Здравей Стоян,
Не знам защо намираш противоречие в цитираните от мен неща в предната тема и в тази (които си позволих да форматирам като цитати с функцията на форума за цитат), при условие, че в темата говорим за ситуацията
дефакто, а по-горе аз говоря за нещата
деюре.
Де факто означава, как нещата стоят на практика, а де юре означава, как точно стоят от гледна точка на закона. Когато имаме разминаване между деюре и дефакто, тогава имаме на лице незаконни действия или в случая имаме на лице незаконно управление и незаконна власт.
По този въпрос искам да добавя и това, че демокрацията в България не е пряка, а представителна. Иначе казано народа не управлява сам себе си, но управляващите представляват народа точно в управлението, което в действителност е функция на главата. Което означава, че определена група хора заемат позицията на глава в живота на един народ (в случая става въпрос за нашия). Глава може да бъде царя, диктатора, патриарха, ...
На първо място законовия ред в България
не е демокрация, а република. Демокрацията е
тирания на мнозинството, а републиката е както я е дефинирал Левски "всекиму своето". Или казано по друг начин при демокрацията 51% от населението може да пороби останалите 49%, а при републиката и 99%-те процента да се съгласят в едно нещо не могат да поробят останалия 1%.
Но Бог не ни е заръчал да не признаваме земните власти, а тъкмо обратното, да ги признаваме и почитаме и да им даваме дължимото покорство. Ние сме на тяхна територия, а тя им е дадена от Бога, защото Той е Който издига царе и ги сваля и извън Неговата воля не може да се затвърди и укрепи никой.
Ще можеш ли да подкрепиш с Писанието горните твърдения, според които всеки който се е обявил за власт трябва да бъде принаван и почитан и комуто се дължи покорство? Доколкото разбирам ти не правиш разлика между власт, която е от Бога и власт, която е такава само чрез силата на меча.
Властта, която е от Бога е законна власт. Тя изпълнява Божият мандат да наказва злотвореца и да похвалва добротвореца и тя трябва да отговаря на характеристиките, които апостол Павел прогласява в посланието към Римляните:
Римл. 13:3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
Римл. 13:4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло. Тук подчертаните текстове дават много добро описание за това на какви условия трябва да отговаря една власт за да бъде от Бога. Такава власт, която изпълнява Божия мандат служи на Божието намерение и Бог стои зад нея.
Обаче има власт за която се казва:
Пс. 94:20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон? Тук очевидно се говори за някаква власт, която създава закони. При все това тази власт обръща точно наобратно Божия мандат. Тя не създава закони за полза на хората, но такива, които вършат зло. Тя кара нечестивите да се чувстват сигурни и защитени, а праведните да се боят от нейните нечестиви закони. Тя поставя тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина, горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. (
Ис. 5:20) С такава "власт" Бог няма съобщение, или както казва оригиналната еврейска дума в случая
Бог няма връзка с тях. Той нито стои зад тях, нито те са признати от Него за валидна власт.
Но в твоето изказване по-горе такова разграничение не се прави. Предполагам причините за този сериозен пропуск са много, но една от най-важните причини най-вероятно е липсата на разбиране за същността на властта и как тя фукционира и се разпределя от Бога към човеците.
Ключа към разбирането на Божия начин за разпределение на властта сред човеците е основополагащия принцип в Писанието:
"
Глава на всеки мъж е Христос".
Бог, който е източника на всяка истинна власт е предал властта си на Своя Син - Христос (Мат. 28:18). От Христос властта не преминава в царе, президенти, началници, командири, управници и прочие, а
бива разпределена на всеки мъж. Не се казва на всеки християнин, а на всеки мъж, което включва абсолютно всички мъже, които живеят по лицето на земята.
От своя страна
мъжа е глава на своето семейство и неговата власт се простира над съпругата и децата му. Тя не се простира върху никой друг човек по лицето на земята извън неговото собствено семейство.
Това означава ли, че един мъж не може да има власт над други хора?
Може, но само ако това се извърши по законен начин. И като казвам "законен начин", то как може да има законен начин, ако реално властта на Христос е предадена на всеки мъж и все още няма обща власт, която да може да създаде закони? Отговора на този въпрос е изключително важен защото ако успеем да го разберем ще започнем да вникваме в това какво означава власт и как тя функционира между човеците.
И така ако няма човешки закони, които да дефинират какво е "законно", това не означава че няма Божий закон, който да постави основата за създаването на човешки закони, които да подпомогнат функционирането на човешките общества и народи.
