Под "да се поддадеш" имам предвид да се поддадеш на изкушенията на света.
А да зависиш от банките, от корпорациите, от образователната система, от медицинската система, от глобализирания пазар, контролиран от една шепа хора, от финансовата система не спада ли към изкушенията на света? Думата "свят" (kosmos) в Библията означава ПОДРЕДБА - т.е определен ред. Света за който Библията говори е светския ред на нещата. За какво неподдаване говориш, когато градския човек е целия ОБГЪРНАТ, ДИША, ДВИЖИ СЕ и ЖИВЕЕ в този светски ред? То дори не става въпрос за поддаване, а за
отдаване. Градското християнство е разтворено в светската система, то живее в нея и чрез нея и тя в него. Не случайно и плода му е толкова окаян.
Ако тези, с които живея и общувам - моята истинска среда - са некомерсиализирани и неполитизирани (и се стремят да търсят небесното, а не земното) какво значение има дали комерсиализираната част от света живее на 100км от мен или е в съседния апартамент?
Очевидно не разбираш за какво говоря. Аз разбирам, че ти е трудно и само Бог може да ти отвори очите за тия неща, но все пак се моли ако не друго поне Бог да ти помогне да разбереш за какво говоря, без значение дали ще се съгласиш с него или не. Ако наистина разбираш моите аргументи поне няма да говорим на въздуха и ще знам, че знаеш срещу какво стоиш, защото сега това не си личи.
Когато описах градската система аз използвах следните думи:
"
съвременната индустриализирана, комерсиализирана и политизирана градска среда от затворнически тип"
Ти се хвана само за думите "комерсиализирана" и "политизирана", като вложи в тях някакво твое значение, което няма общо с дефиницията, която аз използвах. Нека да мина пред тези думи подбрани внимателно и не случайно и да разясня какво съм имал предвид в тях:
1. Съвременна - с това определение искам да кажа, че положението на града и градския човек сега не е същото като преди 2000 години (или дори 200 години), където градовете в 99% от случаите са били земеделско-занаятчийски градове в които хората са развивали занаяти и земеделците и занаятчиите от околните села и самия град са се стичали за да предложат своите стоки на местния пазар. Днешната, съвременна градска система има съвсем друг пулс и състояние на съществувание. Тя представлява кулминация на човешкото падение през вековете и
концентриране на силите на врага акумулирани чрез индустриализацията и напредъка в социалните, философските, научните и техническите технологии.
2. Индустриализирана - това ще рече начин на живот, който е зависим от индустриалната организация на обществото. Храната ни идва от Гърция, Турция, Испания, Германия вместо да расте в задния ни двор. Напълно сме зависими от горива идващи от десетки хиляди километри разстояние. В този смисъл всички, които живеят по градски тертип (разбирай -
печели пари и живей чрез парите) са индустриализирани, включително и християните.
3. Комерсиализирана - ще рече че средата на живот зависи от търговията и парите. Т.е без търговия и без пари
всичко рухва. Това е което имам предвид под комерсиализация на средата. В този смисъл
няма некомерсиализирани християни в градската система. Ти доколкото разбирам се опитваш да придаваш на този термин някакъв отвлечен "духовен" смисъл.
4. Политизирана - под това имам предвид факта, че живота на градския човек и в градската среда е напълно зависим от политическите решения на политическата върхушка. Ако те кажат - без ваксини няма да приемаме детето в детската градина - и ти и жена ти трябва да ходите на работа за да можете да живеете в градската среда - вие сте в прекрасна позиция да ви се извиват ръцете и да бъдете тласкани към компромиси от политическата система. Подобни примери могат да се дадат много. Т.е ще повторя - под политизирана имам предвид, че градската среда е поставена в неизбежна зависимост от политическите власти. Така, че градския християнин е също политизиран - т.е зависим от политическите решения на политическата върхушка. Отделно ти самия каза, че гласуваш, което е дори още по-дълбока форма на политизация. Защо? Защото самата среда ви диктува това - вие не виждате друга надежда освен някак си да се доберете до лостовете на системата и да ги накарате да работят а вас. Само, че
този, който е измислил системата я е замислил така, че да може да бъде използвана само от онези, които предварително са преобразени според нейния образ. Както виждаш аз отново не влагам никакъв абстрактен и "духовен" смисъл в тази дума, а съвсем буквален и ясно разбираем смисъл.
5. Градска - под градска система аз нямам предвид административните разделения на град и село, които сами по себе си нищо не означават. Термина "градска" или "градски" аз го използвам в смисъл на
града като олицетворение на тази система, не в административен смисъл, а по смисъл на организацията на живота и изградените зависимости в начина на живот. В този смисъл
повече от 95% от хората по селата са в градската система, особено след усърдната работа свършена от комунистите по разрушаване на изключително богатата и плодотворна аграрна система изградена за хилядолетия от българския народ. Ето защо тук не противопоставяме града и селото като административни единици, а противопоставяме градската система на съществувание спрямо аграрната (не селска, а аграрна, земеделска) система на съществувание.
6. От затворнически тип - това ще рече, че градския човек се намира в затвор, бягството от който никак не е лесно.
Стените на този затвор са изградени от зависимости, а не от камъни и бетон. И тези стени са много по-трудни за преодоляване. Защото фундаментите на оригиналния, автентичен начин на живот са били разрушени, и за да избягаш от градската система ще трябва, за изградиш тези основи изначало. Според както е писано:
Ис. 58:12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места: Ще възстановиш основите на на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. И докато копаеш тези основи, съсипани от много поколения, най-тежкото е че ти продължаваш да си в зависимост от същата тази система за която говорим и това прави агонията пълна. Защото дори да напуснеш града - затвора остава и е нужно полагане на извечни основи за да може да бъде изграден върху тях живота, който Бог винаги е имал предвид да живеем.
но християните са сами за себе си среда
Ето тук налучкваш нещо, но не можеш да видиш цялостната картина. Наистина Божиите хора трябва да определят и дефинират средата и да живеят точно в тази среда, която те дефинират и изграждат. Обаче за да може ние да дефинираме и определяме средата е нужно да владеем ПОНЕ над тия три фундаментални неща -
храна, подслон, енергия. Това е
екзистенциалния минимум за да съществува един човек физически. Който контролира тия трите - контролира средата. Разбира се има и много други фактори, но като за начало е добре човек да осмисли абсолютния минимум, който се състои в тези три неща, като въздуха и водата ги включвам в групата на храната.
Как става обаче така, че християните в градската система си мислят, че те дефинират и определят нещо и че въобще водят свят живот без да са отделени от фундаментите на света? Точно тук на помощ идва религията, която по своето естество е амалгама между вярата и светската система. Религията създава алтернативен мироглед, това не е мирогледа на светските хора, но не е и мирогледа на Божиите пророци и апостоли. Това е смесица, амалгама между двете при която се създава един измислен "приказен" свят, който съществува само в инфектирания от религиозен квас ум и няма никакви допирни точки с реалността. Характерно за този фантасмагористичен свят е точно това "одухотворяване" на реалностите. Придаване на абстрактен "духовен" смисъл на съвсем реални и недвусмислени сами по себе си неща. Т.е градския християнин е пленен не само от оковите на светската система, но и самия му ум и вътрешен човек е окован от псевдо реалностите генерирани от религиозния квас. Получава се двойно робство, плода от което смърди от хилядолетия, ако само бихме си направили труда да се запознаем с "християнската" история.