Реално братолюбие и взаимопомощ > Помощ в дома и семейството
Сношението в семейството
Палко:
Реших да отворя друга тема а не да продължа да пиша в тази за женитбата, защото искам да обърнем внимание само на едното.
Така, тази тема тръгва от спора за 144-те хиляда в темата за Израел. Тогава се завъртя един спор за това били ли те физически или духовно девствени. От там аз започнах да мисля в една насока в която не съм мислил до сега. И тяе какво всъщност трябва да представлява секса за семейството? Изрично отбелязвам. Темата НЕ Е "ТРЯБВА ЛИ ДА ПРАВИМ СЕКС В СЕМЕЙСТВОТО" ИЛИ "СЪГРЕШАВАМЕ ЛИ КАТО ПРАВИМ СЕКС В СЕМЕЙСТВОТО"!!! Искам просто постепенно да започнем да размишляваме върху тези неща, без да има обвинения и нападки. Няма смисъл. Нека всеки според разбирането си сподели това което мисли. Аз смятах да копирам определени неща от другата тема ама ще стане много объркано. За това се надявам с времето това което не се е изяснило там да се изясни тука.
Ще споделя аз какво мисля. Значи първо както казах, секса в семейството не е грях и не е забранен! Но......., каква е основната причина поради която хората правят секс? И нека паралелно разглеждаме и това каква е основната функция на съвъкуплението. Според мен най-главната функция на сексуалните взаимоотношения е раждането на живот или казано по друг начин създаването на поколение. Не бързайте да скачате. :) Не казвам, че семейните трябва да правят секс само за да имат деца! Но това на мене ми се вижда основна причина, защо....... Както бях писал в предната тема, аз лично съм останал с впечатлението, че Адам и Ева в Едем не са правили секс. На Watchman, това му се стори спекулативно изказване, но всъщност аз изхождам от следното. В градината Адам и Ева дори не осъзнаваха това че са голи. И когато го осъзнаха те побързаха да се скрият. А след това се препасаха с листа, че накрая Бог им даде дрехи. Второ:
1. И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
Това е след като те са изгонени от Едем. Естественно това не е 100% сигурно доказателство, но за мене е някаква посока за размисъл. Та в онова време хората които живееха по земята изпълнявах заповедта "плодете се и напълнете земята". Те не използваха предпазни средства, нито се пазеха по някакъв друг начин да не забременеят. Сега нещата за повечето хора не стоят така. Да, има много семейства, които са оставили Бог да определи броя на децата им, но повечето хора според мене правят секс просто защото им харесва и им е приятно. И сякаш не в това трябва да търсим има ли нещо "подозрително". А по скоро да се обърне внимание на това кой защо иска да прави секс с полвинката си. Защото според мене ако искаш да правиш секс, защото в тебе бушуват плътски страсти и така ще изпълниш наставлението на Павел да се отдава дължимото за да не изпадне в изкушение е едно. А когато подходиш към всичко това с мисълта, че е по важно за тебе как се чувства другия, тогава е друго. В първия случай ти си удоволетворяваш нагона(колкото и грозно да звучи) а в другия случай да кажем правиш човека който обичаш щастлив примерно. Образно говоря. Имам в предвид, че единия път действаш егоистично а в другия не. Та стигаме и до най-важното, че всъщност и в семейството сексуалната похот може да съществува ама тогава никой не я счита за проблем, защото е един вид позволена. Да ама не. Ако има човек в себе си такава похот, била тя и в рамките на брака, то неминуемо ще се сблъска с последиците от нея по някакъв начин. Така че аз заключвам това. Ако човек прави секс за удоволствие, то има значение към какво е насочено то. Към удоволетворяването на плътта си или за да достави удоволствие на човека който обича, като и самия той изпита такова. Един вид кое е движещата сила?
