Author Topic: Непростителност?  (Read 41028 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3953
Re: Непростителност?
« Reply #45 on: September 25, 2015, 01:19:33 AM »
Quote
ПП:.. Искам да попитам нещо.
Ако човек е склонен да прощава, без да му бъде поискана прошка и да забравя стореното бързо ...това лошо ли е? Означава ли, че не може да съди справедливо, спрямо Божията праведност?

Да кажем отидеш да обядваш в някой ресторант. Там ти сервират много лоша храна, която не само е развалена и безвкусна, ами на всичкото отгоре накрая те измамят в сметката.

И сега ти обаче си много щедро прощаващ човек. Прощаваш им и забравяш стореното много бързо. И понеже си простила и забравила, на следващия ден пак отиваш там и пак се случва същото. И ти пак прощаваш и забравяш и пак отиваш там и всичко се завърта отново и отново до припадък. И накрая ти понеже дълго време ядеш тази развалена храна се разболяваш от нея, но пак прощаваш и пак забравяш и пак ходиш да ядеш от нея. Докато в един момент окрилена от своята безпаметна и безгранична простителност ти просто се натравяш и умираш. И тогава дошъл един мъдър човек, който за своя сметка поръчал за тебе една надгробна плоча в чийто надпис звучало послание и въпрос към следващите поколения: "Аз умрях преждевременно, защото обичах бързо да прощавам и да забравям. Това лошо ли е?"

Има два огромни проблема в подобно отношение. Първия е липсата на поука. Няма как хем да забравиш, хем да вземеш поука. Да вземеш поука означава да ПОМНИШ какво се е случило и да ВНИМАВАШ да не се случи пак.

Втория вид проблем в подобна вездесъща простителност е, че наказанието води до поправление. Не при всички хора, но поне увеличава шанса за поправление. Ето защо да желаеш да лишиш някой от заслуженото му наказание означава, че ти не търсиш неговото поправление, а единствено се интересуваш от своя си духовен имидж. Което вони на много себичност и самовглъбеност. Ударите, които проникват дълбоко очистват злото (Пр.20:30). Защо да се молим Бог да спести ударите, нима не желаем злото да бъде очистено? Тук въобще не става въпрос за лична вендета, а за това човек да търси поправлението на другия, който ни е ощетил. Именно това е истинска любов в духа на Божията любов - сиреч това отношение да търсиш поправлението към правдата не само за себе си, но и за другите. А безхаберното и себеправедно "прощаване и забравяне" има за плод единствено подхранване на собственото религиозно его.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Непростителност?
« Reply #46 on: September 25, 2015, 11:32:17 AM »
Аз нямам проблем с това, че Бог обича и мрази. Ясно е написано, че Бог обича разни неща и съответно мрази други. Въпросът е какво точно мрази. И това, както тук се засегна е неправдата и неправедните дела, мрази също и онези които обичат безаконие.

В писанието имаме наставления да любим братята, и който мрази брат си е писано, че в такъв не пребъдва Божията любов. Става видно, че това е строго наставление към братята и за братята и само към тях. Но също има наставление от Господа да обичаме враговете си и да правим добро на мразещите ни..  Има разлика между любовта към брат и обичта към неприятел. Има и разлика в изискванията относно отношението на вярващите към братята им по вяра и към невярващите хора..

Аз вярвам, че ние, вярващите сме призовани да обичаме всички, да любим братята си по вяра и ако мразим нещо, то да бъде не хората без вяра, а неправедните им дела и злото. Също да намразим сами себе си, в смисъл лошото което откриваме в себе си и да се стремим да се отстрани то от нас.
Това е смислено според мен.  Също е писано:

Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас /ефесяни/

Писа се тук относно огорчението.. Ами по- добре е такива чувства да не се задържат в нас, колкото по - бързо изчезнат, толкова по- добре. Аз не казвам, че това чувство е грях, но колкото то стои в сърцето ни, толкова по- вероятно е от него да покълне нещо, което да доведе до грях. В този свят се огорчаваме често и от братя и от невярващи хора, заради всевъзможни очаквания които имаме, но едно затаено огорчение, дори справедливо, спрямо брат, може с времето да доведе до скрита омраза, а това не е добро нещо. Затова тези работи между братя е добре да се оправят и изяснязат докато е време, а така е и писано да правим помежду си, ако някой има нещо против друг. Целта е да имаме любов към братята , а не омраза, понеже омразата към брат, е грях и свидетелства че човекът няма и любов към Бога.

