Author Topic: Праведните и управлението на държавите  (Read 23001 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Сред християнските кръгове битуват различни представи относно отношението на християните към властта и управлението на държавите. Тези представи обхващат пълния спектър на възможните варианти, от пълното безхаберие по отношение на властта и управлението до целенасочения стремеж към завземане на властта чрез политически методи.

В тази тема, аз бих искал да разгледам този въпрос, който е от изключителна важност, защото в последните времена дори ние да игнорираме властта, ние самите няма да бъдем игнорирани от нея. Има една поговорка, която казва, че ако ти оставиш на мира дявола, това не означава, че и той ще те остави на мира. Същото може да се каже и за нечестивата власт, каквато виждаме, че се установява все повече във всяко кътче на Земята.

Искам също да кажа, че започвайки тази тема аз нямам за цел да наложа някакво мое непременно правилно и безпогрешно разбиране, а по-скоро да споделя онова, до което съм достигнал до момента в моето търсене на истината. Да изложа моите аргументи и тези, за да може те да бъдат изпитани и ако трябва коригирани от останалите.

От друга страна аз започвам темата, защото смятам, че в нея се съдържат неща, които са спешни и важни да бъдат разбрани и приложени от светиите, с цел успеха на Божия народ в тези зли и коварни времена.

Ще започна накратко с двете крайности в отношението към този въпрос, които крайности аз наричам митове.


Мит. No.1 - "Ние трябва да мислим за духовните и небесните неща, Господ си знае работата за всичко останало."

Това е отношението на типа хора, които някой веднъж много удачно нарече "небесни шматки". Според тях "духовните" и "небесните" неща по никой начин не са свързани с реалния живот и реалните ситуации в които се намират народите, а единствено с някакво вътрешно преживяване (най-вече на емоционално ниво) на някакви дълбоки духовни работи, които те наричат с термини като "поклонение", "търсене на Божието лице", "духовен живот" и прочие.

Проблема разбира се не е в самите термини, а в тяхното подменено съдържание, което подобно на дрога изстрелва небесните шматки в необятния простор на въображаемата духовност и емоционалното християнство.

Според философията на игнориране на реалността на тези хора, властта си е в ръцете на нечестивите и те трябва да си правят каквото искат, а пък ние трябва да вършим "божието дело", което според тези хора се състои предимно в черкуване, молитви и "печелене на души", които на свой ред трябва да вършат абсолютно същото. Т.е души се печелят за да се печелят други души, за да се печелят още души, без въобще да става ясно от какво и към какво са спечелени тези души. Т.е липсват ясни цели касаещи реалния живот, касаещи народите и тяхната съдба.

Ако изследваме Писанието, ще видим, че Бог не е безразличен към съдбата на народите, както и праведните не са безучастни наблюдатели по отношение на тази съдба. Бог дори изпрати еврейски пророк за да спаси от унищожение езическата Ниневия, народ, който не само нямаше завет с Бога, ни и беше враждебен на Божия народ.

От друга страна Антихристът има за цел за провали народите, да ги отклони от Божието призвание за всеки народ и да ги вкара в своята програма за обезличаване и разруха:

Ис. 14:12  Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

Оригиналната еврейска дума преведена в нашия превод като "поваляше" разкрива доста богата картина на това, какво всъщност цели сатана спрямо народите:

Quote from: Strong's
H2522
חָלַשׁ
châlash
khaw-lash'
A primitive root; to prostrate; by implication to overthrow, decay: - discomfit, waste away, weaken.

Самият въпрос за народите в Божия план и призвание заслужава свое собствено изследване, което неизбежно е свързано и с тази тема, но ако целта на сатана е да разруши народите, Христос се яви за да разруши делата на дявола. 1 Йоан 3:8

Т.е отговорността на християните бидейки ученици на Христос е да участват в това разрушаване на делата на дявола, които от своя страна включват разрушаването на народите.


Казано с други думи част от призванието на праведните е да противостоят на разрушителните усилия на дявола и неговите слуги спрямо народите. Именно това е истинско участие в Божието дело на земята и истинска духовна работа и небесно призвание.

Не трябва да забравяме, че "небесните неща" т.е нещата свързани с Божия ред и управление, с Божията слава, спасение и царство са неща предназначени за Земята. Точно както Исус ни учеше да се молим:

Матей 6:10  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

Т.е нашия ангажимент спрямо Небесните неща има за цел тяхното довеждане в реалностите на Земята, а не игнорирането на реалностите на Земята в името на Небесните неща. Виждате как представите на "небесните шматки" са обърнати надолу с главата и за мен няма никакво съмнение, че тази сбъркана представа за нещата е дело на лукавия, доктрина на демони обслужваща интересите на поднебесните началства и власти.


Мит. No.2 - "След като Бог желае Царството Му да дойде на Земята, християните трябва да превземат властта над народите и да наложат спазването на "Божият закон" чрез политическата система и политическото управление."

