За амишите мога да кажа, че са пример в едни неща, но не са пример в други. Може да се види, да се прочете. От първа ръка е информацията.
За Израел мога да кажа само нещата, за които имаме свидетелство в Писанията. Свидетелството там е, че е имало периоди, когато Израел е ходил по Божиите пътища и децата са били учени на правия път. Имаме свидетелства, където бащите са учили домовете си (което включва жените, слугите, децата). Такъв пример е Авраам, където се вижда как слугата му отива да търси съпруга на Исаак и се уповава на Бога на Авраам. Имаме и примери, където децата не са били учени в правия път. Такъв пример е Илий и синовете му, които и 3-мата бяха наказани за нечестието си.
Писано е, че всичкото, което четем като пророчески писания е дадено за наша поука и пример. Това е поуката, а не да търсим днес общества за пример и да им подражаваме, защото не се знае какви ще са. Авраам учеше своя си дом. Те бяха общност и то не малка. Достатъчно е човек да научи своя си дом, за да бъде като Авраам и Бог ще прибави ако е нужно и други. Днес имаме достатъчно примери в лицето на Писанията и нямаме никакво извинение. Авраам е нямал пример. Той е имал заповед от Бога. Сега ние имаме много повече от това и е редно да гледаме неговия пример, а не да търсим извинение, че нямало около нас някой, на когото да подражаваме. В тези нечестиви времена надали ще видиш много такива хора и надали ще ги пише по новините или ще ги дават по телевизора.
Това, което описвам е това, за което чета. Ако ти се струва перфектно и по-скоро недостижимо (съдейки по начина, по който се изразяваш), значи все още не смяташ, че може да има такова нещо.
Ако бащата учи сина си сред неправедно общество, то много зависи доколко е сред това общество и в каква връзка с това общество. Евреите са живели сред езичниците (и сега живеят) и са успявали да запазят семействата си и децата си. Как? Като са изпълнявали писаното. Те не са имали общо с нечестивите, но само са имали бизнес взаимоотношения. Не са си давали децата на тях, нито са вземали чужди деца, нито са имали съдружнически взаимоотношения с нечестивите,още по-малко са имали общо с боговете на нечестивите и техните празници. На евреите, които са били пленени има заповед "да насадят градини" в местата, където са пленени и да живеят мирно. Това означава, че те са живеели независимо откъм храна и останало е било просто занаяти, търговия. Не са се женили с другите народи, нито са давали своите деца на други народи. Тези, които са се смесвали са били отлъчени или във времето на Неемия се вижда, че са напуснали чужденките. Това е примерът за живот в неправедно общество - да живеят като затворена общност независимо дали са 1 семейство или цяла махала.
Тези принципи са много важни и са описани в закона.
Соломон не знам колко е бил учен от Давид, не мога да кажа, но в Еклисиаст накрая пише, че се е покаял и най-вероятно се е върнал в правия път. За Давид също пише, че се е отклонил в делото срещу хетееца Урия, но той се върна в правия път. Докато детето, което не е обучено в правия път има голям шанс да не се върне никога в правия път, т.е. може да се върне, може и да не се върне.
За Соломон четем какво е правил и след това поколението, което е застанало на неговия престол. За Давид също не пише директно "той извърши смъртен грях", обаче се подразбира като четем какво пише в закона и думите на Натан "няма да умреш". Затова търсенето на директни готови изводи ще се увенчае с неуспех повечето пъти. За това, че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите четем в пасажа "Аз съм Бог Авраамов, Исааков и Яковов". Нещата не винаги са така "готови за директна консумация", както днес сме свикнали да ни се представят.