Author Topic: Непростителност?  (Read 41038 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Liya

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 65
Re: Непростителност?
« Reply #15 on: September 20, 2015, 23:49:57 PM »
Quote
Заръката на Давид беше да бъде отмъстено за това, че е проклел Господния помазаник (а не просто защото някой го обидил).

Именно. Точно затова съдбата на Семей бе оставена в ръцете на Бог.

Колкото до това какви са  гневът (и аз в предишните постове имах впредвид неправедния), злобата и желанието за мъст  е най-добре да се види какво казват Писанията:
--------------
1.Неправеден гняв ( дали гневът спрямо някой, който ни е съгрешил  е праведен или неправеден, това всеки трябва да изпита в сърцето си):

Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;  защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

-------------
2.Злоба:

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване...

Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.

-------------------
3. Отмъщение, мъст:

Блудство, вино и мъст отнемат разума;

Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

--------------
За огорчението, наистина има малко стихове, в някои от тях думата не е използвана в контекста на нещо неправедно. Има само един стих в който се препоръчва да се отървен от него.


Quote
Чувството на скръб също не е грях, нито има някакво ограничение колко време може да се скърби по дадено нещо. Тамар скърбеше цял живот за това, което й беше направено.

Никъде не писах че скръбта е грях. Писах че гнева, злобата, огорчението и желанието за отмъщение са неправедни. На мен лично най-опасно ми се струва последното. Но всички те биха могли да родят грях ако се задържат повече в човешкото сърце.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #16 on: September 21, 2015, 00:11:34 AM »
Quote
Заръката на Давид беше да бъде отмъстено за това, че е проклел Господния помазаник (а не просто защото някой го обидил).

Именно. Точно затова съдбата на Семей бе оставена в ръцете на Бог.
Не знам защо, обаче когато стане въпрос за това хората да вършат нещо, винаги се бяга. Пише, че Соломон му даде това условие, човекът не го изпълни (защото сърцето му не беше право, което и Давид видя, бидейки пророк) и беше убит от Соломон. Съдбата на човека си му беше още от самото начало смъртна присъда, защото похули Господния помазаник.


Quote
Колкото до това какви са  гневът (и аз в предишните постове имах впредвид неправедния), злобата и желанието за мъст  е най-добре да се види какво казват Писанията:

1.Неправеден гняв ( дали гневът спрямо някой, който ни е съгрешил  е праведен или неправеден, това всеки трябва да изпита в сърцето си):

Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;  защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
Гледам, че пишеш за неправеден гняв, обаче не внимаваш какво цитираш. Пише, че човек трябва да е бавен да се гневи, а не че не трябва да се гневи. Много е важно също да се знае какво е това "човешки гняв".

Ето пример за гняв на един човек, който се казваше Финеес. Израелтяните по едно време бяха почнали да блудстват с моавките, с други думи, вземат си проститутки от тях. Божият гняв пламва срещу Израел. Появява се един от най-наглите от Израел, който пред очите на Моисей и всички останали минава с проститутката и отиват в шатъра да правят каквото ще правят. Финеес се появява с копие и промушва и двамата и ги убива. Финеес дали е направил това с усмивка на лице или с гняв? Този човек беше похвален от Бога и му беше дадено голямо обещание на него и неговия род след това.

Не всеки гняв е неправеден и не всеки гняв е "човешки гняв", за който става въпрос в цитираното от теб. Затова трябва да се внимава как се цитира и да не се търсят просто думичките, а да се гледа в контекста на цялото Писание, където думичката може да я няма, обаче контекстът да говори точно за това.


Quote
2.Злоба:

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване...


Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.

Злобата винаги е била описвана като зло-ба, т.е. коренът е зъл, докато гневът не е такова нещо. Това е като думата "църква". Тя може да е в положителен и отрицателен смисъл. Така е и с думата "гняв", но думата "злоба" е винаги с негативен смисъл, както е думата "нечестив".

Quote
3. Отмъщение, мъст:

Блудство, вино и мъст отнемат разума;

Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

Трябва да се гледа кой как отмъщаваше и защо. Когато някой в Израел убива друг човек без да е искал (нещастен случай), той е трябвало да бяга за живота си с прибежищен град, за да не би да го настигнат близките на човека и да отмъстят за него. Не се казва, че е било неправедно тяхното действие на отмъщение, но се казва, че би било неправедно ако убият човека всред прибежищния град. Ако човекът напусне града, тогава могат да отмъстят за него. Това е бил изборът на такъв човек — доброволен затвор или смърт от отмъстителите.