Въпросът дали се е покаял  човекът който ни е огорчил, дали се е извинил и поправил е важен, но той не е свързан с приемливо наличие на омраза в нашето сърце, ако човекът не е сторил нищо от тези работи. Ако някой брат ни е обидил, и не си взема бележка, не се извинява, покайва или поправя, а това което ни е обидило, било с думите, или поведението му, си стои, то ми се струва, че е редно ако можем да останем онеправдани и в този смисъл, да простим, независимо от липсата на проумяване в отсрещният човек. Защо? Понеже не сме сърцеведи и не знаем сърцето му. Този който ще съди един ден, Той може да не прости, и това ще е справедливо, но ние трябва да прощаваме на хора наричащи се братя, а ако можем и на небратя. А Бог дали ще му прости, е отделен въпрос.

Също е важно да се помни, че прошката не те задължава да общуваш активно с даден човек, ако той не си е взел бележка и не се е извинил за нещо си.. Ти прощаваш, в смисъл, че това между вас, не ти пречи да желаеш доброто на този човек, но не си длъжен да си близък с него, да общуваш близко и да сте приятели. Понякога е по- добре да си настрани от такъв човек, ако и да си простил, защото той може отново да извърши нещо неправилно...

 А относно онзи пример с градината и дърветата, аз не съм съгласен. Защото Бог не гледа на човеците, както градинарят гледа на своите дървета. За градинарят е важен плода, така е, важно е и дървото за да има плод и догодина, но за Бог е важно дървото /човека/ и плода е като следствие на доброто дърво. В този смисъл, от това което чета в писанията, Бог иска чада  и ги иска не заради плода им, а заради самите тях, както ние искаме деца, не заради добрите им дела, а заради самите тях, и нашите отношения с тях, а делата им ще са венец на отгледани праведни чада. Ако имаме чада които са наши, но нямат плодове в живота си , каквито ние искаме да имат, то ние няма да ги отсечем, както се секат дърветата в градината и тук се вижда, че примерът не е удачен.
Но тези неща ми се струва са ясни, просто един пример не винаги покрива на сто процента реалността, но понякога един пример може да поизкриви представата за реалните неща и затова така пиша, а и заради това, че не е смислено да се твърди, че Бог бил обсебен от каквото и да е, най- малко от себе си .. За мен това е нелепо и ме дразни, като твърдение, освен че е смешно.

Ако не съм прав и не виждам някаква друга идея заложена в  цялата обосновка на Тихомир, няма проблем, възможно е и така да е, но за момента това виждам по темата.

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Непростителност?
« Reply #47 on: September 25, 2015, 11:40:14 AM »
Quote
Нито обичта, нито омразата на Бога не променят факта на Неговата любов, сиреч на Неговото неизменно отношение и готовност да спасява и да дава живот.

Нито обичта към праведните, нито омразата към нечестивите на Бог не променя факта на Неговата любов, сиреч на Неговото неизменно отношение и готовност да спасява и да дава живот.
Това изказване много ми допадна, защото разбирам по същия начин написаното в Библията.
Само ми е интересно, според Уочман, любовта на Бог- неизменното отношение и готовност да спасява и да дава живот, по-силно ли е от персоналната омраза към нечестивите?
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #48 on: September 25, 2015, 11:57:24 AM »
Tihomir, в поста ти виждам две отделни гледни точки, което ме кара да се надявам, че наистина не те разбирам правилно.

В първата част на поста си надълго и широко обясняваш, че съм те разбрал правилно - Бог наистина е едно себично, егоистично и нарцистично същество, интересуващо се единствено от собственото Си наслаждение.

