• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

За девствеността или защо е добре да научим децата си да се пазят.

Започната от Nikolay, Декември 07, 2014, 10:11:02 AM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Nikolay

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/09/21/telegoniia-zabranenata-nauka-avtor-nacionallist.1150752

Да се внимава, понеже написаното не е чиста монета а е омешано с окултизми.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

pip

А , генетиката? Това че само един сперматозоид опложда яйцеклетката? За  мен горния материал няма как да е достоверен. Иначе ДНК тестовете нямаше да показват точно и ясно кой е бащата. Вместо да използваме подобни материали за това защо една жена трябва да е само на един мъж, можем да се обосновем чрез словото. Не мисля че ни са нужни други аргументи от тези които Бог ни е дал, че да намесваме аури и чакри .

Watchman

Генетиката е толкова достоверна, колкото и ученията за чакри и аури. Съвременната наука е смесица от чародейство, алхимия и откровени лъжи обслужващи корпоративни и бесовски интереси.

Горния материал ако и да е примесен със всякакви окултни и други суеверия съдържа много смислена централна теза, която обосновава практическия смисъл от важността на девството. Чистата и непорочна девица е била издигната високо в ценностната система не само на библейско вярващите народи, но и на повечето езически култури, които както казва апостол Павел са напипвали да търсят Бога. Така наречените "традиционни ценности" никога не са имали ритуален или бутафорен характер, но са били здраво основани на изпитани през векове и хилядолетия практически ползи.

Трябва да е имало много ясно различима практическа причина защо една осквернена девица (жена изгубила девствеността си не от своя съпруг) е била нежелана от обществото за създаване на семейство. Материала дава доста добра обосновка на такава практическа причина.

Генетиката както и повечето псевдо науки изцяло изключват духовните фактори и третират света като изцяло материален и всички фактори като 100% материални. Т.е ако един фактор не може да се измери или засече с физикохимически методи, които могат да се наблюдават чрез физическите сетива се игнорира на 100% и се счита за несъществуващ. А наука, която игнорира реално присъстващи фактори е лъже наука и няма никаква надеждност в нейните постулати и изводи.

Всъщност точно в това се състои и вододела между дървото за познаване на добро и зло и Дървото на Живота. Едното поставя за основа "науката" - или способността за придобиване на знание чрез наблюдение, експериментиране и измерване, а другото поставя за основа доверието в Бога, който е създал всичко видимо и невидимо. Без да се игнорира видимото, но винаги помнейки неизмеримите фактори на невидимото, които съвместно образуват една необятна реалност през която можем да преминем безопасно и успешно като през лабиринт не чрез силата на ума и знанието, а чрез доверието в Този, който е създал всичко и ни е възлюбил в Своя единороден Син.

Разклонението от тази тема, беше преместено в своя собствена тема.

Връщайки се към оригиналната тема си спомних следния пасаж, който мисля много добре се връзва с централната теза от дадения линк:

Пр. 30:18  Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Пр. 30:19  Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.


Соломон при цялото си знание, ученост и мъдрост признава, че е непостижимо за него да разбере как точно мъж който е бил с девица остава следи в нея. По същия начин както орела видимо не остава следи във въздуха или змията върху канарата, или кораба сред морето. Но при все това текста ясно казва, че такива следи има и те остават ако и да не са видими за човешкото око и непостижими за човешкия разум.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Alesyz

Как да опазя двете си дъщери, в този блуден и грешен свят? Мисля, че е невъзможно, въпреки че говорим и говорим в къщи и уж има разбиране и приемане. Но да влезеш в морето и да останеш сух, мисията невъзможна.

Nikolay

Единствено ако отворят сърцето си за Бог ще се опазят, чрез приемане на това което Той е поставил като условия в Словото си.
Учи ги да Го обичат и да искат да бъдат с Него, поемат ли по пътя Му ще се спасят. Това което и аз правя е да ги уча да четат и познават Словото му, то е което спасява.
Като всеки млад човек, ще се спъват, падат и стават докато укрепнат.