Това е доктрината на така наречените доминионисти, които се подвизават и под ред други имена, като теономи, реконструкционисти и прочие. Те разпознават отговорността на християните спрямо народите и целите на Божието Царство на земята. Но се препъват в начините за постигането на тези цели.

Трябва да се има предвид, че Божията воля има поне 3 измерения за да бъде наистина Божия воля:

1. Правилното нещо.
2. По правилния начин.
3. На правилното време.

Ако едно от тези 3 неща не е изпълнено, то вече имаме извращение, а не реално изпълнение на Божията воля. Нека дам пример.

Един баща казва на сина си да дойде да му помогне в работилницата. Това е волята на бащата спрямо сина му. Какво обаче ще стане ако:

1. Синът дойде в работилницата да помогне на баща си влизайки през комина, при което или се заклещва вътре или излиза целия омазан, черен и наранен? Т.е той прави правилното нещо - идва да помогне на баща си според неговата дума. Но правилен ли е начинът по който идва? Това ли е била волята на баща му?

2. Синът дойде в работилницата да помогне на баща си влизайки през вратата, но идвайки през нощта в 3 часа, когато бащата вече си е легнал да спи и почива. Изпълнил ли е такъв син волята на баща си? Той е направил правилното нещо, дошъл е да помогне, влязъл е по правилния начин, през вратата, но прави всичко това в напълно неподходящо време, което напълно проваля неговото послушание спрямо волята на баща му.

С този прост пример съвсем ясно се вижда, че за да се изпълни Божията воля не е достатъчно само да се направи правилното нещо, но то трябва да бъде изпълнено и по правилния начин и на правилното време.

Именно това е проблема на доминионистите. Те желаят да постигнат правилното нещо, но напълно игнорират Божият начин за неговото постигане и подобно на йезуитите са приели максимата "целта оправдава средствата". Те желаят да участват в схемите, които дявола е инсталирал за да мами народите за да победят самия дявол. Политическата система и въобще политическите методи са част от схемите на дявола. Това е една мръсна игра в която няма начин да участваш и да останеш чист. Веднъж един човек много точно беше описал подобни опити казвайки:

"Да се мъчиш да оправиш системата на света е все едно да се мъчиш да научиш едно прасе да танцува. Ти се омърсяваш до ушите като прасе. А прасето полудява."

Доминионизма води до нещо още по-лошо, той води до сливане на вярващите със света и неговия вървеж, защото за да имаш шанс да успееш чрез методите на този свят - ти трябва да вникнеш в тях, да задълбочиш в техните тънкости, да експлоатираш техните възможности и така неусетно ти се ставаш част от тях, част от тяхната мъдрост, техния вървеж, тяхното коварство. Именно защото тези методи работят не по Божия начин, а са базирани на коварство и измама.

Пример за това коварство може да се види в следния цитат на един от водещите теолози на доминионизма Гари Норт:

Quote from: Gary North
So let us be blunt about it: we must use the doctrine of religious liberty to gain independence for Christian schools until we trak up a generation of people who know that there is no religious neutral- it y, no neutral law, no neutral education, and no neutral civil gov- ernment. Then they will get busy in constructing a Bible-based social, political, and religious order which finally denies the religious liberty of the enemies of God.

В превод:

Quote from: Гари Норт
Нека да го кажем направо: ние трябва да използваме доктрината за религиозна свобода за придобиване на независимост на Християнските училища, докато създадем поколение от хора, които знаят, че няма религиозен неутралитет, че няма неутрален закон, неутрално образование и няма неутрално гражданско правителство. Тогава те ще се захванат да конструират базирано на Библията социално, политическо и религиозно устройство, което в края на краищата ще отнеме религиозната свобода от Божиите врагове.

С други думи те заявяват, че ще издигат лозунгите на религиозна свобода съвсем лицемерно с цел да се възползват от нея докато са в позиция на немощ, за да могат подмолно да катаплутират себе си в позиция на сила и от тази позиция да отнемат свободата на която лицемерно са държали - от всички останали. Това е изцяло йезуитска логика и показва че поговорката за омърсяването от заиграване с политическата система не е мит, а е напълно реално и работи безапелативно.

В крайна сметка реконструкционистите извращават Божиите цели и воля чрез своите светски и нечисти методи и така поставят себе си в служба на Антихриста и неизбежно се позиционират като реални Божии врагове.

И така като разгледах накратко двете крайности в отношението към въпроса за управлението на народите е време да се фокусирам на балансираното и Библейско учение по този въпрос. Но понеже настоящия постинг се получи твърде дълъг и следователно уморителен за четене и осмисляне - ще направя това в последващ постинг.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #1 on: December 01, 2015, 03:23:24 AM »
1Петр. 2:9  Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.

Откр. 1:6  Който е направил нас царе и свещеници Богу и Отцу своему, на него да бъде слава и държава във веки веков. Амин

Божият народ е народ с царско и свещеническо призвание. Това не е някаква "духовна" абстракция както смятат "небесните шматки", нито е политическа кариера, както считат реконструкционистите. Това е съвсем реална работа, която изисква нужното обучение и подготовка. И Христовото ученичество има за цел да ни подготви именно за това призвание.

