Author Topic: Фундаментални принципи на Християнската общност  (Read 10419 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
През последните години все повече християни по целия свят обръщат поглед към християнския живот в общност. Това ни най-малко не е случайно, а действие на пробуждане задвижено от Божият Дух по цялата земя.

Нещо повече в последните времена единствените християни, които ще имат шанс да устоят в идващите събития - това ще са тези, които живеят по начина по който Бог винаги е имал предвид Неговите хора да живеят - а именно като част от духовно тяло, имащо свой собствен живот независим от света, неговия вървеж и неговите непрестанно увеличаващи се безумия.

За съжаление мнозина, които обръщат очите си към живота в общност са водени или от погрешните мотиви или от погрешните разбирания, което често води или до разпад на общността или до превръщането й в подтискащ култ, който е обзет от мания за ексклузивност и неповторимост.

През изминалите 10 години аз изучавах множество общности, като някои от тях посетих лично а други изучавах според наличната за тях информация. Едно от най-ценните неща, които може да научи човек за живота в общност не е от успехите на тези общности, а от техните провали. Един провал може да разкрие много повече разбиране за нещата от един успех. И като казвам провали, аз нямам предвид тотален провал, а частични провали, които спъват или обременяват общността. В тази тема аз бих искал да синтезирам наученото, както и извлечените поуки и мъдрост, като искам да направя това за обща полза. Всеки може да разсъждава и да направи своите изводи и заключения.

В началото обаче бих искал да започна с някои популярни митове относно общностите.

Мит No.1 - Всички опити за живот в общност/комуна са се провалили и са доказали, че такъв начин на живот е невъзможен.

Този мит се държи най-вече от хората, които отхвърлят живота в общност и използват подобен "аргумент" за оправдание на това си отношение. Истината е че историята познава множество провалени общности, но също така тя познава и множество общности, които са имали различна степен на успех, някои от които са имали и имат превъзходен успех.

Изсред успешните общности най-голямо впечатление правят тези, които произлизат от анабаптиското движение, което по официални данни започва някъде през далечната 1525-а година. От тогава насам вече 490 години различни групи произлезли от това движение продължават успешно да живеят в общности. Най-известните от тях са амишите, но има и други групи като хутерити, менонити, брудерхоф и прочие, които също живеят в напълно успешни общности останали здрави и цели стотици години. Анабаптистки общности има по целия свят включително в САЩ, Канада, Южна Америка, Франция, Великобритания, Швейцария. Важно е да се отбележи, че тези общности не просто са оцелели за стотици години, но също така, те са били подложени на жестоки гонения и изтребление и са обиколили половината свят преди да успеят да се установят на безопасно място.

Освен анабаптиските общности има и такива, които произлизат от руското православие. Някои от тях са напуснали Русия след комунистическата революция преди близо 100 години и до ден днешен тези общности са се запазили на други континенти. Сега се завръщат обратно в родината си. Те също са свидетелство за устойчивостта на общността през най-трудните времена на гонение, преследване и изтребление.

Мит No.2 - Общността е бягство от реалността, затваряне в манастир.

Хора, които твърдят подобни неща обикновено приемат общоприетата представа за живота за единствената възможна реалност. Всяка друга реалност за тях е "бягство от реалността." Докато Писанието учи, че целия свят заедно с неговата мъдрост лежат в лукавия, който е лъжец и на лъжата баща. Общоприетия мироглед е не само лъжлив, но и в директен конфликт с Божиите реалности и пътища. Живота в общност не е бягство ОТ реалността, а тичане КЪМ реалността. Той е преоткриване на Божиите реалности, на реалния начин на живот, такъв какъвто Бог го е имал предвид от самото начало.