Другия вариант Watchman го пише и показва постоянно - общество което е отделено от света, това пази по-добре, но в крайна сметка всичко опира до познаване на, и любов към Бога.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Tihomir

Alesyz,

То ако средата е вкъщи, говоренето и примерът е достатъчен. Обаче ако това говорене вкъщи е 5% от ежедневието им... Тогава опасността да си останете с приказките не е малка. Не казвам, че не е възможно да се опазят, обаче би било по-скоро изключение, отколкото правило.

Евреите имаха знанията как да останат прилепени до Бога дори и в плен. В момента ние всички сме в плен и е необходимо да се знаят нещата, които евреите знаят.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Kike



Цитат на: Tihomir - Март 13, 2015, 18:47:59 PM
Alesyz,

То ако средата е вкъщи, говоренето и примерът е достатъчен. Обаче ако това говорене вкъщи е 5% от ежедневието им... Тогава опасността да си останете с приказките не е малка. Не казвам, че не е възможно да се опазят, обаче би било по-скоро изключение, отколкото правило.

Евреите имаха знанията как да останат прилепени до Бога дори и в плен. В момента ние всички сме в плен и е необходимо да се знаят нещата, които евреите знаят.




И понеже това е жизнено важно за нас и децата ни, може ли да ни кажеш повече за това което евреите са знаели?

Tihomir

Сам царят служи на нивите. Всички се нуждаем от храна. Това е едно от основните неща, чрез което живее човек, защото е писано, че човек живее с хляб (храна), но и с всяка дума от Божието Слово.

Та това, че човек живее чрез храна е може би началното, което трябва да се замислим като практичен начин на живот. В момента като храната ти я дават чужди хора срещу пари, зависиш от парите и от чуждите хора, които могат да променят цената. Ако за парите си чакаш на други хора, тогава има няколко проблема: Трябва да се откъснеш от семейството си, за да работиш за бъдещето на друг човек, като в замяна само ще получиш парите, с които да си вземеш храна от търговците, за да не гладуваш ти и семейството ти. Когато от семейството трябва да се отделят и двамата родители, тогава децата остават сами. Дали децата могат да се гледат сами без родителите зависи от възрастта им. Когато са малки, те имат нужда от грижа на по-възрастен човек и когато родителите са решили храната им да е в ръцете на търговците и те да работят за бъдещето на чужд човек, тогава често решават най-малкото да викнат човек извън семейството, за да им възпитава децата и да им дава ежедневната храна, а те стават само спонсори. В общия случай не викат човек в дома си, но оставят децата на чуждо място, където чужди хора ги хранят с някаква храна, която не се знае каква е и там децата се възпитават от средноаритметичното на културата на всички други деца около тях. И тъй като спонсорите са с децата си само в 5-10% от ежедневието, те няма как да доминират над останалите 90-95% от ежедневното възпитание.

Ако децата са по-големи, нещата са подобни, защото родителите смятат, че ще останат прости и ги дават да ги изучат чуждите хора. Тук вече не става въпрос за това дали децата могат да се хранят сами, а защото обществото ще ги помисли за прости. И тъй като медиите са част от "изучаването" на децата, те имат възможност по-дълбоко да се докоснат до в средноаритметичното на културата. Отново спонсорите не доминират в този случай. Децата щели да останат прости не толкова, защото ще научат нещо (щото болшинството от кадрите днес виждате колко разбират), а защото да са готови да правят същото, което правят и спонсорите им.

След като минат 16-18 години, спонсорите гордо казват, че са отгледали и възпитали деца, но и понякога се ядосват защо децата им правят определени неща, а уж са "добри и възпитани родители". Всъщност са спонсорирали някой да им ги отгледа. Дори има многодетни майки, които се хвалят колко много деца имали, обаче като погледнеш, в 90% от времето те не са при нея.