Пс.149:5  Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.
Пс.149:6  Славословия към Бога ще бъдат в устата им. И меч остър от двете страни на ръката им,
Пс.149:7  За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,
Пс.149:8  За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -
Пс.149:9  За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.


Този пасаж говори съвсем ясно за ролята, която светиите ще изпълняват в Милениума, но мнозина напълно погрешно си представят, че управленските умения ще им се появят ей така от нищото с възкресението от мъртвите. Подобно очакване напълно обезсмисля ученичеството, защото ако умения и характер се придобиваха от нищото след възкресението, то така щяхме да придобием всички необходими качества за придобиването на които светиите през историята са претърпявали множество страдания и лишения, проявявали са усърдие, постоянство и дълготърпение.

За упражняването на тази власт Бог е отредил не политическата система, а определени оръжия чрез които праведните воюват за правдата и опазването на народите си. Апостол Павел говори за тези оръжия не веднъж:

2Коринт. 10:4  Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

2Коринт. 6:7  с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

Еф. 6:10  Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
Еф. 6:11  Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
Еф. 6:12  Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
Еф. 6:13  Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.


Очевидно под "оръжия" апостола няма предвид методите на политическата система, както предлага Гари Норт. Когато използва термина "оръжията на правдата", защото методите на системата се използват от нечестивите, а "оръжията на правдата" се подразбира, че са достъпни само за праведните.

Апостол Павел също дефинира и конфликта в който участваме и в който прилагаме тези оръжия. Нашата борба не е срещу плът и кръв, срещу нещо, чийто източник са човеци, а срещу предалите се на сатана структури на власт във небесните места. С други думи християните се намират в постоянен конфликт с намеренията на демоничните началства и власти спрямо народите, като нашата задача е да блокираме тези намерения и да бъдем проводници на Божиите цели и намерения.

Прекрасен пример на борба за такова блокиране на намерения виждаме в молитвите на цар Давид:

Пс.  140:8  Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат.

Пс. 64:2  Покрий ме от събора на лукавите,От сганта на делащите беззаконие,
Пс. 64:3  Които острят като меч езика си:Приготвят като стрели горчиви думи,
Пс. 64:4  За да устрелят тайно непорочния:Внезапно го устреляват, и не се боят.
Пс. 64:5  Утвърждават се на едно лукаво нещо:Наговарят се да крият сети,И казват: Кой ще ги види?
Пс. 64:6  Изнамерват беззакония:Думат: Извършихме намерение добре измислено.Вътрешността и сърдцето на всекиго са дълбоки.
Пс. 64:7  Но Бог ще ги устрели:От внезапна стрела ще бъдат ранени.
Пс. 64:8  И езикът им ще ги спъне:Ще бягат всички които ги гледат.


Пс. 55:9  Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпра в града.

Това е само малка част от непрестанната борба на Давид в молитвите си срещу кроежите и плановете на нечестивите. Ако изучаваме Псалмите ще видим, че подобни молитви бяха основна част от молитвения живот на Давид.

Днес на повечето християни е внушено (чрез непрестанна доктринална инфилтрация от врага), че моливите за хората с власт и сила трябва да бъдат само позитивни молитви за благословение и успех. Такова беззъбо и наивно християнство води до инфантилността и наивността, която се е превърнала в масово явление по църквите. Божиите хора трябва да разпознават слугите на поднебесните началства и власти срещу които е нашата непрестанна борба.

За да можем въобще да водим такава борба, ние на първо място трябва да сме наясно със ситуацията в която се намираме. Точно затова апостол Павел поставя на първо място от Божието въоръжение - да бъдем препасани с истина през кръста си. Ние трябва да сме наясно на първо място с истината за това какви са Божиите цели и намерения в нашето поколение и на второ място да не сме невежи относно конкретните кроежи и цели на врага. Само по този начин ние можем да воюваме на страната на истината. Но ако нехаем и сме в "блаженно" невежество, то ние сме напълно неспособни да водим каквато и да е борба с врага. Който е ходил в казармата знае, че когато един войник бъде пленен или вкаран в ареста, първото нещо, което се прави е че му се сваля колана от кръста. Ако ти си без колан, това означава, че си пленник или арестант. И точно такова ще бъде състоянието ни спрямо врага ако не сме здраво препасани с истината през кръста си.

Накрая бих искал да направя няколко обобщения от казаното до момента по темата:

1. Първото и най-важно нещо е да осъзнаем нашата отговорност спрямо народа част от който Бог ни е направил да се родим и сред който Бог е избрал да живеем. Народите са под непрестанната атака на врага от една страна, но от друга Бог има цел и намерение за всеки народ, който Той е създал на земята.

2. Тази отговорност изисква, да изоставим безучастното нехайство по отношение на това, което се случва с народа ни, и да търсим Божията воля за този народ, като воюваме за тази воля с оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата.

