1/ Стиха, който даваш ти отговаря на твърдението, че нямало етапи в човешката история (виж по-предните си коментари), в които Бог ни се разкрива по различен начин. Не случайно ап. Петър е считал това което му е дадено за храна като нечисто, но ... сега то е обявено за често. Помисли добре върху това.
Можеш ли да разшифроваш този странен израз "Бог ни се разкрива по различен начин"?
Какво може да значи това нещо? Че
Бог е бил различен и затова се е разкривал различно, или че Бог не е бил различен, но се е разкривал лъжливо? Защото аз трети вариант не мога да се сетя.
Бог винаги е бил същия и познанието на Бога е било същото. В Бога няма изменение или сянка от промяна. Спасението винаги е било чрез вяра и под закона и без закона. Бог никога не е приемал жертви на овни за прошка на греховете. Никога стоенето пред Бога и Божията правда и изисквания към праведните не са били различни. Давид беше под закона, но говореше за спасение чрез вяра и оправдание поради Божията благодат. Ти с какво се различаваш от него? Ето ти един човек спасен чрез вяра, който имаше повече жени. Ти се смяташ нещо за по-добър от него ли, затова, че имаш една жена?
2/ Ние не нарушаваме заповед и не считаме многоженството за нечисто. Това е Божия, грижа как ще го третира. Ние избираме Неговата ясно изявена воля при сътворението, като съвършеният вариант представен и в учението на апостолите.
Ти може и да не считаш многоженството за нечисто, но ето например Todor го нарече "сладострастие и необуздана похот." Изкара всички патриарси сладосрастници. Нима това не е считане за нечисто?
Също така апостолите не са проповядвали едноженство. Има един
единствен пасаж където е споменато мимоходом и то само по отношение на епископите. Знаем също така от Писанието, че
един пасаж не е достатъчен за утвърждаване на учение. Трябва да има двама или трима свидетели/свидетелства. Имаше преди време един човек тука във форума, който твърдеше, че този пасаж се отнасял само до гърците, защото в техния закон е били забранено многоженството и затова Павел препоръчва епископите там да нямат повече от една жена за да нямат лошо свидетелство за тях от външните хора. А на останалите места където не било забранено многоженството Павел не дава подобни разпоредби дори за епископите. Аз лично не приемам тази позиция, но този пример илюстрира какво объркване може да настане, когато се прави опит за утвърждаване на учение от един единствен стих.
Що се отнася до това, че модела един мъж-една жена е съвършената Божия воля за брака, аз никога не съм твърдял нещо различно. Но когато говорим за съвършената Божия воля, ние не трябва да забравяме, че освен нея има и "добрата и благоугодна Божия воля", според както е писано:
Римл. 12:2 За да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Има неща, които са в Божията воля и които са добри, или дори благоугодни, но не са съвършени. Това намирам, че важи и за многоженството. Не е съвършената Божия воля, но пак може да бъде добро и благоугодно нещо.
Именно затова аз (налага се да се повторя) пиша по тази тема, не защото съм "фен" на многоженството. Чисто по-човешки на мен ми е странно, защото аз съм израснал и съм бил възпитан в моногамно общество. Но тук става въпрос за това
да не се хули онова, което Бог е счел за добро и е благословил не малко Свои светии чрез него. Затова е и писано:
Римл. 14:16 И тъй, да се не охулва вашето добро,
Римл. 14:17 Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго.Ако един човек се е намерил в добрата Божия воля, не е праведно той да бъде хулен затова, че не бил в съвършената. Тук може да се каже също, че Божието царство не е в женене и омъжване, но
ако ние нямаме съгласие относно онова, което Писанието счита за праведно и хулим другите, които да речем не са достигнали до съвършената Божия воля а само до добрата, то тогава такова тяло няма да има нито мир, нито радост в Святия Дух.
Писанието не случайно казва - "
Не съди за да не бъдеш съден". Малцина разбират същината на този пасаж и го прилагат по всякакви безумни начини. Но
мястото на този пасаж е именно в тема като тази.
Когато Писанието казва "Не съди" то няма предвид да не изобличиш някого за греха му, защото ако Бог е осъдил нещо като грях и ние сме в съгласие с това, то не ние съдим, а Бог. Но
ако Бог не е осъдил нещо, а ние го осъдим, тогава ние ставаме съдници, не просто на човека, но на Бога, защото реално ние с това съдим Бога или Неговия закон.
Яков 4:11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Съденето на закона е именно това, че закона не осъжда нещо, но ти ако го осъдиш, тогава ти превъзнасяш себе си над закона и над Законодателя.
Ето този принцип е важен да се разбере.