Що се отнася до манастирите, то е имат напълно различна концепция от тази на християнската общност. Семейството е в центъра на общността, докато манастирите забраняват брака. Друга фундаментална разлика е че манастирите имат за цел самовглъбяване и лично духовно усъвършенстване, докато християнската общност има за цел реализацията на Божиите цели на Земята, като усъвършенстването във вярата е само средство, а не цел само по себе си. Ролята на общността е да демонстрира Божията многообразна мъдрост на Земята и Неговото праведно управление пред небесните началства и власти (Еф 3:10), което включва всички полове, раси и възрасти. Христовата общност е светлина и сол на народите, с други думи тя представлява модел за подражание на всички народи. А ако всички народи последват модела на манастира те ще изчезнат след едно поколение. Христовата общност е пример за усвояване и управляване на Божиите ресурси на Земята и пример за праведно самоуправление на народите и местните общности. Призванието на Христовата общност е да бъде светлина на света, да покаже на един напълно объркан и на път да се самоунищожи свят как да живее и как да се възстанови от разрухата. Градския християнин няма и понятие от такова нещо. Той може да преподава на света само религия на лично спасение, за ходене в рая и избягване от ада. Което става с кратка молитва за "покаяние" и посещение на клубни сбирки на местната черква. Градския християнин не знае как да управлява Божиите ресурси, нито как да организира праведно и справедливо самоуоправление на група от хора. Той знае как да взема пари на заплата и как да ги харчи в супермаркета. А за управлението ходи да гласува на "избори", защото според него света вече е измислил как да се управляват и ресурсите и хората и единственото нещо, което не му достига на света е че не е достатъчно набожен и не ходи на черква. Затова и всичко, което той може да предложи на света е порция набожност и посещения на черква. А всякакъв фундаментален разрив със света и неговия вървеж на градския християнин му изглежда като манастир, култ, крайност или чиста доза лудост.

И така ще премина към принципите, които до момента съм разбрал относно общността и нейното функциониране, засягайки и духовните и социалните и физическите аспекти.

1. Духовен фундамент.

По самия произход и основно значение библейската дума за "грях" означава "пропускане на целта". Ето защо завръщането към истинската и предвечна Божия цел е единствения начин за фундаментално скъсване с греха. По своята същност Христовата общност съществува за да служи на Бога и Неговите цели и намерения на Земята, точно както тялото съществува за да извършва онова, което главата иска да направи. Ако обаче тялото е болно, или немощно или осакатено, то няма да може да изпълнява своята основна роля.

Ето защо на първо място за да има здрав духовен фундамент, една общност трябва да бъде положена върху изясняване и изпълнение на Божиите цели от една страна и оздравяване на тялото от друга за да бъде то годно за изпълнение на тези цели. Сега може някой да дойде и да каже - "Христос е основата". Така е написано, обаче ако погледнем ще видим че същото твърдение го правят и градските християни и всякакви секти, култове и еретици, така твърдят и католиците и православните и протестантите - при все това всички живеят и вярват по съвсем различен начин. Затова аз не използвам този израз като клише, а се опитвам да изясня какво се съдържа в него. Понеже гореспоменатите групи използват същия израз, но всеки налива различно съдържание в него. Поради тази причина аз смятам, че ще е от полза да се фокусираме не на израза, а на издирване на истинското му съдържание.

Една от най-големите грешки, които правят много общности е че те се фокусират около някакво специфично учение или личността на някой специфичен човек и изграждат своята духовна идентичност на базата на това учение или този човек, който обикновено има претенциите за пророк, специален небесен пратеник, апостол и прочие. С други думи тези групи се формират върху основата на презумпцията, че вече са НАМЕРИЛИ нещото. От друга страна онова, което аз разбирам от Писанието е че живота на християнина, респективно на Христовата общност е живот на непрестанно търсене, издирване, изследване и намиране.

Когато Исус беше на земята сред учениците Си, Той им каза "търсете и ще намерите". Не им каза - ето Аз сега съм сред вас, Аз съм основата, намерили сте вече, няма какво повече да търсите. Вместо това Той, който е основата ги учеше да търсят и да намират. С други думи, част от това да си върху Христос като основа означава да си постоянно предаден на търсене, издирване и намиране на Божиите пътища и цели и да си предаден на тяхното изпълнение. Ето защо аз съм дълбоко убеден, че една от фундаменталните роли на Христовата общност е да бъде среда за непрестанно издирване на Божиите пътища, на Божията многообразна мъдрост и нейното реализиране на Земята. И точно тук идва нещо, което е от критична важност да се разбира, а именно, че Божията мъдрост е толкова многообразна, че тя не може да се изчерпи с онова, което една местна общност е в състояние да усвои и демонстрира. Поради тази причина ние можем да очакваме да има голямо многообразие във формите и реализацията на много от практиките в Христовата общност. Това многообразие е не само допустимо, но и напълно желателно, ако бъде в рамките на здравия фундамент на вярата според ученията на писаното Божие Слово. Нещо повече в това разнообразие се крие красотата и уникалността на Божия промисъл и славата на Неговото Творческо величие.

