Изчетох темата с интерес.
Попадна ми едно мнение на адвокат, написано в последните седмици /покрай поредни избори/, не знам дали има вяра в Бог. Но ми изглежда доста сходно с всичко, което Watchman подробно се е погрижил да обясни.
Легалност и легитимност
След 2013 г. броят на гласуващите рязко намаля.
Не само на последните избори за т. нар. Европейски парламент повече от две трети от гражданите на България отказаха да гласуват.
Сега – на местните т. нар. избори, както се очертава на много места избирателната НЕактивност достига и дори надминава 75 %.
Като поведение този отказ по същество не е нищо друго освен проява на гражданско неподчинение като протест във формата на бойкот.
(Етимологията на термина произтича и е свързан с името на Чарлз Бойкот, с чиято история при интерес и желание всеки би могъл да се запознае.).
От „Гражданско неподчинение” на Хенри Дейвид Торо и след такива като "бойкот" в различни страни, няма случай за проява на движение в такава форма, което по-рано или по-късно да не е постигнало успех и се увенчае с победа! Според Х.Д.Торо, всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи.
Защото не е достатъчна само легалността на изборите, а трябва да се отчита и легитимността на онези, които са избрани да упражняват властта.
Легитимността и легалността са две различни качества на властта.
Легалността е нейната законност само във формалноправен смисъл.
Легитимността произтича не от официалните закони и актове, а от общественото одобрение и приемливост, които държавното управление поражда в управляваните.
Легитимността е едно от необходимите условия за стабилна държавна власт.
От съществено значение за легитимността е принципа за суверенитета.
Една власт и нейното упражняване са легитимни, когато те са в съответствие с представите за право и справедливост, основани на морални ценности и норми, признати изцяло в човешкото общество.
В една демокрация властта е тогава легитимна, когато произхожда от народа и е упражнявана в съответствие с преобладаващата народна воля.
Затова при заявеното от гражданите с право на глас участие в проведените избори, резултатът от тях може да е легален, но не и „избраните” - легитимни.
адв. Костадинов
-----------------
И за произхода на думата "бойкот"
Бойкотът е форма на гражданско неподчинение и протест, представляваща масов отказ от свободно избираемо действие, най–често отказ от продукти и услуги.
Използва се от привържениците на ненасилие.
Думата „бойкот“ навлиза в английския език по името на Чарлз Бойкот (на английски: Charles Boycott), капитан от британската армия, който управлява като наместник ирландското имение на граф Ърн (на английски: Earl Erne).
Поради слабата реколта през 1880 г. местните отправят молба към Бойкот да намали данъците им, но той не само че не ги намалява, но ги заплашва, че ще ги прогони от земите, които обработват.
На 19 септември в своя реч пред арендаторите ирландският политически лидер Чарлз Стюарт Парнел заклеймява Бойкот, но вместо към отмъщение и насилие призовава хората от околността да поставят наместника в изолация.
Въпреки че преживяват кратковременни финансови затруднения, селяните престават да обработват земите, да работят в имението, да носят пощата и да търгуват с Бойкот.
Да приберат реколтата се съгласяват петдесет човека от съседни графства, като за ескорта и отбраната им от местните жители са наети хиляда полицаи и войници, въпреки факта, че нито той, нито работниците са заплашени от саморазправа.
Нещо повече, охраната струва на наместника повече от цената на прибраната реколта.
След жътвата бойкотът на местните продължава; името на наместника вече започва да придобива преносен смисъл:
В публикация на вестник „Таймс“ от ноември 1880 думата „бойкот“ вече се изпозва като термин за организирана изолация.
В броя от 20 ноември 1880 същият вестник използва думата като глагол (to boycott): “Хората от Ню Палас са твърдо решени да ги бойкотират и отказват да им доставят храни и напитки.”
В съобщение от 13 декември 1880 вестник „Дейли Нюз” пише: “Вече и най-решителните отстъпват пред страха да бъдат бойкотирани.”
До януари 1881 г. думата вече се използва и фигуративно: „Майката природа се надига.... Тя бойкотира Лондон от Кю до Майл Енд.“
Междувременно, на 1 декември 1880 г., капитан Бойкот се вижда принуден да напусне поста си и да се завърне в Лондон със семейството си.