Ето защо когато на евреите им беше казано да насадят градини по местата, където ще бъдат взети в плен, Бог не даде кой знае колко още практични заръки, освен това, което беше писано в закона, защото знаеше, че и царят служи на нивите и храната може да се окаже в дъното на проблема.

Може ли дори да си гледаш нивата децата ти да са пак нечестиви? Разбира се. Вижте Илий и синовете му. Но там имаме и нечестиви родители, а тук се предполага, че говорим за праведните родители.

После когато дойде време за женитба, повечето от децата не обичат "простите" съпрузи и съпруги, защото така са видели от заобикалящия ги свят. Не обичат и простоватите хора. Затова се вземат с някой с тяхното разбиране, за да се затвърди това. Пропуснах ли да отбележа, че може този с тяхното разбиране  да е набожен? И да го кажа, това не променя резултатите.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

ЦитатКак да опазя двете си дъщери, в този блуден и грешен свят? Мисля, че е невъзможно, въпреки че говорим и говорим в къщи и уж има разбиране и приемане. Но да влезеш в морето и да останеш сух, мисията невъзможна.

Преди всичко трябва да се разбира, че целта не е "да опазиш" дъщерите си от нещо си. Това е напълно погрешно мислене и подход.

Християните по черквите масово си мислят, че целта е децата им да станат "вярващи", да ходят на черква и да "се спасят" - сиреч да кажат някаква молитва и от там насетне да вярват, че един ден ще отидат "на небето" а не "в ада". Това е една абсолютно безнадеждна ситуация. Такива хора губят децата си, така както и техните собствени души или вече са изгубени или са на път да бъдат окончателно изгубени.

По долу ще се опитам да опиша накратко това до което съм достигнал относно децата и тяхното място в Божият промисъл за призванието на праведните.

Кауза, а не лично спасение


Първото и най-важно нещо е да осъзнаем, че ние не сме създадени от Бога и поставени да живеем на тази Земя и в това поколение с цел да си спасим кожицата от ада, така щото един един ден да седнем с арфи на някакви облаци "в небето" и да пеем "халлелууйя".

Ние сме създадени с цел и намерение. Дори нечестивите са създадени да послужат на Божието намерение (Пр. 16:4), колко повече праведните.

Когато Бог подава ръка за спасение на човеците и ги обръща от тъмнината към светлината, от нечестието към правдата, Той не го прави защото всичко се върти около човеците и тяхното спасение, а защото Той изкупва народ за Своето Си Име, и Своите Си цели:

Tит 2:14  който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

За постигането на Божиите цели на земята е небоходим народ, изчистен за Божие притежание, за да може Бог да го употреби за Своите намерения на земята.

Никой не трябва да се заблуждава, че има каквото и да било общо с Бога и Царството Му, докато не намери пътя към пълна идентичност с Божиите цели и намерения, особено ония, които касаят това поколение, и народа сред който Бог ни е направил да се родим. Така тези съвсем конкретни Божии цели се превръщат в каузата на която ние трябва да посветим всяка секунда и всяко дихание от живота си.

Бог е в поколението на праведните

Второто нещо, което трябва да осъзнаем  е че Божиите цели не са от ден до пладне, нито се изпълняват за година две или десет. Бог работи и постига целите Си на земята от поколение в поколение. Точно поради тази причина Бог изключително много държи на децата, за да може Неговата кауза, неговите цели да продължат да се изпълняват в следващите поколения без прекъсване, без сътресения и без изменения и отклонения от начертания курс.

Ако вашия мотив е нещо по-малко или по-различно от Божията кауза не се надявайте да имате достъп до онази благодат, която е необходима да превърнете децата си в продължители на делото. Да именно това е водещия мотив - децата да продължат повереното ни дело. Спасението само е вторичен ефект от предаването на Божиите цели, както нашето, така и това на децата ни. Ето защо на Бог е необходимо "набожно потомство" според записаното:

Maл. 2:15  Защото не прави ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.