И като казвам "Божий закон" аз нямам предвид закона на Моисей, защото това беше закон даден единствено на израилтяните, а другите народи нямаха достъп до него. Обаче има Божий закон, до който всеки човек по лицето на земята има достъп и това е закона написан на сърцето:
Римл. 2:14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), Тук апостол Павел дава изключително ясно да се разбере, че останалите народи ако и да нямат закон какъвто беше даден на евреите, те пак не са без закон, но има закон поставен от Бога в сърцата на всеки човек, за който закон свидетелства и съвестта на човека. Не се казва, че съвестта е този закон, а че тя
свидетелства заедно с този закон. Именно затова ние я наричаме СЪ-ВЕСТ, т.е
съпътстваща вест. Или второ свидетелство съпътстващо универсалния закон записан на сърцата на всеки човек.
Именно на основата на този универсален закон човеците могат да формират своя законна власт и да изградят законово общество, като човешката съвест ще свидетелства и подпомага този процес.Именно това е властта, която апостол Павел описва в Римляни 13-а глава, която не заплашва праведния и добротвореца, но заплашва единствено злодеите и нечестивите. Точно това е властта, която е "законна" и която изпълнява Божият мандат и цел. Това е властта зад която Бог стои и с която Той се съединява, защото тя произлиза от Него по напълно праведен и законен начин.
И какво точно е записано в сърцата на всички хора? Какъв е този
универсален закон, който прави възможно функционирането на хората като общност и народ, а не просто като скитащите индивиди живеещи всеки за себе си?
Преди всичко за да бъде един закон универсален, той трябва да бъде признат от абсолютно всички за напълно справедлив, разбираем, логичен и self-evident (самодоказващ се). Този закон се състои в постановки, за които никой нормален човек не би могъл да отрече тяхната общовалидност. Как хората ще дефинират тези постановки няма значение. В различните народи и култури самите дефиниции могат да се различават като звучене, но тяхната същност и фукция остават същите. Именно това е естествения закон или още наречения "общия закон".
Естествения закон е изключително прост, но уникално всеобхватен. Той касае двата стълба на които се основава изграждането на всяко човешко общество. Първия стълб касае неприкосновеността на човешката личност, живот и собственост, и втория стълб касае взаимоотношенията между човеците, или това е
закона за договорните отношения. Разбира се без неприкосновеност на живота и собствеността на хората никой не би могъл да влиза в договорни отношения,
защото той няма да има нищо с което да разполага когато се договаря.Затова първия стълб дефинира тази неприкосновеност и една от най-добрите дефиниции на този фундаментален закон, които аз лично съм срещал звучи горе долу по следния начин: "
Не нахлувай в живота и собствеността на другите." С други думи Бог е дал власт на всеки мъж, която власт идва директно от Христос
без посредничеството на царе, президенти и министри. Много християни не схващат принципа, че
както няма посредник между Бога и човеците по отношение на спасението и изкуплението, така няма посредник и по отношение на властта, която идва от Бога. Бог няма нужда от папи, патриарси, свещеници и пастори за да ни прости и очисти греховете, по същия начин Бог няма нужда от царе, президенти, губернатори и управници
за да ни повери власт на плещите с която да носим отговорност за изграждането на Неговото царство и довеждането на Неговата воля на земята.
Защото един ден Христос ще иска да разбере какво си направил за Неговото дело и царство и слава с властта, която Той ти поверил, и
горко на онези които са я делегирали на нечестиви човеци, институции и власти.
И така пак се връщаме на въпроса, може ли човек да упражнява власт над друг човек, по праведен и законен начин? Да има начин и
този начин е на базата на договорни отношения. Пример за това са договорните отношения между работодател и работник или слуга и господар. Чрез подобни договорни отношения работодателя или господаря
придобиват някаква власт дефинирана и ограничена според договорените клаузи.
На абсолютно същия принцип - могат да се изберат местни или национални власти или да се формира държава чрез така наречения "обществен договор" или както другояче се нарича -
държавна Конституция.
Никоя конституция обаче не може да бъде утвърдена
без признаването на фундаментите на естествения закон, защото ако човек няма лична и имотна неприкосновеност, той не е в състояние да влиза в договорни отношения (както например един роб, който не притежава нито себе си, нито има имот - няма абсолютно никаква основа на която да може да сключва договор с други хора, защото всичко принадлежи на господаря му и той няма нищо, което да може да предложи като ползи или гаранции за другата страна по договора).
Обаче каква е ползата от правенето на каквито и да е договори,
ако няма регламент или закон защитаващ изпълнението на тези договори?Така стигаме до дефиницията на втория стълб от естествения закон а именно:"
Извърши всичко, което си се договорил да извършиш."