Във втората част обаче обвиняваш християните в себичност. Ами не трябва ли те да се опитват да да приличат на своя Бог? Питаш за каква награда тичал Павел. Аз бих запитал по-скоро защо изобщо му е трябвало да тича. Не е ли било по-правилно да се интересува само от собственото си наслаждение, а на всички хора да гледа само като на източник на плодове? Ако съдействат за наслаждението му са добре дошли, ако не - "отсича" ги и това е. Така че - ако наистина приемаш първата част от постинга си - би трябвало да насърчаваш, а не да отричаш тези неща, понеже е писано "Бъдете святи както Аз съм свят". И ако святостта се изразява в егоизъм и търсене на наслади... мисля, че е ясно какво искам да кажа.

Всъщност втората част на постинга ти съдържа моето лично виждане за това какъв е Бог и какви съответно трябва да бъдем ние. Бог, в лицето на Исус Христос, живя, страда и даде живота Си за живота на света (както е писал Valipeti), в пълно покорство на волята на своя Отец. А желанието светът да бъде изкупен очевидно е продиктувано от любов (любимият ти стих - Йона 3:16). Така и ние, изкупените, сме призвани да живеем подобно на Сина - в пълно покорство на волята на Отца, изявявайки на дело Неговата любов към света и съдействайки (моля не се хващайки за тази дума - не намеквам, че извършеното от Исус изкупление е непълно, а че ние сме част от делото Му) за изкуплението, което светът има в Христос. Ние сме призвани да бъдем "като Бога". А ако мога да се изразя образно Бог е като слънцето, което непрекъснато изпълва целият ни свят със светлина, топлина и живот, а не като черна дупка, която просто засмуква всичко в себе си. Така и ние получаваме благодат и любов от Него и я предаваме на света (дори на невярващите - защото Бог е благ дори и към неблагодарните и злите), изявявайки Го пред света подобно на Неговият Син - понеже сме част от Неговото тяло...

Подчертавам, че горното не значи, че Бог е само източник на живот и благодат за - Той е още Цар на света, Съдия на света и др. Просто в този пост не пиша за тези неща, а не че ги отричам. И да, не са прави тези, които гледат на Него като на духа от лампата на Аладин - слуга на повикване, съществуващ за да изпълнява желанията им. Но ми се струва, че в стремежа си да се разграничиш от това отношение, ти свръхкомпенсираш в другата посока...

П.П. Извинявам се, за "качеството" на поста, но го писах в продължение на 3 часа  - с твърде много прекъсвания...

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #49 on: September 25, 2015, 12:32:26 PM »
Цялото това неразбиране какво Бог обича и какво мрази идва от това, че не се разделя обичта от любовта, докато в Писанието се използват напълно различни думи за тези неща.
Съгласен съм с написаното, макар думите "обич" и "любов" на български да са синоними. Само бих искал да добавя, че аз лично съм напълно съгласен с класическата максима, че "Бог мрази греха, а не грешника". Това е видно от факта, че Бог желае да прости (при покаяние!) и да промени отношението си към грешника. Това означава, че омразата му (или обичта Му) не е неразривно свързана (обикновено) с личността на определен човек, а по-скоро с делата и отношението му - "техните дела, тяхното поведение, начин на живот, духа на който са". За да има пълнота тук би трябвало да добавим и Божията суверенна воля - понякога е възможно Бог да избере някого за нещо просто защото така е решил, Той не е задължен от нищо и никого да има "еднакво отношение" към всички. Но нека оставим този аспект на въпроса настрана засега, че и без това имаме достатъчно недоразумения в много по-ясни неща...

Да кажем отидеш да обядваш в някой ресторант. Там ти сервират много лоша храна, която не само е развалена и безвкусна, ами на всичкото отгоре накрая те измамят в сметката.

