Как да опазя двете си дъщери, в този блуден и грешен свят? Мисля, че е невъзможно, въпреки че говорим и говорим в къщи и уж има разбиране и приемане. Но да влезеш в морето и да останеш сух, мисията невъзможна.
Преди всичко трябва да се разбира, че целта не е "да опазиш" дъщерите си от нещо си. Това е напълно погрешно мислене и подход.
Християните по черквите масово си мислят, че целта е децата им да станат "вярващи", да ходят на черква и да "се спасят" - сиреч да кажат някаква молитва и от там насетне да вярват, че един ден ще отидат "на небето" а не "в ада". Това е една абсолютно безнадеждна ситуация. Такива хора губят децата си, така както и техните собствени души или вече са изгубени или са на път да бъдат окончателно изгубени.
По долу ще се опитам да опиша накратко това до което съм достигнал относно децата и тяхното място в Божият промисъл за призванието на праведните.
Кауза, а не лично спасениеПървото и най-важно нещо е да осъзнаем, че ние
не сме създадени от Бога и поставени да живеем на тази Земя и в това поколение с цел да си спасим кожицата от ада, така щото един един ден да седнем с арфи на някакви облаци "в небето" и да пеем "халлелууйя".
Ние сме създадени
с цел и намерение. Дори нечестивите са създадени да послужат на Божието намерение (Пр. 16:4), колко повече праведните.
Когато Бог подава ръка за спасение на човеците и ги обръща от тъмнината към светлината, от нечестието към правдата, Той не го прави защото всичко се върти около човеците и тяхното спасение, а защото Той изкупва народ за Своето Си Име, и Своите Си цели:
Tит 2:14 който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела. За постигането на Божиите цели на земята е небоходим народ, изчистен за Божие притежание, за да може Бог да го употреби за Своите намерения на земята.
Никой не трябва да се заблуждава, че има каквото и да било общо с Бога и Царството Му, докато не намери пътя към
пълна идентичност с Божиите цели и намерения, особено ония, които касаят това поколение, и народа сред който Бог ни е направил да се родим. Така
тези съвсем конкретни Божии цели се превръщат в каузата на която ние трябва да посветим всяка секунда и всяко дихание от живота си.
Бог е в поколението на праведнитеВторото нещо, което трябва да осъзнаем е че Божиите цели не са от ден до пладне, нито се изпълняват за година две или десет. Бог работи и постига целите Си на земята
от поколение в поколение. Точно поради тази причина Бог изключително много държи на децата, за да може Неговата кауза, неговите цели
да продължат да се изпълняват в следващите поколения без прекъсване, без сътресения и без изменения и отклонения от начертания курс.
Ако вашия мотив е нещо по-малко или по-различно от Божията кауза не се надявайте да имате достъп до онази благодат, която е необходима да превърнете децата си в
продължители на делото. Да именно това е водещия мотив - децата да продължат повереното ни дело. Спасението само е вторичен ефект от предаването на Божиите цели, както нашето, така и това на децата ни. Ето защо на Бог е необходимо "набожно потомство" според записаното:
Maл. 2:15 Защото не прави ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Еврейския текст буквално казва, че Бог иска "Божие семе". Т.е нашето потомство трябва да бъде не наше семе, а Божие семе. Семе което продължава не нашия човешки род, но
продължава великия род на праведните на Земята от който треперят както нечестивите, така и небесните началства и власти на тъмнината.
Псалом 14:5 Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните. Това са едни от най-мощните думи в цялото Писание. Бог е в поколението на праведните. Божието семе пребъдва в поколението на праведните. Това не са моите или твоите деца - това е БОЖИЕТО СЕМЕ, което побеждава света и под чиито нозе, Бог скоро ще смаже самия сатана (Римл. 16:20).
Кой е откъм Господа?Това, което направи племето на Леви специално пред Бога, беше това че във време на голямо отстъпление те се отзоваха на призива: "Кой е откъм Господа" и трябваше да извадят всеки меча си и да избие родините и близките си и братята си за да се очисти злото на идолопоклонството от Израиля. Подобно нещо не е възможно да стори някой който се
идентифицира със своето собствено себе, своя собствен род, семейство, нация или култура.
