Author Topic: Кой е няшият ближен?  (Read 6976 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

YN

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Кой е няшият ближен?
« on: June 03, 2014, 22:59:01 PM »
Luk 10:25  И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
Luk 10:26  А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
Luk 10:27  А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
Luk 10:28  Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Luk 10:29  Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
Luk 10:30  В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
Luk 10:31  А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Luk 10:32  Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
Luk 10:33  Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
Luk 10:34  приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
Luk 10:35  И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Luk 10:36  Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Luk 10:37  Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!


Интересно, че Исус не казва, че всички са ни ближни, както съм чувала да казват.
Също от самата притча се вижда, че свещеникът и левитът не се показаха ближни на човека. (Какво точно означава "да се покажеш ближен"?)

Ако ближният беше всеки, тогава как Давид е казал, че мрази нечестивите със съвършена омраза? Тази заповед я има още от закона, а е ясно, че Давид не я е нарушил. Така излиза, че нечестивите не са ни ближни, но пък самарянинът бил ли е праведен?

Ако ближният е само онзи, който ни показва милост, как точно през ежедневието си ще можем да разграничим ближните от другите? Какво точно означава някой да ти покаже милост? Да ти помогне в беда или нещо повече?
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Кой е няшият ближен?
« Reply #1 on: June 03, 2014, 23:24:45 PM »
Quote
Също от самата притча се вижда, че свещеникът и левитът не се показаха ближни на човека. (Какво точно означава "да се покажеш ближен"?)

Ближен означава - близък. Т,е те не постъпиха с него като със близък човек.

Quote
Интересно, че Исус не казва, че всички са ни ближни, както съм чувала да казват.

Това е поредната измишльтина на съвременното християнство. Ако всички са ближни, то заповедта "обичай ближния, както себе си" става безсмислена, вместо това трябваше да бъде казано "обичай всички както себе си" Ако обаче Писанието изрично не казва всички, а използва термина "ближния" то от това става ясно, че "ближния" са определена категория хора, различаваща се от останалите категории.

Исус например изпозва две други категории за определен вид хора. Едната е "псетата" и другата е "свинете". За тези две категории ни е заповядано не да ги обичаме както себе си и да им дадем всичко, което имаме, а точно обратното да не им даваме скъпоценните си неща и бисерите си, което определено не може да важи за "ближните".

Има и още една категория "враговете" - за тях се казва да обичаме враговете си и да се молим за тях когато ни гонят, но няма заповед да ги обичаме както себе си.

Quote
самарянинът бил ли е праведен

Самаряните са израилтяни, от Авраамовото и Израилевото семе. Но са нещо като еретици. Т.е хора които вярват серия от неверни неща касаещи Бога и Божия път, смесица от библейска вяра и езичество. Това на мен много ми напомня на хората по днешните църкви, те са нещо като духовни самаряни (не в смисъла на добрия самарянин, а в смисъла на хора половинчати в правдата и истината). По отношение на вярата, тези хора на мен не са ми ближни, но е имало такива от тях, които са ми показвали милост, и следователно те са ближни за мен и аз ги приемам като такива.

Quote
Ако ближният е само онзи, който ни показва милост, как точно през ежедневието си ще можем да разграничим ближните от другите? Какво точно означава някой да ти покаже милост? Да ти помогне в беда или нещо повече?

Преди всичко смисъла на притчата за добрия самарянин е не толкова да гледаме кой ни е показал милост, че да го считаме за ближен, а по-скоро да разбираме, че когато ние показваме милост - си спечелваме хора на които ставаме ближни. Вярвам, че точно в този смисъл Исус каза:  "Иди и ти прави също така!"


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Кой е няшият ближен?
« Reply #2 on: June 03, 2014, 23:32:26 PM »
Думата за "ближен" се употребява в общия смисъл на човек, който е близо или този, с когото може да имаш преки взаимоотношения. Примерно комшията, човек в чата, клиент по имейла.

Не с всеки трябва да имаш преки взаимоотношения, но има такива, които избягваш. Такива не са ближни. Това бяха нечестивите за Давид, от които той странеше като казваше:
В събранието на нечестивите не стоя (перефразирам част от Псалм 1). На друго място Павел говори по същата тема като казва, че тези, които се правят на праведни, а не са, трябва да се избягват на всяка цена като много опасни хора, докато каза, че общуването с нечестиви, но хора, които не се правят на праведни, не е проблем.

Та, като се говори за ближни, това са хората към които човек може да има пряко отношение, не избягва, но гледа да се отнася към тях така, както би искал да се отнасят и към него.

Ето защо тук подминаващите изпадналият в нужда нямаха основание да го избягват, но те решиха съзнателно да го избегнат и не се показаха ближни, т.е. не показаха отношение към него като това, което биха искали да получат. Такова отношение показа само самарянинът.

В случая самарянинът е направил това, което би искал да направят и на него — да му помогнат ако е в беда. В това отношение той изпълнява това, че е изпълнил част от Божия закон. В тази притча не се говори дали е изпълнил другата част — да възлюби Господа.

