Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване

[Намерена]

Добре де, като не е удачно, замени го с вид, характерност, черта, облик, физиономия. Те са синоними на аспект. Имах предвид, че за мен, 7 Духа са характеристики или чертите на Святия Дух. Тогава, Агнето има седем очи със седемте облика на Духа.

[Watchman]

Там е работата, че Писанието не говори за седем аспекта, вид, характерност, черта, облик, физиономия на ЕДИН дух,  а за седем отделни духа. Т.е имаме 7 броя духове, както и 7 броя очи на Агнето.

Аз предпочитам да приемам Писанието такова каквото е, а не да го пресявам през призмата на църковните доктринални традиции и модели на мислене. Целия проблем идва от доктрината за Троицата, каквато няма в Писанието. Първо че самата дума "троица" е в женски род, а за Бог се говори само и единствено в мъжки род в Писанието. Второ няма такава дума в Библията, тя е измислена и добавена от човеци. Ние трябва да се изчистим от тези наслагвания и инерция ако искаме да видим това, което Писанието наистина учи.

И така ако Словото казва седем духа, аз не сядам да умувам, ама как така седем, като ние сме приели, че е само един? И от там почват едни умувания, че не били седем броя духове, а били седем аспекта на един дух. С този подход може да се изврати абсолютно всеки библейски пасаж. Т.е не е това, което пише ами е нещо различно, защото няма как да пише нещо, което не е съобразено с нашата църковна индоктринация.

[Намерена]

Щом мисля доктринално, ето, сега е момента да разбера този въпрос според истината, нали? Отдавна се старая да не пресявам през доктрини разбиранията си. Не е лесно да се скъса с прихванатите схеми, да, но аз поне не спирам да търся истината и да мисля. В случая, гледам основно Словото и питам, когато нещо не ми е ясно или ми убягва.
Та, да приемем казаното от теб, че Писанието говори за седем отделни Духа, които не са едно и също със Святия Дух или още Духа на святост.
По-горе в анализа си, ти обясняваш понятията за "дух" (за Духа на святост и за другите 7 Духа), според дефинициите в Словото. Аз имах някои въпроси в първия си пост по тази тема, на които все още не намирам еднозначен отговор или поне това, което ти обясни, не ме доведе до убедително разбиране. Ето затова, у мен все още стои схващането, че гледайки на седемте Духа като на принципи, те са части на и от Духа на святост.

И тук, идва едно объркване и оплитане на конците. Словото ясно говори за 7 Духове в Откровение и в посочения по-горе пасаж от Исая.

Докато в Притчи 2:2-11

2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

написаното в стихове 2-5, го възприемам с двойно значение, като дори не твърдя, че е правилно това разбиране. Един път може да е като характеристики на Святия Дух, а вторият - като такава на Триединния Бог. Най-оплитащо ми става, когато стигна до 8 глава на Притчи, стихове 12-13, където се питам, може ли да се приеме, че тук се описват седемте Духа, без обаче да е използвана думата "дух"? Или това е пасаж, описващ нещо друго, каквото и да е то?

Притчи 8:12-14; 22-30
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

А по-надолу четем за мъдростта (или за Духа на Мъдрост, ако приемем, че въобще за Него става въпрос):

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

Как трябва да се разбират посочените текстове, при това извън доктрините, с които сме хранени? Казва ни се буквално, че мъдростта е създадена, родена като начало на Божия път, като първо от древните Му дела. И се питам, щом е творение на Господ, понеже мъдростта очевидно е създадена, ако е Дух не е равен по ранг на Святия Дух (който е безначален като част от триединния Господ), така ли е? Описан е като вид помощник, щом е майсторски работник на Духа на святост. Ако обаче е характеристика или черта на самия Дух на святост, то тогава не може да се говори за други духове в този пасаж. Къде е заровено кучето?
Според мен, тук имаме скрит един от ключовете за схващане по темата. Ако човек успее да напипа някак си отговорите на тези въпроси, може и да получи повече яснота и ориентация в темата. 

[Watchman]

За да се излезе от "насадените доктрини" трябва преди всичко да спрем да мислим като гърци и да започнем да мислим като евреи.

Никакви спорове не е имало между евреите за рангове на небесни духове, за равенство или неравенство на това или онова същество описано в Библията. Просто еврейския ум не се интересува от тези неща, както детския ум не се интересува от химическия състав на супата, която е приготвила майка му, а се интересува как да й се наслади по-вече като я изяде мигновено.