3. На нечестивите не е даден мандат да безчистват на воля, но Бог е избрал народа Си да бъде глава над тях, а не опашка. Да ги държи с железни вериги и да обуздава тяхното непрестанно увеличаващо се нечестие. Това обуздаване не става посредством политическата система и придобиване на политическа власт, а чрез оръжията на правдата, които следва да бъдат прилежно изучавани от Писанията и прилагани на практика.

Моето дълбоко убеждение е, че ако успеем да вникнем, разберем и приложим тази толкова важна тема, ние ще се превърнем в инструмет за промяната на съдбата на нашия народ и нейното насочване в руслото на Божията воля и далеч от деструктивните усилия на врага.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Палко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 138
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #2 on: December 02, 2015, 10:21:27 AM »
Аз съм съгласен с начина по който са изложени нещата. Имал съм време в живота си в което съм постъпвал и по двата начина. И съм се молил за властта и състоянието на държавата и съм я игнорирал. Сега съм на втората фаза. :) Аз съм на нея, защото аз лично нямам идея как да се моля за тези неща. Ако се съгласим, че времената отиват към своя край, как ние трябва да викаме пред Бог за тези времена? Не можем да се молим да става по-добре ако самото Слово казва, че ще става по-зле. Не можем да искаме за себе си специална милост и спокоен живот ако още от създаването на първата еклесия всички те са били под постоянно напрежение и изпитание. Единственото за което можем да се молим е сякаш това, да успеем да устоим в тези времена и да издържим на "огненото изпитание" което се освобождава върху нас. И другото е да се молим кроежа на сатана срещу нас да бъде осуетен, но по скоро ставайки въпроса кардинално за живота ни а не за това докато сме живи да имаме добро  и спокойно време, защото пак казвам самото слово изявява, че ако не се съкратят дните, ни един не би се спасил. Така че конкретно каква трябва да е нашата молитва?

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #3 on: December 02, 2015, 14:48:03 PM »
Докато се чудех какво да напиша, се оказа, че има вече написано по-въпроса ти:

http://biblia.bg/result.php?sw=%EC%EE%EB%E5%F2%E5+&type=1&tr_search=1
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #4 on: December 02, 2015, 15:47:39 PM »
Quote
 
Аз съм съгласен с начина по който са изложени нещата. Имал съм време в живота си в което съм постъпвал и по двата начина. И съм се молил за властта и състоянието на държавата и съм я игнорирал. Сега съм на втората фаза. :) Аз съм на нея, защото аз лично нямам идея как да се моля за тези неща. Ако се съгласим, че времената отиват към своя край, как ние трябва да викаме пред Бог за тези времена? Не можем да се молим да става по-добре ако самото Слово казва, че ще става по-зле. Не можем да искаме за себе си специална милост и спокоен живот ако още от създаването на първата еклесия всички те са били под постоянно напрежение и изпитание.

Доколкото проследявам линията на изказването ти, ти поставяш в центъра на нещата "нас" т.е християните. Това е само едната страна на нещата. Основната линия за която аз писах обаче бяха не толкова вярващите да се молят за своето избавление, а да се молят за спасяване на своите народи от деструктивните намерения на силите на мрака. Като благоденствието на светиите сред даден народ е следствие, а не самоцел от опазването на дадения народ.

1Тим. 2:1  И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци,
1Tим. 2:2  за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.
1Tим. 2:3  Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,
1Tим. 2:4  Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.


От този добре познат пасаж става ясно, че Бог желае праведните да имат тих и сокоен живот. Целите на този тих и спокоен живот също са ясно написани. На първо място това спомага светиите да достигнат до пълно благочестие и сериозност. И на второ място последствието от това достигане до пълнота на благочестието е че повече хора се спасяват и достигат до познание на истината.

В момента християните се намират в много незряло и повърхностно състояние на вярата и познание на истината. При все това те желаят да "спасяват" хора. Само че в такава незряла и болна среда няма как да се спасяват хора наистина, а дори и да повярва някой, той ще бъде значително ощетен и повреден от болната среда. Все едно един човек да е на улицата и да живее в сламена колиба на полето и да иска да има много деца. Нищо добро не ги чака тези деца в подобни условия.

За мен най-важното нещо в този стих е целта за постигане на пълнота на благочестието и сериозността. Трудно е да се опише колко много се съдържа в този иначе прост израз. Огромните богатства на Небето и Земята са скрити в него. Невъзможно е обаче човек да се задълбочи в тези неща ако е под постоянно напрежение и гонения. Гоненията имат своето място и полза в живота на светиите, но непрестанните гонения не са в полза на светиите. Това се вижда добре в следния стих:

Деяния 9:31  И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

Именно във времена на мир тялото Христово се изгражда и умножава. Когато някой е в непрестанни борби той трудно може да гради. Да възможно е да се съгражда със свръх усилия, но не е възможно да се достигне до онази пълнота за която говори апостола.