Еврейския текст буквално казва, че Бог иска "Божие семе". Т.е нашето потомство трябва да бъде не наше семе, а Божие семе. Семе което продължава не нашия човешки род, но продължава великия род на праведните на Земята от който треперят както нечестивите, така и небесните началства и власти на тъмнината.

Псалом 14:5  Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

Това са едни от най-мощните думи в цялото Писание. Бог е в поколението на праведните. Божието семе пребъдва в поколението на праведните. Това не са моите или твоите деца - това е БОЖИЕТО СЕМЕ, което побеждава света и под чиито нозе, Бог скоро ще смаже самия сатана (Римл. 16:20).

Кой е откъм Господа?


Това, което направи племето на Леви специално пред Бога, беше това че във време на голямо отстъпление те се отзоваха на призива: "Кой е откъм Господа" и трябваше да извадят всеки меча си и да избие родините и близките си и братята си за да се очисти злото на идолопоклонството от Израиля. Подобно нещо не е възможно да стори някой който се идентифицира със своето собствено себе, своя собствен род, семейство, нация или култура.

Днес християните губят битката със света, защото те се идентифицират със него. С неговата система, с неговото образование. Те се надпреварват заедно със светските за дипломи, медали, сертификати, отличия, награди, признания, похвали  и тем подобни неща, които идентифицират човека със този свят, неговия вървеж и неговото статукво. Не може да се "бориш" да останеш неопетнен от света, а в същото време да се състезаваш за неговата похвала. Ау, пък еди кой си брат спечелил еди кой си конкурс и получил златен медал на еди коя си олимпиада по математика. Така се бил "прославял бога". Интересно колко конкурса на римската империя спечелиха Исус и апостолите. Ако сърцето ни трепва при мисълта за подобен "успех" или се проявява завист когато някой друг "брат" бил успял в това или онова и похвален от тази или онази институция - то ние още сме вързани с оковите на този век.

Спомням си деня в който (без още да имам никакво сериозно разбиране за системата на света и необходимостта от пълно скъсване със зависимостите от нея) заедно със съпругата ми изхвърлихме дипломите си и трудовите си книжки в кофата за боклук. Това беше първа стъпка към свободата, символичен акт, чиято обхватност и значимост тогава все още не осъзнавахме. Това беше заявка за нова идентичност, заявка за преминаване на Господната страна и скъсване с всичко, което може да ни върне назад. Начало на пътешествието за преминаване отвъд. Пътешествие, което продължаваме и до днес.

От този момент - вече ние не сме едни от тях. Окичени с техните дипломи, сертификати, разрешителни и похвали. Осигурени с техните пенсии, техните помощи, надбавки, прибавки, майчински, детски и други клопки светски. Ние сме откъм Господа и Той е нашия Овчар. Излишно ли е да споменавам, че от този момент Божиите ресурси започнаха да потичат в нашия живот. И ако преди това се борехме да съберем пари за сметките и хляба си, от този момент Бог ни направи участници в снабдяване отвъд всяка наша нужда с цел да се изпълни онова за което Той ни е призовал.

Ето тази идентичност с Бога и Божието ние трябва да придобием на първо място в своя собствен живот. И едва тогава ние ще можем да я предадем на децата си.

Идентичността на свят народ. Заделен за Божиите цели. Наследник на великите патриарси, пророци и апостоли. За които света не бе достоен. Великото поколение на праведните на земята. Възстановителите на развалините, солта на земята, светлината на света.

Ако ние не знаем кои сме, и защо сме тук, как ще предадем на децата си онова, което ние самите нямаме? Точно за това християните губят децата си. Защото преди това са загубили идентичността си. Идентичността си като избран род, царско свещенство, което знае защо се е родило на земята в ТОВА поколение и знае откъде идва и накъде отива.

