Представяне Stelu

[Stelu]

Заблуден е човек, който има нереална представа за някого, или нещо. В Библейски план, това е следване на ученията на друг бог, изгубване на посоката. Идеята е, че всеки човек би трябвало да се стреми да се завърне при Бога. Или по-точно, да позволи на Бога да го завърне при себе Си. Всяко противостоене на това може да се нарече заблуда.

[mak]

Stelu, a ти прочел ли си правилата на форума?

http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,28.0.html

Преди да започнеш да пишеш тука, би трябвало вече да беше запознат с тях а и че такива адвентисти като теб и официални или неофициални дойдоха безброй тука, няма нито един сега. Всички дойдоха с една цел, да ни запознават  с "истината" за съботата. Значи, според правилата на форума, хората идващи тука "целенасочено да пропагандират ученията на  група, движение или деноминация", то такива хора НЕ СА добредошли.

Нещата са писани хиляди пъти, и няма нужда се повтарят, ако искаш да прочетеш, чети, но ти се дава шанс да спреш с писаниците доброволно. По-добре спри да си губиш времето и да ни губиш времето и на нас. А адвентните учения върви ги говори на друго място. Няма нужда да си играем на развален микрофон и да повтаряме едни и същи неща. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Продължи с пропагандата на друго място (въпреки че не е препоръчително).

[smirenie]

Имаш добра дефиниция за значението на "заблуден". Дали обаче осъзнаваш, че самото определение е в мин. вр. (вече е факт/случило се е)?! Как вече "заблуден" ще намери обратен път към Истината, при положение че е убеден в самозаблуждението си?!  Ще цитирам първо теб, а след това ще се аргументирам със Словото. "Та уточнението е важно, предвид, че се говори за "мерзостта, която докарва запустение, стояща на светото място". Имайки предвид, че най-общо казано мерзостта е грехът (това е което принуди Бог да запусти с потоп земята), а светото място на земята след премахването на светилището е умът на вярващия."  В 1 Йоан 3: 18-21 четем за сърце, а не за ум. Самонадеяният човек уповава на това, в което го води неговия ум, его и гордост. Разумният човек уповава и се надява на Бог, като чете, размишлява и съпреживява Неговото Слово.
Притчи 19: 20-21
"Слушай съвет и приемай поука,
За да станеш мъдър в сетнините си.
Има много помисли в сърцето на човека,
Но намерението Господно, то ще устои."

[Stelu]

Дали обаче осъзнаваш, че самото определение е в мин. вр. (вече е факт/случило се е)?! Как вече "заблуден" ще намери обратен път към Истината, при положение че е убеден в самозаблуждението си?!  В 1 Йоан 3: 18-21 четем за сърце, а не за ум. Самонадеяният човек уповава на това, в което го води неговия ум, его и гордост. Разумният човек уповава и се надява на Бог, като чете, размишлява и съпреживява Неговото Слово.
Притчи 19: 20-21
"Слушай съвет и приемай поука,
За да станеш мъдър в сетнините си.
Има много помисли в сърцето на човека,
Но намерението Господно, то ще устои."

Съвсем ясно е, че осъзнавам, че "заблуден" е в минало време, тоест заблуждението е факт, щом казвам "...да позволи на Бога да го завърне при себе Си". И очевидно не казвам, че човек трябва ще излезе от заблудата сам, а да разчита на Бога. И абсолютно не съм съгласен, че трябва да се уповаваме на сърцето си да ни води.
Притчи 20:5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода;
Но разумен човек ще го извади.
Еремия 17:9 Сърцето е измамливо повече от всичко,
И е страшно болно; кой може да го познае?
Промененото, мекото сърце, това, което Бог влага в човека е онова, което е в състояние да възприеме Божията любов, да съпреживява и размишлява. Но за да се стигне до там са нужни два фактора - Светия Дух и разум. Дори в Даниил 12:10 разумните са противопоставени на нечестивците, а в Псалми 14:1 нечестивците са наречени "безумни". Иначе казано, вяра от Бога, съчетана с разум (който също е дар от Бога) има за резултат променено, искрено сърце.

Деяния 17:11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
Интересна тук е думата "предразсъдък". Контекста на употребата подсказва, че има и хора, които приемат учението с предразсъдък - нещо, което предшества разсъдъка, предубеждение. Според мен, без да имам някаква претенция, май става въпрос за заблуда. Явно предубедените не желаят да изследват писанията и да бъдат убедени в истината. Но аз вярвам в Божията мъдрост и съм убеден, че Той прави необходимото да разсее всяка заблуда, ако човек се смири и приеме убеждаванията Му. Останалите - неразумните, предубедените, коравовратните - те едва ли ще разберат за какво става въпрос.
Цитираният от теб текст Притчи 19:20-21 ни съветва да слушаме не нечии съвети и поуки (каквато ми се струва идеята ти), а Господните. Неразумно е да се уповава на други хора, тъй като има опасност да си намерим сляп водач. А Божието Слово е напълно достатъчно за да се поправим (2 Тимотей 3:16-17).

[mak]

Stelu, ти прочете ли какво ти писах по-горе?

[Stelu]

Разбира се. А правилата ги четох още преди да започна да пиша. Имам ли право да коментирам обвиненията отправени към мен? Мога ли да се защитавам или вече ми е разписан "пътния лист", без право на обжалване?

[mak]

Не само, че ти се даде правото да пишеш, но ти за няколко дни изписа една цела книга. Както виждаш, ние не те презряхме и ти отговорихме на въпросите, но ти това не можеш да оцениш защото си дошъл за друга цел.

И това ясно го показа че тука си нито за общение, нито за нещо подобно, но си дошъл с единствена пропагандираща цел, както и всички други като тебе преди, и според това твоето място не е тука, и имаш възможност да си тръгнеш достойно, както всеки който не е добредошъл в дадена къща и си тръгва без да се разправя.