Другото което си мислих е "по-святи ли са тези които не правят секс от тези които правят?" И това е въпроса който породи голяма дискусия в другата тема. В Словото аз не виждам такова разделение. Но впечатление ми правят определени пасажи в Стария Завет които бяха цитирани вече там. И те са свързани основно с това, че семеизливането и сексуалния акт правеха и мъжа и жената нечисти за определено време. Може би е добре да се изкоментира пак това. Тогава само Watchman изказа мнение. Защо нещо което принципно е дадено от Бог на човека, ще го прави нечист. Пък било то и за кратко време. Защото така поставени нещата се отнасят и за този който би правил секс само за да има деца и за другия който би правил секс само за удоволствие. И при двамата ще има семеизливане и двамата ще бъдат нечисти до вечерта. Значи не е дори до един от двата мотива а до друго. И едва ли не се получава, че който е изпълнявал заповедта на Бог "плодете се и напълнете земята" е изпадал в положение на нечистота определена пак от Бог!? Звучи странно. От другата виждаме, че Петър примерно, въпреки че беше женен, това не му попречи да изпълни волята на Бог за живота му. Естествено дали е правил секс ние няма как да знаем със сигурност. :) Но да кажем, че не е правил вече наистина би било спекулативно. Ами Давид.... Мъжа по сърцето на Бог? Царя който дори "стъпи на криво" с Витсасвее. А отделно май и наложници е имал. Ама не съм много сигурен. По някакъв спомен говоря. Ами за Яков какво да кажем? Какво "разиграване" беше между Лия и Рахил. Че даже не го и питаха по едно време. Направо те си се разбираха. :))) Направо ужасно. Но стигаме до съвършения пример Исус Христос. Да, той беше на земята с цел. Но не живее ли всеки един от нас с цел като неговата? И тя е да извърши волята на Отец. И ако Исус, който беше посветен единствено на тази цел живя така, то не е ли това оптималния вариант? Павел казва че е. И тогава стигаме до "оня въпрос", е имат ли предимство тези които се въздържат от това "угаждане на плътта"? :) Според мене имат най-малкото защото го правят заради Господа. Отричат се от нещо което могат да имат за да бъдат още по-предадени на Него. За това и повтарям мнението си, че 144-те хиляда ще се отличават от другите и по това. Защото то не е нещо което всеки може да постигне. А защо е използвано съчетанието "осквернили с жени" е горе-долу в нещата които коментираме тук. Но темата е за друго. Да не започваме пак стари неща.
И още много неща могат да се кажат принципно, но нека започнем от някъде пък поетапно ще се засягат и другите аспекти на темата.
Моля ви просто да бъдем миролюбиви и да избегнем момента с раздорите.
1. И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,
2. със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3. и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.
Watchman:
Аз мислех, че темата не е толкова за секса, колкото за семейството. Защото секса е средство за създаване на семейство и род, а не е нещо, което съществува само заради себе си.
И аз исках да обърна внимание на следния въпрос, когато се говори за предимството на физически девствения пред семейния:
Кое е най-великото име с което Бог някога е бил разкрит на човеците?
Преди Христос най-възвеличеното име на Бога беше ЙХВХ, което някой озвучават като Йахве, други като Йехова или нещо средно между двете няма значение. По важното е самото значение на името, а именно то означава "Този, който има живот в Себе Си".
Откакто обаче се яви Христос, това име повече не е споменато в Писанията. Но вместо него дойде ново име, с което Бог беше възвеличен пред човеците. И това е името Отец, или Баща. Наистина израилтяните наричаха Бога баща, но това беше по-скоро образно и не толкова централно, колкото то стана за всички християни.
С други думи най-великото име с което Бог се е изявил на човеците това е името Баща. А баща не е просто някой, който има живот в себе си, баща е някой, който е предал живота си на някой друг. Именно затова едва след явяването на Божият Син, името на Бога като Баща беше превъзвеличено, защото величието на един баща е толкова голямо колкото е величието на неговия син (или синове). Един човек може да бъде могъщ цар, велик творец, мощен воин, но никой не може да разбере колко велик баща е освен чрез синовете му. Защото в тях се вижда същината на неговото бащинство.