И сега ти обаче си много щедро прощаващ човек. Прощаваш им и забравяш стореното много бързо. И понеже си простила и забравила, на следващия ден пак отиваш там и пак се случва същото. И ти пак прощаваш и забравяш и пак отиваш там и всичко се завърта отново и отново до припадък. И накрая ти понеже дълго време ядеш тази развалена храна се разболяваш от нея, но пак прощаваш и пак забравяш и пак ходиш да ядеш от нея. Докато в един момент окрилена от своята безпаметна и безгранична простителност ти просто се натравяш и умираш. И тогава дошъл един мъдър човек, който за своя сметка поръчал за тебе една надгробна плоча в чийто надпис звучало послание и въпрос към следващите поколения: "Аз умрях преждевременно, защото обичах бързо да прощавам и да забравям. Това лошо ли е?"

Има два огромни проблема в подобно отношение. Първия е липсата на поука. Няма как хем да забравиш, хем да вземеш поука. Да вземеш поука означава да ПОМНИШ какво се е случило и да ВНИМАВАШ да не се случи пак.

Тук коментираш прошката и забравянето като свързани (те наистина са заедно във въпроса), но не мисля че е задължително винаги да вървят заедно. Човек спокойно може да избере да прости (да няма гняв, желание да възмездие или лоши чувства) и без да забравя. Бих казал (както Брадвата е писал в последния си пост), че прошката като цяло винаги е добра идея, докато "да забравиш" може само при истинско покаяние - когато е видно, че човека се е обърнал и променил. Иначе винаги трябва да се има "едно наум" - напълно съм съгласен.


Втория вид проблем в подобна вездесъща простителност е, че наказанието води до поправление. Не при всички хора, но поне увеличава шанса за поправление. Ето защо да желаеш да лишиш някой от заслуженото му наказание означава, че ти не търсиш неговото поправление, а единствено се интересуваш от своя си духовен имидж. Което вони на много себичност и самовглъбеност. Ударите, които проникват дълбоко очистват злото (Пр.20:30). Защо да се молим Бог да спести ударите, нима не желаем злото да бъде очистено? Тук въобще не става въпрос за лична вендета, а за това човек да търси поправлението на другия, който ни е ощетил. Именно това е истинска любов в духа на Божията любов - сиреч това отношение да търсиш поправлението към правдата не само за себе си, но и за другите. А безхаберното и себеправедно "прощаване и забравяне" има за плод единствено подхранване на собственото религиозно его.

Тук съм по принцип съгласен с написаното, но някои неща остават неизказани. Да, в някои случаи наказанието може да е за полза, но в други да не е. А и ако обичаш човека естествено е да искаш да мине по възможно най-лекия път (без обаче да се отклонява!), тоест да получи само абсолютно необходимото минимално наказание и то не като възмездие, а единствено за негово добро...

Аз лично смятам, че (най-общо казано) има два коренно различни случая.
1. Когато сме в позиция на някаква власт спрямо съгрешилия, в която от нас изрично се изисква да вземем решение "за" или "против" определено наказание. Например родителя спрямо малкото си дете, учителката в училище или съдията в съда. Тогава съответния човек, със страх Божи, според мъдростта си и с мисълта за доброто на повереният му човек, е длъжен да вземе решение дали да накаже, да прости без наказание или да "прости и забрави".

2. Когато става дума за човек, спрямо който нямаме задължения (и обикновено познаваме по-слабо) обикновено най-добре е да простим (без да забравяме!) и да оставим решението за наказанието на Бог. Поне такова е личното ми мнение.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #50 on: September 25, 2015, 12:44:51 PM »
.... за момента това виждам по темата.
small axe, доколкото мога да преценя от един пост ми се струва, че я "виждаме темата" удивително еднакво :)

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Непростителност?
« Reply #51 on: September 25, 2015, 15:43:06 PM »

ПП:.. Искам да попитам нещо.
Ако човек е склонен да прощава, без да му бъде поискана прошка и да забравя стореното бързо ...това лошо ли е? Означава ли, че не може да съди справедливо, спрямо Божията праведност?

