Радвам се, че се включиха още хора - и то тъкмо когато темата беше започнала да "зацикля". Благодаря н а всички ви за участието :) Първо ще отговоря на директно поставените към мен въпроси:
Тодор, да запитам и аз нещо, според теб ти нямаш проблем да устоиш на доста от уловките на противника, добре. Но ще запитам, ти имаш ли деца ? А те как ще устоят, ти имаш ли достатъчно време да им показваш/четеш/учиш на Божийте пътища ?
Аз мога да ти дам директен пример с мои съсед, който е християнин, ходи всяка седмица по два пъти на църква, а сина му който е на 14-15г. говори предимно за коли и мацки. Ти как смяташ да прокараш Божийте пътища в главата на децата ти ? Уочман е прав в това отношение, селото предпазва от доста неща не просто нас, а децата ни.
Да ти сигурно ще кажеш, че си излязъл от църковната система, ама отделяш ли на децата си време да бъдеш с тях и по колко часа ?
Защото Словото казва, неженения да се грижи за духовното (т.е. стадото), а женения за семейството (домочадието си). Ти за кое се грижиш и как ?
Тук са зададени няколко свързани въпроса (за мен и децата ) и затова ще им отговоря поотделно, въпреки че съм ги сложил в една група.
Първо, аз не съм някакъв супер християнин, който е станал неуязвим и "нямам проблеми да устоя". Тезата, която защитавам, е че "роденото от Духа побеждава света" и че човек -
с помощта на Божията благодат - може да бъде християнин навсякъде, с Божията помощ тържествувайки над света. Веднага искам да подчертая, че
това е само едната страна на нещата (Моля да прочетете и останалото преди да възразявате!!!) ! Напълно приемам и другата част, а именно че
трябва да отстраним от себе си съблазните. Знам, че това може да изглежда като да си противоречи, но според мен и двете са казани достатъчно ясно в Библията и е необходимо
внимателното и правилно балансиране между тях - понеже пътят е тесен и е лесно да бъдеш "придърпан" наляво или надясно от него. Би било много добре и полезно според мен ако успеем да стигнем до тук и да го обсъдим по-подробно - първо обаче трябва да преодолеем огромните проблеми с комуникацията.
Сега за децата. С жена ми се оженихме доста късно и имаме едно дете, което е още малко. Как и дали то ще устои в Божиите пътища, аз не мога да отговоря със сигурност - понеже това на първо място (
"на първо място", а не "единствено"!) зависи от Божията милост. Така че те съветвам да проявиш внимание да не би да осъждаш съседа си в сърцето си, което по мое мнение би било
твърде неправилно...
Какво правя аз за детето си освен да чакам на Бог - първо, моля се разбира се. Второ, учим го - според силите си - на Словото и Божиите пътища. Ако е рекъл Бог, вероятно ще се насочим също към домашно обучение, но така или иначе не планираме жена ми да започва работа, а да се посвети изцяло на детето и възпитанието му (ние живеем доста скромно, а аз засега - благодаря на Бог - имам работа и мога да осигурявам всичко необходимо).
Какво време давам аз на детето си - фактически всичко останало извън работното прекарвам със семейство си. Пак благодаря на Бог за работата, която е спокойна и ми осигурява време за четене и размишление в "дупките". Щом свърша работа(като цяло почти никога не ми се налага да остана извън работно време) по принцип се прибирам в къщи и всичкото останало време е за семейството - не седя на компютъра, не гледам телевизия, нямам хобита. И ако не успявам може би във всички свери да давам нужното на детето, това е по-скоро резултат от характера ми (аз съм много интровертен и саможив човек, макар с Божията помощ да имам някакъв малък напредък през годините), отколкото на липсата на време (поне така ми се струва засега).
(забравих да добавя, че през лятото обикновено ходят с майка "на ваканция" си при моите родители в провинцията и аз оставам сам. Мислил съм и съм се молил доколко е правилно, но засега - при липсата на ясен знак от Бог - предпочитам да ги изпращам. Там е много по-приятно, на детето му харесва, родителите ми се радват много че е при тях, а жена ми е в общи линии непрекъснато с детето и "заниманията" със Словото продължават)
Всъщност главната разлика с модела, описан по-горе от мак, е че не работя в къщи (макар да имам близък приятел, който и това прави) и не съм непрекъснато с детето. Но според мен погледа "детето е
непрекъснато с теб и се учи" е малко идеалистичен - поне в частта на думата "непрекъснато". Аз съм гледал животни (всъщност точно бях дете тогава) и знам как е. За земеделието нямам поглед, но животните изискват МНОГО време (покрай тях обикновено има и цяла инфраструктура изградена - събиране на сено, отглеждане на фураж и т.н.) - там няма отпуски и почивни дни. Докато аз в момента мога, за сметка на отсъствието през деня, да отделя много време ЕДИНСТВЕНО за семейството (с животните така или иначе - поне както ги гледахме ние - семейството през деня пак е разделено. Единия отива да ги пасе, другия върши работа из двора или жената е в къщи, мъжът в двора - много рядко работят рамо до рамо.).
