правота принадлежи само на Върховното същество.

Именно склонността, нагласата и отношението са ключови за разбирането на всяка "-ост".

Праведност, жестокост, мързеливост, всички тези неща се базират на определена склонност, нагласа и отношение. А неща като мотиви, склонности, нагласи и отношения са от областта на духа. Т.е това са духовни реалности, които от една страна може да се дефинират като конкретни принципи, но от друга те са поле за действието на духовни сили, или конкретно на определени духове. Тук навлизаме и в тайната на това "какво е дух", защото това е една от най-големите тайни на Библията, и това е един от най-важните теми за изследване за всеки християнин.

Когато говорим за достигане на точна и ясна дефиниция, ние не говорим да натворим нещо, което да звучи "духовно и величествено". Нещата, които само имат вид на благочестие, но са лишени от силата му са от областта на религията. А религията е от царството на тъмнината. Ние се интересуваме от дефиниция, която работи и принася плод. Правилната дефиниция е като механизъм който работи в наша полза. Това е все едно да изнамериш механизъм който може да изпомпва вода. Няма никаква полза от описания на механизми които звучат все едно ще могат да изпомпват вода. Ползата е само и единствено от механизми които действително могат да изпомпват вода. Точно така е и с дефинициите на основните Библейски думи и реалности. Веднъж достигнали до тях, те започват да изпомпват за нас разбиране и мъдрост и благодат и започват да преобразяват живота ни.

Думите сами по себе си са мостове към духовните реалности. Правилно дефинираната дума е като работещ мост по който можем да преминем от тъмнината към светлината. Псевдо дефинициите създават само лъжливи "свети чувства" без наличие на реално преминаване от тъмнина към светлина, от неразбиране към просветление, от умопомрачение към проницателност.

Исус ни предупреди, че за всяка празна дума на човеците ще се иска сметка в съдния ден. (Мат 12:36). Какво е празна дума? Сред християните битува мита, че това са някакви глупави шеги и подобни неща. Нищо подобно - празната дума е дума, която е била изпразнена от нейното оригинално съдържание. Изпразнена от съдържанието, което е заложено от Бога. Всеки път когато използваме празни думи лишени от пълнотата която Бог е заложил в тях, ние позорим Бога и изкривяваме Неговия образ, защото Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.

Ето защо издирването на правилните дефиниции е толкова важно, защото това е процес на напълване на изпразнените от дявола и неговите слуги думи чрез които човечеството е държано в тъмнина, мрак и робство.