Всички тези умувания за "естеството на Бога" за това кой бил първи, кой последен, ама една личност ли е, три ли са, седем ли са, това няма никакво отношение към същината на християнската вяра.

Исус каза, че ако не станем като децата няма да влезем в Божието царство. Както написах по-горе децата не се интересуват от химическия състав на храната, нито духовните Божии деца се интересуват от вътрешната структура на Божието естество. Децата се интересуват от това да изядат вкусната храна и от нея да получат радост, здраве и сили за живот. По същия начин Божиите деца гледат на Божието Слово като на храна, която да погълнат за да им даде живот и сила да живеят праведно и угодно на Бога, а не да правят дисекция на това кой бил първи, кой последен, колко личности били, коя била по-важна, от коя излизал Духа и от коя не излизал (последното е причината за разцеплението на католици и православни).

Всички тия неща навлизат сред християните след смъртта на еврейските апостоли и учители и замяната им с гръцки "църковни отци", чийто ум бидейки заквасен от гръцките философии започват да дълбаят в неща в които Божието Слово и Божия Дух никога не са имали предвид вярващите да дълбаят. Така се раждат ученията за "Троицата", "триединния Бог" и прочие учения, каквито няма да намериш в Писанията.

Когато Библията говори, че Бог е един, се използва еврейската дума "ehad", тази дума буквално означава единен и е същата дума, която се използва в пасажа в който се казва, че мъжа и жената ще бъдат една (ehad) плът. Сега колко тела има в едно семейство? Едно или две (или повече ако мъжа има повече от една жена)? Телата си остават отделни, но те са ehad, сиреч единни. По същия начин е и Бог, Той е ehad, Той е единен, и за Божия човек няма никакво значение от колко части се състои това единство, дали от 2 или от 3 или от 7 или от 700. Бог е един по своето естество, както човешкото тяло е едно цяло (създадени сме по Божий образ и подобие), ако и да се състои от множество части.

Исус каза за Себе си, Аз съм хляба на живота. Той не каза аз съм учебник по химически анализ. Ние трябва да се ХРАНИМ с Божието Слово и да получаваме ЖИВОТ от него, а не да търсим поводи за умуване за дълбокомислени неща на теми, които Бог по никой начин не е заинтересуван да споделя с нас. От нас се иска да сме като децата, да имаме детско доверие, упование и надежда в Него, и да се храним с храната, която Той ни дава. Не да й правим химически анализ.

Тогава няма да има никакво объркване спрямо Божието Слово. Когато Писанието казва "Аз съм мъдростта, Бог ме създаде като начало на пътя си", аз се интересувам как да придобия ползите за които тази мъдрост говори, как да бъда на мястото в което "тя ще излее духа си върху мен":

Пр. 1:23  Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз (мъдростта) ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Това са питателните и нужни неща, а не какъв ранг имала мъдростта в Божията йерархия. И когато се храниш с това Слово и приемеш от Неговия дух, тогава ти ще започнеш да разбираш Божието Слово. Защото това става с детско упование и смирение, а не с високоумие и надуване за неща в които Бог не е отредил да имаме дял:

Кол. 2:18  Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,

Ето до това водят надничания в разни троици, триединства, филиоквита, моногенеси и тем подобни спорове водени от момента в който гръцката философия започна да управлява християнската мисъл. Желанието да се прави "дисекция" на Бога е гнусота и мерзост. Ние трябва да Му се покланяме и да Го следваме, а не да Му правим "аутопсия".

Затова когато Писанието говори за седем Божии Духове, аз го поглъщам като детето поглъща чаша мляко, и казвам - Да и Амин, прекрасно е Божието Слово, а не умувам, че това не били реално СЕДЕМ духове, но били аспекти,  вид, характерност, черта, облик, физиономия на ЕДИН дух.

Това, което има значение е че тия духове били седем или седемдесет са ЕДИННИ, те са в съгласие, съвършена хармония и единство, те сочат и учат един и същ път по който аз като дете водено от своя баща за ръчичката трябва да ходя, с упование и надежда и увереност.

