Nikolay, не намирам никаква връзка между това което аз съм написал и нещата които ти пишеш към цитираното в твоя пост от мен. Ама никаква. И за трите цитата. В първия говорех за това, че брат и сестра са се взимали като семейство а ти даваш стих за сестрата на жената на мъжа. Във втория говориш за някаква блудница а аз визирах, че се говори за един мъж и една жена. Изобщо не знам защо го написа? В третия нямах в предвид точно само това което ти си написал, но както и да е. Вероятно не си ме разбрал.
Добре, говори се че да имаш повече от една жена можело да бъде голям плюс, защото един вид мъжа можел да се нуждае от повече помощници. Това като цяло е несъстоятелно за мене, но да приемем че е така. Как тази теза се напасва с написаното от Павел относно семейните взаимоотношения? Значи когато той казва, че не е неправилно да се омъжи девицата ама ако не се омъжи е по-добре, какво има в предвид? Той го казва много ясно:
32. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;
33. а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34. Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
35. И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.
36. Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.
37. Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.
38. Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.
39. Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.
40. Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
Е как тогава хем повече помощници, пък хем повече "скърби" дори е използвано на друго място? И да, много е вярно, че този който има много жени ще има и много отговорности. Е ако с една жена имаш отговорности и скърби то с повече от една и отговорността и скърбите ще станат повече. А апостола казва: "И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума." И също "А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си." Но все пак знаем, че всеки има своя особен дар. Не всеки може да бъде като Павел и да не се жени. Ама да се ожениш и да кажеш " Абе тоз помощник дето го взех не ми отговаря на нуждите, ще си взема още помощници...." Бог даде един помощник когато създаде човека. Явно напълно достатъчен. Даде му една жена. След това мъжете си вземаха по няколко жени и това го виждаме ясно в Стария Завет и никой не е бил осъден за това. И пак казвам, че според мене това е свързано повече с населяването на земята и неравното съотношение в началото на мъже-жени а и със самия им начин на живот тогава ако щеш. Но пак напомням, че в Новия Завет не се среща тази практика. Поне един път някъде щеше да стане на въпрос за някой който има повече от една жена. И въпреки, че няма много информация, почти навсякъде в Новия Завет, се казва "еди си кой и жена му". Няколко места видях.
И всъщност точно в цитирания текст по горе от Коринтяни, се вижда принципа "не е забранено, но е по-добре ако......"
"Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре."
Така че той въпроса не трябва да стои дори "може ли човек да има повече от една жена, като няма изрична забрана?" а по скоро "добре ли е за човек да има повече от една жена?" като се вземе в предвид написаното наставление на Павел.
И последно, нещо което ми се стори интересно в Еклисиаст:
"Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - наложници твърде много."
Сложих го, защото в повечето случаи наложницата е била третирана като вид съпруга. Дори в Битие 35гл се вижда, че Яков е имал наложници и някои от синовете му - родоначалниците на 4 от Израелските родове, Дан и Нефталим, Гад и Асир – са от наложниците на Яков-Израел. Виждаме също че те са наречени синове на Яков-Израел. И Бог явно ги признава за такива, защото стават родоначалници на 4 от 12-те рода в Израел. Та интересно е определението за "насладите на човешките чада"- наложниците или един вид жените които един мъж притежава. Ако имам някакво объркване относно разбирането си за жени-наложници, моля да бъда поправен. Но с такова впечатление оставал след като и децата от наложниците са пълноправни синове на мъжа от който са.