Ето защо аз мисля, че да бъде човек баща е най-великото призвание, което може да има, защото така той става съпричастен със най-великото име с което Бог някога се е открил на човеците. А всички знаем, че е невъзможно човек да бъде баща и да бъде физически девствен. Затова аз съм на мнение, че онези, които са избрали да бъдат девствени за Царството имат своя огромен дял и принос за делото, но по никой начин те не могат да засенчат онези, които носят бремето на бащинството.
През моя нелек живот аз съм минал през всякакви тежки и трудни неща, но никога не е имало по-голямо бреме и страдание за душата ми от това да бъда верен баща. Никога и в нищо вярата ми не е била толкова изпитвана и душата ми изтерзавана, колкото в отговорността ми спрямо децата ми. Едно е да си готов да претърпиш лишения и страдания за вярата, друго е да взимаш решения, които вкарват в лишения и страдания не само тебе самия, но и малките дечица за които си отговорен. Не виждам как един девствен и несемеен човек може дори да започне да разбира агонията на един баща, как въобще ще разбере в дълбочина страданието на Небесния Баща, когато ние се отклоняваме от Него? Никога и нищо не ми е разкривало същността на Бога както моята собствена бащинска агония.
Спомням си когато съпругата ми забременя с първото ни дете. Тогава всички християни наоколо ни обикаляха с думите - колко щастлив съм трябвало да бъда, че ще ставам баща, че ще имам дете. Те очакваха, че аз трябва да съм развълнуван като дете, на което предстои да отворят колет с подарък. Нищо подобно. Знаейки в какъв зъл и нечестив свят това дете предстои да се роди, аз бях повече от съкрушен. Агонизирах от бремето, което ще легне на плещите ми да опазя това дете от вървежа на този свят и да го принеса като принос, осветен и благоприятен за Божието Царство. Сам апостол Павел казва, че семейството е страдание поради настоящата неволя. Ето защо аз не виждам как някой който си е спестил това страдание срещу неудобството да се въздържа от секс може да има по-голяма тежест в Царството от този, който носи бремето на бащинството. Но както казва пак апостол Павел, понеже той е апостол на езичниците хвали своята си служба. И аз който съм в призванието да бъда баща - хваля моята си служба. Не може да се каже, че пиша по тези въпроси без пристрастие.
В днешно време обаче цари една друга култура. И тя не е само сред светските хора - тя е в почти същата степен и сред християните. Това е културата на делегиране на отговорностите, като това включва и най-голямата отговорност - бащинството.
Днес повечето хора, включително и християните считат, че бащинството се изчерпва с това да хвърлиш определена сума на масата за храна и да оставиш всичко останало на държавата, на бабите и дядовците, на телевизията, на училището, на детската градина, на социалните и на кой ли още не. За такива хора семейството не е такова бреме и бащинството не е агония. Затова за тях и секса е просто спорт. Подобно на хазарта - важна е тръпката, последствията са второстепенни.
За онези семейства обаче, които са поели по тесния път, които вървят срещу течението на вървежа на този свят, които носят бремето и агонията да възпитават деца за Царството - за тях секса е един от Божиите дарове, които ги държат сплотени, които им служат за утеха и които им помагат да се грижат един за друг.
Арт Кац беше казал, че църквата е страдание преди да бъде слава. По същия начин и семейството е страдание преди да бъде слава. Не знам защо някои хора мислят, че семейството е просто лиценз за правене на секс, когато количеството на страданието е много по-голямо от количеството удоволствие, което секса може да донесе. Така могат да разсъждават хора, които не разбират същността на семейството. Разбира се в семейството има и много други удоволствия. Семейния уют, радостта от разбирателството, радостта от общуването с децата, като във всяка възраст преживяването с децата е различно и уникално.
