Аз виждам проблем в няколко насоки.
Едната е, че такова нещо като "Бог да даде покаяние" няма. Да сте чували Бог да е покаял някого? Все едно дете да каже, че друго дете му се изпикало в гащите. Но пък е възможно дадени обстоятелства да доведат до покаяние, като например едното дете толкова много разсмяло другото, че то се напикало.
Има само един пасаж, който преводачите са превели като "дава покаяние", но думата, която са използвали като "дава" има значение на "довеждам до", точно както е преведено във всички останали случаи.
Довеждането до покаяние не означава покаяние, защото последното е изцяло във властта на човека.
Това да не се изисква това, което ни се дължи не е праведно само по себе си. В наша власт е да изискваме или да решим да не изискваме в зависимост от това кой е срещу нас и каква е реакцията му.
В Мойсеевия закон виждаме не малко случаи, където този, който е отнел, когато бъде разобличен трябва да му се изисква отнетото обратно, че дори и да добави отгоре. Когато ти откраднат примерно детето, ти праведно ли ще постъпиш ако кажеш — не си го искам обратно или май говорите за отнемане на неща, които са ви излишни и може да си позволите да ги загубите?
Писано е, че милостта тържествува над съда и това е наистина така, но тази милост е справедлива. Евреите разпънаха Божия син, обаче преживяха не малко мъки и ще има и още такива. Но пак тези, които извикат към Бога в последните дни, ще се избавят. Давид загуби дете, което създаде вследствие на прелюбодейство и Бог не му го остави, но го премахна. Давид след това видя още много скръб. Загуби още от децата си. Бог не ги пожали, но ги уби заради нечестието им ако и Давид да скърбеше за тях, защото бяха негови деца.
Затова нека да не се дават такива обобщени формули за прошка, само защото се гледа повърхностно на нещата.
Сам Господарят накрая ще изисква от всеки това, което ни е поверил и ако някой не е спечелил повече, ще бъде отхвърлен. Изобщо няма да има прошка. Защо? Защото това показва не моментно състояние (добро дърво с един-два гнили плода), а това показва състоянието на един цял живот — лошо дърво, което почти няма здрав плод.
Щом Господарят действа един път така, а друг път иначе, не може ние да си позволяваме да се правим на по-добри или по-справедливи. Не всяко покаяние е без последствия за греха. Последствието е точно изискване на отплата, връщане на отнетото. Ако Бог прощаваше винаги без последствия, щяхме да го видим. Давид не умря след като се покая (а извърши смъртен грях), но умряха няколко от децата му и той преживя много гонения от нечестивци. Това не е забравяне на отненото и прежалване на отнетото. Ако Бог беше махнал с ръка, тогава неприятелите на правдата щяха да имат много причини да хулят. Това Бог направи заради себе си. По-добро беше човек да изтърпи тежко наказание ако и да се е покаял, но Бог да бъде оправдан като справедлив съдия.
Това е примерът, който виждам.
Що се отнася до това, че "Бог възлюби света", забележи, че не пише "Бог възлюби човеците", но пише "света" или думата е "космос". Това е творението му. Той възлюби делото на ръцете си, но никъде не се посочва, че той възлюби нечестивите. Той не искаше да се загуби такова прекрасно дело. В Ноевите дни Той погуби всяка твар с изключение на 8 човека и животните, които бяха спасени. Същото ще бъде и в последните дни. Гнусотиите няма да бъдат само сред хората, но и сред растенията и сред животните, както е било и по времето на Ной, когато е имало ГМО индивиди от всякакъв вид (от това време идва заповедта да не сееш семе, което е ГМО). Тогава, по времето на Ной, Бог беше решил да изтреби всички заради нечестието на човека:
И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
Бог реши да изтреби не само човеците, но и животни. Творението. Космосът. Защо? Какво лошо бяха направили животните? Тъй като всичко е взаимно свързано нечестието на човеците беше се отразило и на животни. Затова Бог беше решил да изтреби и човека и животните. Творението. Всяка плът.
Следващото изречение започва с думата "А" или "Обаче". Обаче какво стана?
А Ной придоби Господното благоволение.
Намери се праведен човек, който да продължи рода на праведните. Не само рода на праведните, но и да избави тези от животните, които не можеше да бъдат избавени поради водата.
