Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?
Тъй като считам тези въпроси за изключително важни и необходими с оглед на надвисналите над нас зли времена бих искал да ги повдигна на открита дискусия и съвместно изучаване. Дълбокото ми убеждение е, че ако успеем да достигнем съвместно до по-голяма яснота и дълбочина по въпросите касаещи духа въобще и Святият Дух в частност - това има потенциала да преобрази живота ни до неузнаваемост.
Ще помоля участниците да споделят мотивирано и обосновано своето разбиране до което са достигнали до момента, като е препоръчително да се избягват деноминационните клишета и шаблони, които са доказано безплодни и неадекватни да произведат победоносен и плодороден живот в ония, които ги държат.
Лично аз от много време размишлявам по тези въпроси и моето изследване и личен опит са ме довели до напипването на неща, които аз считам златна нишка, която крие в себе си огромен потенциал. Искрено се надявам, че тази дискусия ще предизвика моето разбиране и практика относно тези въпроси да се задълбочи и доразвие.
На първо място бих искал да обърна внимание на това, че в Библията думата за "дух", "дихание" и "вятър" е една и съща. Руах на еврейски и пнеума на гръцки. Лично аз считам, че това далеч не е случайно и тази връзка съдържа в себе си разкритие за същността на онова, което Писанието нарича "дух".
Според църковното клише "Святия Дух" е 3-тото лице на Бога, обаче това по никой начин не обяснява как така 3-тото лице е всъщност 7 Духа, а не един единствен Дух, според както е писано:
Откр. 4:5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
Откр. 5:6 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
Още в този пасаж прави впечатление, че имаме идентичност между функцията на "светило" и "дух", а също така и на "око" и "дух".
С други думи "дух" не само е свързано с вятър и дихание, но също и с очи и светило. Това напълно отговаря на написаното в Притчи:
Пр. 20:27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Тук духа ясно е дефиниран като светило. От друга страна е потвърдена и връзката между светило и око:
Лука 11:34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
С други думи може да се каже че имаме потвърждение от повече от 2 стиха за неразривната връзка между дух, око и светило.
Божият Син, който е закланото Агне от друга страна носи в себе си не две, а седем очи, които според свидетелството на Писанието са не един а седем Духа. При това тия седем са наречени "Божии Духове".
Кои точно са тези седем Духове става ясно от записаното в книгата на Исая, в един от най-фундаменталните пасажи пророкуващи за идването на Месията на Израел:
Ис. 11:1 И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;
Ис. 11:2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;
Тук виждаме Божието Агне, което има седем Духа, които са седем очи:
1) Духът Господен
2) Дух на мъдрост
3) Дух на разум (разбиране)
4) Дух на съвет
5) Дух на сила
6) Дух на знание
7) Дух на страх от Господа
Тези седем очи са чрез които Христос вижда и това са единствените очи, които са способни да направят и нас самите да виждаме. Разбирането на този пасаж, както и същността на седемте Божии Духове може напълно да преобрази начина по който разбираме какво е "изпълване със Духа", тема която с право вълнува твърде много хора. То също така може и трябва да преобрази нашите представи за "водителство от Духа".
Мнозина си представят "водителството от Духа" като някакви команди, които човек приема свише спуснати във формата - прави това, не прави онова. Този формат единствено може да се оприличи на ярем в който нещастното магаре е впрегнато и бива насилвано да ходи в определен път. Бог обаче свидетелства, че Той ни най-малко не благоволи в подобен формат със следните думи:
Пс. 32:9 Не бивайте като кон или като магаре, Които нямат разум; За чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.
Очевидно Бог предпочита да имаме разум, който да схваща и следва Неговите пътища с разбиране. Точно как Бог си представя водителството е изяснено именно със стиха предхождащ вече цитирания:
Пс. 32:8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.
Тук отново се появява думата "око", което както вече беше изяснено се използва като образ на "духа". С други думи Бог казва - върху тебе ще бъде Духа Ми. Какво обаче прави този Дух, когато бъде върху нас?
- Ще те вразумя - удивителното в случая е че оригиналната еврейска дума използвана в този пасаж е думата за "интелект". С други думи Бог казва, че част от това да ни води чрез Духа си е да ни направи интелигентни. А това от своя страна означава да бъдем внимателни, съобразителни, да оглеждаме нещата от всички страни и да сме проницателни и способни да вникваме в същността на нещата.
- ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш - тук оригиналния текст дава картината на някой който изстрелва стрела право в целта. С други думи Бог казва, че ще ни изясни прицелната точка на пътя по който трябва да ходим. Има много християни, които имат желание "да бъдат святи", но те нямат никакво разбиране за Божиите цели, а без подобно разбиране думата "святост" губи своето оригинално съдържание. Именно поради това имаме толкова много църковен фолклор относно това какво означава човек да бъде "свят". От друга страна апостол Павел не само разбираше важността на прицелната точка, но също и учеше младите християни на това:
2Тим. 3:10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
Това ни дава да видим още една от най-важните характеристики на изпълването с Духа, а именно да бъдем фокусирани на прицелната точка от Бога. И както окото се взира в целта на хоризонта и подбужда духа на човека да мобилизира всичките сили на ума и тялото за достигане на целта, така когато човек се предава непрестанно на изпълнение на Божиите цели отваря себе си за изпълване с Божия Дух.
- Ще те съветвам - тук можем да си припомни, че един от седемте Божии Духове е Дух на съвет. Ако разсъдим какво означава думата "съвет" ще видим, че тя говори за взаимно обсъждане, а не за издаване на безапелативни команди. Това показва, че отношението на Бог към Неговите хора е като към партньори, а не като към безволеви роби. Затова и Исус каза на учениците си, че не ги нарича вече слуги, а приятели, защото слугата не знае какво господаря му върши, но с приятелите си Той обсъжда ония неща, които иска да бъдат сторени. По същия начин Бог отиде при Своя приятел Авраам за да обсъди ситуацията със Содом и Гомор, и Авраам имаше какво да каже и предложи на Бога в тази ситуация. Това не означава, че Бог не може да ни заповяда, когато това е нужно, но също така разкрива как Бог избира също да ни води чрез Своя съвет, като предлага на обсъждане определени въпроси, което има за цел нашето съзнателно участие в процеса на взимане на решения. Това е един от начините по който Бог изгражда в нас Своя образ, като чрез Своя Дух на съвет - Той ни учи да разсъждаваме така както Той разсъждава и да мислим така както Той мисли.
Ето защо когато Писанието казва:
Пр. 3:21 Пази здравомислие и разсъдителност,
то ни призовава да се научим да разсъждаваме не чрез плътски напъни, но да издигаме своите разсъждения към Бога и да търсим Неговия съвет.
От горе изложеното надявам се ще съумеете да видите, че водителството с Духа и изпълването с Духа не само не са нещо мистично, което да подтиска разума и да възбужда емоциите, а по-скоро това е един процес в който човешкия разум, интелект, целенасоченост и разсъдливост са неразривно преплетени. Тук обаче е важно да се изясни, че начина по който функционира Божия Дух е много различен от интелектуалните похвати на този свят, където човек издига ума си в статута на божество, което трябва да завладее и подчини Вселената. Бог се е погрижил да балансира мъдростта, знанието и интелекта със нещо, което света няма и което не познава, а това е страха от Господа. Именно за това седмия и последния от Божиите Духове е не какво да е друго, а Страха от Господа.
–––––––
С горните изследвания и разсъждения направих въведение в темата за "духа", като се надявам това да предизвика определени дискусии, които да доведат до изследването на многото други аспекти на тези въпроси.