[Mazzarot]

Мили другарчета, нека се върнем към оригиналните въпроси на темата - Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?
Хайде да се опитаме да дефинираме какво е дух, в смисъла на живо небесно същество, а не принцип.
И нарочно казвам "небесно", защото човешкият дух пък е нещо още по-странно, ама се надявам и него да го разберем с разсъжденията си.
Това, което знаем от писанията е, че "дух няма меса и кости". Това го казва самият Господ в Лука 24:39.
Знаем, че духът носи живота със/във себе си - Йоан 6:63, Езекил 37:5-6, 10 и други места.
Има обаче нещо, което ме смущава - как в началото ангелите са пожелавали човешките дъщери. Как същество, което няма пол, може да пожелае сексуално друго същество? В смисъл, ако у тях не е заложена самата концепция, откъде въобще им е дошла идеята? Все едно да нямаш уста, зъби, стомах, вкусови рецептори и т.н., и изведнъж да пожелаеш да ядеш. Това не го схващам.

[Намерена]

Има обаче нещо, което ме смущава - как в началото ангелите са пожелавали човешките дъщери. Как същество, което няма пол, може да пожелае сексуално друго същество? В смисъл, ако у тях не е заложена самата концепция, откъде въобще им е дошла идеята? Все едно да нямаш уста, зъби, стомах, вкусови рецептори и т.н., и изведнъж да пожелаеш да ядеш. Това не го схващам.

Mazzarot,


Ако представлява интерес за теб, ето тук в тази тема:

http://www.fellowshipbg.org/index.php?action=search2

е коментирано по зададения от теб въпрос

[Намерена]

Линкът може и да не ти се отвори, пробвай в търсачката. Темата се казва "Божиите синове".

[Намерена]

По същия начин Божиите деца гледат на Божието Слово като на храна, която да погълнат за да им даде живот и сила да живеят праведно и угодно на Бога, а не да правят дисекция на това кой бил първи, кой последен, колко личности били, коя била по-важна, от коя излизал Духа и от коя не излизал (последното е причината за разцеплението на католици и православни).

Тогава, имаш-нямаш въпроси, супата се яде мълчаливо и устата да не знае много, така излиза от казаното. Ако все пак, продължаваш да се вълнуваш от химичния състав на супата, случайно залитнеш в изследователски уклон и те интересува нещо конкретно, което е написано в самото Слово, виждаш го започнато като тема тук, те прави надут или вършиш гнусота?

Желанието да се прави "дисекция" на Бога е гнусота и мерзост. Ние трябва да Му се покланяме и да Го следваме, а не да Му правим "аутопсия".

Нима всички сме еднакви? Нима всички вършим една и съща работа, интересуват ни едни и същи неща, еднакво мислим...? Че в самото творение на Бога няма едно с едно еднакво. И когато четейки Писанието възникнат въпроси, вместо да се опиташ да намериш отговора извън догмите, просто си заставаш чинно, жумиш, казваш едно Амин!, и толкова. Защото ще извършиш гнусота пред Бога, да подириш впечатлилото те. Не мисля така, иначе Господ едва ли би ни дал и грам мозък в черепните кутии, а също не би ни казал:

Псалми 32:9
Не бивайте като кон или като мъска,
Които нямат разум;
За чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат,
Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

С което съм много далеч да се правя на остроумна, знаеща или да се заяждам, ако щеш.
Самият ти, говориш за химичния състав на супата в стартовия си анализ. За мен няма смисъл да започваме изобщо някакво изучаване върху Словото, ако така подхождаме към темите, също и един към друг. И го казвам това съвсем незлобливо, с цялото си уважение към труда и грижата ти за форума. Ако събирането ни тук има за цел израстване, излизане от заблудите, следва това да става пълноценно , назидателно и с почит един към друг. Изказвам единствено личното си мнение, без да имам никакви претенции за каквото и да било или да се заяждам.

Щом Господ ни е създал толкова различни, самото Му творение в своята пълнота е така разнообразно и мащабно, не мога да приема, че ние трябва да мислим за Писанията като за супа без съставки и да сме коне с капаци. Защото, ако имам ограничено, погрешно разбиране или примерно ми е необходимо да се възстановя от заблудите ядени години наред, ще ми трябва здрава и истинска храна, нали. И аз я търся не другаде, а предимно от Писанието. После обаче, като съм видяла нещо и ме е впечатлило, идвам тук, преглеждам обсъждано ли е нещо подобно и задавам въпроси. Последствието на което е настоящият ти отговор.

Кое точно те кара да мислиш, че не приемам словото Божие именно като храна и дори като лекарство, а себе си като малко глупаво дете, държащо ръката на Баща Си? Та чак ми казваш, че видиш ли, опита да разбера дали мисля правилно по даден въпрос, ме превръща в правеща дисекция на Бога? Та коя е Намерена, че да се перчи с нещо и да си въобразява разни надути работи пред Бога? Ако съм сгрешила с нещо, покажи ми грешката, но защо е нужно да ми изказваш разни твърдения, все едно ме осъждаш за потърсената от мен истина.