Самото отмъщение не беше напълно позволено на хората, но имаше условие. Отмъщението имаше и при позволение или заповед от Бога. Това е едно от нещата, които не са дадени на човеците да бъдат управлявани самоволно.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Непростителност?
« Reply #17 on: September 21, 2015, 02:16:13 AM »
Затова благото-слово е това, което е истинно слово и като се каже "благославяйте" не се казва "говорене положителни неща въпреки нечестието", а е да говориш истината. Ако нямаш какво да кажеш добро и не искаш да кажеш злото, ако искаш си замълчи, но не говори добро ако няма добро, защото ще бъдеш мерзост пред Бога.

Това е много добре казано, браво.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Liya

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 65
Re: Непростителност?
« Reply #18 on: September 21, 2015, 10:55:32 AM »
Quote
Не знам защо, обаче когато стане въпрос за това хората да вършат нещо, винаги се бяга. Пише, че Соломон му даде това условие, човекът не го изпълни (защото сърцето му не беше право, което и Давид видя, бидейки пророк) и беше убит от Соломон. Съдбата на човека си му беше още от самото начало смъртна присъда, защото похули Господния помазаник.


Аз не съм написала нищо по различно. Животът на Семей беше оставен в ръцете на Бог, и с времето той беше доведен от обстоятелства при които  отново да изяви нечестивото си сърце. Ето тук аз виждам делото на Бог. Присъдата естествено беше изпълнена от хора, едва ли Бог щеше да го порази с мълния.

Quote
Гледам, че пишеш за неправеден гняв, обаче не внимаваш какво цитираш. Пише, че човек трябва да е бавен да се гневи, а не че не трябва да се гневи. Много е важно също да се знае какво е това "човешки гняв".


Напротив, избрах текстовете в които се говори именно за безумен, неправеден, човешки гняв, който не върши Божията правда. Или според теб гневът, който не върши Божията правда е праведен? Иначе стихове за гняв в Писанията има колкото искаш, но не всички са в този контекст. Случаят който описваш с Финеес разбира се е пример за праведен гняв. Почти от самото начало тръгна това разграничение и не разбирам защо продължаваш да даваш примери за праведен гняв, когато аз коментирам само неправедния такъв.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #19 on: September 21, 2015, 11:16:18 AM »
Съдбата на Семей си остана в неговите ръце и беше съден според неговите дела точно както всеки човек на тази земя ще бъде съден според своите дела и това, което е вършил в плът. Семей прокле Давид въпреки писаното:
Изход 22:28. Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си.

Затова казвам, че днешното християнство втълпява на всички, че едва ли не човек нищо не може да свърши от себе си и се приписват на Бог неща, които не са негови.

След това на думи се покая, защото го беше страх за живота му, но като умря Давид показа, че няма и сянка от покаяние, но нагло застана срещу Соломон. Очевидно знаеха, че Семей е нечестив човек и това, което Соломон направи беше да се изяви това нечестие. Давид каза на Соломон да убие Семей и Соломон не се поколеба да изпълни това, но по много справедлив начин да не каже някой, че Семей се е покаял и е убит несправедливо. Сам Соломон свидетелства, че Семей е таил постоянно зло в сърцето си. Соломон не е направил това, за да остави нещата в ръцете на Бог, но за да бъде изобличен Семей и наказанието му да е свидетелство за другите и за нас самите, че покаянието може да е само на думи.
42. Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?
  43. Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?
  44. Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;


Господ възвърна злото на главата на Семей чрез Соломон, който беше съдията в Израел според писаното в закона. Изключително мъдро и справедливо въздаяние, което е много по-показателно от просто да отиде при Семей и да го убие.