Проблема на сексуалните отношения е когато те са извадени извън естествения им семеен контекст в който те са много добре балансирани според Божия промисъл. И под семеен контекст аз нямам предвид това, че някой е сключил граждански брак и после е делегирал на някой друг повечето богодадени семейни отговорности. Истинския семеен контекст на живот за Царството и вървене срещу течението, агонията и страданието на носене на родителска отговорност. Нуждата от многократно по-голяма вяра, която да покрие не просто твоя собствен живот, но живота на всички, които са ти поверени. Ето в този контекст - секса е изключително добре балансиран и мотивиран. Защото нов живот се зачева не сред необузданата разюзданост на плътта, но сред утехата на съпруга и съпругата, които са дръзнали да противостоят на небесните началства и власти на мрака.
Ние обаче сме отговорни да поддържаме този баланс, защото плътта лесно може да вземе повод и да превърне отреденото от Бога удоволствие в пристрастие. Също както това може да стане с храната, виното и много други неща.
Има и други страни на темата, които искам да засегна, но засега ще спра до тук и ще се включа, когато има по-нататъшно развитие.
Nikolay:
Палко, благодаря, че засегна темата.
Като цяло и аз си мислех за тия неща. Това което Watchman каза за семето, че може да оскверни е доста интересно.
Мислех в тази посока, семето носи в себе си генетичната информация за създаване на нов човек, но тази генетична информация съдържа в себе си това което човека взе от Едем, знанието което не беше предвидено за човека. Това знание се предава и до сега от баща на син и то е в плътта.
Всеки път когато мъж излива семе, Едемския грях излиза на показ, и той е този който омърсява.
Относно жената и как тя омърсява, кръвта която изтича от жената по време на месечен цикъл съдържа същото като при мъжа, генетичен материал който съдържа в себе си Едемския грях и той излиза чрез тази кръв. Но тук имаме и непокорството на жената, чрез която влезе греха.
Също така има странна прилика на месечния цикъл на жената и създаването на света. И двете са за 7 дена.
Палко:
--- Quote ---Аз мислех, че темата не е толкова за секса, колкото за семейството. Защото секса е средство за създаване на семейство и род, а не е нещо, което съществува само заради себе си.
--- End quote ---
Аз точно това исках да направя. Да отделя темата от "значението на семейството". За не го не мисля, че има разногласия. Ясно е че всеки има своя "особен дар" и както ти каза, този който има семейство има и много отговорности! Абсолютно правилно. Но нещата не опират до това кой е и извършил повече "геройства", неженения или женения а как хората приемат секса изобщо. Или какво значение има той за тях? И ти засегна една част от това за което исках да говорим с коментара си:
--- Quote ---Защото нов живот се зачева не сред необузданата разюзданост на плътта, но сред утехата на съпруга и съпругата, които са дръзнали да противостоят на небесните началства и власти на мрака.
Ние обаче сме отговорни да поддържаме този баланс, защото плътта лесно може да вземе повод и да превърне отреденото от Бога удоволствие в пристрастие. Също както това може да стане с храната, виното и много други неща.
--- End quote ---
Ако към секса се подхожда просто с идеята, че можеш да направиш нещо което ще ти достави удоволствие на тебе, защото вече си семеен и ти е позволено, то смятам има вече проблем. Нищо че не е на лице прелюбодейство или блудство. Иначе аз също смятам, че мъжа и жената като семейство могат да се насладят по един "чист" начин на секса, но наистина трябва да имат разбиране и двамата за това какво е егоизъм и какво е любов която е готова да постави радостта на другия над своята собстевна. Тези две неща мисля си са абсолютно работещи в сексуалните взаимоотношения.
И така стигаме пък до другата страна за която говори и Nikolay. Наистина аз намирам вероятна възможност в това което е написано за омърсяването. Но въпроса ми е как така хем има нещо което те "омърсява" поради падението на човека да кажем и хем пък това същото нещо може да бъде използвано по добър начин в семейството. И още повече няма забрана за него а напротив. За мене е факт, че секса няма дял в духовното израстване на човека. Тоест това е просто удоволствие в тялото. И наистина е възможно мъжа и жената да не правят секс и това по никакъв начин да не се отрази на взаимоотношенията им. Това ако е по взаимно съгласие разбира се.