Съгласна съм, че ни е необходимо да сме като децата, за да приемем, да се изградим и израстем във вярата. При това не по човешки с боричкане и перчене, а със смирение, благодарност и радост, че заедно ядем от Хляба на живота, който имаме честа да споделим ежедневно. Като вместо да се ритаме под масата, дори нещо да ни издразни в някого, да помним, че ако Бог в позицията си на Всемогъщия не прави така, то ние още по-малко имаме право да се отнасяме зле един към друг. И го казвам, защото и на мен ми се е случвало да постъпвам така, което не е добро и после съм съжалявала, но стореното си е сторено.

От бебета във вярата, минавайки през юношеството и младежките години, стигаме до зрелостта. И в тези етапи, се нуждаем не само от супи и млека, нужна ни е здрава и питателна храна - истинският Хляб, в това няма спор. Точно при растежа, с плода в живота ни, започваме да се различаваме и допълваме един с друг, като части един на друг. Според растежа ни Бог ни употребява, открива ни и споделя с нас истините и съкровищата Си, но само до степента на нашата пригодност и способност да Му се доверим и подчиним. И всичко това е свързано с непрекъснато задаване на въпроси, търсене на отговори, изследване на Писанията. Точно, както правят и децата – питата, търсят и изследват. Което не мисля, че ни прави псевдо патоанатоми, дръзнали да се перчат пред Бога и останалия свят. Защото, с такова мислене, освен да си доизвадим очите, друго трудно би се получило.

Може би, някой ще каже, че за жена, при това под главата на мъжа си, ми знае много устата. Простете моето нахалство да изкажа мнението си за начина, по който се разви тази тема.
Ако администраторът реши, че имам нужда от наказателен бан, така да е, той си е стопанина тук, аз не бих се обидила.

Благодаря ти, Watchman, че все пак си споделил с нас, до какво си достигнал при изучаване на Словото. Въпреки създалата се ситуация, за мен темата беше полезна и упътваща по отношение на някои мои заблуди.

[Watchman]

Намерена, мисля, че не си схванала духа на това, което написах в предното си съобщение. Няма да е лошо да го прочетеш пак спокойно и да го осмислиш.

Приемането на написаните неща във форума на лична основа не е добър подход и води до пропускане на същината на дискусията. Лично трябва да се приема само онова, което е конкретно и поименно адресирано, към всички останали неща трябва да се подхожда от принципна гледна точка.

нека се върнем към оригиналните въпроси на темата - Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?

Да, съгласен съм. Темата е изключително ценна и рядка по своето естество и е много рядко да се намери подобна дискусия на такава тема в християнските среди.

Тъй като темата е започната отдавна и аз не съм се връщал да изчета какво вече е написано има риск да е повторя. Но си струва да се обърне внимание на това, че дух, вятър и дъх, дишане са идентични в Писанията.

Например, когато човек говори, той не може да направи това без дъха му да излезе заедно с думите му. Т.е думите на човека и дъха на човека са едно (ehad) и действат заедно, както и Словото (Сина) и Духа на Бога са едно и действат заедно.

Ако някой ти каже лоша дума, ти отговаряш - "защо ме обижда", не казваш защо твоята дума ме обижда, но думата се идентифицира напълно с човека който я изговаря. Те думата и самия човек са отново единни, те са едно цяло, ако и по същността си да са различни. Има много, което да се разсъди по този въпрос.

Относно ангелите те са духовни същества, които могат да имат физическо тяло. Когато при Авраам се приближиха трима мъже, единия беше Господ, другите двама ангели. И тримата седнаха и ядоха, храната, която им приготви Авраам. Исус каза думите "дух няма меса и кости" в контекста на това, че Той самия седна и яде с учениците след възкресението. Сега християните вярват, че Христовия Дух е с тях, но Христос освен че е Дух си има и тяло и може да яде с него.

Така и ангелите ако и да са духове, те си имат и тела и с тях могат да ядат и да правят деца, ако и последното да им е забранено от Бога.

