Author Topic: Принципи за дискутиране и водене на дебати  (Read 1463 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2890
Бих желал да отворя тази тема 8 години след създаването на форума с цел да споделя някои принципи, които съм извлякъл през изминалите години на администриране на форума. По-долу ще изложа тези принципи в отделни секции.

1. Имайте правилно и мъдро отношение към дискусиите.

На първо място не очаквайте другите да се съгласят с вас, нито очаквайте да бъдете разбрани от първия път. Когато излагаме своята мисъл, убеждение или теза ние трябва да сме готови да я защитим от евентуални аргументи, които са прицелени да оборят тезата ни. Ако някой не е съгласен с нас това не означава, че той е наш враг, или злодей и нечестивец, който се нахвърля на нещата, които ние държим като свещени. В повечето случаи това е човек, който е имал различен от нашия житейски и духовен път и това е довело до различни убеждения. В това няма нищо необичайно или трагично. Ние трябва да сме готови за такава развръзка на дискусията и вместо да се възмущаваме от наличието на несъгласни с нас, трябва да сме готови за си защитим позицията със солидни и добре формулирани аргументи. Това е част от онова отношение, което ще превърне дискусията в нещо полезно и продуктивно, вместо в изтощителен емоционален спор от който почти никога не излиза нищо добро.

На второ място не очаквайте другите хора да ви разберат какво искате да кажете лесно и от първия път. Затова бъдете готови да отделите време да изясните своята позиция ако е нужно няколко пъти, както и изградете в себе си уменията да се изразявате ясно и недвусмислено. Изучавайте значението на думите, особено тези, които се използват в свещените Писания и използвайте думите в техния пълноценен смисъл, като избягвате църковния и религиозен жаргон. Същото важи и за думите от българския език и тяхното задълбочено значение.

Когато изявявате вашата позиция правете го като художник, който майсторски рисува картина. Художника пресъздава с цветове и форми онова, което вижда в своето съзнание, така щото който гледа творбата му да може да види съвсем ясно онова, което е било в неговия ум. Със същото внимание и старание ние трябва да подхождаме в подбора на думи, аргументи и словоред, когато излагаме нашата позиция пред останалите читатели на форума.

2. Оставете емоциите и внимавайте на здравомислието

Писанието ни учи, че Бог ни е дал дух на здрав разум. (2Тим 1:7), а не дух на необуздани емоции. Ето защо емоциите нямат място в дискусиите, освен ако не са изключително под здравия контрол на духа. Освен всичко емоцията замъглява съзнанието и ни пречи да видим същината на аргументите на отсрещната страна. Възможно е да се разгневим на опонентите си, но това се случва когато си мислим, че досега е трябвало да ни разберат и да осмислят аргументите ни. Но това може да не се случи по ред причини. В този случай е по-добре да сме снизходителни и да разбираме, че хората отсреща може да имат интелектуални или други затруднения и пречки да ни разберат добре. Често пъти именно навлизането на дискусиите в емоционален градус пречи на разбирателството.

3. Ако не бъдете разбрани, това не е края на света.

Ние трябва да имаме зрелостта, която да ни помогне да разбираме, че ако другите не са ни разбрали или не са съгласни с нас - това не е причина за депресия, ядосване или отрицание на всичко свързано с опонентите ни. Мъдрия човек разбира, че може да остане неразбран, а може и самите ние нещо да не сме доразбрали. Достатъчно е да повтори 2-3 пъти аргументацията си, като се стараем да я изложим максимално ясно и обосновано, но ако дори и тогава не се се разбрали значи е време просто да прекратим опитите си да убеждаваме другите в нашата правота и просто да оставим нещата да отлежат. Понякога точно това е необходимо, да мине време, всяка страна да може да размишлява самостоятелно, да охладеят емоциите - и тогава ще дойде много по-добро разбиране.

Аз си спомням много ясно един случай в който аз лично влязох в много остър спор с един човек. Не беше във форум а на живо. Толкова му се ядосах, че го обявих едва ли не за най-голям вредител. Но човека изложи своите аргументи и те останаха в мен. Минаха години аз продължавах да се сещам за тях и да размишлявам върху тях. Дойде един момент когато аз напълно преосмислих позицията си и на практика възприех позицията на този човек срещу когото тогава толкова емоционално спорих. До ден днешен аз съм убеден и държа в ония неща срещу които тогава непримиримо воювах.

Ето защо не се мъчете да печелите споровете. По важното е да се аргументирате максимално ясно и добре, и ако сте били прави и хората отсреща имат искреност в тях - вашите аргументи ще подействат, дори ако трябва да минат години.

4. Не приемайте нещата лично, а гледайте принципно.

Форума не е сайт са избистряне на личните отношения. Той е тук за публични дискусии по жизнено важни въпроси. Ако все пак има нужда от някакво лично изясняване за това са предвидени Личните Съобщения, които можете да изпратите на всеки регистриран потребител на форума и там да се изясните ако има за какво. В темите никога не си мислете, че вие сте центъра на дискусията и че всичко, което се казва се говори лично на вас. Вместо това се опитвайте както да говорите принципно, така и да приемате казаното от другите от принципна гледна точка. Разбира се всеки принцип има лично приложение в живота на всеки, затова всеки би могъл да изпитва себе си на базата на определени принципни положения. Също така в дискусиите могат да се отправят и лични обръщения, когато това е нужно, но по-важното е изясняването на истината по дадените въпроси, а не разнищването на това кой какъв е.

Има хора, които обръщат абсолютно всичко на лична основа. Например - някой коментира думите им и каже "това е еретично учение". И веднага човека отговаря: "А значи ме наричаш еретик така ли?" Значи някой е нарекъл учението еретично, но човека го обръща на лична основа. Подобно отношение е изключително нездраво и обикновено се прави от хора със силно его и ранимо себе. Ние трябва да изоставим това и дори когато някой ни каже нещо жегващо лично на нас, това не е повод да се впрягаме а да размишляване по въпроса. Духовния човек стои над личните дрязги, личното засягане и обидчивостта.

5. Осланяйте се на Божият Дух, не на своя интелект.

Важно е да отбележа, че аз не казвам - не използвайте интелекта си, а казвам не се осланяйте на него. Молете се Бог да ви помогне да разберете за какво говори отсрещната страна, както и се молете Бог да ви даде благодат да се изразите и мотивирате максимално ясно. Бог е Бог на светлината и истината. Когато има светлина - всичко става видимо и ясно. Така трябва да бъде и нашето писане - ясно и разбираемо. Дори да имаме лично затруднение да разбираме или да се изразяваме както трябва - за Бог не е невъзможно да ни подкрепи в нашата немощ. За това обаче е нужно наистина да подхождаме към дискусиите не само с внимание и сериозност, но също така и със смирен и съкрушен дух, защото Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат /1Петр. 5:5/.

В никакъв случай не трябва да подхождаме от позиция на превъзходство. Бог мрази тези, чиито очи гледат отвисоко. Немощта не е недостатък, а често може да бъде и предимство. Божията сила в немощ се проявява съвършено. И Бог е силен да ни направи да се изразяваме ясно и смислено. Ако сме деца на светлината - яснотата ще бъде неразделна част от нашия живот. И ако имаме такъв стремеж можем да очакваме непрестанното съдействие на Божия Дух.


Без да претендирам, че с написаното по-горе съм изчерпал темата, считам, че колкото повече участници във форума възприемат тези принципи при своето участие в дискусиите, толкова по-качествени, полезни и плодотворни ще бъдат те, не само за ограничения кръг от хора които пишат, но още повече за значително по-големия брой хора които го четат.


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.