Думите на Исус от Мат. 5:28 разкриват един много важен принцип, който освен всичко е и директно свързан с покаянието и оправданието чрез вяра. Ето пак самия пасаж:
Maт. 5:28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
Т.е тук Исус говори за това, че за Бог няма значение дали едно нещо се е случило само в сърцето на един човек или действително го е извършил, защото готовността в сърцето на човека да извърши нещо е същото като самото извършване. Това е принципа, който Исус разкрива.
Ето защо има огромна разлика между желание и пожелание, желанието е нещо, което по-принцип човек може да харесва, но пожеланието вече говори за готовност за действие при сгоден случай.
Ето защо ако един мъж си каже в сърцето поглеждайки жената на съседа си - "Тази жена е наистина много хубава и желателна, но аз нямам дял с нея при никакви обстоятелства, защото тя е вече омъжена и не е праведно да бъде с друг мъж." - тогава това не е пожелание, а само харесване. Но ако каже в сърцето си - "Тази жена е толкова хубава и желателна, че трябва да намеря начин да я имам." - това вече е пожелание и прелюбодейство, защото в сърцето си той вече е готов на греховното действие, ако и да не го е извършил на практика. В сърцето си той вече е прелюбодействал с нея.
Много християни изпитват осъждение от това, че като видят красива жена на улицата, която им се струва желателна с това те вече съгрешават с нея. Много пастори проповядват такова нещо. Обаче докато човека не е решен при първия сгоден случай да се възползва от дадената жена, то той не е прелюбодействал с нея според принципа за който говори Исус. Няма ли решение - няма грях, има ли решение има грях в сърцето. Харесването и желанието не е решение, нито е избор. Ние всеки ден взимаме решение да се откажем от неща които ни се струват желателни. Например в магазина ако имаме пари само за по-евтината стока, ако и да желаем по-скъпия вариант - ние се отказваме от по-скъпия, ако и да го предпочитаме. Знаем, че не можем да платим цената за него. Същото е и с чуждата жена - цената за това да я имаш е твърде висока и не си струва. Ако обаче пожелаем скъпата стока и решим да я откраднем при сгоден случай, то ние вече сме станали крадци в сърцето си.
Затова и Бог заповядва да не пожелаваме нищо чуждо, което не ни се полага, защото самото пожелание е решение за престъпление, което е равно пред Бога на самото престъпление. А и човек който непрестанно желае престъпления в сърцето си, той рано или късно ще започне да ги реализира.
Човек обаче трябва да внимава на нещата, които харесва, но не е праведно да има, защото ако им отдава много внимание - от желание може да се превърне в пожелание. Когато Давид неочаквано видя Уриевата жена да се къпе, той едва ли в първия момент си е казал - трябва да я имам. Но вместо да отклони погледа си от нея и да обърне внимание на ония неща, които е праведно да върши в този момент, той продължи да я гледа и с това харесването се превърна в желание и желанието в пожелание. Което пожелание той понеже имаше сгоден случай успя да реализира.
Ето защо ние трябва да разбираме принципната разлика между харесване, желание и пожелание - за да не приемаме фалшиво осъждение когато харесаме нещо и то ни се стори желателно, но в същото време това не трябва да става повод за притъпяване на бдителността ни, така щото да позволим на харесването в което няма грях да се развие и изврати в греха на пожеланието.