2. Уредба на начина на живот

Често пъти общности създадени с много желание за праведен живот се провалят или разпадат поради неадекватна уредба на отношенията между хората. Най-общо казано основно има два начина на уредба на общностния живот. Единия е основан на общата собственост, а другия на индивидуалната собственост.

При общата собственост начина на живот наподобява идеалите на комунизма. И обикновено в негова подкрепа се цитира пасажа от Деяния 2:44-47. Тъй като аз вече съм писал подробно по този въпрос в други теми във форума ще копирам вече написаното за да не се повтарям:

Quote from: Watchman
Наистина някои християнски групи са залитали и залитат към идеите за равенство, безимотност и обща собственост, но това е по причина на това, че никога не са успявали да схванат правилно пасажите по които са мислили, че се водят:

Деян. 2:44-47  И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Този пасаж е бил причината на основаването на много християнски комуни, които са искали да следват примера на апостолите според както е описан по-горе. Мнозина обаче са пропуснали да схванат добре значението му и са направили произволно и своеволно тълкувание и приложение.

Някои са видели в него премахване на личната собственост, което със сигурност не е това, което пасажа учи. Погледнато на пръв поглед обаче човек би помисли, че трябва да продаде всичко, което има да занесе парите в обща каса и да се разпределя от някого на всеки според нуждата. Именно така са го разбрали някои от анабаптистите, така са го и приложили. За да бъде обаче установено едно нещо като учение в Писанията е необходимо да бъде потвърдено от два или 3 пасажа. В случая имаме един и е нужно да погледнем поне още един или два за да видим какво точно Писанията ни учат.

Деян. 4:32-37  А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.


Този пасаж потвърждава практиките от предния, но заедно с това и пояснява точно какво се е правило и какво се има предвид под "всичко им беше общо". Пасажа ясно показва, че практиката на ранната църква не е била, че никой не е притежавал никакъв собствен имот, а че никой не е СЧИТАЛ нещата които притежава само за своя собственост, но ги е споделял доброволно с останалите без да губи правото си на собственост върху притежанията си.

Начина по който някои четат и прилагат стих 32 е следния:

"А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не притежаваше никакъв имот и вещи, но всичко им беше общо"

Докато в действителност написаното в стих 32 не само не отменя, но напротив потвърждава частната собственост. Като в същото време показва как се практикува учението за любовта според което, всеки доброволно е споделял своето с останалите, но при все това остава единствения овластен настойник на собствеността си.

Като човек, който е живял в социалистическо общество аз много добре знам, какъв е проблема на общата собственост. Този проблем е пълната липса на персонална отговорност за собствеността, което води до разруха на общото притежание. Ето защо Бог не премахва персоналната собственост и отговорност за имота и притежанията, както виждаме и от притчата за талантите. Господаря не повери 16 таланта на 3-мата слуги и после да им търси колективна отговорност, но повери персонално на всеки според както е намерил за добре и след това им търси персонална отговорност за управлението на повереното.

Друго противоречие на колективната собственост с Писанията е учението за даването. Библията учи, че Бог обича онзи, който дава с радостно сърце (2Кор. 9:7). Ако собствеността е колективна, а не персонална, то е невъзможно да се практикува персонално даване. А така и няма как да се дава с радостно сърце. Аз съм виждал комунални общности където никой няма нищо свое, но всичко е общо и тези хора са лишени от възможността да дават с радост.

1Кор.16:2  В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

В този пасаж виждаме, че хората са имали собствен бизнес и всеки е отделял според успеха на бизнеса си, това няма как да се каже за хора които нямат персонална собственост.

Смисъла на Христовия живот заедно не е липсата на персонална собственост и бизнес, а е в доброволното съединяване на персоналната собственост и бизнес в преследване на Божиите цели на земята. Затова Писанието говори не за равенство, а за единство. Не за хомогенност, а за единение на различностите, които е създал Бог. Единство между бедния и богатия, между силния и слабия, между младежа във вярата и старейшината, единство изработвано чрез връзките на любовта.