Ето защо ако ние желаем тази пълнота, ние трябва да сме готови да воюваме за мир с оръжията на правдата. Разбира се няма как един народ да е в разруха и поквара и светиите сред него да живеят в мир. Лот живееше в Содом и докато Содом беше в мир и Лот имаше мир. Но покварата на Содом доведе до Божий съд и содомските царе бяха атакувани от вражески войски. Тогава праведния Лот също беше отвлечен, той и дома му у имота му.

 Ето защо аз виждам следната закономерност от взаимно свързани неща:

Опазването на народа от поквара и кроежите на врага -> Тих и спокоен живот на светиите -> Достигане на светиите до пълнота на благочестието -> Спасяване на повече хора и достигането им до истината ->Изграждане и умножаване на тялото Христово -> Постигане на Божиите цели за подчинение на небесните началства и власти под нозете на Христос-> Завръщане на Христос на земята и установяване на Божието Царство вовеки веков над цялата Земя

Това само по себе си представлява една груба скица на стремежите и целите, които Божиите хора трябва да следват с пълна сериозност и неотклонно постоянство. Ние трябва да воюваме за тези неща, да се борим с усилията на врага, които са насочени за осуетяването им. За целта ние трябва да се научим да воюваме с оръжията на правдата.

Молитвата не е единственото оръжие. Напротив, ако разгледаме списъка с Божието всеоръжие в Ефесяни 6-та глава ще видим, че молитвата е спомената на ПОСЛЕДНО място. Аз не мога да кажа, че имам някакво задълбочено разбиране за оръжията на правдата. Целта на тази тема е също и да предизвика интерес във останалите да започнат да изследват тези оръжия и да търсят Бога за тяхното усвояване и начини на прилагане. Ние не сме призовани да бъдем жалка паплач, която не знае какво да прави с живота си и как да се справя с враговете си. Ние сме призовани да бъдем духовни воини, които подобно на силните мъже на Давид (преобраз на Христос) воюват за целите на Божието царство.

Нека не забравяме, че Христос в момента седи и чака и Той няма да се завърне, докато не се изпълни онова, което Той чака:

Евр. 10:12  но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
Евр. 10:13  та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.


Евр. 2:8  Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

Казано с други думи де-юре всичко е предадено и подчинено на Христос, но де-факто, това все още не се е случило. Именно това чака Христос, де-факто всичко да бъде подчинено под Неговите нозе. Тук е важно да се отбележи, че нозете са част от тялото. Т.е да бъде подчинено нещо под нозете Му, означава да бъде подчинено под Църквата. Именно затова ние ако сме наистина Христово тяло, участваме в борбата с небесните началства и власти. И тази борба е едно от най-главните неща в нашия живот и призвание, защото Христос няма да се завърне на земята, докато не се положат враговете Му под нозете Му.

Тази борба е също пряко свързано с постигане на пълнотата на благочестието, според както е Писано:

Еф. 3:10  тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога,
Еф. 3:11  според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ;


От тук става ясно, че църквата трябва да познае и изяви Божията мъдрост в цялата й пълнота и многообразие. Именно това е пълнотата на благочестието към което ние трябва да се стремим. От друга страна самото усвояване и изявяване на Божията мъдрост в нейната пълнота представлява пълно поражение за небесните началства и власти, защото самия фокус на техните усилия е лансирането на тяхната собствена развалена (земна, животинска, бесовска) мъдрост , която те всячески се мъчат да наложат на народите.

Ето защо Бог от предвечни времена е възнамерил да призове народ, чрез който да изяви превъзходствата на Своята мъдрост и царство:

1Петр. 2:9  Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.

Ние сме призовани да излезем от тъмнината на земната, животинска и бесовска мъдрост на поднебесните началства и власти и да изявим превъзходствата на Неговата мъдрост в цялото й многообразие и пълнота. Това разбира се е постижимо само чрез истински и автентичен живот като Христово тяло и общност и в условия на тих и спокоен живот, изцяло насочен към усвояване на благочестието в цялата му пълнота.

Ето това е ясна цел и ясна стратегия за която си струва и да живеем и да воюваме и да умрем!







Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Палко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 138
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #5 on: December 02, 2015, 23:10:39 PM »
Принципно не ми беше идеята да поставя хора в центъра, защото смятам това за много неправилно и вредно. Но може и така да е прозвучало. Но тъй като стана дума за "спасяване на народите", поне на този етап не виждам как по друг начин, освен чрез молитва може да стане това. А примерите с молитвите на Давид ме поведоха в тази посока. Но съм много съгласен, че всеоръжието не е само в молитвата. Но от друга страна това че тя е спомената на последно място въобще не я прави най-незначителна от всички тях. За това колко е важна е писано в посланията от Павел.