--- Quote ---Семейния уют, радостта от разбирателството, радостта от общуването с децата, като във всяка възраст преживяването с децата е различно и уникално.
--- End quote ---
Ето такива неща са много по-силни и по-големи от секса според мен. Без тях едно семейство не може. И да дам пример. Представете си, че има семейство в което мъжа няма възможност да прави секс с съпругата си, защото да кажем тя изпитва болка от това. Не нищим причината за болката а ситуацията. :) И не че жената не иска да прави секс с мъжа си а просто това за нея е "тежко изживяване". Та как е редно да постъпи мъжа? Да продължи да иска да прави секс с жена си въпреки нейния "търпим" дискомфорт тъй като той смята, че трябва да удоволетвори нуждите си(пък и да не изпадне в изкушение, нали Павел така му е казал) или да подтисне това свое плътско желание и да предпочете да се наслади на останалите неща които семейството дава? За мене отговора е във втората част на въпроса. И това със сигурност няма да промени начина по който те са се сплотили а а напротив, може да го направи още по силен, защото изобщо няма да е основан на някакво собствено задоволяване а на любовта, която поставя нуждите на другия преди твоите собствени. За това когато казвам, че секса е "плътско удоволствие" аз имам в предвид, че той е в тялото и е за тялото. Аз не смятам, че чрез него се подобрявало психическото състояние на човек, здравето, заздравявали се семейните взаимоотношения и т.н Всичко това би се се "подобрило" от секса ако зависи от секса. :) Така мисля аз!
И в този ред на мисли, се зачудих дали онези които са решили да се въздържат (семейни и не семейни), просто не са се "лишили" от нещо "плътско" което е им е позволено, но колко би било полезно вече всеки сам си знае. Защото ако наистина отиваш при жена си защото "ти бучат ушите"(израз който хората използват, когато много им се прави секс), то ти даваш воля на тази плът и я храниш по някакъв начин. Това се получава според мен, когато секса е просто "едно позволено удоволствие" около което всъщност хората се тресат твърде много. Не случайно секса има такова влияние върху човека. Че аз познавам хора, които ако не правят секс всеки ден не се чувстват добре(мой бивш колега). Ами седмица? Ами месец? А други казват, че 80% от семейните взаимоотношения били секса(това християни). Еми не мога да се съглася с тези неща. Няма как да е така.
Оставям и аз нещата за сега. Че то много може да се напише, но да оставим да си излизат естествено всички аспекти. И пак да кажа. Темата не е за да забраним секса или да кажем, че ако не правим секс ще станем по-святи и духовни. Нямаме твърда основа от Словото да смятаме така мисля. Но за мен е интересно да го погледна в тази светлина. Не проповядвам въздържание или нещо такова.
Нека да е ясно. Но виждам, че в повечето семейства секса застава на място, което не му се полага и трябва друго нещо да седи там. За това тръгваме от това, какво трябва да е отношението на човек към секса? И въпроса може ли секса в семейството да ни вреди по някакъв начин мисля изобщо не е лишен от логика. Защото и тука според мен е вярно словото:
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно"
Не като крайно заключение изобщо за секса а за начина по който се отнасят хората към него.
Watchman:
Аз мисля, че тук се засягат няколко под теми, всяка от които трябва да се разгледа отделно.
Първо това е темата за въпросната "нечистота". Закона на Моисей въвежда определени категории нечистота с които израилтяните трябваше да се справят. Всички тези нечистоти аз наричам ритуални, защото те се изчистваха чрез определени ритуали. Например нечистотата от семеизливане се изчистваше чрез измиване и престояване до вечерта. Това е доста елементарен ритуал, но все пак ритуал, защото никаква духовна нечистота не може да се измие с вода и чакане до вечерта.
В този смисъл ритуалните нечистоти, както и жертвите на животни за прощение на греховете имаха само образен смисъл, бидейки не самата реалност а сянка на истинската реалност. Ето това е много важно да се разбира.