Иначе Бог въздава зло и без ръката на човеци. Пример за това са Ананий и Сапфира или Ирод, който беше поразен от ангел и го изядоха червеи.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Непростителност?
« Reply #20 on: September 23, 2015, 10:49:09 AM »
Непростителност-какво означава това? Означава, че някой не иска да прости по никакъв начин на друг,който е ощетил с нещо първия. Означава още, че ощетения не желае истинското поправление (покаянието) на ощетителя си, а непременно да бъде наказан, колкото и тежко да е наказанието му. В сърцето му има омраза и мъст наречени с една дума-непростителност!
Какво има в сърцето на родения от Бога човек? Това, което има и в Божието сърце-желанието неправедния човек да се покае и поправи, за да му ПРОСТИ! Бог не благоволи в смъртта на нечестивия. Но кога прощава Бог? Преди да се покае грешника или след това? Бог обича грешника, но му прощава греха СЛЕД КАТО СЕ ПОКАЕ искрено. До момента на покаянието,Бог очаква да се случи това, с готовност в сърцето да прости. Но само готовност да прости,а не прошка без покаяние. Няма да има простени грешници при Бога, останали в греховното си закоравяване, без покаяние. Това е сигурно!
В сърцето на родения от Бога човек е същото- той винаги е в готовност и желание да прости на ощетилия го неправедно, но може да даде тази прошка едва когато види осъзнаването на греха и покаянието на грешника. Иначе дадена прошката няма никаква стойност и не изпълнява целта си като такава. Господ Исус ни даде принципа на действие:
Кажи му насаме на този, който те е ощетил неправедно.
Ако не послуша, нека чуе 2-3ма свидетели.
Ако пак не послуша- пред цялото събрание.
После ако е закоравял пак- да е като един от външните.
Кава е целта на всичките тези стъпки-осъзнаване и поправление на съгрешилия. Желанието на сърцето на светиите не е наказанието на съгрешилия, а неговото поправление (покаяние). Затова не може да има непростителност в такова сърце, а постоянна готовност за даване на прошката, до момента на покаянието. Преди това просто няма как и се превръща такава прошка в пародия!
А целта на всичко е нечестивия да остави нечестивите си пътища, за да живее праведно и да не умре. Това желае Бог, това желаят и божиите чада. Затова дори и да отлъчат нечестивия отсред себе си, в сърцата си винаги таят надеждата и готовността да простят на ,,блудния син", който се завръща с раздрано сърце у дома.
Такова нещо като непростителност в светиите няма!
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Re: Непростителност?
« Reply #21 on: September 23, 2015, 11:16:54 AM »
Тогава  питам...кое е по-важно за Бог.
Това, което се случва в сърцето на ощетилият ..или това, което става в ощетеният (непростилият)?
Или отговорността е на всяка една, от засегнатите страни!

ПП: Само да вметна...
Бог не обича грешника. И аз преди време вярвах в това.
Бог обича този, който приема (чрез покаяние) заместителната жертва на Сина Му! Като това се отразява на цялото му поведение, мислене и живот!

Казва се, че всеки ден Бог убива нечестивите по земята!
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #22 on: September 23, 2015, 11:23:10 AM »
Аз не виждам Библията дори да загатва за термин "непростителност", още по-малко за грях, който се нарича "непростителност". Затова няма смисъл да си въвеждаме нови грехове, да им измисляме дефиниции за това дали това включвало гняв или не включвало гняв, дали имало готовност за прошка или нямало готовност за прошка. Това са добавки, които не трябва да си позволяваме да правим, нито да допускаме. Няма подобни размишления в Писанията, за да ни насочват да разсъждаваме по този начин.

Повечето от вас май никога не са били гонени заради вярата, включвайки методи като изправяне пред съд, изнудвания, отвличания, заплахи и т.н. Затова и трудно може да разберете как така Давид в много псалми говори по такъв начин, какъвто днес се заклеймява като "непростителен" или "пълен с омраза".

Трябва да се разграничават 2 основни вида "виновници". Едните са виновни спрямо нас за нещо. При тях имаме заповедта да отидем лично, ако не чуят, после със свидетели. Ако има някой, който е съгрешил против Бога (което може да включва и лично против нас), тогава или трябва да се изобличи смело (ако претендира да ходи в пътя на правдата) или да се страни от такива и да се молим за такива (по начина, по който Давид се е молил и по-долу давам пример).

Такива са случаите, в които Давид говори за Господни врагове и враговете на правдата. В Псалмите срещаме следните неща:

  19. Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
  20. Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
  21. Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
  22. Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.


