Относно точка 1 не съм съгласен с теб - според мен (и не само според мен) глобалната система е по принцип по-стабилна от локалната. Ако спре тока и супермаркетите не работят ще докарат храна от другаде. Ако местните полицейски сили не са в състояние да се справят с реда, ще командироват от другаде или ще дойде армията. Ако държавата е засегната твърде силно и не може да се справи ще поиска помощ от други държави и т.н. За да се стигне до ситуацията, която описваш, е необходимо глобално бедствие. Катаклизъм от такъв мащаб, който да разкъса самата глобална система.
От друга страна локалната самоиздържаща се общност - ако приемем, че е изолирана и самодостатъчна - е уязвима за локално бедствие. Нещо локално - като днешните наводнения например или суша - може да я унищожи. А локалните бедствия - за разлика от глобалните - са доста често срещани. Така че светът постъпва мъдро - макар и с плътска мъдрост - като се обединява. Съединението прави силата, а това, че въпросната сила се събира с богопротивни цели е в случая отделен въпрос. Тук само искам да кажа, че не съм съгласен, че ако прехраната ми зависи от системата в града съм (по плът така да се каже) в по-несигурно положение отколкото ако съм самотен фермер някъде, който изцяло зависи от реколтата тази година за да поддържа живота си. Освен ако не претендираш, че такъв фермер (ако е християнин) би имал някаква специална благодат, то първото място (пак повтарям - чисто плътски) е всъщност по-сигурно от второто.
Чета ги тези неща, мигам на парцали и недоумявам. Понеже съм си имал работа с хора, които разбират от техника, всички те винаги са казвали, че
най-простата система е най-стабилна. И колкото повече елементи има една система, толкова по-податлива е на повреждане и счупване. Не знам, кой те убеди, че глобалната система е по-стабилна. Затова ли когато американския имотен балон гръмна през 2008-а година - в България се срина икономиката и хората започнаха да остават без работа? Тука има още един проблем - не само по-голямото число компоненти на една система я прави по неустойчива и увеличава шанса от дефектиране, но също така по-големия брой елементи отваря по-широка врата в системата да се включат
некачествени елементи, които да направят неизбежно сриването на системата.
Ето защо глобалната система ползва само тези, които желаят глобален контрол и абсолютно никой друг. Сега като говорим за
качество на елементите, това приложено към реалните системи на живот - то качеството се измерва в това - доколкото системата се крепи на праведни хора или се крепи от
нечестиви хора и институции. Глобалната система е изцяло изградена от нечестиви човеци и техните институции, докато локалната местна система може да бъде изцяло базирана на праведни хора, които са като канара, която няма да се поклати до века:
Пс. 16:8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми,
аз няма да се поклатя.
Малката, местна и праведна общност е несравнимо по-стабилна спрямо всичко, което този свят някога е измислил или е в състояние да измисли.
Както писах и в предишните теми, местната общност е уязвима само и единствено от локални катаклизми, но върху една праведна общност локален катаклизъм може да дойде само ако Бог по някаква причина се съди с тях. При това такъв Божий съд ако се е стигнало до него в никакъв случай не може да се счита за нещо лошо, защото
Божия съд върху своите Си има спасителен и изчистващ, а не унищожителен ефект.
Също така в моя пример за спиране на тока в даден регион аз дадох примера за спирането му поне за един месец. Такова спиране на тока в никакъв случай не е задължително да е в следствие от глобален катаклизъм. Ако не си чувал за EMP какво е - това е електронна бомба, която веднъж и завинаги изважда от строя всички електронни устройства в рамките на периметъра на действието на бомбата. Отделно слънчево изригване от по-голяма степен е способно да изпържи електрическата система на няколко града или дори държави едновременно. И почти всички изследователи на материята очакват такива изригвания да се случат в най-скоро време.
