Аз мисля, че тук се засягат няколко под теми, всяка от които трябва да се разгледа отделно.
Първо това е темата за въпросната "нечистота". Закона на Моисей въвежда определени категории нечистота с които израилтяните трябваше да се справят. Всички тези нечистоти аз наричам ритуални, защото те се изчистваха чрез определени ритуали. Например нечистотата от семеизливане се изчистваше чрез измиване и престояване до вечерта. Това е доста елементарен ритуал, но все пак ритуал, защото
никаква духовна нечистота не може да се измие с вода и чакане до вечерта.
В този смисъл ритуалните нечистоти, както и жертвите на животни за прощение на греховете имаха само
образен смисъл,
бидейки не самата реалност а сянка на истинската реалност. Ето това е много важно да се разбира.
Това, което Николай предполага за "генетичния материал" не е вярно, защото генетичен материал се съдържа и в слюнката и в потта и в ноктите, но никъде не се казва, че някой като се изпоти или осополиви става ритуално нечист.
Ето затова за нас е важно да разбираме
каква поука дава Закона чрез определените образи в него, а не са считаме, че от нас се очаква да спазваме изискванията на закона за ритуална чистота. Апостолите бяха категорични, които неща от закона остават в сила за повярвалите от езичниците:
Деян. 15:28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
Деян. 15:29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.Както добре се вижда в този пасаж - нищо не се споменава за спазване на изискванията за ритуална чистота. Във връзка с това е добре да се отбележи, че за Авраам няма никакво споменаване да е спазвал някакви изисквания за ритуална чистота.
Втората под тема е за
отношението към тялото и свързаните с него удоволствия и страдания. Ако добре изучаваме Библейския мироглед ще видим, че Бог никъде не е учил евреите да въздигат духа и да презират тялото, но вместо това
Бог желае благоуспяване и в дух и в душа и тяло.Гностическите учения повлияни от гръцката философия първи започват да заквасяват християнството с теорията за това, че
тялото е нещо зло и физическото удоволствие е нещо гнусно и противоречиво на духовната възвишеност. От този квас произлизат множество отклонения в историческото християнство, като типично отклонение е аскетизма.
Аскетизма обявява война на всякакъв вид физически комфорт, удоволствие и удобство. Не трябва да се носят удобни обувки, меки дрехи, не трябва да се яде вкусна храна, не трябва дори въобще да се яде храна доколкото е възможно. Разбира се не трябва да се прави секс и по възможност човек трябва да си причинява физическа болка и страдания.
Не знам дали си даваш сметка, но принизяването на секса до нещо долнопробно, което е препоръчително да се избягва е първата стъпка именно в тази посока. Ако не други поне аскетите са били последователни в принципа си и не са изпадали в двуличие, защото отричайки удоволствието от секса, те са отрекли и всички удобства и удоволствия на тялото. Защото да кажеш, ще се въздържам от секс, защото удоволствието от него е нещо контра продуктивно на духовния растеж, то
по същата логика трябва да се въздържаш от вкусната храна, удобните обувки, меките дрехи, комфортното легло и прочие и прочие. Но ако човек тръгне в тази посока и се ограничи само до секса, то това си е чиста доза лицемерие, късогледство и липса на последователност.
В Писанието нямаме абсолютно никакво свидетелство семейния секс, вкусната храна, хубавото вино, топлото време и въобще всичко, което по някакъв начин носи удоволствие и комфорт на тялото да е контрапродуктивно на духовния растеж.Добър пример за това е цар Давид, който имаше не една и две жени, а освен тях си взе и много наложници (2Царе.5:13). При все това
той остава като пример за един от най-угодните на Бога хора някога ходили по земята. Авраам, бащата на вярата и Божият приятел, дори в напреднала възраст си взе нова жена след смъртта на Сара и имаше деца от нея.
Интересно е също това, което Бог каза на цар Давид, когато съгреши с уриевата жена:
2Царе 12:7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
2Царе 12:8 и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
Бог не каза на Давид, че се е разпасал с твърде много жени и е време да почне да се въздържа, защото това пречи на духовния му растеж, а каза, че ако Давид би си поискал от Бога още жени, Бог би му дал още, но не трябваше да взима чуждата жена.