[Mazzarot]

"Така и ангелите ако и да са духове, те си имат и тела и с тях могат да ядат и да правят деца, ако и последното да им е забранено от Бога."
Това много ме смущава, и умът ми не го побира, защото поставя повече въпроси, отколкото дава отговори.
Предварително се извинявам за следващото, модераторите ако преценят че е неподходящо, нека го изтрият. Надявам, че тук сме зрели хора, но може и да има подрастващи, вие знаете.
Всички знаем, че женската яйцеклетка се опложда от сперматозоид, за да се зачене. От това, което Стражът казва, излиза че и ангелите имат същите като човешките тела, което пък налага въпросът "защо?", в смисъл "за какво им е?". Другият вариант е телата им да са подобни, но не съвсем същите, но тогава отиваме на непорочно зачатие на "онези силни и прочути старовременни мъже" от Битие 6. (Между другото, за мен това е по-лесно да го приема, защото смятам, че Емануил от Исая 7:14 не е само пророчество за Господа Исуса, но е и действително родено по онова време дете,  защото Бог го дава като знамение в конкретна ситуация, точно на онова поколение.; просто "заченатото" не е от Святия Дух, както изрично се упоменава за Господ Исус в Евангелията.) Третият вариант е "Божиите синове" от Битие 6 да не са ангели, а някакви избрани човеци, но тук отиваме в сферата на спекулациите, защото няма друго място в Писанията от които да почерпим потвърждение.

[Watchman]

Не знам защо те смущава това с какви възможности Бог е създал ангелите и защо? На първо място това не е наша работа, и поради тази причина не е праведно да си навираме носовете в неща, които нямат нищо общо с живота в благочестие.

А ето какво казва Юда по въпроса:

Jud 1:6  и че ангели, които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; 
Jud 1:7  както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци (Гръцки: И следваха след чужда плът. Бит. 19:5.), са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън. 

Тука буквално се казва, че както и хората в Содом така и ангелите "следваха след чужда плът", от което веднага произлиза съждението, че щом се говори за "чужда" плът, значи си имат и собствена плът.

[Mazzarot]

Ами смущава ме, защото Евреи 1:14 казва, че ангелите са (служебни) духове; Господ казва, че духът няма меса и кости - неща които са плът; ангелите са правили секс с човешки жени, което предполага да имат плът, и то такава плът, дотолкова подобна на човешката, че да се раждат деца. Опитвам се да разбера.

[Watchman]

Исус говори за съвсем други духове. Човекът също е дух и душа, които имат тяло. Когато тялото умре, духа се отделя и става безтелесен. Така, че има духове в тяло има и безтелесни духове.

Исус говори за безтелесни духове, които са духовете на умрелите нефилими, или така наречените демони, които тероризират хората. Ангелите не са безтелесни духове, те могат да приемат физическа форма в един вид тяло или друг. За това Писанието говори съвсем ясно. След възкресението Си, Исус се яви на учениците отиващи към Емаус явно в съвсем друга форма на физическо тяло, защото те не Го познаха. Яко се беше явил в същото тяло в което те го знаеха от преди смъртта Му, щяха да Го познаят веднага. На 11-те се яви в същото тяло  те го познаха незабавно.

Така, че няма никаква неяснота по този въпрос. Неяснотите идват от някакви презумпции на които стъпва човек без да взема цялата картина предвид.

[Анко]

Книга базирана на размишленията върху контекста на Писанието. Откъси:

Много често днешните служители цитират различни изолирани стихове, които те са научили наизуст, въпреки че това означава, че те оставят останалите 99% от библейските стихове непроповядвани. Една доста добре образована жена каза на един библейски учител, че целта на това да се носи Библия в църквата е да се погледне определения стих в нея, който свещенослужителя цитира в църквата. Но Библията не е сборник от любими стихове, между които има много празно пространство. Когато човек използва стихове извън контекста, то той може да докаже почти всичко, което си иска за Бог или може да оправдае всяко едно поведение, както и самата история го доказва. Но Бог разкрива себе си в Библията, чрез Своите действия в историята, чрез вдъхновената документация на тези действия и чрез вдъхновената мъдрост на Неговите служители, които пишат за определени ситуации.

