Author Topic: В училището на Христос - Изпитанията  (Read 9404 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
В училището на Бог - Изпитанията от Мартин Лойд-Джонс (от книгата Духовно Униние)

В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, в разни изпитни, С цел: изпитването на вашата вяра, като е по -скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;
1 Пет.1:6-7


Очевидно главната цел на ап. Петър, когато пише отва послание, е отново да разгледа проблема за духовното унение. Tук той разгръща темата, като говори за величието на нашето спасение. „В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, в разни изпитни (ст.6). Ето как апостолът представя хората, до които пише. Те изпитват голяма радост в рази благословена надежда и все пак се измъчват под тежестта на многобройни изкушения. И тук харектаристиката на християните изглежда доста противоречива. Всъщност можете да я наречете парадоксална, но в нея няма противоречие. Описанията на християни в Новия Завет винаги включват тези два елемента едновремено. Харектаристиката, която ап. Павел сам си дава във 2 Кор. 4гл., е съвършен пример.
   
Повърхностният възглед за християнството би сметнал това за невъзможно. Според него при вярващите всички проблеми вече са отминали и хората трябва винаги да са щастливи, без каквито и да било, дори леки сътресения по житейския път. Простичкия отговор на това е, че подобно разбиране не отговаря на новозаветното християнство. То спада към представите, разпространявани неизменно от култовете, както и от някои клонове на съвременната психология. Едва ли има нещо, за което да сме така благодарни на Бога, както за честните отговори е Писанието. Божието Слово ни дава простата истина и цялата истина за самите нас и за живота ни в този свят.
   

Глаголът „скърбите” тук означава „изпадам в беда”.  Смисълът е, че ние не просто трябва да изстрадаме нещо, но и че самото му преживяване ни наскърбява. Върху нас се струпват беди и това ни прави нещастни. Ето защо ап.Петар представя тези хора като изпитващи огромна радост и същевремено скърбящи. На пръв поглед тези твърдения взаимно се изключват, но в действителност не е така. Те са част от парадоска на християнския живот. Можеби някой ще се учуди: „Но щом е така, къде е проблемът?” Проблемът е в това че не успяваме да подържаме равновесие между радостите и скърбите, като сме склонни да позволим на тази угнетеност, отколкото голямата радост в християнския ни живот.
   

Разбира се, християнинът не е непрекъсновен спрямо онова, което се случва около него. Макар и свърхестествен, християнският живот не е неестествен. Вярващият продължава да изпитва скръб и мъка. Отсъствите на скъб при определени обстоятелства не е препоръка за християнската вяра, защото е измамно и неестествено. То не отговаря на новозаветното учение. То подказва по-скоро наличието наличието на стоицизъм или определено психическо състояние, предизвикани по-скоро от някакъв култ, отколкото от ортодоксалното християнство. Би било поучително и насърчително, докато препрочитате Писанието, да обърнете внимание на факта, че библейските герои са били подвластни на човешки слабости. Не са им чужди скръбта и мъката, самотата и отчаянието. Самият ап. Павел изпитва всичко това и не го скрива. Той е като всеки човек, въпреки удивителната си вяра и чудото, което преживява в общение с блажения Господ. Християнинът не бива да възприема себе си като човек, който е лишен от естествени чувства. Славата на християнския живот е в това, че макар да преживявате тези тегоби в цялата им сила, вие сте способен да се извисите над тях.

Защо християнинът трябва да изпитва скърби и мъки? Причината, разбира се, е в „разните изпитни”. Думата, преведена като „разни”, означава „многоцветни”, по подобие на различните цветове на спектъра. Изпитанията идват по различни начини, с различна окраска, в многообразни разновидности и форми, скякаш няма край тяхното многозвучие.
   