Въобще в отношението на Бога няма и помен от гръцката филосовска мисъл, която презира тялото и свързаните с него физически удоволствия. По същия начин идват и ученията за въздържание от ястия, които Павел нарича - учения на демони.
Тялото, което Бог е дал на човека носи в себе си способността да изпитва и удоволствие и страдание. Тия двете са неизбежна част от живота на всеки човек. Ако удоволствието е проблем, то това означава, че Бог е сбъркал, като го е заложил в човешкото тяло. Но вместо това в Писанието се вижда, че Бог мисли по много различен начин от това.
Бог е направил храната, която дава живот, здраве и сила на тялото. Но Той не се е ограничил само до това да даде някаква храна, но я е направил да бъде
вкусна, красива, ароматна и привлекателна. Бог не е създал човека да бъде буца пръст без никаква форма и красота. Но го е направил красив, пропорционален и привлекателен. Това важи и за мъжа и за жената. Връзката между мъжа и жената не е механична, но е свързана с много вълнения, преживявания, които могат да бъдат както приятни, така и болезнени. Удоволствието от физическата близост е също като удоволствието от вкусната храна. Като под физическа близост не се има предвид само секс, защото има много други форми на физическа близост между мъж и жена и всички те могат да донесат удоволствие и удовлетворение.
Истерията около секса е характерна само за езическите общества. Те или го въздигат в култ - това е философията на хедонизма, или го отричат като гнусно зло - философията на аскетизма. И двете неща са езически по своя произход и са основани на напълно противоречив на библейския мироглед.
А библейския мироглед е такъв, че духа, душата и тялото се разглеждат като благословено Божие творение, като всички участват в необходимото изчистване от греха, както и всички участват в благостите, които Бог е заложил за да бъдат благодарни човеците на Неговите милости:
1Tим. 4:4 Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; Тук се вижда, че добрите неща Бог ги е създал за да пожъне благодарение от Творението. Аскетизма нарича доброто, което Бог е създал "зло" и лишава Бог от дължимото за Неговите благости благодарение.
Но виждам, че в повечето семейства секса застава на място, което не му се полага и трябва друго нещо да седи там.
Не знам как точно го "виждаш" това. Все пак се предполага сексуалните отношения да са изключително в рамките на семейното ложе и не трябва да стават достояние на външни лица. Всяко семейство ако обича Бога, ще извърви един път на израстване, усъвършенстване и балансиране, като това засяга също и сексуалните отношения. Възможно е съпрузите да преминат през различни кризи и дори крайности, но това е изцяло вътрешен процес, който не трябва да става достояние на външни лица.
И въпроса може ли секса в семейството да ни вреди по някакъв начин мисля изобщо не е лишен от логика
Всяко нещо може да вреди ако е извън добрия баланс. Прекомерното хранене е проблем, както и прекомерното въздържание от храна. Всяко прекалено и небалансирано нещо е проблем. Ето защо не можем да извадим секса и да кажем, че само той може да е проблем. Всяко нещо извън баланс е проблем. Ако например решиш да се молиш по 12 часа на ден и откажеш да носиш останалите си отговорности - това ще е точно толкова проблем колкото ако правиш секс по 12 часа на ден и откажеш да носиш останалите си отговорности.
И наистина е възможно мъжа и жената да не правят секс и това по никакъв начин да не се отрази на взаимоотношенията им. Това ако е по взаимно съгласие разбира се.
Руснаците имат един светец - св.Йоан Кронщатски. Преди години бях чел за него, че той се оженил но отказал да има физическа връзка с жена си. Това се счита като някакъв
подвиг сред тях, като в православието изобилстват всякакви подобни "подвизи", като например да стоиш 1000 дни на колене с вдигнати ръце нагоре и да повтаряш някоя молитва, да се покатериш на някой стълб и да не слизаш от него няколко месеца или няколко години и други подобни титанични "битки с плътта" всички от които произлизат от гръцката философска мисъл за разделение между тяло и дух. Това обаче да лишиш брака от физическото единство не е никакво семейство. Защото
семейството е определено по дефиниция да бъде една плът, а не екип съквартиранти. Секса е единствения начин чрез който мъжа и жената стават една плът и ако не са една плът те са пародия и карикатура на семейство. Ако някой иска да се въздържа от секс, такъв човек не трябва да се жени. Няма никакъв смисъл от такъв брак.