Но аз друго исках да избистря. Казах да се молим за "нас", защото живеейки в времена в които почват да се изпълняват неща писани за последното време е важен начина по който ние ги приемаме и им противостоим. Но те не могат и няма как да бъдат избегнати поради това че се молим срещу тях. И както даде пример за сина и бащата....., ако бащата иска да предаде блудницата и тези които блудстваха с нея на заслуженото им покваряване, то аз като син ще му "помагам" ли ако се моля това да не стане? Горе долу такъв ми е въпроса. И Павел пише за това какви ще станат хората в последно време а и в Откровение се вижда как всички тези народи ще се надигнат против Исус. Та ако осъзнаваме и разбираме времето в което живеем, как ще "противостоим" на това с молитва за "нашите народи"? Не става ли противопоставяне срещу волята на Бог за тях? Пак казвам, това е от гледна точка на живота в последното време. Ще могат ли тогава нашите молитви да противодействат на плана на сатана за антихрист и всичко останало свързано с народите ако това вече е изявено, че ще стане. Дано съм се обяснил по-добре сега.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #6 on: December 03, 2015, 00:46:33 AM »
Палко,

Аз разбирам за какво говориш, както в предното си съобщение, така и в това. Наистина човек може да се обърка по отношение на последните времена, приемайки че всичко така или иначе ще отиде по дяволите, така че ние въобще няма какво да се терзаем, каквото има да стане, ще стане така или иначе.

Проблема на това отношение е че стъпва на презумпцията, че ние знаем точно какво ще стане с всички народи. Докато истината е че ние въобще не знаем съдбата на конкретните народи. В пророците е конкретизирана съдбата само на народи като Израел, Египет, Едом, Амалик и евентуално някои други народи споменати в пророците.

Също така е важно да отбележим, че Христос има конкретни изисквания към народите:

Мат. 25:31  А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
Мат. 25:32  И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
Мат. 25:33  и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.


Тук много християни погрешно мислят, че Христос в този съд ще разделя хората, но текста не казва хората, а народите. Т.е ще има народи овце и народи кози. Никъде не се казва, че всички народи ще бъдат кози, напротив, освен народи кози ще има и народи овце. И нашата задача е да воюваме нашия народ да бъде от овцете.

Няма как да се бориш народа ти да се измъкне от лапите на врага и да се каже, че това е против Божията воля. Нали Божията воля е всички народи да се спасят, нали затова на стъкленото море Бог ще има заделени хора от всички народи, племена и езици, чрез които Бог ще възстанови всеки уникален етнос за да пребъде вечно в праведното Му Царство.

Наистина има народи, които са осъдени вече, това са едомците и амаличаните. За тях не бих се молил никога. Тези народи са в корена на всички злини ставащи по света, тяхна е Британската империя и те са сатанинската синагога, които казват, че са юдеи, но не са а лъжат. Това са народите предадени на волята на Луцифер и те ще доведат Антихриста на земята. За всички останали народи има надежда.

Освен това никъде Писанието не учи, че Антихриста ще има пълна власт над всички народи. Може би за кратко време той ще измами народите, но в един момент мнозина ще възстанат против него. В книгата на пророк Даниил се говори за това, че Антихриста ще има много проблеми с различни народи и те ще воюват против него и той ще бъде много смутен от това нещо. Ето защо нашия народ има чудесен шанс да бъде сред по-добрите народи дори в най-мрачните времена.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #7 on: December 03, 2015, 23:20:46 PM »
Quote
но текста не казва хората, а народите. Т.е ще има народи овце и народи кози. Никъде не се казва, че всички народи ще бъдат кози, напротив, освен народи кози ще има и народи овце. И нашата задача е да воюваме нашия народ да бъде от овцете.

Нали Божията воля е всички народи да се спасят, нали затова на стъкленото море Бог ще има заделени хора от всички народи, племена и езици, чрез които Бог ще възстанови всеки уникален етнос за да пребъде вечно в праведното Му Царство.

Нещо си противоречат тия 2 абзаца. Ако ги разделя на народи, то според начина по-който си го казал, се разбира всички от тия народи, което автоматично изключва втория абзац. Също така директно противоречи на това, че всеки сам отговаря за греховете си.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #8 on: December 03, 2015, 23:32:03 PM »
Палко, нашата задача е да се грижим за творението като цяло, да го обичаме и поучаваме в правда, но не само с думи, но и чрез делата си.

Той Watchman за това и говори за общество на праведни. Защото част от поучението чрез живота ни е да докара, не само евреите до завист от праведния живот, но и народите.
А хората в днешно време вече почват да осъзнават и да правят разлика между "модерния" вървеж на света и праведния живот. И много от тях, ще завидят, че даже ще има и малцина които ще пожелаят.

Истинно е Господното слово като казва, че не може да се служи на двама господари и те несъзнателно го усещат.

А за молитвата има доста казано, но ето това говори доста:

Псалми 141:2
Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #9 on: December 04, 2015, 00:15:39 AM »
Quote
Нещо си противоречат тия 2 абзаца. Ако ги разделя на народи, то според начина по-който си го казал, се разбира всички от тия народи, което автоматично изключва втория абзац. Също така директно противоречи на това, че всеки сам отговаря за греховете си.

