Има един основен проблем, който Писанията дефинират като грях и той е вярата в друг бог. С други думи — идолопоклонство.
Идолопоклонството е същото като да вярваш в бог, който се нарича Йехова, има син Исус Христос, който е дошъл, умрял на кръста и възкръснал и този Исус Христос (примерно) е толерантен към прелюбодейния начин на живот на дадени хора или няма против да се правят евангелизационни концерти или няма против да ходи всеки да се прави на "апостол" или други подобни.
Подмяната на истинския Бог с фалшив, но със запазване на имената, е нещо, което се прави още от фалшивите църкви по времето на Нерон, та е останало и до наши дни.
Когато говорим за езичниците, за които Павел споменава, там не говори за атеисти, защото по дефиниция атеистът смята, че няма Бог, а е писано:
Псалми 10:4. Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
Сиреч, Павел не говори за атеисти тук.
Какво ще кажем за такива, които знаят за Бога, обаче отричат Месията, който е дошъл вече и ще дойде втори път? Писано е за такива:
И той ("святият дух", бел. ред.), когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене...;
Та и това не са тези, за които Павел говори.
Това са езичници, които имат съзнание, че някой е създал всичко това, което виждат, може и да не са запознати с пророчествата за Месията, знаят, че да се убива е зло, да се злословят родителите е зло, да се краде е зло, да се свидетелства лъжливо е зло и да не се дава почивка на добитъка и работниците е зло. Те живеят според закона, написан в сърцата им и според своята съвест и вършат това, което е право според този вътрешен техен закон.
Ако тези езичници обаче правят жертвоприношения на човеци, вършат гнусотиите, поради които Бог изтреби народите пред Израел, такива ще бъдат отхвърлени.
