Преди години когато пребивавах в евангелските черкви там непрестанно се пееше за ходене на небето. Смисъла на всичко бил да изкараме криво ляво тука, сиреч "да устоим" за да може после да "пеем в небето". Така Божието царство, не е царуването на Христос на Земята и напълването на цялата земя с познаването на Бога и с Божията слава (Ис. 11:9, Ав. 2:14), а е някаква бленувана евакуация в "небето".
Странно тогава защо Христос учеше учениците си да се молят "да дойде Твоето царство на земята, както е на Небето".
Надеждата на праведните хора през всички поколения не е евакуация на Земята и "отиване на Небето" а е възстановяване на праведното управление на Бога, както е на Небето, така да стане и на Земята.