Смело сърце


Преди да повярвам аз бях много плашлив човек. Страх ме беше от страдание, от загуба, от смърт, страх ме беше от човеци. Винаги се чудех как да се скрия, как да мина метър, как на мен да ми се разминат проблемите. И имаше нещо, което ме ужасяваше. Гледах тези исторически филми, където много хилядни армии въоръжени с касапски инструменти - копия, брадви, мечове се спускаха с огромен устрем едни върху други, без никакъв страх в едно огромно кърваво меле.

Какви бяха тия хора? Как така не ги е страх да се хвърлят срещу копията и мечовете? Аз бих се скрил. Бих изпълзял като мишка, да спася жалкия си живот. Защо да умирам, не разбирах? Кое даваше сила на тези хора, кое им даваше смелост? Това ме ужасяваше. Дълги години размишлявах върху това. Дори след като станах християнин. Ето казвах си - тия войни повечето не бяха праведни, не бяха Божии хора, кое ги окриляше да не се страхуват от смъртта? И тогава разбрах. Това не беше днешното поколение консуматори, които живеят само за своето собствено удоволствие. Егоисти на които целия живот е една непрестанна оргия със собственото его. Това бяха други хора - хора с кауза. Тези хора умираха за своите царства. За нещо много по-голямо и по-велико от себе си. За това те имаха смелост да се бият, и не се страхуваха да умрат. Защото тяхната идентичност е била с нещо много по-голямо от тях самите. При все това лъжлива и суетна в повечето случаи, но пак каузата, особено каузата на ЦАРСТВОТО, пък било то и човешко им е давала смелост, устрем, издържливост и решителност каквито днешните християни и през ум не им минава че съществуват. А ние наследяваме ЦАРСТВО, което не се клати. Царство на което царуването няма да има край. Царството на правдата пред чието величие всичките дрънкулки и престиж на този свят избледняват като свещ пред обедно слънце.

Но ако славата на този свят не е избледняла по същия този начин пред нашите очи спрямо славата и каузата на Божието Царство, то как ще направим тя да избледнее пред очите на децата ни, така щото те да се идентифицират с Божията кауза, а не с надеждите и похотите на този свят?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

simeon

Написаното от Watchman е удар в 10-ката. Ясно,семпло и достоверно.Дано съмняващите се и търсещите отговори най-после намерят тук разбиране.По-добре смляна и поднесена храна не се среща често.

Watchman

продължение...

Аз и моят дом

Днешните християни са силно заквасени от кваса на този свят, който ги учи, че децата трябва сами да избират как да живеят, какво да работят и въобще сами да определят съдбата си. И това отношение те си мислят, че е проява на любов и грижа. Обаче това няма нищо общо нито с любов, нито грижа, но е отровна квас от портите на ада.

Когато Исус Навиев каза на израилтяните да изберат как ще живеят и на кой Бог ще служат, той се обърна към израилевите мъже. Той не се обърна към жените и децата да ги питат какво искат и как да живеят:

Ис.Нав. 24:15  Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.

Избора на идентичност  и кауза принадлежи на главата на дома. Исус Навив постави въпроса пред израилевите мъже, които съставляваха Господното събрание, но не се обърна към жена си и децата си да пита тях на кого ще служат. Той избра това за целия си дом.

Ние никога няма да запазим децата си за Божията кауза ако нямаме това отношение на идентифициране със Бога  и Божието, което обхваща не само нас, но целия ни дом. А това означава, не само нашите собствени деца, но и внуците и пра внуците и въобще цялото поколение, което ще произлезе от чреслата ни. Ние трябва да живеем с това съзнание за принадлежност не просто на нас самите, но на цялото семе, което Бог благослови да произлезе от нас. Именно поради това отношение Бог избра човек като Авраам за когото е записано:

Бит. 18:19  Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

Бог не казва, че очаква от Авраам да пита децата си и потомците си какво искат да правят и как искат да живеят, но казва, че очаква да им ЗАПОВЯДА да следват Господния път. Да им заповяда да бъдат част от Божията кауза на земята през всичките си поколения. Колко от нас имат ТАКОВА съзнание спрямо децата и рода си? Колко от нас мислят за потомството си като част от великото поколение на праведните, което е призовано на носи на плещите си Божието дело, цели и кауза из поколение в поколение?