Хората от моята култура ценят всичко, което е ,,полуфабрикат": пюре от картофи, бързата храна и т.н. Подобно на това, ние често съкращаваме нещата относно разбирането на Библията като цитираме случайни стихове или като предполагаме, че онези, които са ни учили на тях са ги разбрали правилно. Когато постъпваме п о този начин ние спираме да сме прилежни в това да търсим Божието (Притчи 2:2-5; 4:7; 8:17; 2 Тимотей 2:15). Един известен служител в Америка, на име Джим Бакър, е беше толкова зает със служението си към милиони хора, че нямаше време да изучава Писанието внимателно в определения контекст. Той се доверяваше на своите приятели, на които помагаше да разпространяват своите си поучения. По-късно, когато служението му се провали, той прекара часове в изучаване на Писанието и за негов ужас осъзна, че в някои случаи поученията на Исус, поставени в определен контекст, означават точно противоположното на онова, което той и неговите приятели са проповядвали. Твърде опасно е да разчитаме на другите за това какво казва Бог (3 Царе 13:15-26).

Аз открих това за себе си, когато като млад християнин, започнах да чета по 40 глави от Библията на ден (достатъчно много, за да мога всяка седмица да прочитам Новия Завет и всеки месец да приключвам с цялата Библия). Бях изумен като разбрах колко много стихове съм пренебрегнал между онези стихове, които бях научил наизуст и колко внимателно тези стихове свързваха наизустените от мен стихове. Толкова много бях изпуснал като просто използвах Библията само за да потвърди онова, в което вече вярвах. След като човек започне да чете Библията, като прочита по една книга поотделно, то той започва да осъзнава, че стиховете, когато са отделени от контекста, почти винаги означават нещо различно от първоначалното им значение вътре в контекста. Ние всъщност не можем да претендираме, че сме ги разбрали, без да сме прочели съответния контекст. Когато изолираме стиховете от контекста, то ние омаловажаваме авторитета на Писанието, защото този метод на тълкуване не може да се приложи систематично към цялото Писание. По този начин се подбират отделни стихове, които имат някакъв смисъл, а по-голямата част от Библията се оставя настрана, като става невъзможно тя да се използва по същия начин. Когато Библията се проповядва и поучава по начина, по който тя ни предлага – в нейния първоначален контекст – това води до точно обяснение на Писанието и дава на нашите слушатели добър пример за това как те могат по-добре да я изучават самостоятелно.

Ако ние четем коя да е друга книга, то ние няма да извадим някое отделно изречение по средата на книгата и да пренебрегнем твърденията около него, които ни помагат да разберем целта на това твърдение. Ако дадем на едно дете, което се учи да чете, книга с приказки, то детето най-вероятно ще започне да чете от самото начало. Това, че хората често четат Библията извън нейния контекст (по-долу ще видите примери) не е защото това е нещо, което е естествено за нас, но защото много често сме били учени погрешно чрез често повтарящи се примери. Без да показваме неуважение към онези, които са направили най-доброто, което са можели, без да разбират принципите на контекста, то сега ние трябва да се възползваме от възможността да започнем да поучаваме следващото поколение на правилния начин на тълкуване на Библията.
...
Един професор от САЩ, който проповядва, ми каза, че е скептичен относно това, че цялата Библия е Божие Слово.Той се съмняваше, че човек може да проповядва от пасаж като този, където слугите на Давид му докарват една наложница, която да го топли. (3 Царе 1:2-4). Аз посочих, че тези стихове са част от по-обширен контекст. След като Давид съгреши, Бог каза, че осъждението ще дойде върху дома му дори и от най-близките му (2 Царе 12:11). Това се изпълни чрез бунта на Авесалом, най-вероятно най-големият от синовете на Давид, след смъртта на Амон. Но сега друг един син на Давид, следващият след Авесалом, се опитва да се изкачи на трона (3 Царе 1:5). Стиховете за това как Давид не може да се стопли разкриват колко слаб и податлив към нов бунт е бил Давид. Споменаването на наложницата ни помага да разберем защо Адония по-късно намира смъртта си след като иска да се ожени за нея (3 Царе 2:21). Това да се ожениш за наложницата на предишния цар е означавало да искаш да станеш цар (3 Царе 2:22; сравнете с 2 Царе 16:21-22) — Адония все още иска да повали царството на Соломон. Човек може да пропусне смисъла на стиховете, ако не е чел цялата история. Разбира се, че те имат някакъв смисъл, а останалата част от историята не би имала смисъл без тях.
...
Възражения към контекста

