Още преди години бях чул тази дума за първи път, но тогава не бях обръщал внимание защо е въведена. Други нейни производни са "непростителен дух", "дух на непростителност".
Като цяло това нещо се дефинира като "грях" в религиозните среди.
Тъй като е редно да се проверяват всички нововъведения, нека да проверим кои пасажи съдържат изрази с корен на думата "непростителност". След проверката се установи, че няма нито един. Значи изразите "дух на непростителност" и "непростителен дух" са също измислица. Такива духове няма.
Но някой би трябвало да я е въвел по някаква причина. Очевидно става въпрос за това да не се прости нещо. А това да не простиш, казват че е грях.
Според религиозната дефиниция да имаш непростителност е да помниш, че някой нещо е направил против теб, а ако му простиш значи да го забравиш това нещо все едно не е било. Ако не забравиш, значи си в грях. Така казват религиозните хора.
Какво казва Библията по повод на прошката? Имаме ли задължителен характер за прошка? Има ли случаи, когато няма прошка и това е грях? Според тези, които обвиняват хората в "непростителност" — да, грях е ако не се прости. Затова трябвало винаги да се прощава и "да не се държи непростителност в сърцето".
Да видим следните пасажи:
Осия 1:6. И тя пак зачна и роди дъщеря. И Господ му рече: Наречи я Ло-рухама {Т.е. Не придобила милост.}; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.
Изход 34:7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.
Числа 14:18. Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
Наум 1:3. Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му
Тук виждам едно доста голямо различие между бога, който се проповядва в християнските религиозни среди и това, което пише в Писанията. Според религиозните среди Бог е представен като един, който раздава прошка наляво и надясно, обича всички еднакво и е си затваря очите за престъпленията. Но тези пасажи казват нещо съвсем различно.
Много религиозни хора ще кажат — "да, но това е в стария завет", което означава "да, ама тогава бог е бил един, после обаче се е променил и е станал друг" или с други думи "бог не е същият както вчера; днес е друг". Това в прав текст означава, че тези, които казват това, вярват в друг бог, т.е. идол, който се променя с времената според както на човеците им изнася.
Но ако Бог е същият и вчера, и днес, и завинаги, тогава работата става сериозна, защото прошката не я дава ей така.
Да видим следния пасаж в 3-то Царе 2, където Давид казва на сина си Соломон:
И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч. Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.
Нека да видим клетвата и посрещането. Това е в момент, когато Давид бягаше от сина си Авесалом. Тогава Семей, който беше от Сауловия род го кълнеше:
5. А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.
6. И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му.
7. И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!
8. Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.
Давид беше посочен за цар директно от Бога. Този човек кълнеше царя. Малко след това Авесалом беше убит и Семей видя, че животът му е в опасност, защото нямаше кой да го защити против Давид. Противниците на царя, зад които стоеше, бяха убити. Ето какво направи той:
16. Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.
17. И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.
18. После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:
19. Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;
20. защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.
21. Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?
22. А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?
23. И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.
Виждаме, че Давид не уби Семей в момента, когато той дойде, обаче не му прости, но помнеше това, което беше направил Семей до деня, когато заръча на сина си, Соломон, да накаже Семей за греха му.
А какво пише за Давид?
3 Царе 15:5. защото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия.
Също за Соломон пише, че е бил мъдър и Соломон извърши това, което беше право и мъдро и уби този, който с горчива клетва говореше против Давид, посоченият от Бога.
Според днешната религия Давид би имал "непростителен дух", обаче според Писанията Давид извърши правото.
За тези, които са привърженици на "новия завет" (и презиращи Писанията) мога да посоча следния пасаж в Матей 18, където сам Исус съветва:
15. И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
Да го кажем по друг начин — такъв човек трябва да помниш винаги, че не е никакъв вярващ, а е грешник, който е съгрешил против теб. Някаква прошка да виждате тук? Напротив, казано е да внимаваш с такъв човек и да го считаш за външен човек.
Още един пример с Павел този път и неговата "непростителност" във 2 Тимотей 4:
Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му; от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.
Според днешната религия Павел е трябвало да прости в сърцето си на човека и да каже на Тимотей да отиде да му благовества, да го обича като брат. Обаче Павел прави съвсем друго нещо.
Знам, че у мнозина се появяват противоречиви мисли и как така нещата не са такива, каквито са били представяни, защо дойде Христос, нали уж прощаваше греховете...
За да се разбере сериозността на всичко това трябва да се знае, че заплатата на греха е смърт и това никога не е било променяно. Дори праведният да се отвърне от нечестивите си дела, е трябвало да бъде убит. Това не е ставало веднага, защото е било твърде тежка участ за човеците. Заради това Бог реши да убие собствения си Син като компенсация за отлагането на смъртта на праведните. В крайна сметка имаме изкупление на греха — смърт и тогава вече може да се каже, че този грях е покрит. Затова е писано, че Бог никак няма да обезвини нечестивия, защото заплатата за греха е смърт. Чак като настъпи смъртта има очистване на греха. Не е просто така.
Обаче самата прошка не се дава ей така. Имаме много малко случаи, когато този, който е в позиция на власт прощава прегрешения на друг просто така (не говоря само за отношенията между Бог и човеците, а и между човек и човека). Във властта на човека е да прости ей така, но не е задължен. Случаите, когато прошката е необходима е когато отсрещната страна се покае (не само на думи) от нечестието си. Затова е писано, че ако брат ти (т.е. не просто непознат човек от улицата) ти съгреши и после дойде и се покае, тогава да му простиш. Обаче по-горе, където Христос каза за брата, който съгрешава, обаче не се покайва, няма нужда да му прощаваш.
Ето защо "грехът на непростителността" е измислица, защото Бог не е дал нещата да се изпълняват папагалски като заучени формули, а е дал Писанията за хората, които разсъждават, за да ги осмислят и прилагат справедливо.