Извинете. Забравих често споменаването Деяния 16:
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се
молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха. - това е "пророческо хваление", което "свобождавало затворниците". Пиша като "хвалител" - :-) - "пророчески хвалител" със съпругата ми, допреди ....известно време. Бог Е правил много стряскащи ума ни неща, по СВоята воля, които са единични случаи и ние
не тряба да правим от тях глобални изводи и обобщаващи заключения, спрямо тях.
Например пророк Осия трябваше да се ожени по волята на Бог за-ХХХХ една проститутка, Еремия трябваше публично да се бръсне, да си стриже косата и брадата и да ги мери, да ходи гол-....но това са изолирани случаи и ние не трябва да ги генераизираме в учения, нали (представям си как "бог" ми нарежда да оставя жена си и децата и да отида при някоя лека жена, или да направя крос между блоковете в квартала, размахвайки бибилия и крещейки : - Покайте сееее!!! - нямаме такива повторения в библията, за да кажем, че Бог е наредил така да правим и ние!!!). Та - за въпросният стих -
Тишо, какво ще кажеш? За мен той е Божие показно/демонстрация, еднократно нещо, повече, отколкото оставен пример да правим и ние така. Двамата апостоли бяха в затвора не с "евангелизационна мисия/кампания", след даден картбланш от съвета на кметството- :-) - а вследствие изгонването на зъл дух от една пророчица тип "звездите вещаят" и "познай какъв ще е денят ти по звездите; обади се на ХХХХХХ". Апостолите в този случай хвалеха НЕ ЗА ДА ПОВЯРВАТ НЕВЯРВАЩИТЕ (внимание! ерес!), а ПОРАДИ САМИЯТ БОГ - ТЕ МУ СЕ ПОКЛАНЯХА ДОРИ И В ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ И С ВЕРИГИ ПО СЕБЕ СИ ("клада" е древно приспособление за задържане на затварници, представляващо дървена конструкция с железни жлебове.
http://bibliata.tv/video/2575f44b3491a22/Fr.+Stan+Fortuna+-+Everybody+Got+2+Suffer - може и да принасе "плод", но за Бога ли ще е този плод? От Божият Дух ли пее този човек? Аз мисля- не. Защото звучи агресивно, направено е със странна идея. Дори и минаващите хора гледат човека като паднал от небето (то поне да чуеха за Бога, ама не е това случаят...)- това по-скоро е странна, "америкън крисчън айдиъ"....
Искам също да прочетем (зная, че повечето от нас докато четат библията е на коленете ни) следните пълни глави и да размислим :
1 Царе 18:7
И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди. 1 Царе 21:11
А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди? 1 Царе 29:5
Той не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди? 2 Летописи 29:28
А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето. 2 Летописи 29:30
Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха. А също така и :
Откровение 14:3
И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Откровение 15:3
И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. Малка отметка за т.н. "поклонение" , защото според мен малко знаят за какво иде реч. Днес редица "вярващи" се "покланят на Бога по време на хваление"- лошо няма. Ето каквъв е произхода на поклона : в древни дни, когато даден пратеник/слуга/войник/или прост човек, се е явявал пред царя, той се е покланял, като акта на поклона и свеждането на главата (добили символично значение при нас днес) , са : - Уважаеми и достопочитаеми царю! Ако нещо в мен, семейството ми, моето поведение, думи, или каквото и да било, е накърнило честта и репутацията на царството и на теб, царю честитит, то тогава нека бъда съсечен сега, през нозете ти, от теб. Нека се сетим какво казва Исус в Матей 22, както и в Лука 19:27
(
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.) - знаем ли какво вярваме?
Поздрави.