Давид е имал омраза, за която толкова се подскача днес, че "не трябвало да има", защото омразата сама по себе си не е лошо нещо, а зависи към какво е насочена — към грях или правда.

Ето тези пасажи пък говорят за омраза към правдата. Това са Давидови думи, молитва за нечестивите (нали някой беше писал по-горе как да се молим за тези, които ни гонят):

  2. Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
  3. Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
  4. За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
  5. И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
  6. Господи, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
  7. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
  8. Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
  9. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
  10. Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
  11. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
  12. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
  13. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
  14. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
  15. Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,


или

  9. Опропасти ги, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
  10. Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
  11. Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
  12. Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
  13. Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
  14. Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
  15. Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.


Сигурен съм, че много от днешните вярващи биха се съблазнили в тези думи, защото са повярвали в друго благовестие. Давид показа съвсем реално и справедливо отношение. Дори бих го нарекъл мъжко отношение, защото днешното християнство се е превърнало в женска ревлива религийка.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #23 on: September 23, 2015, 12:12:18 PM »
Интересно какво ще кажете за молитвата на Стефан за тези, които го убиха? А за молитвата на самият Исус? За ап. Павел,  който имаше "непрестанна мъка в сърцето" за неговите "по плът роднини" и беше готов на всичко само и само да се спасят неколцина от тях?

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #24 on: September 23, 2015, 12:19:52 PM »
Исус хем имаше мъка в сърцето за едни, хем каза за едни, че са проклети и са чада на дявола. Павел хем проклинаше тези, които са врагове на благовестието, хем говореше с мъка за погиващите от народа му.

Не виждам нужда да се търсят праволинейни изводи дали трябва да има или да няма дадено нещо. Отношението на всички праведници към околните беше различно. Христос се отнасяше по един начин към някои фарисеи, по друг начин към други, по един начин към една част от учениците си и по друг начин към друга.

Сам Стефан обвини слушателите си като коравовратни и убийци. Той самоволно помоли Бога да не им счита греха на неговото убийство, но не се отрече от думите си, че те са убийци. Виждаме, че след време един от одобряващите убийството стана този, от когото сме чели най-много писма към вярващи в различни райони.

Затова не може да се каже "правилно е" или "грешно е" когато виждаме, че едни и същи примери за праведници са правили и едното и другото към определени хора в точно определени моменти.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #25 on: September 23, 2015, 12:58:42 PM »
Общият ръководен принцип - който според мен е очевиден в цялото Писание - е, че Бог не благоволи в смъртта на нечестивия, а в неговото обръщане. Бог благоволи в правдата и ще изкорени злото, но заради любовта и милостта Си дълго търпи, за да могат да се спасят поне някои. С две думи - "изкореняването" на грешника е последното средство за справяне със злото. И то трябва да бъде оставено в ръцете на Бога - понеже ние няма как да знаем дали този, който днес ни изглежда нечестив няма да се окаже някой нов Павел или този, който днес ни изглежда праведен няма да се окаже нов Юда. Затова и засега не ни е дадено да съдим с окончателна присъда - това право ще получат светиите едва в края на века. Сега не можеш да кажеш нито кой от нечестивите ще се покае, нито кой от светиите няма да устои.

Затова  - ако наистина искаме да вършим Божията воля - нека го даваме по-полека и с клетвите, и с гнева. Това, което Бог иска е да се прогласява благовестието - Неговата правда и слава. И ако искаме да се опитваме поне да вършим Неговата воля трябва да помним, че "Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас." Тоест сам Бог не изчака първо да станем добри и едва след това да ни благослови, но докато още бяхме грешници Христос дойде за да понесе греха ни. Така и ние сме призвани да носим Неговата светлина на грешниците, а не да чакаме да се "поправят" първо.

Това не означава да оправдаваме греха или "правейки добро" да ставаме причина грехът да се умножава  - това е съвсем "друга бира". Но винаги да се помни Божествения ред - търси се покаянието на грешника, не смъртта му. Аз лично когато видя че "доброто не помага", т.е. доброто, което се опитвам да направя, се потъпква или (още по-лошо) се използва за да се увеличи още повече греха, се отдръпвам и оставям Бог да съди. Молитвата ми за такива хора е нещо от рода на "Боже, извърших всичко каквото мисля, че трябваше, но не виждам да е за полза. Не се сещам какво повече мога да направя, затова оставям този човек в Твоята ръка - да действаш според Своята мъдрост и сила както намериш за добре. Моля Те само да продължиш да разширяваш царството Си - в моя живот, в неговия и навсякъде".