Това, че всеки ще отговаря за греховете  не означава, че Бог няма да съди народите катое едно цяло. Пример за това е Израел. Бог съдеше целия народ, като например навлече Вавилонското робство върху целия народ, но при това Той избави праведните от смърт, а нечестивите предаде под острото на меча.

Евангелското християнство няма никаква идея за Божиите съдби спрямо народите като едно цяло, за него всичко е индивидуализъм някакъв, който идва от западното мислене и най-вече от американското християнство. Ако изучаваме Писанията обаче ще видим, че Бог се съди с цели народи като едно цяло, без това да отменя личната отговорност на всеки.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #10 on: December 08, 2015, 08:41:30 AM »
Звучи интересно, добре, ти как помагаш на българския народ ?
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Палко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 138
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #11 on: December 08, 2015, 09:50:45 AM »
Добре. Как ще стане този съд хем на целия народ, хем на всеки поотделно в него? Това отношение към Милениума ли ще има? Защото  на мене картината ми изглежда така:

11. След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.
12. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

Тука не става въпрос за народи. Аз не знам как един цял народ може да се нарече праведен? Особено пък в последното време, където всички ще бъдат толкова излъгани и толкова много от тези които са имали начатък на истина в себе си, ще я предадат на Антихрист. Ако имаш разбиране, моля обясни. А и това което цитирах от Откровение ми представя друга картина. А ето и текста който говори за съд на народите:

2. В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.
3. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.
4. Бог ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

Това е в Исая и става въпроса за Милениума според мен. За това те питах към него ли се отнася. На много места в Псалми се споменава, че Бог ще съди племената. Но не знам дали това не се отнася за племената на Израел. Мисля че има какво да се подълбае тука.

Аз специално определям хората като "царско свещенство, свят народ" за които говори Павел и като хората които отхвърлят Исус и неговия път(в това число и всички НЕновородени "християни"). И ако се моля, се моля за тези които търсят и искат да бъдат като Него. Това са хора които са по цялата земя. Нещо като да се молиш за рода си от който някои са в Америка, други в Англия а трети в България. Защото те са твой род, твоя кръв и теб те е грижа за тях независимо, че не живеете заедно. По същия начин, но отнесено към духовния род към който си свързан с кръвта на Исус. Така че как да се молим за хората в България, като виждаме, че те си избират да ходят в пътя на сатана. Живеят по неговия модел и оставят той да им бъде цар? Примерно Данаил, когато беше в Вавилон не се молеше за вавилонското царство а се молеше за Израел. Той се вълнуваше от Божия народ. От това което трябва да стане с него. Ако аз препознавам "духовно родените" като мой род то трябва да се моля и вълнувам за тях. Какво общо имам с останалите? И тука не става въпрос за това, че не трябва да ни е грижа за спасението на хората, които трябва да бъдат спасени. А за това, че съдбата на тази нация в която си роден, не е по-важна от съдбата на тези с които си една кръв. Тоест родените от небето.

Това което казва Николай е добро. Ние няма да кажем "тъй им се пада". Макар че сам Бог ще им го каже когато ги съди. И с делата си винаги трябва да се стремим да изявим Божията слава и сила. Но как това ще се отнесе към молитвата за благоденствие на целия народ? Дайте пример за неща за които вие се молите за народа си. 


Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #12 on: December 08, 2015, 11:33:08 AM »
Дайте пример за неща за които вие се молите за народа си.
Аз лично се моля за Божието царство - да се разширява и да напредва в мен, около мен и в страната ни. За конкретни неща се моля главно за себе си и за хората около себе си (с които общувам и за които имам някакво виждане), тъй като - поне за момента - нямам мъдрост и разбиране за Божия план в по-голям мащаб.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #13 on: December 08, 2015, 14:22:13 PM »
Quote
Това е в Исая и става въпроса за Милениума според мен. За това те питах към него ли се отнася. На много места в Псалми се споменава, че Бог ще съди племената. Но не знам дали това не се отнася за племената на Израел. Мисля че има какво да се подълбае тука.

Да за Милениума се отнася. Съда пред големия бял Престол е след края на Милениума.

Quote
Аз специално определям хората като "царско свещенство, свят народ" за които говори Павел и като хората които отхвърлят Исус и неговия път(в това число и всички НЕновородени "християни"). И ако се моля, се моля за тези които търсят и искат да бъдат като Него. Това са хора които са по цялата земя. Нещо като да се молиш за рода си от който някои са в Америка, други в Англия а трети в България. Защото те са твой род, твоя кръв и теб те е грижа за тях независимо, че не живеете заедно. По същия начин, но отнесено към духовния род към който си свързан с кръвта на Исус. Така че как да се молим за хората в България, като виждаме, че те си избират да ходят в пътя на сатана. Живеят по неговия модел и оставят той да им бъде цар? Примерно Данаил, когато беше в Вавилон не се молеше за вавилонското царство а се молеше за Израел. Той се вълнуваше от Божия народ. От това което трябва да стане с него. Ако аз препознавам "духовно родените" като мой род то трябва да се моля и вълнувам за тях. Какво общо имам с останалите? И тука не става въпрос за това, че не трябва да ни е грижа за спасението на хората, които трябва да бъдат спасени. А за това, че съдбата на тази нация в която си роден, не е по-важна от съдбата на тези с които си една кръв. Тоест родените от небето.

