Крайният срок за внасяне на становища е 8 февруари за стратегията за деца.
След това ще бъде гласувана от МС.
"1. Изземване на родителските права в полза на държавата
Стратегията пренебрегва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на държавните и социалните служители. Тя определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за сериозни злоупотреби.
В центъра на чиновническото внимание е поставено детето, не семейството. Семейството се изключва и се противопоставя на детето. Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника, няма право да го коригира и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, вместо да изпълнява своята традиционна роля на авторитет.
Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то на база на субективни преценки.
2. Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права
В Стратегията, държавните политики, свързани с децата, са равнопоставени с родителските грижи. Насърчава се търсенето и намирането на причини за отнемане на децата от техните семейства.
Изследванията и историята са категорични, че най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството. Пример в тази посока е заложеният принцип, че с постъпването на детето в ясла, грижата за него се измества от „публични институции, други деца и възрастни“. Конституционното право на родителите е заменено с държавна и институционална грижа, което намираме за силно обезпокоително.
В тази посока стратегията предвижда „набиране на информация по различен начин и повод“ за децата и техните родители. Правата на родителите се свеждат до грижа за децата. Всичко, свързано с „липса на грижи или небрежно отношение“ (субективни твърдения) се наказва с цялата строгост на закона.
Стратегията пряко нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл.47(1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. „Подпомага“ означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното.
Протокол 1, чл.2, от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, обнародван в ДВ, бр.137 от 1998 г., дословно гласи: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование.
При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.” Това показва, че държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование.
Родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, които следва да вземат крайното решение при отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца. Като най-добри защитници на правата на детето следва да бъдат считани неговите родители. Никой няма право да се самоназначава за защитник на правата на децата и техен представител пряко техните родители.
3. Възможност за бързо легално отнмане/отвличане на децата от страна на държавните служители
Едно дете може да бъде иззето насила от родителите си и настанено извън семейството, дори и само за това, че към него е проявено „небрежно отношение“, или е възпитавано по „вреден за развитието му начин“ – неясни и съмнителни формулировки.
С новата стратегия се дават права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни идеи. Основен принцип във всяко добро законодателство е да бъдеш считан за невинен до доказване на противното.
Ние не виждаме този принцип приложен в Стратегията. Социалните служби, с помощта на полицията, ще могат да се намесват и да изземват децата преди дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.
Виждаме ясно, как подобни политики водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Норвегия (полицейските структури Барневарн), Швеция и Германия, се е превърнало в средство за контрол върху родителите.
Тази Стратегия продължава тенденциите през последните години за налагане на диктат от страна на държавата върху семейството! Държавата няма право да изземва права и отговорности от гражданите под никакъв претекст. Тъкмо обратното – необходимо е намаляване на административното регулиране.
4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления
Стратегията всъщност изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец, докато официално се твърди съкращаване на апарата и пестене на финансови средства.
Овластяват се държавни институции, новосъздадени съвети и комитети, които при определени обстоятелства и интереси, биха преследвали родителите и техните деца.
5. Пълно обхващане на децата в държавната образователна система и контрол на държавата върху програмите за ранно сексуално обучение
Според Стратегията, почти всички деца между 3-7 годишна възраст трябва да бъдат обхванати от държавната образователна система без никаква алтернатива.
Стратегията дори изисква 33% от децата между 0 и 3-годишна възраст да бъдат обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, което представлява насилствена институционализация на децата.
Предвижда се ранно сексуално обучение в и извън държавните училища. Програмите, свързани със сексуалното обучение (и не само) на децата в предучилищната група и училище, се оставят в ръцете на държавните служители, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях. Те включват насърчаване на сексуалното експериментиране, абортите, промяната на пола. (След въвеждането на джендър образователни програми в училищата на Великобритания, броят на децата, които искат да променят пола си чрез хормони и оперативно е нараснал 40 пъти за последните десет години.)
Дори по отношение на една толкова фундаментална сфера на образованието, родителите отново се лишават от техните основни права в пълно противоречие с международното право.
Държавата ще решава какво точно е сексуално образование, включително ще „образова“ децата, без съгласието на родителите им, как да сменят пола си и да извършват безопасно аборт. Стратегията отваря възможността за узаконяване на евтаназията на деца в риск, каквато практика се прилага в страни като Белгия.
Стратегията включва „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“в условията на една толкова сериозна демографска криза!
В заключение: „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и оцеляване на българския народ през вековете.
За българската нация ролята на родителите и семейството има фундаментално значение. С евентуалното прилагане на тази стратегия ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства.
Стратегията не укрепва по никакъв начин семейната институция нито защитава най-добрия интерес на децата. Тя противоречи на Конституцията ни и на международното право. Като уреждаща вече съществуващи правни понятия и отношения тя е напълно излишна. Ето защо ние призоваваме „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.“ да бъде отхвърлена!"