Затова Бог не възлюби свят, съставен от грешници, а Бог възлюби творение, в което имаше не само човеци. Праведните от човеците са тези, които могат да отделят животните и да ги държат в чистота (генетична). Също така праведните от човеците могат да се отделят (осветят) и да живеят в чистота (която включва и генетична). Така Бог възлюби творението си като творение, а не като отделни индивиди, защото няма как Бог да възлюби грешниците, защото е писано:
Псалми 11:5. Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
Но Бог само да създаде начин ако грешника се покае, да придобие милост като даде Христос като откуп.
Това, че Исус се молеше за прошка накрая не остави евреите без страшни гонения и скръб.
Нека ви дам пример с градина — вие може да обичате градината си (космосът), обаче да не харесвате дърветата, които дават лош плод. Хем е вярно, че обичате градината си, но е с явно изключение на дърветата, даващи лош плод. Тези дървета може да бъдат доведени до покаяние като се окопаят и да се насипят с тор още една година, обаче ако няма промяна (покаяние), ще бъдат отсечени. Това не означава любов към тези дървета, защото те не допринасят за ползата на градината. Тези дървета са зли и това е. Всеки градинар знае, че е по-изгодно за него да окопае и насипе с тор и да изчака 1 година, отколкото да изкорени и посади фиданка, която да чака 3 или повече години, а през тези години няма да има плод. Така е и с нечестивите. Бог може да ги изкорени веднага, обаче ще мине време, докато израстне новото поколение. Така Бог дава време за покаяние и ако не стане нищо, нечестивият се отсича. Да, Бог мрази тези дървета, но поради изгодата, която би имал за градината, дава последна възможност. Това е любовта към градината му, но омразата към дърветата. Ако едно добро дърво дава добър плод, от него ще има полза цялата градина — и други растения и животни, както и човекът, който основно ще яде плодовете. Градината е Творението. Затова Бог възлюби творението и гледа нещата да бъдат направени в полза на неговото Творение без да променя отношението си към лошите дървета. Ако им дава шанс, то е за полза на градинаря и за полза на градината. Ако дървото се изцели, ще има и полза за него. Ето защо когато е писано, че "всичко е чрез Него, от Него и за Него" се говори за това, че Бог прави нещата за своя полза, а не както се внушава днес, че видиш ли Бог го прави това заради човеците. Не. Той иска полза от плода за себе си. Ползата за посаденото дърво е следствие от делото на градинаря (като първоизточник) и самото му усилие да започне да дава добър плод (покаяние). Ползата за посаденото дърво — да не бъде отсечено — не е причината градинарят да го окопае и посипе с тор. Градинарят го прави за своя полза. Затова недейте да мислите, че Бог направи всичко това заради човеците. Да, праведните има полза от това, но Бог направи всичко това основно за своя полза — да се радва на добър плод.
От дискусиите тук като извод виждам следните наклонности — да се обобщават действия, базирано на днешната "толерантна култура", но без да се вземат предвид примерите, за които четем, в които намираме много които протворечат напълно на това обобщение.
Ето защо Божието Слово не е правило след правило, заповед след заповед, тук малко и там малко, но е пример за това как трябва всяка ситуация да се отсъжда самостоятелно. Ако всичко беше така лесно и имаше списък с неща, които да се осъдят и други, които да се оправдаят, тогава защо щеше да има нужда от съдии и хора, които да са способни да съдят справедливо? С един наръчник и глупак щеше да се оправи. Обаче тези, които Бог ще постави да съдят народите ще бъдат тези, които приживе са се научили да съдят справедливо това, което се случва в живота им.
Затова е писано в Притчи 26:
4. Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5. Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Затова Павел казва на едно място:
Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
и няколко изречения след това използва същата дума за "гняв" и "ярост" (преведена "разгневяване" в това изречение) като неща, които не трябвало да ги има:
всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
Това е причината да се каже, че Словото ще бъде камък за съблазън и препъване, защото ако се чете повърхностно без да се познава контекста, ще се измислят обобщени правила.
Затова прошката не е забравяне и неизискване на отнетото, ако и да има случаи, когато може да бъде прежалено. Затова омразата си е на мястото ако бъде според правдата. Затова гневът си е на мястото, ако е справедлив.