Това, което Николай предполага за "генетичния материал" не е вярно, защото генетичен материал се съдържа и в слюнката и в потта и в ноктите, но никъде не се казва, че някой като се изпоти или осополиви става ритуално нечист.
Ето затова за нас е важно да разбираме каква поука дава Закона чрез определените образи в него, а не са считаме, че от нас се очаква да спазваме изискванията на закона за ритуална чистота. Апостолите бяха категорични, които неща от закона остават в сила за повярвалите от езичниците:
Деян. 15:28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
Деян. 15:29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
Както добре се вижда в този пасаж - нищо не се споменава за спазване на изискванията за ритуална чистота. Във връзка с това е добре да се отбележи, че за Авраам няма никакво споменаване да е спазвал някакви изисквания за ритуална чистота.
Втората под тема е за отношението към тялото и свързаните с него удоволствия и страдания. Ако добре изучаваме Библейския мироглед ще видим, че Бог никъде не е учил евреите да въздигат духа и да презират тялото, но вместо това Бог желае благоуспяване и в дух и в душа и тяло.
Гностическите учения повлияни от гръцката философия първи започват да заквасяват християнството с теорията за това, че тялото е нещо зло и физическото удоволствие е нещо гнусно и противоречиво на духовната възвишеност. От този квас произлизат множество отклонения в историческото християнство, като типично отклонение е аскетизма.
Аскетизма обявява война на всякакъв вид физически комфорт, удоволствие и удобство. Не трябва да се носят удобни обувки, меки дрехи, не трябва да се яде вкусна храна, не трябва дори въобще да се яде храна доколкото е възможно. Разбира се не трябва да се прави секс и по възможност човек трябва да си причинява физическа болка и страдания.
Не знам дали си даваш сметка, но принизяването на секса до нещо долнопробно, което е препоръчително да се избягва е първата стъпка именно в тази посока. Ако не други поне аскетите са били последователни в принципа си и не са изпадали в двуличие, защото отричайки удоволствието от секса, те са отрекли и всички удобства и удоволствия на тялото. Защото да кажеш, ще се въздържам от секс, защото удоволствието от него е нещо контра продуктивно на духовния растеж, то по същата логика трябва да се въздържаш от вкусната храна, удобните обувки, меките дрехи, комфортното легло и прочие и прочие. Но ако човек тръгне в тази посока и се ограничи само до секса, то това си е чиста доза лицемерие, късогледство и липса на последователност.
В Писанието нямаме абсолютно никакво свидетелство семейния секс, вкусната храна, хубавото вино, топлото време и въобще всичко, което по някакъв начин носи удоволствие и комфорт на тялото да е контрапродуктивно на духовния растеж.
Добър пример за това е цар Давид, който имаше не една и две жени, а освен тях си взе и много наложници (2Царе.5:13). При все това той остава като пример за един от най-угодните на Бога хора някога ходили по земята. Авраам, бащата на вярата и Божият приятел, дори в напреднала възраст си взе нова жена след смъртта на Сара и имаше деца от нея.
Интересно е също това, което Бог каза на цар Давид, когато съгреши с уриевата жена:
--- Quote ---2Царе 12:7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
2Царе 12:8 и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
--- End quote ---
Бог не каза на Давид, че се е разпасал с твърде много жени и е време да почне да се въздържа, защото това пречи на духовния му растеж, а каза, че ако Давид би си поискал от Бога още жени, Бог би му дал още, но не трябваше да взима чуждата жена.
Въобще в отношението на Бога няма и помен от гръцката филосовска мисъл, която презира тялото и свързаните с него физически удоволствия. По същия начин идват и ученията за въздържание от ястия, които Павел нарича - учения на демони.
Тялото, което Бог е дал на човека носи в себе си способността да изпитва и удоволствие и страдание. Тия двете са неизбежна част от живота на всеки човек. Ако удоволствието е проблем, то това означава, че Бог е сбъркал, като го е заложил в човешкото тяло. Но вместо това в Писанието се вижда, че Бог мисли по много различен начин от това.