И понеже си мислиш, че някой от някъде ще докара нещо (което е възможно да се направи само в рамките на много малки силно локализирани бедствия) ти препоръчвам да изровиш какво се случи съвсем наскоро в Ню Орлеанс, при урагана Катрина, при това в най-богатата и екипирана за реагиране на бедствия държава в света САЩ. Най-големия ужас и най-смъртоносно за хората не се оказват пораженията на връхлетялата вода -
а злото което хората в града са си сторили един на друг, и на второ място, злото, което правителството дошло да вземе контрола над града извършва срещу хората. Добре се замисли за това,
което РЕАЛНО се е случило преди да слагаш надеждите си, че някой, от някъде ще ти донесе нещо за да те избави от прокобата на градския живот.
Относно втората точка съм съгласен с теб, но самият аз ще я разделя на две части в опит да обясня как (според мен) системата действа и какво смятам по въпроса. Както вече споменах накратко според мен системата се опитва да установи контрол по два начина (и в този ред):
1. Чрез поставяне на съблазни, с които хората доброволно да се обвържат
2. Чрез изнудване и заплахи
Първият начин е винаги по-сигурният - когато човек доброволно се постави в зависимост той е вързан сигурно, докато когато е принуден със сила (дори принудата да е успешна) винаги съществува възможността той да се измъкне по някакъв начин (например случая с отричането на апостол Петър, който макар да се отрече под принудата после се покая и беше възстановен). Затова и Сатана предпочита - ако може - да обвърже доброволно, чрез съблазън. Този пример виждаме дори в живота на нашия Господ Исус Христос - първо беше опита за изкушение и после, едва когато това не успя, дойдоха външните атаки чрез системата.
Първо, понеже говориш за съблазни (добре би било да се изясни тази дума също), нека да ти дам един списък с градски съблазни на които почти всички градски християни са се поддали без изключение и дори нямат съзнание, че са били прелъстени от лукавия:
1. Ходене на работа
извън дома. Това
отделя съпруга от съпругата му, отделя
децата от родителите и отслабва семейството до пълна нефункционалност с оглед на Божиите цели и намерения, които едно семейство е призовано да изпълни.
2. Живее се в изкуствена среда от бетон, жици и асфалт - далече от Божиите творения и натурална среда за живот, която е изпълнена с Божиите поучения и разкрития за Неговия характер.
3. Безплатното и задължително държавно образование (или частно такова следващо държавната програма) е продаване на ума на децата на кесаря. Божието е на Бога, кесаревото на кесаря - и децата са на Бога и кесаря няма дял с тях. Малцина знаят, какво означава Божията заповед "
никой да не преведе сина си или дъщеря си през огъна на Молоха". Еврейската дума за "Молох" има абсолютно същото значение като гръцката за "кесар". Образователната система е огъня на кесаря, огъня на Молоха, предназначена да съсипе умовете и душите на децата.
4. Съсипване на тялото с натровени с химикали и генетично модифицирани храни. Градския човек няма никакъв избор освен да яде храните от супермаркетите. Тялото е Божий храм и за него подобава да се грижим като за такъв. Но градския човек няма никакъв шанс да направи това по достоен за Божият храм начин. Дори био храните не само са издевателство над бюджета, но и се произвеждат по занижени стандарти, за които дори никой не поддържа адекватен контрол дали се спазват. Натрупването на токсини в тялото в следствие на натровената храна доставяна масово в градовете води до снижаване на интелекта, притъпяване на съзнанието, а наличието на голямо количество токсини е предпоставка за директна демонична активност в живота на човека. Не случайно поглъщането на токсини е директно свързано с чародейството и магьосничеството. Още по-голямото зло на ГМО храните, чието консумиране води до генетични изменения и мутации в тялото на човека води до стерилност в следващите поколения, което е директна атака срещу Божията заповед за репродукция. Нещо повече Бог така е заложил дизайна на Своето творение, че всеки неестествен вид да не може да се репродуцира. Затова катърите не могат да имат деца. И ако Бог е предвидил стерилност да се прояви при хората ядещи ГМО, то това означава, че тяхната мутация ги поставя
извън категорията Божие творение, което е достойно да се репродуцира на земята.
