Под "изпълване с Духа" се разбира предимно изпълване с някакво особено чувство. И това е защото не се разбира "какво е дух".
Така е, масово се насърчава гонене на плътското из повечето събрания (или поне в повечето такива). На присъствието на Духа, на изпълването с Него, се гледа като на съчетание от физическо и емоционално усещане. За степента на „помазание и присъствие на Духа“, се съди по интензивността и честотата на физически проявления. Така, вместо да се развива духовния човек, се гони и стимулира плътта.
Чувала съм абсурдни твърдения, че ако не усещаш това или онова, нямаш Духа, ако не потръпваш и потрепваш, не настръхваш, не усещаш тежест тук-там и прочие типично физически прояви, значи не си духовен. Без да има потвърждение в Писанието, че ние ще имаме някакви усещания с появата на Святия Дух в нас. Чисто и просто, няма такъв акцент в Писанието. Дори напротив, подобни чувства биха могли да минат повече за демонични прояви. И стигаме до един неосъзнат, според мен, от повечето християни проблем – не разбират на какъв дух са. Не се осъзнава с какво са пълни сърцата им, какви растения има там, какво семе е посято и поникнало – жито или плевел? Длъжни сме постоянно да изпитваме себе си, за да не се заблудим и да не изпаднем под осъждение.
Ще използвам казаното от Исус в Матей 15 глава. Там, имаше спор между Него, фарисеите и книжниците, относно спазването на техните предания и човешки заповеди. Споменавам пасажа, защото е подходяща илюстрация за това, как човешки предания и разбирания са довели немалко християни до криви разбирания, каквото е примерно изпълването с Духа.
Матей 15:7-207 Лицемери! добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Всички тези и много други неща ние трябва да усвоим и да се научим да ходим в тях, но врага, който е успял да ни фрагментира и атомизира като християни, ни дърпа постоянно назад, защото тези неща не е възможно да се придобият индивидуално, но е нужна средата на Христово тяло, без което всички тези прекрасни неща на Царството ще останат само един мираж и няма да могат да бъдат реализирани в реалния живот.
Затова и духовете на заблуда имат огромен урожай. В днешно време, християните сме разпилени и разединени като общност. Това е диагноза и червена светлина, показва ни колко е болно тялото, защото не сме единни, не си служим един на друг, всеки ходи според каквито са му разбиранията. Ако сме части един на друг и образуваме един жив организъм или тялото с глава Исус, то би следвало да присъства и Духа на това тяло, нали?
2 Коринтяни 3:17А Господ е Духът, а където е Господният Дух, там е свобода.
Там е свободата се казва, дали я виждаме някъде? Все едно Духът не присъства, сякаш е "вдигнат" някъде, а лъжеученията буквално маршируват и помитат християните.
С присъствието на Духа ще има здраво, силно тяло с ред и дисциплина в него, ще е видим и плода Му, описан в:
Галатяни 5:22-25 22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
В момента не се вижда подобно нещо, няма мощното Му проявление сред християните. Ако греша, поправете ме.
Мълчи ли Бог, днес, или просто ни не Го чуваме? А може би ни сърбят ушите и от натрупаната мръсотия слухът ни е увреден? Къде са пророците и ходатаите, къде са онези помазани Негови слуги, за които да е видно, да е засвидетелствано, че Духът на святост работи в тях и чрез тях? Дали не сме се докарали до там, както и в Еремия Бог обвини Израел:
Еремия 22: 29-3029 Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.
30 И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.
Ако мислехме като Него, гледайки апатичното, отдадено в по-голямата си част на идолопоклонство тяло, дали нямаше да стигнем до нещо подобно като извод? Ще си позволя да го повторя с мои думи и моля вас и Бог, да ми простите тази волност: „Като потърсих някой, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради останалите, за да не разоря, не намерих“. Това, мен лично ме кара да изпитам дълбок срам. Съвременните разбирания в християнските среди най-общо се свеждат до идеята, че ние нищо не предприемаме или правим, защото не зависело нищо от нас и Бог движи всичко според волята Си. Абсолютна ерес и лъжа! Което е довело до едно отпуснато, безполезно и атрофирало тяло, което в летаргията на разпада си чака Исус да дойде на бял кон.
Малко ще се отклоня от темата, защото искам да споделя нещо, което ме е карало да се замислям и до скоро нямах ясен отговор. Отнася се до един стих от 1 Царе 10:9, който в контекста на коментираното тук, започва да ми се изяснява. Пасажът в 10 глава разказва за помазването на Саул за цар от пророк Самуил. Знаем от Словото, че самият акт на помазване по онова време, е било ритуал извършаван както за свещеници и пророци, така и за царе. С който се означаваше изливането на даровете на Божия дух върху такъв човек, за да го подготви за управлението на службата му. В стихът се казва:
1 Царе 10:9И когато обърна гърба си да си замине от Самуила,
Бог му даде друго сърце..
Не ми е било ясно, как така, обръщайки се да си ходи, Саул получава ново сърце от Бог, защото го възприемах твърде буквално. Но, в светлината на темата, ми се показва вече нещо много различно. При Саул стана така, че когато той си тръгна от Самуил, Бог обърна сърцето и ума му, насочи го твърдо към работата, която се очакваше от него като цар. А всички знамения, за които Самуил му говори, се сбъднаха в онзи ден. С други думи, разбирам, че там, където Бог наистина присъства, работата на Святия Дух започва именно от сърцето. И когато ние биваме назначени за определена работа или цел, както Саул (независимо, че той самия се провали накрая), ще получим всичко необходимо за такова служение. А, ако слушаме и следваме напътствията Му, няма да се провалим, ставаме тарани (стеноломи), мощни инструменти в ръцете на Бога срещу сатана. Чрез Духа ще бъдем не само призовани, но и подготвени, обучени, изпитани, променени и най-важното -
изявени.
Стигам до нещо интересно за себе си. Ако разгледаме сърцето като акцент в този стих, в речника, думата за сърце е:
labeпримитивен корен за сърцето или вътрешния човек
идва от
lay-bawb'означаващ да бъдеш кух.
Сърцето, като вътрешен орган е кух, но същевременно е предназначено да изпомпва кръвта из цялото тяло. В този смисъл и духовното сърце е кухо, и има за цел да държи нещо в себе си, което разпределя в останалите части на човека. Т.е., докато не станем абсолютно кухи и не оставим Бог чрез Духа на святост да ни обработи, като ни напълни и потече през нас, ние си оставаме изцяло в плътта. Което означава, празни съдове, наредени по прашните полици на някой стар изтърбушен шкаф (разбирайте събрание от ционистки тип). И Сам Бог ни увещава, че Неговите думи са животворни и ако изпълват сърцата ни, този живот ще се разпространи от вътрешния човек до всички кътчета на съществото ни. Потичайки през сърцето, Дъхът ни променя до степен, че започваме да функционираме като описаното в Притчи 2 глава – няма да я цитирам, за да не е дълъг поста. И поне за мен, тази глава е отлична илюстрация на обяснените от теб принципи на Божието слово и ходенето в Духа.