Ако децата ни нямат такова съзнание, то те вече са изгубени за Божията кауза и те първа трябва да бъдат спечелени за нея, ако не е станало твърде късно. В днешния свят на потребителски и индивидуалистичен манталитет родовото съзнание и принадлежност са напълно изличени. И това далеч не е станало по случайност, защото "времената са други". Нищо не е друго на времената. Просто врага съвсем целенасочено действа за унищожаване на родовата памет и родовото съзнание, именно с цел да унищожи приемствеността на поколението на праведните, от което той трепери.

Ако ние сме първите обърнати към Бога от нашето семейство и род, то ние сме родоначалници на ново поколение. На нов род, който е присаден към древното дърво на Израилевото гражданство. Ние сме патриарси на праведна издънка изкупена изсред българския род и присадена на тлъстия корен на израилевата маслина. И ние носим цялата отговорност тази издънка да продължи да бъде част от този корен и да дава плод от поколение в поколение. И не само трябва да имаме това отношение, разбиране, съзнание и идентичност, но трябва от най-ранна възраст да възпитаваме децата си в този дух и това съзнание. Не просто с приказки, но със самия ни начин на живот в който съвсем ясно си личат границите на Божието царство на което принадлежим. Начин на живот, който изявява превъзходствата на Божията много образна мъдрост над жалкото съществуване в този свят и неговия робски вървеж в мрака.

А идентичността с Божието царство е невъзможна без идентичността с Божиите хора. Общността на праведните. На изкупените светии изсред това извратено поколение. Но кои са тия Божии хора - онези ли, които децата ни виждат веднъж дваж седмично да седят на скамейки в черквата, да поклащат глава, повтарят "амин", и казват за всяко нещо "славанабога". И после се връщат в своето абсолютно неразличимо ежедневие от това на останалите хора, които не са част от черквата.

Децата трябва да имат съзнание за Божия народ, за нашите хора - възлюбени от Бога и от нас самите. За братята и братството на светиите, не само на местна почва, но и по целия свят. Без съзнание за това братство, което е движено от същия дух и същата кауза, този могъщ царски род, към който по Божия милост сме били присадени за да бъдем светлина на света и да принасяме плод из поколение в поколение.

В нашия двор има много плодни дръвчета. Всяка година се налага да отрязваме сухи клони. Това е чудесна илюстрация чрез която да учим децата си - че ако не внимават да бъдат здраво свързани с корена ще изсъхнат и ще бъдат отрязани отсред Божия народ, отсред праведното поколение на земята и ще потънат в мрак и тъмнина, като останалите хора от света, които подобно на тази изсъхнала пръчка ги очаква изгарянето в огъня. И децата знаят много добре, защото обичат да слагат малки сухи клечки в огъня.

Те трябва да се научат да виждат света и цялата му "слава" - като тази суха пръчка, която принадлежи единствено на огъня и за която няма нито живот нито бъдеще. И това е възможно единствено в подходящата за това среда.  И физическа, и духовна и интелектуална среда. Те трябва да разбират че ние принадлежим на велик и славен род на светии от времето на Авел, та до днес. Род на когото принадлежи всичко, род който ще наследи цялата земя и целия свят и род, който ще пребъде до века.

Сравнете това велико видение и съзнание със жалкото мушмурошко съзнание по черквите, където хората драпат да спасят душиците си от ада, с цел да не се пържат в огъня ами да халелуйстват на някой облак. С такава религия-мрелигия поколението им е обречено на тотална развала и сигурна погибел.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Alesyz

Каква привилегия, да си родоначалник на нещо велико. И каква отговорност, да останеш верен на призванието. Трябва повече хора да прочетат това. За мен беше като шамар през лицето.