Аз все си мисля, че разбирането за прошката не е толкова различно а само се разминаваме някак си без да се уточним. Какво означава да простим на съгрешилия спрямо нас или Бог. Да вземем пример, който беше даден- за крадец . Наш познат идва на гости и ни открадва нещо стойностно или просто ни обира. Какво означава да му простим? Тодор каза, че няма да му иска да връща откраднатото, но ако не се покае и поправи, повече няма да го пуска да му гостува. По този начин му е ,,простил,, за кражбата! Но според мен самия факт, че повече не го допуска в дома си, е доказателство, че това не е истинска прошка, а Тодор се самозалъгва. Недопускането на този гост в дома си е един вид лично наказание от Тодор за крадеца, макар че Тодор си мълчи по въпроса и си мисли, че е простил. Кое ще е правилното действие тогава? Какво би искал Бог в случая? Ами да се изобличи греховното деяние и крадеца да бъде наказан за него. Защото, както казва и Уочман, наказанието има една единствена цел - поправлението на човека, неговото покаяние и праведен живот. Ако направим това, означава ли, че не прощаваме в сърцето си на този човек? А ако не го изобличим за кражбата и просто си замълчим и си траем, тогава простили ли сме му? Изобличавайки го, ние търсим доброто и спасението на човека в случая. Не изобличавайки го ние съдействаме той да си стои в греховното си състояние, мислеки, че номера винаги минава. И накрая - Божият Съд, където няма да мине. Кое е по-доброто?
Ние би трябвало да правим нещата така, както ги прави и нашият Баща! Как прощава Той? Ами подтиква човека да се осъзнае и покае, за да може да му прости! Желанието в сърцето Му е да прости на грешника, но това желание не е изпълнено докато не се покае човека. Бог е готов във всеки един момент да прости, но не може да го направи, докато човека си стои в греха. Същото е и с нас - искаме да дадем прошката на съгрешилия и активно съдействаме той да осъзнае грешката си и да се покае. Едва тогава можем да му я дадем ПРОШКАТА. До момента на покаянието му ТЯ е само желание в сърцето ни, което преди това не можем да осъществим. За да дадем ПРОШКА на някого, той трябва да я поиска. Ако не я иска, няма как да му я дадем. Той няма да я разбира и тя няма да изпълнява целта си, за която Бог я е предвидил. А това, че имаме желанието в сърцето си да простим на длъжника и сме активни в съдействието за неговото поправление, някои от вас го разбират като "простих му". В този смисъл съм съгласен, че в сърцето си сме простили на нашия длъжник, но можем да му го кажем едва когато той се осъзнае и покае. Това е да простим! И Бог така прощава на грешниците!
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #52 on: September 25, 2015, 16:34:19 PM »
Тодор каза, че няма да му иска да връща откраднатото, но ако не се покае и поправи, повече няма да го пуска да му гостува. По този начин му е ,,простил,, за кражбата! Но според мен самия факт, че повече не го допуска в дома си, е доказателство, че това не е истинска прошка, а Тодор се самозалъгва. Недопускането на този гост в дома си е един вид лично наказание от Тодор за крадеца, макар че Тодор си мълчи по въпроса и си мисли, че е простил.
Само едно малко уточнение да дам за примера си, понеже ми се струва, че не съм бил разбран правилно. Като казвам, че не не бих пуснал крадеца в къщи "докато не се покае и поправи" нямам предвид, че по този начин ще го наказвам, а че докато не се е покаял той си остава крадец и, ако го пусна отново вкъщи, той просто отново ще ме обере.

П.П. Ако толкова държа да му дам вещите си, по-скоро бих му ги подарил - така поне ще му спестя греха на кражбата  :)

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Непростителност?
« Reply #53 on: September 25, 2015, 20:23:29 PM »

Аз все си мисля, че разбирането за прошката не е толкова различно а само се разминаваме някак си без да се уточним.

Разбирането на всички вероятно е едно и също или подобно, все пак всички четем един текст.

Въпроса е, на лична основа и кой как ще реагира в конкретна ситуация. Кой какво мнение има за конкретния съгрешил човек, колко го харесва/не харесва/нещо друго.
Колко ни е "ближен"/чужд. Изобщо има много променливи.