Бог е направил храната, която дава живот, здраве и сила на тялото. Но Той не се е ограничил само до това да даде някаква храна, но я е направил да бъде вкусна, красива, ароматна и привлекателна. Бог не е създал човека да бъде буца пръст без никаква форма и красота. Но го е направил красив, пропорционален и привлекателен. Това важи и за мъжа и за жената. Връзката между мъжа и жената не е механична, но е свързана с много вълнения, преживявания, които могат да бъдат както приятни, така и болезнени. Удоволствието от физическата близост е също като удоволствието от вкусната храна. Като под физическа близост не се има предвид само секс, защото има много други форми на физическа близост между мъж и жена и всички те могат да донесат удоволствие и удовлетворение.
Истерията около секса е характерна само за езическите общества. Те или го въздигат в култ - това е философията на хедонизма, или го отричат като гнусно зло - философията на аскетизма. И двете неща са езически по своя произход и са основани на напълно противоречив на библейския мироглед.
А библейския мироглед е такъв, че духа, душата и тялото се разглеждат като благословено Божие творение, като всички участват в необходимото изчистване от греха, както и всички участват в благостите, които Бог е заложил за да бъдат благодарни човеците на Неговите милости:
1Tим. 4:4 Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение;
Тук се вижда, че добрите неща Бог ги е създал за да пожъне благодарение от Творението. Аскетизма нарича доброто, което Бог е създал "зло" и лишава Бог от дължимото за Неговите благости благодарение.
--- Quote ---Но виждам, че в повечето семейства секса застава на място, което не му се полага и трябва друго нещо да седи там.
--- End quote ---
Не знам как точно го "виждаш" това. Все пак се предполага сексуалните отношения да са изключително в рамките на семейното ложе и не трябва да стават достояние на външни лица. Всяко семейство ако обича Бога, ще извърви един път на израстване, усъвършенстване и балансиране, като това засяга също и сексуалните отношения. Възможно е съпрузите да преминат през различни кризи и дори крайности, но това е изцяло вътрешен процес, който не трябва да става достояние на външни лица.
--- Quote ---И въпроса може ли секса в семейството да ни вреди по някакъв начин мисля изобщо не е лишен от логика
--- End quote ---
Всяко нещо може да вреди ако е извън добрия баланс. Прекомерното хранене е проблем, както и прекомерното въздържание от храна. Всяко прекалено и небалансирано нещо е проблем. Ето защо не можем да извадим секса и да кажем, че само той може да е проблем. Всяко нещо извън баланс е проблем. Ако например решиш да се молиш по 12 часа на ден и откажеш да носиш останалите си отговорности - това ще е точно толкова проблем колкото ако правиш секс по 12 часа на ден и откажеш да носиш останалите си отговорности.
--- Quote ---И наистина е възможно мъжа и жената да не правят секс и това по никакъв начин да не се отрази на взаимоотношенията им. Това ако е по взаимно съгласие разбира се.
--- End quote ---
Руснаците имат един светец - св.Йоан Кронщатски. Преди години бях чел за него, че той се оженил но отказал да има физическа връзка с жена си. Това се счита като някакъв подвиг сред тях, като в православието изобилстват всякакви подобни "подвизи", като например да стоиш 1000 дни на колене с вдигнати ръце нагоре и да повтаряш някоя молитва, да се покатериш на някой стълб и да не слизаш от него няколко месеца или няколко години и други подобни титанични "битки с плътта" всички от които произлизат от гръцката философска мисъл за разделение между тяло и дух. Това обаче да лишиш брака от физическото единство не е никакво семейство. Защото семейството е определено по дефиниция да бъде една плът, а не екип съквартиранти. Секса е единствения начин чрез който мъжа и жената стават една плът и ако не са една плът те са пародия и карикатура на семейство. Ако някой иска да се въздържа от секс, такъв човек не трябва да се жени. Няма никакъв смисъл от такъв брак.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version