Тук ще се занимаваме с едно възражение, което е свързано с контекста и което възниква в някои кръгове. Някои хора цитират Писанието извън контекста и след това твърдят, че са прави, защото имат специална власт или защото имат специално откровение от Бог. Въпреки това те трябва да са честни като казват, че това, което те имат е специално откровение, а не самото Писание. Всяко едно откровение трябва да се изпитва (1 Коринтяни 14:29; 1 Солунци 5:20-21), а Бог ни е дал Библията, за да можем да изпитваме другите откровения. Никой няма право да пречи на правото на тези, които имат откровения да преценят откровенията си спрямо Писанието, които не биха могли да бъдат оценени по друг начин. Иначе, всеки един би могъл да твърди каквото си иска, за това какво казва Библията. Всеки един възглед може да се докаже въз основа на определени пасажи, извадени от контекста, а теологията може да направи доводите си последователни. Свидетелите на Йехова правят това през цялото време. Ние не трябва да основаваме нашата вяра въз основа на това какво другите казват за нея, а само върху самата Библия.

Трябва да сме много внимателно за това какво твърдим относно Библията.Когато казваме ,,Библията казва" е все едно да кажем ,,Господ казва". По времето на Еремия имаше някои лъжепророци, които лъжеха за това, че Бог им говори, но всъщност те говореха от собственото си въображение (Еремия 23:16) и крадяха един от друг пророчествата си (Еремия 23:30) вместо да слушат сами Божия глас. (Еремия 23:22). Бог може отлично да говори на хората чрез Писанието, извън контекста, ако желае, така както той може да говори чрез една птичка или стихотворение или чрез магаре. Ако Бог е всемогъщ, то Той може да говори както си пожелае. Но ние не се обръщаме често към магаретата, за да ни научат на истината, а това как Бог говори на един човек като използва стих извън контекста не определя значението на този стих за всички слушатели, по всяко време. Основното значение на един текст е значението, до което всички читатели имат достъп, а именно, това, което стихът означава вътре в контекста.
...
...пример за контекст вътре в самия стих е Осия 4:6: ,,Людете ми загинаха от нямане знание". Много често ние разбираме смисъла на този стих дори без да познаваме контекста, но това е така, защото ние ценим Библията така както Осия е ценил Библията, а не защото стихът, който цитираме е ясен от само себе си. В края на краищата, ние можем да пострадаме, ако ни липсват знания за шофиране, знания за изкарване на изпит, знания за международната политика, знания за предотвратяване на престъпността, знания относно болестите и т.н. Знанието в този конкретен стих не се отнася до всякакъв вид знание. Този стих конкретно се отнася до отхвърлянето на Закона от страна на Израел: ,,...Понеже ти забрави закона на своя Бог" (Осия 4:6). С други думи, божият народ погива, защото не е обърнал внимание на Словото. Те не познават Бог, защото не познават Словото.
...
Контекст на параграфа: проверете сами

1. Крадецът в Йоан 10:10

Много хора допускат, че крадецът в Йоан 10:10 е дяволът, но те приемат този възглед, защото са го чували много пъти, а не защото внимателно са изучавали текста в неговия контекст. Разбира се, дяволът наистина идва, за да открадне, да убие и да унищожи, но ние често цитираме стиха по този начин и изпускаме преките приложения на текста, защото не прочитаме стиха в неговия контекст.

Когато Исус говори за ,,крадеца", той говори в един по-широк смисъл за крадци, разбойници, вълци и чужди хора, които идват да навредят на овцете (10:1, 5, 8, 10, 12). В този контекст, онези, които дойдоха при Исус, претендиращи за Неговата власт, бяха крадци и разбойници (10:8); те се опитаха да се приближат до овцете, без те да минат първо покрай пастира (10:1). Това се случи, защото те искаха да използват овцете, а Исус беше готов да умре, защитавайки овцете си от вълците, разбойниците и вълците.

Смисълът става дори по-ясен, ако започнем по отрано, от предшестващия контекст. В глава 9, Исус изцелява един слепец, а религиозният водач го изгониха от религиозната общност за това, че той последва Исус. Исус застава на страната на бившия слепец и нарича религиозните водачи духовни слепци (9:35-41). Понеже първоначалните текстове на библията не са били разделени на глави, думите на Исус, които продължават в глава 10 все още се отнасят до религиозните водачи. Той заявява, че именно той е истинският пастир, а овцете следват Неговия глас, а не гласа на чужди хора (10:1-5). Онези, които дойдоха при него, бяха крадци и разбойници, а Исус беше истинското спасение за своите овце (10:8-9). Крадецът идва само да унищожи, а Исус дойде, за да даде живот (10:10).

