Вярата е да имаш твърда увереност за неща, които не се виждат.
Аврам имаше вяра, че Исаак ще му бъде върнат жив, защото Бог обеща това и затова Авраам тръгна с вяра да го принася в жертва, размисляйки, че Бог може да възкресява.
На тези жени, за които говориш, нито Бог им е казал да вървят по водата, нито в Словото имаме записана заповед за такова своеволие. Това не е твърда увереност. Това е твърдо своеволие.
Имаме заповед да сме разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
Писано е, че праведният чрез вяра ще живее. Който няма вяра, не може да угоди на Бога.
Имаме вяра в Бога, че Той е направил всичко на този свят и Той е снабдил средства и лекове, които са от Него. Когато има проблем, вместо да се тича по магьосническите сергии, хората трябва да се поинтересуват дали не могат да намерят нещо, което е естествено и създадено от Бога и е ползвано от старовременните за лек.
Светът не съществува от преди 100 години. Това означава, че здравето на човека не се поддържа от химии, които имат история около 100 години. Ами преди това?
В днешната "напреднала технология" защо повечето хора "живеят" поддържани от химии? Това здраве ли е?
Ако някой разумно се замисли за тези неща ще види, че тук трябва вяра и доверие в Бога.
Благодарението е за храна, дадена от Бога, а не за приемане на отрова, дадена от човека. Ако прочетеш внимателно листовките дори на химии като аспирин или аналгин ще бъдеш изненадан какви отрови се пият. Да не говорим за витамин С-то на таблетки, което няма нищо общо по структура с истинското витамин С.