Тъй като споменах за анабаптиските общности преди това следва да кажа, че двете основни течения на тези общности Амиши и Хутерити (Hutterites) са представители на тия два вида уредба на собствеността. Амишите живеят на принципа на индивидуалната собственост, а Хутеритите на принципа на общата собственост. Удивителното е че и двете общности са оцелели вече повече от 450 години. Въпреки, че по убеждение аз съм против общата собственост, като небиблейска за мен Хутеритите са доказателство за това, че когато една общност е движена от истински страх от Бога тя може да процъфти и оцелее дори и в условията на християнски комунизъм. Аз съм посещавал не веднъж Хутеритски общности, имам много приятели изсред тях, всъщност някои от най-добрите ми приятели въобще са от тези хора и мога да кажа, че тези хора са уникални. Живота при тях прилича на разходка из райската градина, но под повърхността общата собственост е създала много проблеми, противоречия и много горчивина. Причината е че човек без собственост не се различава от роб, при това роб в ръцете на други човеци, които управляват общата собственост. Такава ситуация напълно лишава мъжа от неговата фундаментална роля на глава на семейството, чиято глава не е и не може да бъде никой друг освен самия Христос (1 Кор. 11:3). Ако сме роби ние сме роби спрямо Христос, но в никакъв случай не трябва да ставаме роби на човеци (1Кор. 7:23). При все това групи като тези на Хутеритите доказват, че вярата и страха от Бога са способни да направят една общност да процъвти и оцелее дори и когато са възприели проблемна уредба на своя начин на живот. Всички знаем, че комунизма като идеология е утопия, но християнския комунизъм на Хутеритите не е утопия, а е доказано стабилен и успешен за последните 450 години. За мен това е свидетелство за огромния потенциал за успех на една общност, която се е посветила да върши Божията воля, дори и да допуска определени грешки.

При все това повечето от вас най-вероятно никога не сте чували за Хутеритите, но едва ли има някой от вас, който да не е чувал за Амишите. И причината за това е че тяхната уредба на живот е много по библейска и затова и те като общност са много по-успешни. Може би мнозина са чували за прословутото "вдигане на плевня от Амиши" (Amish barn raising). Ако не сте потърсете някое видео с този израз и ще видите за какво става въпрос. Стотици мъже работят върху строежа на свой събрат, като всеки помага безвъзмездно и така за 2-3 дни вдигат постройка която би отнела месеци за построяване от някоя професионална строителна фирма. Всеки е отишъл да помага на брата си със собствените си инструменти, по своя воля и без да се чувства длъжен или насилен от някой ръководител, който командва живота му. Докато когато Хутерити започват да строят там отговорника назначава днес, кой от общността къде ще работи. Всичко се прави по задължение и човек просто няма избор. Липсва радостта от доброволната и сърдечна помощ на другия, защото всичко става по задължение и често по принуда. Днес си назначен на строителния обект, утре си пратен в свинефермата, а после на полето да работиш.

Друга разлика между Амиши и Хутерити е че Хутеритите имат централизирано управление, нещо като духовен съвет, който контролира духовните въпроси и начина на живот на всички отделни общности. Самите хутеритски общности са стотици с общо над 200 000 души в тях при все това никоя общност няма автономия. Духовния им съвет може да отлъчва цели общности от общение с конфедерацията на общностите. При Амишите е точно обратното - няма никаква централизация. Всяка общност се самоуправлява. Общението е на доброволни начала. Всичко става по взаимно разбирателство и съгласие. Всяка общност избира своите правила по които да живее и да се управлява. Разбира се ако дадена общност прецени, че друга общност е отишла твърде далеч, тя е свободна да прекрати общение с тези, които счете, че са в компромис. По важното е друго - децентрализация и самоуправление, доброволна и сърдечна кооперация и сътрудничество, индивидуална собственост съединена на принципа на общите цели и братолюбието. Това е модела на Амишите. И по всички признаци той е много по-близко до библейския пример отколкото този на Хутеритите. Разбира се сред Амишите има и много странности и много нереални неща, но за целта на тази тема за нас е важно да видим добрия пример там където може да се намери, както и да се поучим от грешките на другите.

Ще продължа с темата в отделен постинг за да не става публикуваното твърде дълго и обременяващо за четене.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
3. Закон и ред в общността

Това е въпрос, който сам по себе си има потенциала да съсипе или въздигне една общност. Неправилния ред в общността може да доведе хората в нея до униние, депресии и дори самоубийство. Историята познава не един и два подобни случаи. В повечето случаи това се получава когато един човек по един или друг начин узурпира властта и постави себе си на мястото на Христос като глава над останалите мъже. В по-редки случаи това узурпиране може да стане не от един човек а от сплотена група "водачи".