С други думи, крадецът представлява лъжливите религиозни водачи, като фарисеите, които изхвърлиха изцеления човек от синагогата. Контекстът на текста изяснява по-подробно това значение. В Еремия 23 и Езекиил 34, Бог беше пастирът на разпилените овце, Неговите овце. Тези старозаветни пасажи също говорят за лъжливи религиозни водачи от времето на Исус и не за малко религиозни водачи от настоящето.

2. Разпятието на Исус в Йоан 12:32

В моята държава, християните често пеят: ,,Да издигнем Исус на високо..." Той каза: ,,И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си", въз основа на Йоан 12:32. Библията наистина говори за ,,възвеличаване" на Господа и за ,,издигане на Господа" чрез хваление, но това не е смисълът на този текст. Ако някой прочете следващия стих (който ясно говори за това, че Исус говори за смъртта си), то тогава става ясно, че ,,неговото издигане" се отнася за смъртта му на кръста.( Играта с думи за ,,издигането" наистина е използвана както в еврейски текстове, така и в гръцки и се отнася за различни видове обесвания, като разпятието например.) Следователно, ако песента има в предвид същото, което и библейския стих, то тогава щяхме да пеем: ,,Разпни Го! Разпни Го!" Разбира се, Бог познава нашите сърца, но човек би се зачудил защо един автор на песни би написал песен, която ще се пее от милиони хора, въз основа на един стих, без дори и да погледне значението на стиха.

Йоан три пъти говори за това, че Исус ,,биде издигнат": в единия случай той сравнява тази случка с това как змията е беше издигната в пустинята (Йоан 3:14), може вечния живот да е достъпен за всеки (3:15). Във втория случай, Исус заявява, че Неговите противници ще го издигнат (8:28). С други думи, Йоан разбира значението на ,,издигам" така както Исайя го разбира: Исус ще бъде разпнат (Исая 52:13 и Исая 52:14- 53:12). Йоан използва игра на думи в своето евангелие и е възможно, също и да посочва, че ние ,,величаем" Исус като проповядваме кръста, но несъмнено в този текст става ясно основното значение на този термин в този конкретен контекст: разпятие. Ако четем този стих по друг начин, това означава, че пренебрегваме неговото ясно, боговдъхновено обяснение за това какво означава термина ,,издигане".
...
Денят на Христовата възхвала в Псалм 118:24

Много църкви пеят или започват службите си като цитират : ,,Тоз е денят, който Бог сътвори". Когато ние пеем това, повечето хора от нас смятат, че Бог е сътворил всеки един ден и онова, което се случва в него, и следователно ние трябва да се радваме за това, което се случва през този ден. Това е верен принцип, но щеше да е по-добре ако цитирахме друг стих, за да го докажем (може би Ефесяни 5:20). Текстът, който цитираме или изпяваме (и няма нищо лошо в това да го цитираме или да го изпеем) всъщност ни предлага една различна, драматична причина за празнуване.

В контекста, Псалм 118:24 говори не за всеки един ден, но за един конкретен ден от голямо значение: денят, в който Бог превърна отхвърления камък в крайъгълен (118:22-23), най-вероятно се говори за Храма (118:19-20, 27). Тук се говори за един специален ден на триумф за цар Давид, който по принцип е приложим за много от Божиите велики победи, но който обикновено се използва в Новия Завет по един специален начин. Ако Псалм 118:22-23 се е изпълни по времето на служението на Исус,както Той твърди, (Марк 12:10-11), то тогава се е изпълнил и Псалм 118:24:  великият и важен ден, който Бог сътвори, денят, в който Бог призовава своите слушатели да празнуват е един пророчески ден, когато Бог възвелича Исус, който бе отхвърлен от първосвещениците, като крайъгълен камък на Неговия нов храм. (сравнете с Ефесяни 2:20). Стихът посочва една много по-важна истина от друга една истина, че Бог е с нас всеки ден. Той посочва най-великото дело на Бога, извършено заради нас, времето, когато Исус – нашият Бог, умря и възкръсна.
....
книгата, може и да се изтегли:
https://books.ekipirane.com/%d1%82%d1%8a%d0%bb%d0%ba%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/?fbclid=IwAR0lQeS4VoI2JudaG8tpRuWUi-0oKczMQy1R3AiV8pEng0NgIIMJjTq6oqo

[Watchman]

Горния цитат обаче не е свързан с настоящата дискусия по темата и не следваше да се пуска в тази тема. Ако няма подходяща тема за нещо, просто правите нова тема, вместо да се забатачват други теми с отклонения.