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #26 on: September 23, 2015, 13:38:58 PM »
Дефинирай от Библията какво означава
Quote
засега не ни е дадено да съдим с окончателна присъда

Както и това същото ли е като наричането на определени групи хора с определените от праведните имена — убийци (Стефан, Исус), прелюбодейци (Яков, Исус), примерите от Псалмите, които дадох (Давид) и много други такива примери.

Аз все още виждам бягане по тъч линията когато стане въпрос за думите на Писанията — хем уж са верни, хем за някои идват твърде крайни, хем да ги направим по-толерантни, хем да бъдат по-хуманни.

Аз чета, че всичко това в Писанията е дадено праведният да бъде човек, усъвършенстван за всяко добро дело и това е дадено за пример за наставление и поучение. Отношението на праведните в Библията е наш пример и както те са действали и говорили (с правота, истина, искреност и без прикриване), е редно да действаме и ние. Не можем да си измисляме молитви само защото тези, които са в Писанията ни звучат "много резки".

И защото това да се издирят причините за тези неща, се изисква повече труд, първосигналната реакция "абе, много грубо звучи" е "обяснима".

Тежко е това учение, кой може да го слуша?

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Re: Непростителност?
« Reply #27 on: September 23, 2015, 13:48:35 PM »

Тежко е това учение, кой може да го слуша?

Така е.
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #28 on: September 23, 2015, 14:30:37 PM »
Дефинирай от Библията какво означава
Quote
засега не ни е дадено да съдим с окончателна присъда

1 Коринтяни 4:5
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

Както и това същото ли е като наричането на определени групи хора с определените от праведните имена — убийци (Стефан, Исус), прелюбодейци (Яков, Исус), примерите от Псалмите, които дадох (Давид) и много други такива примери.
Естествено, че не е същото - затова съм го подчертал. Сега наричаме нещата според тяхното моментно състояние (и това някои наричат "съдене"), но те подлежат на промяна - може някой днес да е нечестив, но утре да се обърне и да стане праведен (или обратното). Ще има обаче един последен (окончателен) съд, в който ще бъде произнесена крайната присъда за вечността. Именно тази присъда съм нарекъл "окончателна" (чуждица, от руски "конец" - край).


Тежко е това учение, кой може да го слуша?
На мен ми се струва леко, естествено и приятно за слушане - "око за око, зъб за зъб". Да изтрепем лошите и всичко е "цветя и рози" - има го в повечето американски екшъни и не знам на някой да му се вижда тежко това учение :)


Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #29 on: September 23, 2015, 15:07:08 PM »
Дефинирай от Библията какво означава
Quote
засега не ни е дадено да съдим с окончателна присъда

1 Коринтяни 4:5
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
Нещата не са така праволинейни само да потърсим стихче, където да пише думичката "съди" и да се съдържа отрицание в изречението.

Кого да слушаме? Писанията, които казват "съдете справедливо" не на едно място (и Исус ги цитира) или Павел (който Беряните гледаха изкъсо, да не би да говори противно на Писанията), когото ако не внимаваме да четем в детайли, ще си помислим, че изобщо съденето го забранява.

В този пасаж се започва с думата "затова...". За кое?
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

Значи става въпрос за съдене на това, което е скритото в тъмнината, както и намеренията на сърцата. Ето това не трябва да се съди предварително, защото кой знае какво има в човека освен духа на човека?

Затова е и казано:
Второзаконие 29:29. Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

И като принадлежи на Бога, Бог може да го изяви на своите слуги пророците така, че
1 Коринтяни 14:25. тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

Ето защо трябва да се прави разлика между съдене и съдене, между гняв и гняв, между омраза и омраза.

Затова не попречи никой на Давид да съди тези, които бяха нечестиви и врагове на Бога, както и не попречи на Павел да каже много осъдителни думи, не попречи и на Христос, който имаше всяка власт, но пак даде пример как да говорим и какво да вършим. И не е грях като се види нещо открито и ясно, да бъде съдено справедливо.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?