Здравейте,
След неколкократно прочитане на темата, засегнатите въпроси и отговорите към тях, видях следното:
1/ Имаме модел на семейство, ясно представен при сътворението.
– Първоначалният модел е убедителен и недвусмислен, представен бе от защитниците на модела 1 мъж и 1 жена– и не бе опроверган от опонентите.
2/ Имаме период в който наблюдаваме наличие на многоженство:
а) едните казват – това е показателно, че това е угодно пред Бог, Той не го забранява и го поощрява;
б) другите твърдят – макар и Бог да допуска многоженството да бъде начин на живот за определен период от време, Той не го е заповядал, не в това е благоволението Му, нито Го поощрява;
Сега ще спра вниманието ни върху по-важните моменти в дебата:
– Ако не е било многоженството Израилевите племена нямало да бъдат 12 – казват защитниците на многоженството.
Това е несъстоятелно, понеже:
а) Бог не е поискал от Яков да има 12 сина.
б) Казал е на Авраам, че от Исмаил ще произлязат 12 рода, но не като обещание, а като информация.
в) Дори и да желаеше Бог, патриарха Яков да има 12 сина, на него не са Му били нужни човешки методи и похвати. Ясно виждаме това при Авраам. “Невъзможното за човеците за Бога е възможно.”
– Думите на Бог, хората да се плодят и размножават, е показателен че трябва да има многоженство. То (многоженството), също така е било необходимо, защото и съотношението между мъже и жени било в полза на жените и така се получава дисбаланс, а от там и лоши последствия.
Това също е несъстоятелно, понеже:
а) Бог не е наложил темпо на размножаването, което хората да следват, не са имали норма за изпълнение или нещо като петилетен план.
б) Никой човек не е в ролята на статист и плановик в Божиите дела относно раждаемост, съотношение на половете, темпо и т.н, та да ни информира: Видиш ли това трябваше да се постигне и поради това прибегнахме към тази мярка. Библията не ни дава такава информация, така че това са само догадки, които дори и да са верни са недоказуеми.
в) Населяването на земята не е приоритет За Бог, а населяванета на Небето. Също така и не числеността на човешките деца е Божият копнеж, но Той “очаква набожно потомство.” цитата е от Малахия
Ние не отговаряме за плодовитостта при хората. 2 Коринтяни 5:20
И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
Живота на хората живели в многоженство е записан, за да имаме ние пример, за да черпим опит и поука. При тях наблюдаваме следното:
а) От никого Бог не е поискал да си вземе повече от една жена – това е личен избор и решение на самият човек, бил той Бажии или не. Това се потвърждава и от Мойсеевият Закон: Изход 21:10 “Ако си вземе още една жена…”
б) В живота на всички тези семейства има проблеми с взаимоотношенията, които не биха съществували ако жената е била 1.
в) Жените в семейството не са получавали каквото им се полага. При всички случаи наблюдаваме неравнопоставеност, от страна на мъжа. Това противоречи на Изход 21:10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. Препоръчвам прочит на тези текстове, в които се говори за такива жени, за да се види получили ли са заръчаното. Така, това което съм написал ще бъде проверено.
г) Някой каза, че примера на патриарха Яков в това отношение е добър. Да, но в Левит 18:18 “Да не вземеш жена заедно със сестра и докато е жива другата, за да откриеш голотата и та да и стане съперница.” думите на Бог са в синхрон с това което наблюдаваме при Рахил и Лия.
д) Във 2 Царе 12:12 се дава като Слово, което потвърждава, че Бог е избрал цар Давид да има много жени, дори му казва, че би му дал още. Искам да видим това, че единственото което Бог е изявил като Свой избор е помазването на божият човек за цар. Относно всичко останало той е бил свободен да направи както прецени. Определено е можел да осигури добър живот на жените на господаря си и без да се жени за тях (това го казвам, за да стане ясно, че ние винаги имаме възможност да преценяваме и избираме) – но, това е била неговата преценка и начин да покаже грижа и благост.
е) Наличието на избори, които не са най-доброто не е повод да упрекваме и презираме Божиите хора – понеже и Бог ги приема въпреки несъвършенствата им. Има една истина, че Бог не очаква от нас повече от колкото ни е силата, но не ни поощрява да се задоволяваме с нивото до което сме достигнали, а ни призовава да се стремим към съвършенството, защото така ще се приближим в най голямата възможна, за нас степен на подобие Негово.
3/ Сега идваме до момента който представя нашето време.
а) при все, че не бях правилно разбран видях, че моят опонент повтори същото което казах относно думите на Исус: чули сте, че е било казано …, но Аз ви казвам … С това Господ не е въвеждал ново учение, но ни извежда от онова което е било едно по-ниско ниво и вдига летвата пред нас. Във всичко това той ни връща към изначалната Си, такава каквато е била винаги в сърцето Му.
По въпроса който разглеждаме видяхме вече каква е Неговата изначална воля – т.1.
б) в новозаветните текстове, както и при сътворението виждаме да се говори за 1 мъж и 1 жена и винаги в единствено число, както за единия така и за другия. Стареите са представени като мъже на една жена, а те са които със слово и живот са пример за останалите вярващи. Това бе потвърдено и от приемащите многоженството. В другата тема разглеждаща въпроса за многоженството Уочман казва: Както казах и по-рано Бог е поставил естествени бариери пред многоженството, ... (по-долу ще разгледам останалата част)
в) Ефесяни 5 глава
25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
31 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".
32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Христос и църквата, не знам какво да коментирам? Толкова ясен пример даден ни от Самият Него – Този чиито последователи сме.
Сега да видим най–критичния момент от целия дебат.
Това е продължениeто на цитираното от мен по-горе, в което Уочман казва – … , за да може само когато наистина е необходимо да се пристъпи към него. (става въпрос за многоженството)
Тази позиция всъщност се открои доста убедително.
Всеки има мнение по въпроса, а това е моето:
Бог е над вси'ки и всичко. Той е над законите, в които е полfжил съществуванието, за да го държат. Той има възвишени цели и помисли, които превишават нашите и на нас ни е трудно да ги достигнем.
Бог е изисквал от хората си определени неща, поставяйки пред тях правила които да следват, но при определeни обстоятелства е правил изключения, които нямат за цел да променят модела Му, а по-скоро за да ни въведат в него.
По силата на горе казаното, Бог може да въведе някого или всички и в многоженство.
При все това не трябва да забравяме, че Божиите утвърдени принципи стоят пред нас за изпълнение и ние трябва да се фокусираме изключително стриктно и всеотдайно конкретно върху тях. Притеснява ме това, че човек който се взира прекомерно във възможните изключения е близо до възприемането им като правило. Поради вярвания, които се ширят между вярващите, основани на някакви изключения от правилото днес виждаме много неуспешни или огорчени хора, понеже в опитите им да ходят в тези вярвания се провалят. Когато става въпрос за призив към многоженството и не само, смятам за важно човек да си даде ясен отговор на някои въпроси като: Това ли е най важното? Това ли е единствената възможност? Това Бог ли ще прослави или мен? С това Божията воля ли търся в действителност или нещо ме гъделичка да си търся основателна причина? – този момент е много тънък и когато сме в изкушение сме склонни да го пренебрегнем.
Дано съм бил полезен.