Днес християните губят битката със света, защото те се идентифицират със него. С неговата система, с неговото образование. Те се надпреварват заедно със светските за
дипломи, медали, сертификати, отличия, награди, признания, похвали и тем подобни неща, които идентифицират човека със този свят, неговия вървеж и неговото статукво. Не може да се "бориш" да останеш неопетнен от света, а в същото време да се състезаваш за неговата похвала. Ау, пък еди кой си брат спечелил еди кой си конкурс и получил златен медал на еди коя си олимпиада по математика. Така се бил "прославял бога". Интересно колко конкурса на римската империя спечелиха Исус и апостолите. Ако сърцето ни трепва при мисълта за подобен "успех" или се проявява завист когато някой друг "брат" бил успял в това или онова и похвален от тази или онази институция - то ние още сме вързани с оковите на този век.
Спомням си деня в който (без още да имам никакво сериозно разбиране за системата на света и необходимостта от пълно скъсване със зависимостите от нея) заедно със съпругата ми изхвърлихме дипломите си и трудовите си книжки в кофата за боклук. Това беше първа стъпка към свободата, символичен акт, чиято обхватност и значимост тогава все още не осъзнавахме. Това беше заявка за
нова идентичност, заявка за преминаване на Господната страна и скъсване с всичко, което може да ни върне назад. Начало на пътешествието за преминаване
отвъд. Пътешествие, което продължаваме и до днес.
От този момент -
вече ние не сме едни от тях. Окичени с
техните дипломи, сертификати, разрешителни и похвали. Осигурени с техните пенсии, техните помощи, надбавки, прибавки, майчински, детски и други клопки светски. Ние сме откъм Господа и Той е нашия Овчар. Излишно ли е да споменавам, че от този момент Божиите ресурси започнаха да потичат в нашия живот. И ако преди това се борехме да съберем пари за сметките и хляба си, от този момент Бог ни направи участници в снабдяване отвъд всяка наша нужда с цел да се изпълни онова за което Той ни е призовал.
Ето тази идентичност с Бога и Божието
ние трябва да придобием на първо място
в своя собствен живот. И едва тогава ние ще можем
да я предадем на децата си.
Идентичността на свят народ. Заделен за Божиите цели. Наследник на великите патриарси, пророци и апостоли. За които света не бе достоен. Великото поколение на праведните на земята. Възстановителите на развалините, солта на земята, светлината на света.
Ако ние не знаем кои сме, и защо сме тук,
как ще предадем на децата си онова, което ние самите нямаме? Точно за това християните губят децата си. Защото преди това са загубили идентичността си. Идентичността си като избран род, царско свещенство, което знае защо се е родило на земята в ТОВА поколение и знае откъде идва и накъде отива.
Смело сърцеПреди да повярвам аз бях много плашлив човек. Страх ме беше от страдание, от загуба, от смърт, страх ме беше от човеци. Винаги се чудех как да се скрия, как да мина метър, как на мен да ми се разминат проблемите. И имаше нещо, което ме ужасяваше. Гледах тези исторически филми, където много хилядни армии въоръжени с касапски инструменти - копия, брадви, мечове се спускаха с огромен устрем едни върху други, без никакъв страх в едно огромно кърваво меле.
Какви бяха тия хора? Как така не ги е страх да се хвърлят срещу копията и мечовете? Аз бих се скрил. Бих изпълзял като мишка, да спася жалкия си живот. Защо да умирам, не разбирах? Кое даваше сила на тези хора, кое им даваше смелост? Това ме ужасяваше. Дълги години размишлявах върху това. Дори след като станах християнин. Ето казвах си - тия войни повечето не бяха праведни, не бяха Божии хора, кое ги окриляше да не се страхуват от смъртта? И тогава разбрах. Това не беше днешното поколение консуматори, които живеят само за своето собствено удоволствие. Егоисти на които целия живот е една непрестанна оргия със собственото его. Това бяха други хора - хора с кауза. Тези хора умираха за своите царства. За нещо много по-голямо и по-велико от себе си. За това те имаха смелост да се бият, и не се страхуваха да умрат. Защото тяхната идентичност е била с нещо много по-голямо от тях самите. При все това лъжлива и суетна в повечето случаи, но пак каузата, особено каузата на ЦАРСТВОТО, пък било то и човешко им е давала смелост, устрем, издържливост и решителност каквито днешните християни и през ум не им минава че съществуват. А ние наследяваме ЦАРСТВО, което не се клати. Царство на което царуването няма да има край.
Царството на правдата пред чието величие всичките дрънкулки и престиж на този свят избледняват като свещ пред обедно слънце.Но ако славата на този свят не е избледняла по същия този начин
пред нашите очи спрямо славата и каузата на Божието Царство, то как ще направим тя да избледнее пред очите на децата ни, така щото те да се идентифицират с Божията кауза, а не с надеждите и похотите на този свят?