Цялата тази ерес, че душите си живеят отделно от тялото има за цел да отвори християнството към окултизма, както и става.
Но душите могат да се отделят от тялото, че даже и да се връщат, което значи че имат съществуване отделно от тялото.
1Ki 17:21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
1Ki 17:22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
Интересно, че в този случай не се и споменава духът на детето. То също така не беше още положено в пръстта.
Думата преведена в този пасаж като "душа" е еврейската дума "nefesh" което наистина се асоциира с душата, но ето какво е основното значение на думата:
ֶנֶפשׁ
nep̱eš: A feminine noun meaning breath, the inner being with its thoughts and emotions. It is used 753 times in the Old Testament and has a broad range of meanings. Most of its uses fall into these categories: breath, literally or figuratively (Jer_15:9); the inner being with its thoughts and emotions (Jdg_10:16; Pro_14:10; Eze_25:6); and by extension, the whole person (Gen_12:5; Lev_4:2; Eze_18:4). Moreover, the term can cover the animating force of a person or his or her dead body (Lev_21:11; Num_6:6; Jer_2:34). It is even applied to animals in a number of the above senses: the breath (Job_41:21 [13]); the inner being (Jer_2:24); the whole creature (Gen_1:20); and the animating force (Lev_17:11). When this word is applied to a person, it doesn't refer to a specific part of a human being. The Scriptures view a person as a composite whole, fully relating to God and not divided in any way (Deu_6:5; cf. 1Th_5:23).
nephesh
neh'-fesh
From H5314; properly a breathing creature, that is, animal or (abstractly) vitality; used very widely in a literal, accommodated or figurative sense (bodily or mental): - any, appetite, beast, body, breath, creature, X dead (-ly), desire, X [dis-] contented, X fish, ghost, + greedy, he, heart (-y), (hath, X jeopardy of) life (X in jeopardy), lust, man, me, mind, mortality, one, own, person, pleasure, (her-, him-, my-, thy-) self, them (your) -selves, + slay, soul, + tablet, they, thing, (X she) will, X would have it.
Корена на думата означава "да дишам". С други думи пророка се моли диханието на детето да се върне в него, а заедно с диханието се връща и съзнанието, т.е живота.
Аз обаче се чудя защо изобщо е нужен физически ад в сърцето на земята, ако душите само някак си сънуват един общ сън за ада, а не са реално там? А и това не се връзва с:
Psa 16:10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
Тук се говори за душата на Исус, която е била в преизподнята, докато тялото Му още си лежало в гроба. Това съответства и на историята с Илия и детето - душата на детето се е върнала от ада (иначе къде да е била?).
А ти откъде знаеш сънуването какво представлява? И не е ли сънуването именно пътуване на човешкото съзнание в разни други места където то има определени преживявания? Т.е за да сънува човек е необходимо да има определени места в които съзнанието може да отиде, а не е просто чиста фантазия.
Също бих искала да обсъдим стиха, който мнозина използват за да подркрепят теорията, че Исус при възнесението си някак е пренесъл рая "на небето".
Eph 4:8 Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците"
Което всъщност е цитат от Псалми 68:18. На английски фразата е "took captivity captive" и това се тълкува като означаващо, че Исус е взел душите на праведниците от Аврамовото лоно и ги е занесъл на небето при себе си. Според мен е много трудно да се стигне до този извод без да има човек предварителна нагласа а и не мисля, че "плени плен" означава ясно и еднозначно каквото твърдят повечето хора. Но въпросът всъщност е: какво означава тогава? Кой е този плен?
Аз съм чувал това учение, че Исус бил занесъл "авраамовото лоно на небето" - каквото и да значи това. Този пасаж няма нищо общо с подобно изключително диво твърдение, което наистина някой предварително го е намислил и после е тръгнал да му търси някакво "потвърждение" от Писанието.
Преместването на целия фокус от Божиите цели на Земята към "спасение в Небето" е може би един от най-успешните стратегически ходове на врага срещу Божия народ и Божието дело на Земята. И не случайно подобно учение е трябвало да бъде измислено и "доказано" с подобни трансфери на душите от хадеса в Небесата.
В същото време какво означава "плени плен" не е трудно да се разбере ако се види пасажа в неговия контекст:
Еф. 4:7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал
Еф. 4:8 Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците"
Еф. 4:9 (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.
Еф. 4:10 Тоя, Който е слязъл е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).
Еф. 4:11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
Еф. 4:12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
Еф. 4:13 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; Тук добро пояснение е значението на думата "плен" чийто корен е думата за военопленник. Военопленник е някой, който е служил на врага, но сега е пленен и е на наше разположение. Когато веднъж бях в Швеция, домакина ми показа един мост и ми каза - ето този мост е построен от руски военнопленници. Така военнопленника е някой, който преди е рушал, но след това е пленен и поставен в позиция да изгражда. В този смисъл и в контекста на целия пасаж става изключително ясно за какво се говори, а именно, че Исус е пленил пленници - хора които преди са били врагове на Благовестието, но сега бидейки пленени са станали "дарове за човеците" - някои от които "апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители" - "за делото на служението, за назиданието(изграждането) на Христовото тяло".
Някогашните врагове сега са пленени и изграждат Христовото тяло и Божието дело на Земята. Неизбежно на ум идва примера за апостол Павел и как той беше пленен от Христос и стана един от най-верните градители на Христовото тяло. Не случайно именно той пише тези редове.
Както се вижда текста сам обяснява себе си и не мога да си представя как някой може да му приписва такива диви значения, като трансфер на души от хадеса (шеола) в "небето".