Преди всичко трябва да се погледне текста в неговата цялост, а именно:
Лука 10:1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
Лука 10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
Лука 10:3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Лука 10:4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Лука10:5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
Тук се вижда, че Христос изпраща 70-те ученика със съвсем конкретна цел и мисия. Неговата инструкция не включва само да не поздравяват никого по пътя, но и да не носят нито кесия (портфейл), нито обувки, нито торба (раница, чанта, куфар). Всичко това говори не за начина по който трябва да се държим като ходим на работа да изкарваме хляба си, а как човек да запази фокуса си в поверената му мисия от Бога, когато има такава.
Конкретно инструкцията за непоздравяване никого по пътя според мен е свързана със необходимостта човек да не губи фокуса си и да не се отдава на неща, които биха го разсеяли, забавили или отклонили, според както е писано:
Пр. 4:25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
Ако очите на човека гледат само напред и клепачите му са отправени право пред самия него, той няма да се обръща наляво или на дясно за да поздравява минаващите. Защото не е възможно човек да се обърне и да поздрави някой, без да отклони очите си настрани.
Забележи обаче, че когато изпратените ученици стигнат до някой дом, на тях се казва да поздравят намиращите се вътре с думите "Мир на този дом". Това на мен също ми показва, че смисъла на думите на Исус не се въртят около самото поздравяване като такова, а са свързани именно с неотклонния фокус на мисията, когато човек върви по пътя към нея.