Принципа беше уточнен по-горе, не знам защо се задълбава с конкретни частни случаи които няма как да обхванат многото ситуации които могат да се получат.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Re: Непростителност?
« Reply #54 on: September 25, 2015, 21:38:02 PM »
Много ми харесва дискусията, която се създаде.

Защото, дори и да има различни мнения, се задават въпроси с цел да се изяви Истината, която да изобличи лъжите, в които всеки един от нас е повярвал с течение на годините църковен живот, вън или вътре.

Затова, Ви благодаря!
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3953
Re: Непростителност?
« Reply #55 on: September 26, 2015, 16:25:24 PM »
Quote
Само ми е интересно, според Уочман, любовта на Бог- неизменното отношение и готовност да спасява и да дава живот, по-силно ли е от персоналната омраза към нечестивите?

Аз не мисля, че въпроса е правилно зададен, защото всичко, което е част от Божието естество е безкрайно силно и непобедимо. Също така не е правилно да се противопоставят едно нещо от Божия характер с друго, все едно Бог живее в конфликт със Себе Си.

От друга страна въпроса съдържа в себе си референция към нещо за което Писанието говори не веднъж.

Например случая в който Бог искаше да избие всички евреи в пустинята и да остави само Моисей жив и от него да направи голям народ. От една страна Божият гняв беше пламнал към техните беззакония и непрестанно мрънкане, маловерие и невярност към завета. В този момент Бог беше готов да ги избие на секундата. От друга страна Бог също търсеше начин да ги спаси, като това се прояви в ходатайството на Моисей, който задвижен от Божият Дух застана в пролома между Божия гняв и народа на Израел. В този случай се вижда съвсем ясно Божията омраза към непокорните на завета от една страна и Божието неизменно отношение да спасява и показва милост. Този случай е описан подробно в Петокнижието, но има един стих от псалмите, който го обобщава с едно изречение:

Пс. 106:23  Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

Точно това заставане на Моисей в пролома е много важно да се разбира, че не беше следствие на някаква много голяма доброта и смелост на самия Моисей, но беше действието на Божият Дух, който чрез Моисей реализираше копнежа на Бога да ги спаси, въпреки гнева Му. Това също е добра илюстрация и на принципа за който писах по-рано, че Божието неизменно отношение да дава живот и да спасява по никой начин не се влияе от Неговата персонална обич или омраза.

Има друг подобен случай при който обаче ситуацията се развива различно, защото не е имало човек, който да застане в пролома:

Ез. 22:30  И като потърсих между тях мъж, който би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.
Ез. 22:31  Затова, излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.


Тук се вижда отново, че въпреки Своя справедлив гняв и негодувание, Бог пак търси начин да спаси обекта на гнева Си. Но за тази цел е нужно някой да застане в пролома, някой който да бъде проводник на Божието желание да ги спаси. Ако няма такъв човек обаче, Бог излива гнева Си и хората биват погубени.

В крайна сметка след поредния случай на липса на посредник, Бог казва, че Сам ще изработи път за спасение:

Исая 59:16  Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.

Бог изпращайки Своя Син в човешка плът, осигурява за Себе Си човек, който винаги да бъде на разположение да застане в пролома. Един верен Ходатай, който винаги да ходатайства за Божиите хора и да отклонява Божия гняв, когато те временно падат в прегрешения (1Йоан 2:1).

Именно затова Христос е наше спасение, защото не само умря за греховете ни, но и непрестанно живее за да ходатайства за нас (Ис. 53:12). Вероятно нямаме идея, колко пъти Неговото ходатайство ни е спасявало от ангела, който ни причаква на пътя с изваден меч за да ни въздаде за безумията ни.

По-важното обаче е, че както Божията омраза към нечестивите, така и Божията любов към света действат не в противовес едно на друго, но едновременно работят за изпълнението на Божието вечно намерение и цел. Защото и когато нанася гняв и когато показва милост, Бог с това придвижва напред реализацията на Своята вечна цел, да установи Своето царство на Правда и Истина по всички предели на Творението Си, веднъж и завинаги.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.