Без този фундамент записан на сърцата на човеците, абсолютно нищо не е в състояние да функционира нито между хората, нито между Бога и човеците. Защото първото нещо, което Бог прави когато иска да има отношения с някой човек или народ, е че
Той прави завет с тях, а завет означава именно договор. Но ако няма фундамент, записан на сърцата закон, който да изисква да изпълним всичките си договорени задължения, то е напълно безпредметно Бог да прави завет/договор с когото и да било,
защото не би имало основание Той да очаква изпълнението му от ответната страна.
Ако някой се постарае да вникне в написаното от мене по-горе ще започне много лесно да се ориентира в това,
какво означава законна власт, която Бог подкрепя и спрямо която Бог изисква послушание и какво означава незаконна власт с която Бог няма никакво съобщение и спрямо която ние нямаме абсолютно никакви ангажименти, защото тя е лишена от легитимност и не съществува абсолютно никакъв договор, който да ни приобщава към нея или да ни прави длъжни спрямо нея.Нека да дам пример за да направя нещата по-разбираеми. Да кажем, че имате договор за наем за някаква къща с двор. В договора е ясно указано коя е къщата колко е голям двора, който имате право да ползвате и колко трябва да заплатите на законния собственик на къщата. В един момент обаче съседа, който живее в съседната къща ви изважда копие на договора за наема на въпросната къща в която
той своеволно и собственоръчно е добавил текстове, които ви задължават да плащате наема на него, както и че той има право да ползва половината от двора към къщата. Вие нямате никаква договорка с този човек, той няма право да се разполага с имота на истинския собственик, написаните от него поправки по договора са напълно нищожни и невалидни, но съседа ви има един много голям коз, той има три много свирепи и силни кучета с които ви заплашва в случай, че откажете да изпълнявате нанесените от него корекции по договора за къщата. И какво можете да направите вие? За да съхраните живота си и този на семейството си, вие можете да сте принуден да отстъпите половината двор и да започнете да му давате и на него наем,
но това означава ли, че вие ще го признаете за истинския законен собственик на тази къща спрямо когото чистосърдечно дължите нещата, които той своеволно е решил да напише? Ще го признаете ли за истинския настойник на този имот пред Бога, когото Бог подкрепя и комуто ако не платите Бог ще ви държи сметка за нарушаване на задълженията си по договор? Защото ако нарушите договора си с истинския собственик, Бог на чия страна ще бъде, на вашата или на неговата? Но в случая с нечестивия съсед узурпатор, той ще има ли дял Бог да защити лъжливите му и неправедни претенции?
И точно този пример дава добра картина на ситуацията, която имаме в момента.
Деюре ние имаме един обществен договор (Конституция), който дава някакви параметри за създаването на българската държава, но на практика,
дефакто ние сме в ситуация на функциониране на една съвсем друга узурпаторска власт, която функционира в нарушение на и без легитимация от оригиналния основен договор и която единствено се крепи на трите свирепи кучета (законодателната, изпълнителната и съдебната система) с които заплашва живота и собствеността ни за да ни подчини на своята незаконна воля.
Тук е важно да се отбележи, че тези, които ходят на гласуват в дефакто незаконната изборна система
влизат в договорни отношения със системата и се задължават да се изпълняват прищявките на нейните функционери.
Защото гласуването по своето естество е договор за делегиране на някакъв аспект от богодадената власт. Разбира се в настоящата система човек е подмамен да делегира не просто някаква част от своята власт, а 100% от тази власт. Много хора въобще не разбират какво се случва когато отидат на изборните урни и пуснат своето пликче и след това се подпишат на протокола.
Там в този момент те полагат душите, телата, имота и децата си в ръцете на системата на 100%, безапелативно и безпрекословно. Те подписват своята 100%-ова робия към системата и вместо Христос, по договор тяхна глава става върхушката, която функционира зад кулисите на театъра наречен "държавна власт". И не само това,
един ден Христос ще ни поиска сметка за всичките злини и безчинства сторени от властите упълномощени с делегирането на нашата богодадена власт. Затова апостола изрично предупреждава:
1Tим. 5:22 Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвай в чужди грехове. Пази себе си чист.Тук гръцката дума преведена като "ръкополагаш" всъщност означава "да вдигнеш ръка в знак на избор на някого", което по дефиниция е именно онова, което днес наричаме
гласуване. И съвсем ясно се вижда връзката между гласуването и участието в чужди грехове извършени чрез предадената им от нас власт.
Защото човек носи отговорност за греховете на онези, които е упълномощил с гласа си.