Владо

 
ЦитатПр. 30:18  Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Пр. 30:19  Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

Соломон при цялото си знание, ученост и мъдрост признава, че е непостижимо за него да разбере как точно мъж който е бил с девица остава следи в нея. По същия начин както орела видимо не остава следи във въздуха или змията върху канарата, или кораба сред морето. Но при все това текста ясно казва, че такива следи има и те остават ако и да не са видими за човешкото око и непостижими за човешкия разум.


Тълкуването на текст с метафорични образи в себе си, въз основа и съблюдавайки самият конкретен текст, е подвеждащо и нарушава ОСНОВНО правило при тълкуването на писанията и на части от тях : правилото за изключение, или повтаряемост. Именно: ако се опитваме да извлечем някакво заключение, извод, сентенция, мъдрост, знание, изхождайки само от един стих/текст, който при това е метафоричен, то ние или трябва да кажем, че Бог ни го е открил (както стори Павел със стиха за вола, чията уста не трябва да се обвъзва, докле вършее), или да подчертаем, че това е наше собствено тълкувание.

Така например горният текст НЕ ни дава правото да заключим, че смисълът е :
Цитат... как точно мъж който е бил с девица остава следи в нея.
, тъй като нито орелът остава след В самото небе, нито корабът В самото море, нито змията - В самата канара.

Съществен е проблемът, също така, с тълкуването на следите: има две версии.

1. версия: следи, път, стъпки, невидими от човешко око, оставени от кораб, орел, змия, или от нозете на мъж. Невидими стъпки на законопрестъпник, който отнема девствеността на жена, кораб в морето, орел в небето, змия на скалата.

2. версия: следи, оставени от мъжа ВЪТРЕ В самата жена

Нека рагледаме текста и се опитаме да направим семантичен разбор на предлозите, с които се представят действията на трите избрани за пример обекта:
 
 
ЦитатПр. 30:18  Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Пр. 30:19  Следите на орел ПО въздуха, Следите на змия ВЪРХУ канара, Следите на кораб ВСРЕД морето, И следите на мъж ПРИ девица.

Имаме следните предлози: "ПО", "ВЪРХУ", "ВСРЕД" и "ПРИ". Те са различни по своят смисъл и представляват следпоставеното действие по различен начин.

"ПО" - предлог, указващ действие на нщ/нкг върху дадена повърхност/нщ

"Ходи ПО тънка кора лед." - тенденциално разбиране за опасност, някой с поведението си предизвиква опасни за него- самият, реакции/ събития
--------
"ВСРЕД" - предлог, указващ разположението на нкг/нщ, който/което е "СРЕД"/ "помежду" нещо:

"И всред голяма глъч самотният си е самотен."
---------
"ВЪРХУ" - предлог, указващ положение на нкг/нщ отгоре на нещо:

"Върху изговорените думи на глупака не притуряй - дваж по-глупав ще си ти!"
------------
"ПРИ" - предлог, указващ местоположение, или насоченост на действие:

"При бедния бедност не влиза. Тя тамо живее."

"- Къде ще ходиш?
- При свако Крум съм тръгнал."

МЪЖЪТ Е "ОСТАВИЛ" НЕВИДИМИ СЛЕПИ ПРИ ДЕВИЦАТА, НЕ В НЕЯ.

---------

Разглеждайки писанията, ние достигаме до момента на ИЗКУПЛЕНИЕТО чрез вяра в Йешуа. И това изкупление включва прощение на извършени грехове.

Преди Учението на Йешуа, ние можем да видим примери в писанието, в които мъже придобиват рожби от жени, които не са девственици и родените са ТЕХНИ рожби и Бог никъде не е упоменал, че в тези деца има НЕЩО от предишни мъже на жената.

Примери - много: царе, известни хора, пророк. Текста е винаги "И придоби чада от ххх", или "Еди-кой-си(мъж) роди ХХХ".