При общата собственост изпадането в ръцете на човеци е неизбежно, защото свободата и собствеността са пряко свързани. Ако някой управлява твоята собственост (или направо те лиши от нея) рано или късно ще управлява и твоята вяра. Точно поради тази причина индивидуалната собственост беше фундамента в живота на древния Израел. Бог отдава толкова голямо значение на индивидуалната собственост, че дори определя Юбилейната година за да може онези, които по един или друг начин са изгубили собствеността си да могат да я възстановят. Нещо повече Бог никога не е имал предвид да има държава и държавна собственост в Израел. Вместо това Той беше определил хората да бъдат съдени на основание на Закона чрез пророци и съдии носещи Неговия Дух. Но тези пророци и съдии нямаха смисъла на царе, институции или държавна власт. А бяха надарени с Божия мъдрост да решават мъчни дела и спорни казуси.

Основното обаче е че те имаха Закон, който беше даден чрез Завет. През хилядите години на съществуване християнските общности, а по-късно и институции са изпитвали огромна нужда от закон, който да води тяхното съществуване и функция. Поради тази причина са праведни множество опити за "сглобяване" на някакъв "църковен закон" чрез селективно избиране на пасажи и принципи от Закона на Моисей и неща извлечени от писанията на апостолите. Така се е достигнало до църковния канон, който е резултат от подобни опити за сглобяване на някакъв закон, който да върши работа на християните. Основното, което искам да подчертая в случая е че християните от различните генерации са чувствали наличието на вакуум, на празнина на нуждата от закон, който да сплоти и дефинира тяхното съществуване. По същата причина и същия начин Амишите са съставили своя Ordnung,който на практика определя закона и реда в тяхната общност.

Според мен всички тези хилядолетни опити на християните да съставян свой "християнски" закон е следствие на фундаменталното неразбиране на Естествения закон, който Бог е поставил в сърцата на всички човеци. Това е закон написан на сърцата ( Римл. 2:15) и няма нужда от написването на някакъв друг закон. Вместо това този закон трябва да бъде издирен и осъзнат от всички.

Подробно третиране на темата за Естествения закон аз съм направил ето тук:

http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=776.0

Това, което искам да кажа за нуждите на тази тема е че Естествения закон се свежда до два най-прости принципа:

(1) Изпълни всичко, което си се договорил да изпълниш.
(2) Не нахлувай в живота и собствеността на другите.


Ако тези принципи бъдат схванати и приложени, това ще бъде солидна основа за реда във всяка една общност. Аз лично години наред наблюдавам как тези принципи практически обхващат и покриват абсолютно всички житейски ситуации. Досега не съм виждал нито един случай на конфликт и възникване на проблеми и неразбирателство между хора, които да не са в следствие от нарушението на единия или другия принцип.

Другото, което искам да кажа е че тези два принципа са много по-фундаментални от Закона на Моисей, защото без тях никой закон и никой завет не би имал никаква сила или значение. Някой би казал - но ако са толкова важни - къде ги пише в Библията? Отговора е че те са написани на плочите на сърцето от Твореца, те са част от самия дизайн на човека като разумно същество. И начина да откриете, че това е вярно е като се опитате да намерите дори един честен човек, който да отхвърли и отрече абсолютната справедливост на тези два принципа. Това са основополагащите принципи на човешката съвест. А според Писанието вяра без съвест е като пробит и потъващ кораб (1 Тим. 1:19).

Какво е онова, което принципите на Естествения закон ни учат за реда и живота в общността?

На първо място ни учат, че всяко нещо в общността трябва да става по взаимно съгласие и взаимни договорки. Т.е договорните отношения са фундаментални за общността. Ако разгледаме внимателно Писанието ще видим, че това е фундаменталния принцип от който се ръководи самия Бог. Той никога не прави нищо без завет, а знаем че завет означава договор. Когато Бог призова Авраам - Той направи завет с него. Като изведе Израил от Египет - Бог направи завет с тях за да може на този договор(завет) за бъдат основани отношенията между Него и народа Му. Когато Бог даде обещания на цар Давид относно потомството му, Той направи това посредством завет. Когато Христос се яви - Той сключи нов завет, нов договор. Ето защо Писанието свидетелства категорично, че Бог не прави абсолютно нищо без ясни договорни отношения. Именно поради тази причина първия принцип на Естествения закон касае вярността спрямо договорните отношения. Без договор и без вярност спрямо него абсолютно нищо градивно не може да се случи.