Тук трябва да започнем от това, че народите са Божие творение. Точно затова Бог държи за вечността да се запазят хора от всеки народ, племе и език (Откр.14:6), по същия начин по който Бог държеше Ной да направя място в кораба за всеки вид животинка и творение, което Бог беше създал. Това на мен ми говори, че Бог държи на запазването на всичко, което е създал. В Откровение също се казва, че народите ще носят в Новия Ерусалим славните си неща (Откр. 21:26). Това говори за славата на народите. Има много, което трябва да се изследва по този въпрос, но Бог е отредил на всеки народ своята уникална слава, което е израз на Божията многообразна мъдрост и благодат. Това е част от замисъла на творението на човечеството. Голяма грешка е да се твърди, че Божият народ ще е единствения спасен народ, защото това не само е небиблейско, но и напълно пропуска ролята на този Божий народ. Ако никой друг освен Божия избран народ няма да се спаси, то тогава и този народ не заслужава спасение и въобще съществуването му е безсмислено, защото неговото призвание е изцелението и възстановяването на народите (Ез. 47:8,9).

Що се отнася до това, как би трябвало да се молим за народа си, то ето един пример за нечестие и грабеж срещу което трябва да воюваме:
http://business.actualno.com/dlyjnicite-zatyvat-vse-poveche-zaradi-normativni-byrkotii-news_511796.html

Пророците в Библията непрестанно изобличаваха за такъв вид нечестия, ограбване на бедните от по-силните и онеправдаване на сиромасите. Това е голямо зло и светиите могат да го спрат или най-малкото да го ограничат. Има много други злини, които връхлитат народа. И аз не говоря за злините, които са Божий съд, а за онези неща, които покваряват народа и предизвикват съд. Именно срещу тях трябва да воюваме.

Пример за това е целенасочената поквара идваща планирано от Запада. Всякакви схеми на социален инжинеринг се разработват в западните институти, където се разработват стратегии и методи по развращаване и отслабване на народите. После всички тези неща се пласират зад паравана на човешки права чрез група безродници и продажници от грантовите НПО. Всичко това е голямо зло и ние трябва да воюваме с оръжията на правдата против него. И ако не го направим няма граница на злото, което ще ни връхлети.

Много добър исторически пример за това е Хитлер. Той не е срещнал никаква сериозна съпротива от християните, както по отношение на узурпирането на властта, така и по отношение на евреите. Имало е малцина, които са се противопоставили, като пастора Дитрих Бонхофер, но той е изпаднал в това да воюва по плът, като е участвал в заговор за физическото ликвидиране на Хитлер.

Живеем в много сложно време и злото напредва по всички фронтове. Противника е готов да ни залее от всякъде като с потоп, но в това време Бог ще издигне знаме против него.

Ис. 59:19 Когато врагът нападне като река,Духът Господен ще възвиси хоругва (знаме) против него.

Кое е това знаме? Ние наясно ли сме? Тук има много, което трябва да се изследва. Знамето, което ще издигне Духът Господен във времена на всемирно зло е единственото ни обещание за справяне с този потоп от зло. Къде и кое е това знаме? Част от воюването е да издирим Божиите обещания и да търсим Бога за тяхното изпълнение. Точно както пророк Даниил беше издирил пророчеството на Еремия за 70-те години плен. И не си каза, "Щом Бог е казал, аз ще чакам да стане". Но вместо това той започна да пости и да се моли и да търси Бога за да разбере по-добре какво Бог има предвид и как всичко това има да стане.

Ето друго обещание, чието изпълнение ние трябва да издирим:

Пс. 125:3  Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

Ето това е нещо за което трябва да воюваме за праведните. Нечестието напредва във всички фронтове, но техния скиптър(власт) не трябва властва върху участта (съдбата, дела) на праведните. Това е голямо обещание, но подобно на Даниил ние трябва да търсим Бога за него, а не да чакаме нещата просто да се случат, докато ние сме в блажено безхаберие.

От друга страна праведните са разпръснати и по този начин те са слаби, неефективни и неплодоносни. Това е проблем по който също трябва да се работи.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Праведните и управлението на държавите
« Reply #14 on: December 08, 2015, 21:37:48 PM »
Ето например какво от много време определени сили се опитват неистово да постигнат:

http://www.blitz.bg/news/article/379710

Да променят Конституцията. Като се има предвид кои са хората, които истерично напират за промяна на Конституцията от много години, и кои са силите стоящи зад тях нищо добро не може да се очаква от тези промени.

За това точно сега е последния момент да се молим срещу това нещо.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.