Цитат
  2. Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа.
  3. И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и МУ роди син.


Макар че е възможно да се спекулира с части от текста и с тълкуването му, аз съм склонен да приемам това, което е записано и разбираемо ЯСНО И КОНКРЕТНО.

-------------

 
ЦитатЕто тук една статия, която потвърждава основната теза от оригиналната статия в тази тема: http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/3109-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BD%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8.html

Отворих и прочетох статията. Ето някои части от нея, които ми направиха впечатление и съм отметнал с бележки:

 
ЦитатС разрешаването на този въпрос се заема имунологът Фред Хътчинсън към института Caner Center още през 2004 г. Ученият и екипът му изследват 120 жени, които никога не са имали синове.
Откриват, че 21% от тях въпреки това носят мъжко ДНК в кръвта си. 

Последният път, когато учих математика, 21% не беше = 100%.

 
ЦитатЖените са разделени на 4 групи според историята на бременностите си:

- група А имат само дъщери

- група Б имат едно или две помятания

- група В са извършвали аборт

- група Г никога не са раждали преди

Преобладаващо присъствие на мъжки микрохимеризъм се забелязва в значителна степен в група В (абортирали-бел.-моя), въпреки че присъства и във всяка от останалите. Група А - 8%, Б - 22%, В - 57%, Г - 10%. 

Преобладаващо присъствие на мъжки клетки - при абортиралите, при общо сумарен изчислителен базис 97%.

Изследването НЕ Е насочено ПРЯКО към поставената авторова тема.

 
ЦитатЗаключенията от изследването сочат като ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИЦИ на микрохимеризма бременността, помятането, изчезнал мъжки близнак... ИЛИ самия сексуален акт.

Това значи, че посредством половия акт ИМА ВЕРОЯТНОСТ в тялото на жената да попаднат мъжки гени и ДНК, които да циркулират в кръвта й или да се прикрепят към други клетки в различни органи до края на живота й!


Посочване на използвани думи, клонящи към ВЕРОЯТНОСТ, НЕСИГУРНОСТ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ:

- възможни източници
- или
- вероятност

----------------

Ако проследим писанията, виждаме, че се посочва БАЩАТА, който е "родил", много, много рядко е жената. Това е и при генеалогията/ родословието на Йешуа от Назарет:


Цитат1. Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.
  2. Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;
  3. Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;
  4. Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
  5. Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;
.....


В заключение мога само да добавя, че е добре Божиите хора да обичат истината, да не търсят под вола - ТЕЛЕ, да не използват статии, сами по себе си с ясна хипотетичност/ несигурност/ предполагаемост, да не правят обобщителни заключения въз основа на стих от писанието, но да следят СМИСЪЛА НА ЦЯЛОТО ПОВЕСТВОВАНИЕ.

Запазването на девствеността е нещо изключително важно. Чистотата/праведността на девойката ЗАЕДНО с нейната вяра (да не забравяме), вървят ръка за ръка, неотлъчно, както и чистотата на мъжа и неговата вяра.

А смисъла е един: Помазаника, погубен за греховете ни на кръста. ИЗКУПИТЕЛЯТ на рода човешки. Омилостивителят и Ходатаят, викащ денонощно в Божият храм, от Чийто вик колоните потреперват, закланото Агне и Лъва от племето на Йехоуда.

Нему: слава, почит и величие. Амин.
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

Nikolay

Владо, ако седнеш да почетеш за Телегонията, ще видиш, че някои "метафорични" текстове, не са съвсем метафорични... Включая този който коментираш.

Телегонията при животните се ползва доста сериозно, примерно при чифтосването на породи кучета/коне, ако женската случайно се оплоди от друг мъжки, а не този който трябва, директно се продава/убива/разкарва защото ще е вече обременена с генетичен материал от който ще произлезе нечистокръвно потомство.

Проблема със всичките видове "следи" които коментираш е, че в според зависи от какво са, те изчезват след някакъв период от време и не са "вечни".
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]