Втория фундаментален принцип говори за индивидуалната собственост и нейната неприкосновеност като фундамент на свободата и управлението на ресурсите. Никой човек няма абсолютна собственост, защото само Бог е собственик на всичко, което е създал. На нас е поверена ролята на настойници в която роля ние трябва да се намерим верни. Отказването от индивидуална собственост може да има вид на благочестие, но на практика това е отказване от индивидуална отговорност. А в България ние знаем до къде води колективната отговорност. А когато човек не носи на плещите си лична отговорност това винаги води до едно нещо - инфантилност и липса на зрялост. А това от друга страна прави човек податлив на всякакви внушения, манипулации и изкривяване на представите за реалността.

Делегирането на отговорност не касае само материалната собственост. То също касае и вярванията на човека. Днес християнството е в това безмозъчно и бездуховно състояние именно защото хората са поверили това какво да вярват на своите пастори и проповедници. А снабдяването на своите нужди те са поверили на светската система. Не е случайно че това е път към разрухата. Отговорността е страдание, а страданието и болката са неизбежна част от съзряването.

В една здрава общност всеки мъж е глава на своя дом, има своя собственост, като управлява и имота си и семейството си бидейки отговорен пред своята глава - Христос. Отношенията с останалите хора от общността се дефинират от взаимните договорки, както и от общата вяра и цели. В такава здрава среда - братолюбието има добра почва и свобода да се развива и процъфтява на напълно доброволен принцип без никаква принуда. Както е писано, че Бог обича онези, които дават на драго сърце, а не от принуждение (2Кор.9:7).

В общността има старейшини, но тяхната роля е да дават добър пример на останалите, бидейки по-зрели и по-опитни от тях. Старейшините могат да решават някакви общи въпроси, да бъдат арбитър по спорове - било за материални или духовни въпроси, или дори да управляват някаква обща собственост (защото това, че всеки има индивидуална собственост не означава, че за обща полза хората не могат да направят нещо заедно и да съществува и обща собственост паралелно с индивидуалната). Трябва да се помни обаче че общата собственост винаги носи в себе си потенциала да се превърне в ябълка на раздора, затова към нея трябва да се подхожда с много мъдрост и внимание.

Да бъде някой старейшина не е административна длъжност, а е функция на по-голямата зрялост на някои братя. Ако някой старейшина се провали драстично в добрия пример, той автоматично губи своята старейшинска роля.

Събранията в общността могат да са спонтанни или редовни, но е силно препоръчително да няма църковна сграда за събрания и събранията да нямат структурата на театрално представление с някой човек седящ отпред а другите стоят като зрители на скамейки. Подобна структура води до дълбоко изкривяване на духовните реалности, както и ощетява функцията на мъжете като глави и учители всеки на своя си дом. Не след дълго подобна структура води до превръщането на събранията на светиите в "църковни служби" а църковните служби в професионално представление на дежурния проповедник. Това превръща Божиите хора от активни търсачи на Божията воля и път в пасивни слушатели на достиженията на някой духовен "супермен". А ако това се случи тази общност може да се счита за сериозно провалена в изпълнението на своите фундаментални функции. Именно затова Писанието учи, че събранията трябва да представляват сбор от издиреното от всички части на тялото (1Кор 14:26), а не да са еднолично шоу на доминантна личност.

Аз съм попадал и на такива общности, където водача се счита за недосегаем пророк, който тъпче и мачка останалите под предлог за тяхното "назидание и поправление" и това води до изключителна подтиснатост на хората в общността и до големи изкривявания на функционирането на общността. Виждал съм и общности, които имат за глава някой който е считан за пророк, но той не доминира, не упражнява власт над материалните и духовните придобивки на хората в общността и е като един от всички между тях. Но дори и тази ситуация не предпазва от уклона на делегиране на отговорността към водача и след смъртта му общността изпада в противоречие и разпад. Това ме е научило, че никога и никой човек не трябва да бъде в центъра на една общност. Но група от зрели братя трябва да носят равностойно бремето на водачеството.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Watchman,
благодаря за труда, който си положил да напишеш тази тема!