5. Бог е създал човека за да владее над прекрасното Творение което Бог е създал. Смисъла на човешкия живот е да се научи да изпълнява тази Божия цел в сътворението. Да бъдем верни на това за което Бог ни е създал. И как точно ще се научим да управляваме Божието творение, когато градската система на живот напълно ни откъсва от задълбочено съприкосновение с Божиите творения? Градския християнин е вече съблазнен да отхвърли и забрави тази Божия цел и смисъл в сътворението. Той не мисли за Божиите цели, а за собственото си благоденствие и оцеляване, затова е и измислил учението за лично спасение чиято цел е "ходене на Небето" и няма никакво съзнание за Божиите извечни цели свързани с Неговото Творение и Неговото Царство.
Този списък може да продължава много дълго, и това са все неща за които градските християни въобще нямат съзнание, че са съблазни. Нека да изясним какво е
съблазън. Съблазън според Писанието е "препънка към грях". А грях от своя страна е "пропускане на целта". Тия значения не са въпрос на мнения или тълкувания,
това са буквалните значения на оригиналните думи употребени в Писанието. Ето защо
съблазънта това е препънката, която отклонява от Божиите цели. Поради тази причина горните 5 точки са напълно валидни съблазни, с огромна разрушителна сила.
Понеже смятам (както вече казах), че ако "скочиш" направо на втората точка без да си минал през първата, това няма да донесе никаква полза.
Постарах се да мина през всички точки, ако смяташ, че съм изпуснал нещо - кажи.
Всъщност надявах се, че нещата дотук ще се приемат лесно и ще можем да имаме дискусия именно върху тази втора точка и, по-точно, доколко едно физическо отделяне и независимост (или поне минимална зависимост) може реално да помогне - ако си станал "враг на системата" и тя тръгне срещу теб...
Това всъщност е много добър въпрос (визирайки подчертаното). Първо физическото отделяне работи ръка за ръка с духовното отделяне. Т.е едното помага на другото и обратно. Това е първата директна полза от физическото отделяне.
Втората полза е освобождаването на ума и духа на човека. Системата на този свят е замислена да държи духа и ума на човека подтиснати и под контрол. Когато нейните окови паднат
човек започва да вижда реалния живот, който самия Бог, а не човеци са създали и измислили. Когато това виждане започне да работи - ефекта е както когато човек се събужда от дълбок сън. Получава се изключително мощен WOW ефект, или казано на български - А, СТИГА БЕ! ефект. Човек започва да вижда красотата на Божият замисъл.
Това не може да се опише с думи. Живота става изключително ИНТЕРЕСЕН. УДИВИТЕЛНО ИНТЕРЕСЕН И ВЪЛНУВАЩ. Страха от гонение, затваряне, изтезание и смърт - изчезват. Човек започва да вижда директната връзка между сегашното и вечното... Това е отвъд изразните ми средства... ако човек не достигне до там няма да разбере за какво говоря.
Другия важен момент - отделянето от системата е само стъпка в правилната посока.
Истинската цел е свързването със системата (или по-точно казано с реалностите) на Божието вечно Царство. Човек, който е окован в системата на света - няма никакво съзнание за тези реалности. Нито в идейно, нито в практическо отношение. Той не изпитва никаква нужда от тях,
защото счита реалностите на светската система за напълно достатъчни за да практикува малката си своеволна религийка за лично спасение и отърваване от ада.
И така, когато един човек започне да се съединява с Божиите реалности, той се учи да живее по онзи начин, който ще е валиден през цялата вечност. Той става представител на една извечна мъдрост, която е от века и до века. И ако системата на света тръгне срещу него, то тя не тръгва срещу него самия, а тръгва срещу вечната Канара, която никога няма да се поклати. Ето защо Давид, срещу чието царство се навдигаше грозната глава на царствата на безбожниците и тяхната военно-икономическо-религиозна система - той стоеше непоклатим и каза -
Няма да се поклатя до века!Ето защо фокуса на тази дискусия не трябва да бъде толкова върху вредите на светската система, като такава, а по-скоро че тя води до пълно игнориране и пропускане на Божиите вечни реалности и Царство. Т.е дори системата да беше перфектно стабилна и безопасна, пак самия факт, че тя като алтернатива на Божиите реалности на живот ни отделя и лишава от тях е достатъчно основателна причина да я отхвърлим с пълна категоричност.