Осъзнавам също и,че нашия народ не се състои само от хората на територията на България и от емигрантите,които са на запад. По времето на ап.Павел нашите земи са били наричани Македония. Главния град на тази област е бил Пловдив,който се е наричал Филипопол и с други производни на Филип Втори,който го е създал в дълбоката древност.Гръцкото градче Филипи няма излаз на вода,което го прави невъзможен адресат за плаванията на апостола. А Пловдив(Филипи(пол) е на Марица,която е била плавателна и с излаз на Бяло море. Ако видим посланието към Филипяните,там се говори за такива народностни черти,каквито има у нас днес. Индивидуализъм(да не гледа всеки само за своето,но и за чуждото), завист и партизанство. Аз съм бил в днешна Македония и виждам,че същите тези черти ги има и там,което още веднъж показва общите ни корени. Говорим също за Банатски българи,Бесарабски българи,българи от Западните покрайнини. И това са само областите за които сега се сетих. Тъй,че само Бог знае кой е нашия народ и определените ни времена и граници. Сегашните ни граници ги определят разни договори сключени между "съюзниците" след ВСВ. Бог обаче в книгата на пророк Исая казва да не наричаме съюз това,което човеците наричат съюз. Аз изобщо не мога да схвана огромността на работата,която трябва да бъде свършена за да дойде тоя народ в земята си и да извърши подвизи за Божията слава. Знам само,че каквото развържем на земята,ще бъде развързано и на небето. Нека стоим с покайна молитва пред Бога и изповядаме греховете си. Личните,на домовете си и на народа си. Нека молим Бог да ни освободи от нечистите връзки,които ап.Павел още е видял у нас. С плач и съкрушаване на сърцето да потърсим милост и изходен път от Бога. Защото сега се намираме във Второзаконие 28. Ама втората част.Пък в посланието към Филипяните има и не малко похвални слова за нашите бащи.Богоугодни дела,които тежат на справедливата везна на Съдията на цялата земя.