Съдържанието, яснотата на писане и мъдростта ти - са направо брилянтни!
За мен, написаното е изключително полезно и важно!
Човек, чийто дух е събуден от Святият дух, би разпознал безценността на думите ти...дори и да са нови за него - както са нови и нетипични, за мен, самата!


Респект!
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Говорейки за християнска общност, не ми е много ясно за обща земя ли става дума, която да е закупена от живеещите на нея християни или нещо друго? Като например различните хр. семейства, живеещи на земи в различни селища , на километри едно от друго, но събиращи се за взаимопомощ и събрания, пътувайки на определените дни. Нужна ми е малко повече яснота по тези въпроси. Защото продаването на имоти и земи и след това купуването на друга земя, за да се обособи една общност на едно место, със светските устройства за тази работа е много трудна задача в днешно време, да не кажа непосилна до голяма степен. Как мислите по този въпрос?
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
За да съществува една общност, е необходимо хората да живеят в практическа и функционална близост. Казано с други думи да бъдат съседи. Например по времето на апостолите има данни, че от 200 000 жители в Ерусалим около половината са станали християни. Това автоматично прави половината ти съседи братя и това прави формирането и функционирането на местни общности напълно естествено. Разбира се в днешно време не наблюдаваме такава ситуация поради което за създаването на общност е необходимо преместване на дадено място където светиите могат да бъдат непосредствени съседи.

Никъде няма да намерим в Писанието свидетелство за това израилтяните или християните да са отивали да живеят върху една обща собственост, но вместо това всеки е имал своя собственост за която е носил отговорност и с която е служил на останалите светии. Според моето разбиране на първо място е нужно Бог да покаже на основателите на общността, кое място да изберат. Мястото трябва да е такова, че да има на разположение съседни имоти, които да могат да се закупят от хора, които се присъединяват в общността. Ако някой няма възможност да закупи имот, останалите могат да му помогнат по един или друг начин. Трябва да има и достатъчно земеделска земя наоколо, която също може да се закупува от онези, които искат повече земя. Друг практичен фактор е да се избира място, където имотите и земята не са скъпи, за да не бъде непосилно за хората, които искат да се присъединят.

Този подход въобще не е толкова труден или невъзможен. Ние правим точно това, което описвам по-горе и нещата се случват. С голямо постоянство и търпение. Нищо не става лесно и за един ден.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Каква е цената на декар земя при вас? Близо до село ли се намира или е по-отдалечено от населено место? Как ги правите нещата - може ли малко повече подробности за яснота?
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Последно аз взех земеделска земя по 300 лв на декар, което е много прилична цена. Стара балканска къща с двор около 2 декара върви от порядъка на 10 -15 000 лв и ако състоянието на къщата е по-добро, цената отива нагоре.

Това, което ние правим е че започнахме в една почти обезлюдена махала с множество празни къщи наоколо. Първо взехме една къща, после втора, трета и така се разрастват нещата. В България е пълно с полу или напълно обезлюдени села. Такива места са за предпочитане.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Имам няколко въпроса.
Чувствам се малко наивно и глупаво, но бих искала да ги задам, ако ми позволите.

В мястото, където живеете, там ли прекарвате и свободното си време?
Там ли изкарвате, пари?
Излизате ли в града?
Срещате ли се с други хора (не само братя и сестри)?
Развивате ли други взаимоотношения, извън общността?
Имате ли някакви забавления, развлечения...или е само работа, работа и пак работа?
Ще е удобно ли да споделите, всъщност как, протича един ден от вашият живот?

Благодаря, предварително!
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Има няколко неща във въпросите ти, които не са приложими за много хора, в частност и за нас.

Едното от тях е терминът "свободно време". Обикновено "свободно време" за повечето хора е времето, когато не робуват на чужди хора и не следват чужди цели. В това тяхно свободно време, те се чувстват свободни, защото в другото време са роби. В това време такива хора се чудят какво да правят за себе си и често първото нещо, което им идва на акъла е да мързелуват или да си губят времето.

Но когато човек тръгне да следва цели, които са свързани изцяло с неговия живот пред Бога и живота на семейството му пред Бога, тогава "свободно време" няма не защото човек няма почивка, а защото всичко, което човек прави е посветено на тези цели и няма нужда да "разпуска", защото изпитва удоволствие от следването на тези цели. И затова въпросът за "свободно време" не е смислен от тази гледна точка.

