Как ще правиш сватба, като нямаш подпис?
Това звучи абсурдно в моите уши.
Само си представете, каните гости, родители, близки, казвате на всички...и вместо да отидете да се подпишете...просто заявявате "Ами, хора - ние се оженихме"!
Някак си, не си го представям.
На сватбата се канят свидетели пред които младоженците изповядват, че влизат в заветни отношения. Това е бил начина през цялата библейска история, такъв е бил и през по-голямата част от човешката история. И семействата са били много по-здрави и многодетни и пълноценни. Това с подписите е нововъведение и е нереално някой да презира цялата човешка история в името на някаква практика измислена по времето на безбожната френска революция.
Нещо повече брака бидейки договор, трябва да съдържа както всеки реален договор - клаузи, уговорки, условия и задължения. Християните напълно пропускат тази реалност и затова семействата им се разколачват по първия каменист път.
Брачния договор се изповядва от младоженците пред свидетелите дошли на сватбата и така той влиза в сила. Ние с жена ми "подписахме" без да каним гости, дойдоха само родителите ни и кумовете (които по принцип са замислени да играят ролята на минималните 2-ма свидетели). Сватбата обаче и изповядването/сключването на брачния завет бяха определени за следващия ден. Затова след като "подписахме" - аз казах на бъдещата си жена - сега се прибираш в къщи при родителите си, защото още не си ми жена. Когато изповядаме брачния договор пред свидетели - тогава ще си моя жена и аз твой мъж. Така и направихме. Брачния договор, който имаме прави възможно решаването на всякакви възникнали проблеми в отношенията, които иначе рушат днешните "християнски" семейства и ги докарват в задънена улица, защото няма правни основания на които да бъдат решени. Мъдро и пълноценно написан договор полага здрава брачна основа, която не зависи от чувствата, настроенията, претенциите и желанията. Всеки проблем се решава на основа на договора и семейния живот е стабилен и предвидим.
Не разбирам, защо е толкова анатемосана идеята, да се сключи граждански брак (и да се подпишат бъдещите съпрузи)?
Човек трябва да разбира историята за да разбере какво се случва. Повече от 10 века след Христос - християните са продължавали да сключват брачни завети като договор между мъж и жена. Не е имало нито църковни венчавки, нито ритуали, още по-малко пък граждански бракове. Тогава обаче се е развивала теорията за така наречения Christiendom, или християнско царство. От там произлиза идеята за християнска държава. Т.е всички жители е трябвало да се кръщават и да стават част от християнското царство в християнската държава. Разбира се това не е правило хората праведни.
Точно по същото време започва да се развива рицарството. То общо взето е обхващало богата прослойка от обществото, като група мъже се посвещавали на определени ценности, благотворителност и прочие. Скоро след това обаче героите рицари често изпадали в скука и търсели нови подвизи, като скоро открили ново занимание - печелене на сърцата на разни знатни дами и принцеси. Така се зародила романтиката, кавалерството, влюбването и други глезотии, които дали началото на развалата на семейството. Хората започнали да се развеждат и да сменят партньорите - водени от идеите за романтика и влюбване. Мъжете започнали да търсят жените за временни удоволствия, като често пъти ги примамвали чрез брачен завет за да преспят с тях, а след това отричали, че такъв завет е бил сключен.
Това показва, че брачните завети от онова време дори не са били правени пред свидетели. Тази практика е имала и друга страна. Мъжете освен че примамвали жените да преспиват с тях, но и също примамвали наивни, но богати девойки да сключват брачен завет с цел да придобият достъп до наследството и богатството им. Постепенно проблема станал толкова голям, че повече от 70% от всички съдебни дела били за брачни спорове. Най-вече жената твърди, че има брачен договор с мъжа, а той отрича и други подобни. Проблема бил толкова голям, че много жени започнали да искат мъжете да изповядват брачния завет пред местния свещеник, който се ползвал с доверие в обществото. Така постепенно се заражда църковния брак, който постепенно еволюира със всичките му ритуали, символи и традиции.
Когато идва френската революция, която отхвърлила не само царя, но и Бога - свещениците се избивали масово, а църквите затваряни или изгаряни. Това имало едно неочаквано последствие - хората нямали къде да се "венчаят". Така френските революционери създават гражданския брак за да заменят църковния.
Така виждаме, че гражданския брак е следствие от едно непрестанно падение и отстъпление от Божиите принципи за брака. При все това през изминалите години в България гражданския брак е бил по-скоро пасив, който не е носил активна опасност. Събитията от последните години обаче показват, че веднъж сложила ръка върху брака - държавата веднага се заема да предефинира брака от договор между мъж и жена в договор между същества от всякакъв пол, като същевременно се погрижва да създаде някакви несъществуващи преди това нови полове, или както ги нарича тяхната пропагандна машина - "джендъри".
В тази ситуация става пределно ясно, че гражданския брак вече не е безвреден пасив, а
настъпателен инструмент за унищожаване на семейството. В момента в щатско вече вкарват в затвора пасторите, които отказват да "венчаят" гей двойки и американските християни ги тресе огромен страх. Това би бил напълно несъществуващ проблем ако християните разбираха какво е брака и че никакви венчавки от пастори не съществуват в Божия промисъл за брака и семейството. В случая е важно да отбележа, че пасторската венчавка в Америка е равносилна на разписването при нас в България. Т.е християните са се набутали в бизнеса с разписването и вече виждаме как това безумие се връща като бумеранг и се стоварва обратно на главите им.
След всичко казано по-горе ако човек разбира горните неща и разбира, че брака е дело между двама души, като Бог е гарант между тях и никакви държави, кесари и пастори нямат дял в него, то такъв човек би могъл да "подпише" и в общината най-малкото с мотива, да не съблазни някои от останалите хора. Мотива да не се съблазнят слабите във вярата е добър мотив, който може да ни доведе да направим много иначе ненужни неща.
Но ако човек не разбира гореизложеното и счита, че гражданския брак има някаква фундаментална значимост или тежест сам по себе си, както и че дължи нещо, което принадлежи на Бога - на някой си, който се е обявил за цар, големец или властник - то такъв човек има огромен фундаментален проблем, който на точното време и място ще бъде експлоатиран против него, за да бъде човека впримчен, измамен, съборен или направо унищожен.