Да възлюбиш ближния е нещо, което и нечестивите правят към хората, с които имат взаимоотношения. Това не означава, че обичат Бога, защото Бог е свят (отделен) и не е като човеците. И не може да се заключи, че отношението към човеците е същото като към Бога, тъй като към Бога трябва да има свято (отделно, различно) отношение. А ако човек иска да изпълни Божия закон, трябва да има хем любов към Бога, хем към ближния.

Допълнение: След като го написах ме попитаха дали правим лошо ако помогнем на някой, който се прави на праведен, обаче не е. Това да се помогне на някого, не означава, че е ближен, но пише, че на ближния трябва да вършим това, което искаме и на нас да се върши. Надявам се разбирате разликата. Например е писано, че ако е гладен или жаден неприятелят ти, дай му, защото така ще туриш жар на главата му и Господ ще те възнагради. Това, че му се дава в нужда, не означава, че е ближен.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

YN

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Re: Кой е няшият ближен?
« Reply #3 on: June 05, 2014, 16:08:01 PM »
Quote
Не с всеки трябва да имаш преки взаимоотношения, но има такива, които избягваш. Такива не са ближни. Това бяха нечестивите за Давид, от които той странеше като казваше:
В събранието на нечестивите не стоя (перефразирам част от Псалм 1). На друго място Павел говори по същата тема като казва, че тези, които се правят на праведни, а не са, трябва да се избягват на всяка цена като много опасни хора, докато каза, че общуването с нечестиви, но хора, които не се правят на праведни, не е проблем.

Много добра забележка! Днешно време ми се струва, че християните (или "християните") си намират всякакви извинения за това да седят в събранието на нечестивите и да общуват с тях по приятелски. Най-често оправдaват това, като казват, че "и Исус е общувал с бирниците и блудниците". Обаче самият Исус обяснява защо прави това (префразирам): Защото не здравите, а болните се нуждаят от лекар. Исус ходеше с тях да им проповядва благовестието на царството а не да си дружкат (има ли изобщо такава дума?).

1Co 15:33  Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".

Като нрави тук, доколкото разбрах, има по-широко значение и значи също така "характер" и "навици". Значи доста сериозна става работата. Аз самата съм забелязала как безбожните деца в училище ми влияят зле и как несъзнателно започвам да ги имитирам и като начин на говорене, и като цяло като отношение. И също ми е направило впечатление, че аз самата почти изобщо не мога да ги повлиая по положителен начин. И ето още един добър стих:

Pro 13:20  Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Кой е няшият ближен?
« Reply #4 on: June 05, 2014, 16:59:11 PM »
Говоренето с тези, които не вярват в Бога, но и не се правят на вярващи само по себе си не е проблем. Давид имаше за приятел Хирам, който беше от езически народ. Правеше бизнес с него. Идваха търговци езичници да продават из Израелевите земи и нямаше проблем, стига да не е в събота.

Давид, обаче, никъде не пише "да покръсти" Хирам, нито пише, че Хирам го е научил на поклонение на езическите богове. Причината беше, че тяхното приятелство беше такова, че те не бяха постоянно заедно, за да се научат едни от други или по-точно Давид да се научи на лошо от езическите народи.

Ето защо няма как да се научиш на нещо, ако не предадеш времето си на него.

Соломон предаде сърцето си на жените, които беше взел и се научи от тях да се покланя на езическите народи. Той беше в постоянна близост с тях. Затова и Писанието предупреждава за другарите (което е подобно на думата "колега"). Писанието нищо не казва против бизнеса с такива, освен ако има нещо общо (обща фирма например), нито казва да нямаме приятели измежду невярващите, но само по примера, който виждаме в Писанията.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

YN

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Re: Кой е няшият ближен?
« Reply #5 on: June 05, 2014, 18:13:14 PM »
Не исках да кажа, че говоренето или общуването като цяло с невярващи е проблем. Наистина аз визирах по-близките приятелски връзки на които наистина се отдава време. По-скоро (не се изказах много ясно) ме притесняваше, че християните днес отделят много повече време на отношения с невярващи отколкото със светиите.

Приемам това, което казваш за постоянната близост, и аз за жалост в моя живот мога да свиделствам, че съм по-близо до постоянна близост с езичниците отколкото с Божиите хора.

Quote
Давид, обаче, никъде не пише "да покръсти" Хирам, нито пише, че Хирам го е научил на поклонение на езическите богове. Причината беше, че тяхното приятелство беше такова, че те не бяха постоянно заедно, за да се научат едни от други или по-точно Давид да се научи на лошо от езическите народи.

Да, така си е. Мисля, че проблемът е в моята си дефиниция на термина приятел. Аз с това визирам доста по-близки и сериозни отношения от това което знаем за приятелството на Хирам и Давид, но пък щом Словото дефинира това като приятелство, ще трябва да си променя идеите. :)

Мисля, че просто трябва да отсъдим кога отношенията ни с един невярващ отиват до там, че могат да ни влияят зле, и да започнем (съзнателно или несъзнателно) да се учим от тях. Но да не се стига до небиблейски крайности.
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.