Това е начина, по който живея, и - ако приемем че в него има някакъв фундаментален проблем - то Бог засега не ми е дал да го видя. Все пак детето ми е още малко (на 5 години) и нямам целия опит от отглеждането на дете до зряла възраст... Ако Бог ми открие и видя че нещо в този начин на живот пречи на семейството ми, тогава естествено ще мислим за промяна.
П.П. Станах като безумен - да говоря за делата си по плът, да обяснявам, да се хваля и оправдавам с това какво върша или не върша...
По отношение на глобалното и локалното за което говорите всъщност е безсмислено. Писанието свидетелства за войни и бедствия в последните дни, "хората в сянка" нямат голям избор и трябва да следват този сценарий ако искат да измамят праведните, че се случват някакви си нещастия, а не Божийте печати/тръби. Вероятно знаеш, но все пак да питам, знаеш ли колко МНОГО хора ще умрат в последните дни ? Глобалната система ще бъде буквално разгромена и няма да може да окаже почти никаква помощ (то това е и целта и все пак).
Да, съгласен съм, че е безсмислено - затова и казах, че не приемам първия аргумент на Уотчмън. Понеже обаче все пак би могъл да имаш някои предимства в определени случаи (само в определени случаи!) ако си на "самоиздръжка" започнах по-отдалеч - че малката общност на самоиздръжка е като цяло (вече "като цяло", а не "в определени случаи"!) е дори по-уязвима от глобалната (ако говоря от позицията на "мъдър светски човек"). Мислех, че лесно ще се съгласим над това, след което щяхме да включим и Бог в "уравнението" и да говорим как това променя нещата и т.н. - усложнявайки нещата стъпка по стъпка, докато стигнем до реалния (или поне нещо близко до реалния) живот. Избрах този подход, понеже очевидно ни е трудно да се разберем и (според мен) една дискусия
направо върху многопластовата и сложна ситуация в реалния живот ще бъде... да речем, много трудна :)
Отделно, ако се съберем и направим едно общество, можем да бъдем много по силни и да се опазим от много злини. Дори Кубрат навремето предупреди Българите да бъдат сплотени ако не искат да отидат в робство. Та ако щеш от история, ако щеш от библия примера винаги е един и същ.
Аха :) :) :)
Или искаш да кажеш, че имаш нещо сигурно което може да устои на системата ? Доходите ти 100% ли са сигурни ? Или ще кажеш, че разчиташ на Бог за тях ? Да и аз бих казал същото и добре, че е той да ни пази. Ама той е казал да бъдем и разумни. И ако и да сме роби е добре, но ако видим шанс да излезем от робството да се възползваме...
Има много истина в това, което казваш... но въпреки това пътеката е хлъзгава и човек лесно може да падне. Има робство и робство. Ако служиш на света или греха - това е робство, от което задължително трябва да търсиш свобода. В същото време дори за истински (формални) роби на човеци, ап. Павел пише че са "свободни хора в Господа".
Целта е да вършиш Божията воля, да си всякога послушен и покорен Нему. И - макар свободата да е по принцип по-добра - акцента не е върху нея(тук говоря за светска свобода, не свобода от греха). Можеш да служиш на Бог и като роб (роб по плът, не на греха), знаеш го от Библията. Като цяло въпроса е много сложен и пространен според мен... Затова ще те помоля да ме извиниш, но ще спра засега дотук. Нивото ми се струва твърде високо и вероятността да се хванем за думите и да се оплетем - твърде голяма...
YN, задаваш добри въпроси :) Както вече споменах в този пост, аз съм малко по-"центрист" и смятам че, макар да трябва да бягаме от изкушенията, можем (даже трябва!) да бъдем християни във всякаква среда, отказвайки да се съобразяваме с нея. Именно нивото на това "отказване" - докъде точно се простира - е големия въпрос. Не претендирам да имам идеалното решение и с радост бих изслушал и мненията на другите - ако стигнем дотам. Засега ще кажа само, че според мен това е динамичен процес, а не твърдо зададен критерий - тръгва се от малкото и се върви постепенно към едно все по-голямо отделяне от пътищата на света. Голямата ми борба в случая е не толкова за това докъде трябва да стигне отделянето (докъде е нормално да си "служиш със света" и къде точно започва прекомерното), а за това, че сякаш тук (в тази група) нещата са прераснали в нещо повече... Не виждам цялата картина, но като че ли има някакви признаци за това - всичкото това взаимно неразбиране и почти пълната ни невъзможност за "контакт в Духа", ако мога да го нарека така.
Дори да приемем, че аз съм още малко бебенце във вярата и не мога да бъда адекватен на пътищата на зрелите мъже - пак това не би трябвало да е чак такъв проблем. Когато имаш бебе в къщи не му тикаш в устата пържола и непрекъснато да му повтаряш "Ти не можеш да я изядеш, ти нямаш никакви зъби, ти не можеш да дъвчеш...", нали така? Даваш му шишенце с мляко, то се напива и започва да гука вместо да реве - при което
и малки и големи са щастливи. В случая обаче не виждам да се получава така...
mak, тъй като написаното ми се струва по-лично към Николай (а и не съм сигурен точно какво искаш да кажеш за да допълвам), няма да го коментирам, но ти благодаря за участието :)