Според мен Бог е поставил някои фундаментални закони във вселената и именно тяхното изследване е предмет на така наречените "естествени науки". Тяхното поле на дейност е единствено изучаване и документирани на тези "естествени" взаимодействия в една или друга област на физическия свят. Отчитат се всички въздействия, които действат на принципа на "естествените" физически закони, т.е. които имат измерваемост и повтаряемост. Естествените науки не излизат (или поне не би трябвало да излизат) от своята област. А "духовните взаимодействия" не са предмет на нито една от тях.
Бог е поставил фундаментални закони и един от тях е че нищо не е само и единствено "естествено" и измеримо и наблюдаемо в неговата
цялост.
Не знам доколко си запознат с факта, че хората, които наблюдават експеримента
му влияят със своите мисли, настроения и очаквания и това е доказано. Т.е човек който присъства на даден "естествен" експеримент, ако и да не му влияе на физическо ниво, му повлиява на духовно. И това е неизбежно. А освен човека знаем, че присъстват и множество други невидими фактори, освен всички видими. Последните могат да се измерят и отчетат, но първите не е възможно да се предвидят, измерят, контролират или изолират. Поради тази причина "естествените науки" често пъти не могат да обяснят съвсем реални факти и феномени, защото според техните закони те са невъзможни. Затова умниците са решили, че най-добрия начин да се справят с тях е да ги
игнорират. А освен, че ги игнорират от няколко века насам старателно се стараят и да ги
скриват доколкото е възможно от останалите хора. Ето защо аз наричам това псевдо наука. В крайна сметка за да е истинска една наука тя трябва да отчита всички фактори, всички доказателства и нейните закони да включват и обясняват всички възможни ситуации.
Разбира се има и опити да бъде разбрано, повлияно и контролирано и невидимото. С това се занимават така наречените окултни науки, както има и опити да се разработи теория обединяваща естествените и невидимите фактори и закони - с това се занимава метафизиката.
В Писанията на нас ни е дадена Божията образователна система на основата на която трябва да възпитаваме своето мислене и това на децата си. Тя се намира в книгите Притчи и Еклисиаст. В първата книга се говори за това как да се обхождаме мъдро в естественото, като се залага и основа за надграждане на разбиране за свръхестествените фактори. На практика книгата Притчи де факто учи - човек да придобива знание, разбиране и умения чрез внимание, наблюдение и разсъждение относно видимия свят, като му обещава добър успех ако спазва тези естествени принципи. Обаче много ясно предупреждава човек да не става арогантен и да си мисли, че с подобни умения и знания всичко му е в кърпа вързано, защото има други фактори които извикват нуждата от култивирането на "страха от Господа".
В книгата Еклесиаст тези фактори биват разгледани в по-голяма дълбочина, като се обръща внимание на нещата, които изглеждат като аномалии във функционирането на иначе самодостатъчно изглеждащите естествени принципи и закони. Поради тази причина често някои твърдения от книгата Притчи и такива от Еклесиаст изглеждат противоречиви ако се разгледат един до друг.
Например книгата Притчи учи, че ако човек е мъдър, благоразумен и разсъдлив ще расте в сила, богатство и благополучие. Обаче Еклесиаст заявява:
Екл. 9:11 Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
Ecc 9:11 I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of understanding, nor yet favour to men of skill; but time and chance happeneth to them all. С други думи Еклисиаста казва, че в зависимост от присъствието и интензитета на невидимите фактори - естествените принципи и закони може частично или цялостно да не сработят. Затова страха Господен е задължителен елемент от всяко изследване и придобиване на знание и разбиране. Но както казва и сам Соломон - страха Господен е само начало на мъдростта. Писанието полага основа на разбиране - не само за това да помним и да се боим, че има огромно количество фактори отвъд видимото, но също така и дава яснота как да живеем по такъв начин, че всички невидими фактори да се обърнат в наша полза и непрестанно да ни съдействат вместо да ни спъват. Важно е да се отбележи, че като казвам "наша" аз нямам предвид някаква формула за личен успех, която ще работи при всеки който търси успех за себе си, а имам предвид
онази идентификация с Божият свят народ и цели, които единствено ни правят валидни кандидати за такова благоволение свише.