Но какви са тези изпитания? Ап. Петър ги назовава твърде ясно: „Възлюбени, умоляваме ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога в времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.” (1 Пет. 2:11-12). Поради своята специфична позиция християнинът е изложен на всичко това в света. Тъй като е новороден, той неизменно остава неразбран. Скитник и пришълец (странец) е чужда страна. Води различен живот, има различни представи и навици. Целите, желанията и ценностите му са други. Невярващите забелязват различията и това не им се нрави. На практика те показват твърде ясно своята враждебност. Сетиите, представени в Библията, винаги са се сблъсквали с подобно отношение. Когато пише на младия Тимотей, ап. Павел дори обобщава: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (2 Тим. 3:12). Колкото повече се приближаваме до Господ Исус Христос в живота и поведението си, толкова по-голяма е вероятноста да преживеем изпитания в този свят. Вижте Исус! У Него няма никакво зло, нито лукавост в думите Му. Той посвещава времето Си на това, да изцелява хората, да върши добро и да проповядва. Но вижте реакцията срещу Него! Вижте изпитанията, които трябва да понесе. Защо? Защото е различен от всички останали. Светът мрази Христос от дъното на сърцето си, ненавижда християните, защото светият начин на живот е обвинение срещу него. Невярващият не харесва всичко това, защото то го кара да се чувства неловко. Той усеща заплаха, затова се стреми да разруши нейния източник. По-нататък ап. Петър го изразява още по-конкретно: „Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата; но те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще (Гръцки: Е готов да.) съди живите и мъртвите” (1 Пет. 4:3-5). Светът се дразни от тези хора, защото те са се отказали от разгулния живот и са възприели християнското поведение. Още от момента в когато стават християни, те влизат в конфликт със света. Дори, онези които са им били приятели преди, сега започват да ги пренебрегват, да ги критикуват и преследват.

продължава...
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Анко

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 383
Re: В училището на Христос - Изпитанията
« Reply #1 on: August 08, 2019, 11:52:15 AM »
В училището на Бог - Изпитанията от Мартин Лойд-Джонс (от книгата Духовно Униние)

Разбира се, християнинът не е непрекъсновен спрямо онова, което се случва около него. Макар и свърхестествен, християнският живот не е неестествен. Вярващият продължава да изпитва скръб и мъка. Отсъствите на скъб при определени обстоятелства не е препоръка за християнската вяра, защото е измамно и неестествено. То не отговаря на новозаветното учение. То подказва по-скоро наличието наличието на стоицизъм или определено психическо състояние, предизвикани по-скоро от някакъв култ, отколкото от ортодоксалното християнство. Би било поучително и насърчително, докато препрочитате Писанието, да обърнете внимание на факта, че библейските герои са били подвластни на човешки слабости. Не са им чужди скръбта и мъката, самотата и отчаянието. Самият ап. Павел изпитва всичко това и не го скрива. Той е като всеки човек, въпреки удивителната си вяра и чудото, което преживява в общение с блажения Господ. Християнинът не бива да възприема себе си като човек, който е лишен от естествени чувства. Славата на християнския живот е в това, че макар да преживявате тези тегоби в цялата им сила, вие сте способен да се извисите над тях.

Светът мрази Христос от дъното на сърцето си, ненавижда християните, защото светият начин на живот е обвинение срещу него. Невярващият не харесва всичко това, защото то го кара да се чувства неловко. Той усеща заплаха, затова се стреми да разруши нейния източник. По-нататък ап. Петър го изразява още по-конкретно: „Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата; но те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще (Гръцки: Е готов да.) съди живите и мъртвите” (1 Пет. 4:3-5). Светът се дразни от тези хора, защото те са се отказали от разгулния живот и са възприели християнското поведение. Още от момента в когато стават християни, те влизат в конфликт със света. Дори, онези които са им били приятели преди, сега започват да ги пренебрегват, да ги критикуват и преследват.

продължава...

Много добра книга явно е посочената.
Светът мрази Христос и християнството е най-големия бунт в такъв свят. Законен духовен бунт в беззаконен материален свят.
В страданията си християнина има упование, даже в смъртта си има упование. Докато нечестивия е смазан във време на бедствието си казва Словото.

Преди години ми направи впечатление, бях преброил до 8 пъти е писано,че Йосиф е плакал. 8 пъти. Когато се среща с братята си вече в Египет, преди да им се разкрие, после когато им се разкрива, после когато умира Яков баща му.
Не е срамно и мъж да плаче. Всеки е човек от плът и кръв все още. Ненормално е ако човек не плаче при загуба на родители примерно.
Има общности, където ако се говори за страдания гледат неразбиращо.
Бог е свят, обитава в Святостта, страданията водят човека до очистване и святост. В Божието царство няма да влезе нищо нечисто.
"Бъдете святи" ни казва.