Подходът "да използваме музиката, за да не ни я вземе дявола" е просто плътско напъване, което не виждаме никъде в Писанието като одобрено.
Музиката се употребява
за Бога, защото е
от Бога и е
чрез Бога по начало.
Надсвирването със служителите на дявола е довело до 99% от днешната т.нар. "християнска" музика.
Стиховете от Писанието трябва да се вземат
в контекста на Писанието, а не в контекста на днешните зли и измамни дни.
Никъде в Писанието не виждаме нито пророците, нито апостолите, нито Господ Исус да е тръгвал да използва музиканти, за да говори на езичниците благовестието, което е "Покайте се! Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото дойде време да съди народите".
Благовестието е
глупост за езичниците и
съблазън за юдеите. С музиката мнозина се опитват да премахнат тази съблазън. Когато апостолите на 50-ница говореха на хората за великите Божии дела те не пееха на хората, но им говореха.
Нека видим следния стих:
Ps 9:11 Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите! Ps 9:12Обърнете внимание на глаголите.
Когато Давид говори за хваление между народите той никъде не споменава, че става въпрос за пеене НА езичниците. Самият Давид говори, че в събрание на присмиватели и безбожни няма да стои. Дори споменава:
Ps 1:5 Затова безбожни няма да устоят в съда, нито грешни — в събранието на праведните.Когато Давид говори за народите трябва да се има предвид Божията велика премъдрост, когато в един от псалмите пророкува за 1000 годишното царство, казвайки:
Ps 18:44 Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно.Интересното е, че практиката днес, която се опитва да се защити със стихове, като по-горе е следната:
Отива групичка и започва да пее на хората, т.е. да им говори в мелодична реч с музикален съпровод. Това го наричат "пеене на Бога", а всъщност е скрит предтекст за "говорене на хора". Ако ще се пее за Бога защо трябва да се излезе по пазарите и по ъглите и да правят дълги концерти, за да ги видят/чуят хората (езичниците), докато нямаме такива практики в Писанието.
Хвали Бога в храма му всред народите, където си. Никъде не пише
пред народите, но
сред народите, което отново е пророчество за време, когато евреите щяха да бъдат пръснати между народите. В Псалмите още четем, че когато край реките на Вавилон ги накараха
да им попеят от Сионските песни, но те
отказаха.
Забележете, че никъде не казва да се пее НА народите, а винаги
сред народите. На народите се възвестява за Бога, но това не означава, че се пее на тях. Никъде Писанията не посочват такъв пример. Напротив, за хората благовестието е
срам, позор и глупост.
Нека видим отново стиховете:
Псалми 18:49
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.Изразът "между народите" тук в еврейския текст означава "сред чужд народ", за което пророчество и тук се казва.
Псалми 57:9
Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.Псалми 96:3
Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.Виждаме това в Деяния на апостолите:
...слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.Там апостолите възвестяваха между народите чудесните Му дела. Не пяха и не свириха пред народите.
Псалми 108:3
Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите. Псалми 96:10
Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.Забележи последното изречение - това е обещаното второ идване на Господарят на Вселената, който ще съди народите с правота!
Тогава думите:
(заявеното в Псалм 96:3,10 може ли или не може да се КАЖЕ с ПЕСЕН? И ако се каже с песен, това евангелизиране ли е или не е?)
изявяват философията на днешните дни, в които много човеци смятат, че Божиите принципи и заповеди не са достатъчни и опитват да ги "пододобрят", смятайки, че с музика (като пример) ще направят "възвестяването" по-ефективно. Такива опитват само да премахнат съблазънта на кръста, без която кръстът няма сила, както и виждаме в резултатите от днешните "музикални евангелизации", от които (а те са МНОГО) не са се покаяли мнозина, но тук там има разни изключения. Виждаме, обаче, апостолите, които нито им пееха, нито им свиреха (но в храма хвалеха Бога), но пак за 2 години цяла Мала Азия разбра за Божието учение, а те нямаха нито превоз като нашия, нито техника като нашата, но имаха ревност, подобна на Божията.