Аз бих искал да се продължи темата и да се задълбочи относно значимостта на физическото потомство в Писанията, и ударението, което Бог прави върху физическото потомство, но преди това искам да добавя някои неща по отношение на това, защо евреина и езичника в тялото Христово се оприличават като мъжа и жената в семейството.
На първо място човек трябва да се замисли, каква е фундаменталната разлика между мъжа и жената? Разликата разбира се е физическа и на основание на физическата разлика, т.е на нещо, което в плътта, а не в духа, Бог е разпределил функциите и позицията както на мъжа, така и на жената.
Това само по себе си е удивително, защото показва, че плътта е от значение за Бога. Мъжа е глава на жената не защото е по-духовен, или защото е по-силно вярващ, а просто защото е мъж чисто физиологически. И няма абсолютно никакво значение дали жената на един мъж е много "по-духовна" или има "по-силна вяра", пак мъжа остава глава на жената според Божият ред и дизайн. И ако тази съпруга е наистина по-духовна и с по-силна вяра, то тя ще уважава този ред и ще го поддържа, а няма да се бунтува против него.
Но нека да видим още нещо. Коя все пак е основната физическа разлика между мъжа и жената? Основната физическа разлика е че мъжа има семе в себе си, а жената няма. Т.е семето е поверено на мъжа и единствения начин жената да приеме семе и да зачене е чрез мъжа.
Точно този пример описва идеално разпределението на функцията между евреи и езичници в Христовото тяло. На евреите бяха поверени Писанията, Божието Слово.
Римл. 3:1 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
Римл. 3:2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
Затова единствения начин за езичника да приеме семето(словото) на живота е чрез евреите. Като изучава еврейските Писания, като се учи от написаното от еврейските апостоли и пророци. Точно това е предимството на мъжа спрямо жената, мъжа е учител на жената, както евреина е учител на езичника. И тук не говорим за непокаяните евреи, защото те към настоящия момент са отсечени клони, нито говорим за непокаяните езичници, защото те са диви клони. Говорим за вярващия евреин, спрямо вярващия езичник.
Същата картина виждаме, когато Бог сключи своя Завет с Израел. Бог събра така нареченото "Господно събрание" (което е същата дума която после се превежда като "църква"). И в това Господно събрание влизаха само мъже, не влизаха жени и деца. И така завета беше сключен с мъжете. Затова именно само мъжете се обрязват, защото те са носители на завета и затова трябваше да имат белег в тялото си свидетелстващ за този завет. А жените са сънаследници на завета със своите мъже, но на тях не беше даден никакъв физически белег на завета, защото те не са неговия титуляр.
Тези неща са изключително ясни и разбираеми в Писанието, но за много хора би било трудно да ги осъзнаят и преглътнат поради слоевете езическо мислене наслоено по църквите през последните 2000 години. Не случайно Писанието казва - ще си натрупат учители според своите страсти и в действителност цялото християнство отиде в пета глуха след навлизането на езическите учители християни в църквата.
Преди време бях чул един брат да се възмущава от графитите надраскани от хулигани по къщите на хората със следните думи: "Дисреспекта към собствеността на хората го дели само една стъпка от дисреспекта към техния живот." С други думи, човек който не уважава собствеността на другите, съвсем скоро ще се превърне от крадец в убиец.
По същия начин аз бих казал, че онези християни, които не признават първенството на евреина в тялото Христово ги дели само една крачка от това да не признаят върховенството на Христос и на самия Бог. Това е същия бунт на феминизма срещу властта на мъжа, който е само сянка на бунта срещу самия Бог. И забележете, че феминизма не стартира с идеята за превъзходството на жените над мъжете, а стартира с идеята за РАВЕНСТВОТО между половете. Така същия дух пропагандира идеята за равенството между езичника над евреина в Тялото. Но ние вече сме свидетели на следващата фаза от феминизма, където жената е прогласена не за равна на мъжа, а за превъзхождаща го във всяко отношение, а мъжа е едно гнусно, долно прасе, ако дръзне да отстоява богодадената си позиция и функция на мъж. Така и езичника, който привидно настоява за равенство с евреина е в началната фаза на процеса, който ще го доведе до големеенето си над евреина, а в последствие и до големеенето над Бога.
Защото дисреспекта към Божият избор спрямо евреина е фундаментален бунт срещу това Бог да бъде Бог, да избира когото ще и да показва милост към когото ще. Това е оригиналния квас на бунт, който свали Луцифер от Небесата, опитвайки се да постави Бога под своята собствена преценка за справедливост и правилност. А това отношение е диаметрално противоположно на онова, което Писанието нарича поклонение. Това е духа на отрицание на онзи Дух и Истина в който човек единствено може да се поклони на Бога.
Нещо повече Бог не случайно е избрал евреина, за да го въздигне над всички останали народи, без значение дали са праведни или не. Заблуждението на мнозина се състои в това, че считат, че евреите имат предимство спрямо езичниците само защото езичниците не са вярващи. Но ако повярват всички стават равни.Но Бог издигна Авраам над Авимелех, ако и последния да беше праведен и да беше цар над един праведен народ. Мнозина смятат, че Авраам беше единствения праведник на земята по онова време, но Писанието показва нещо съвсем различно. От историята за Авимелех виждаме, не само че имаше и други вярващи хора в Бога, но дори цял народ от праведници съществуваше на земята. И вероятно не е бил единствения такъв народ. При все това Бог не сключи своя Завет с Авимелех или неговия народ, но го сключи с Авраам. Това е недвусмислена илюстрация, че за Бога не всички вярващи са еднозначни, не всички праведници имат еднакъв достъп до Неговата благодат и обещания.
И точно в тази дискриминация, базирана не на нашите дела и заслуги, а на Божия суверенен избор е най-голямото изпитание за сърцето на всеки човек, който реши да ходи по Божия път. Това е камъка за препъване или камъка за стъпване, който ще ни раздели на кози и овце и ще покаже дали наистина сме повярвали в Израилевия Бог или си вярваме в богове родени от нашите собствени човешки представи и предпочитания, според нашите човешки страсти и горделиво сърце.