Изкарването на пари може да стане по много начини. Но целта не е да се вкоренява човек в изкарването на пари, а да ги ползва колкото да ги вложи в неща, които са независими от основните му нужди. Колкото повече човек е зависим за хляба си от парите, толкова по-трудно ще му бъде в бъдеще време. Изкарването на пари в наши дни може да стане и по интернет. Примерно някоя жена прави бутикови продукти и ги продава по интернет.

Срещането с други хора е въпрос, на който може да се отговори първо като се обърне внимание на Израел. Те срещаха ли се с други народи? Да. Имаше само забрана да не се сродяват с други народи и да нямат общо като бизнес (да не са съдружници с други народи). Обаче нямаше проблем да са в добри приятелски и бизнес взаимоотношения с други народи. Пример за това е Давид, който имаше Хирам за добър приятел и човек, с когото правеше бизнес с дървен материал за Соломоновия храм.

Затова срещането с "други хора" не е нещо забранено и е нормално, стига да няма сродяване с езичниците и да няма съдружие с такива.

Въпросът за "други взаимоотношения" е неясен и не мога да му отговоря.

Забавленията и развлеченията са отново нещо, което е свързано с целите на човека. Когато човек се удоволства в това, което прави, забавленията и развлеченията са нещо излишно. За пример мога да дам да кажем музикантите и художниците, които често гледаме, че са по-бедни, обаче за тях целта на живота им е това да работят в уменията си ден и нощ. Това отстрани може да изглежда като "работа и пак работа", обаче за тях това е удоволствие, с което се занимават независимо дали им носи много или малко пари, защото смятат това за целта на живота им.



И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Аз нямам много какво да добавя към това, което е написал Tihomir, но ще напиша само някои неща.

Интересното по отношение на печеленето на пари е че колкото повече човек се стреми да си прави всичко сам и да зависи все по-малко и по-малко от купуване и продаване, толкова повече умения и познания придобива, които позволяват човек да намери нови ниши и нови продукти чрез които да печели пари. Причината за това е че когато човек търси решения, той намира решения, а голяма част от тези решения са подходящи за продукти или услуги, защото те са решения, които могат да са от полза на много други хора. Този принцип е бил в основата на повечето домашни и семейни бизнеси и е работил и продължава да работи откакто свят светува.

До града аз лично гледам да ходя, колкото се може по-рядко, защото за мен това е страдание в повечето случаи. Дори до селото нямам желание да ходя. Затова много обичам зимата, когато падне големия сняг и цял месец няма мърдане никъде.

Що е отнася до "забавление" и "развлечение" - то това са функции на системата, по смисъла, който влагат в тях съвременните хора. Думата "забавление" обаче има доста по дълбок смисъл. Английското "entertainment" означава в своя корен "да задържиш вниманието си върху". Това само по себе си е мощен инструмент за обновяване на ума, защото ума се обновява според ония неща върху които задържаме вниманието си. Световните елити много добре разбират тези неща, затова са създали цялата  развлекателна индустрия (entertainment industry), защото по този начин те взимат контрол върху нещата върху които човек задържа вниманието си. Така забавлението на практика е впрегнато като технология за оформяне на ума, обаче според чий образ, и според чия воля?

Когато седнем целенасочено да размишляваме върху Божието Слово и задържим вниманието си върху неговите думи, образи, истории и послания - това по дефиниция е забавление. Когато започнем да мислим върху това как да изградим една оранжерия така, че тя да бъде по-здрава, по-функционална, по-продуктивна и мислим и изучаваме активно някакви вече направени примери - това е забавление. Когато изучаваме история и размишляваме върху събитията от миналото време, разсъждаваме върху поуките от миналото и си правим изводи за настоящето - това е забавление.

Дори на български език думата "забавление" идва от корена "бавя" - което означава че да се забавляваш означава да се бавиш около нещо. Т.е да вложиш време и внимание в нещо. Ето защо ние трябва да се бавим около ония неща, които са полезни, които се вписват в Божието призвание и цели, които са поставени пред нас.

Така с оглед на изясненото по-горе, напълно спокойно може да се каже, че нашия живот е едно непрестанно забавление.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Благодаря Ви за отговорите!
Ще ми трябва време, докато поразсъждавам върху тях и ги осмисля.

Поздрави: Емма
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45