Author Topic: Пътят на спасението  (Read 54624 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Пътят на спасението
« on: October 22, 2007, 12:44:18 PM »
Тази тема се повдигна оттук:
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=76.0

Нека малко размишляваме върху пътя на спасението. Ясно е, че не е "покани Исус в сърцето си и ще се спасиш", но както пише на едно място "който устои докрай, той ще се спаси" или още "спасението сега е по-близо до нас откакто когато повярвахме".

Има път, който се извървява до спасението, но да видим какъв е.

"Чули сте и сте били научени..."
"В началото беше Словото..."
Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Чул и се е научил.

Христос обикаляше и КАЗВАШЕ (и заръча на учениците да правят това първо): Покайте се, защото наближи Небесното царство.

Първо дойде словото на благовестието.

Писано е в Ефесяни 2:
[1] И |съживи| вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
[2] в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
[3] между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
[4] Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
[5] даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
[6] и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни |места|, в Христа Исуса;
[7] за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.


В началото сме били мъртви чрез нашите престъпления. Не може мъртъв човек да оживее ако не бъде възкресен. И затова не е човешко решение да вземе един ден и да се спаси, но ПЪРВО ("в началото БОГ") трябва да ни съживи и да ни призове чрез Словото си "Покайте се".

След това е вече човешкото - да се покаеш и да се обърнеш към Бога и да се примириш с Него, но преди това не може мъртъв човек да се покае. Трябва да бъде съживен (въз-роден) от Бога първо.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

VPP

  • Изгонен
  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 14
  • Преди всичко обичайте се един друг
    • www.vasilpetrov.org
Re: Пътят на спасението
« Reply #1 on: November 26, 2007, 11:11:33 AM »
Можеш ли да се обосновеш какво значи това - Трябва да бъде съживен (въз-роден) от Бога първо.
1Ин. 3:8 Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
Re: Пътят на спасението
« Reply #2 on: November 27, 2007, 11:22:48 AM »
Има и още една човешка работа в спасението.

1 Петър, мой превод от New Living Transaltion:

Глава 2
Затова не бъдете повече злобни и измамници. Не се правете на добри, а наистина спрете да бъдете лицемерни, ревниви и клеветници. 2 Трябва да копнеете за чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него и да стигнете до цялостно и завършено спасение. Плачетете силно за тази храна както бебетата плачат за кърма, 3 сега когато познавате вкуса на Божията добрина.

Петър предупреждава вече новородените, че спасението им не е цялостно и завършено. Щом можеш да го изгубиш (както пише в Евреи 6:4-8) по всяко време, значи постоянно трябва да го храниш и поддържаш и, както каза Тихомир, да устояваш докрай.

Затова по пътя на спасението някои спират и остават джуджета. Мнозина не порасват. Според думите на Петър, нито се освобождават от завистта и злобата, нито от клеветата и лицемерието. Когато едно духовно джудже ти каже: "Но аз съм новороден!", какво му отговаряш?
КАКВА ПОЛЗА че си се родил, по-добре въобще да не беше се раждал! 

Аз самата дълго време бях джудже. Повярвах преди 3 години, а прочетох библията докрай чак миналото лято. После си седнах на постижението и продължих да смърдя на света със старите си грешни навици вместо да му светя със светлината на Христос. Казвам ви това, за да прославя Бога за милостта му и за силата му. И защтото е толкова чудесен, че всеки, който поиска да дойде и да пие и да го опознае, се влюбва в него!

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Пътят на спасението
« Reply #3 on: November 27, 2007, 15:58:52 PM »
Роденият от Бога не може да греши.Ако някой е роден от горе , отново , от Бога , тоест новороден , той не може да изгуби спасението си .

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Пътят на спасението
« Reply #4 on: November 27, 2007, 16:07:32 PM »
small axe, какво библейско основание имаш да твърдиш, че веднъж човек повярвал не може да изгуби спасението си?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Пътят на спасението
« Reply #5 on: November 27, 2007, 16:23:14 PM »
Watchman , ще напиша какво и защо мисля така , малко съм зает сега , но обезателно ще пиша и ще чуя честно и искрено и твоето мнение .
Бог с теб!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Пътят на спасението
« Reply #6 on: November 27, 2007, 16:37:03 PM »
Добре, ще чакам този въпрос трябва да се обсъди, понеже има какво да се каже.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
Re: Пътят на спасението
« Reply #7 on: November 27, 2007, 17:32:30 PM »
1 Петрово глава 1:
8 Вие го обичате, въпреки че никога не сте го виждали. Въпреки, че не го виждате, му се доверявате и затова сте славно и неизразимо щастливи. 9 Спасението на душите ви ще бъде наградата за това доверие.


Ще бъде. Един ден, когато устоите. Следователно ако не устоите, няма да бъде.

Още нещо от това послание, глава 1:

17 Помнете също, че Небесният Баща, на когото се молите, няма любимци когато съди. Той ще ви осъди или награди според това, което правите. Затова, по време на престоя ви като чужденци на тази земя трябва да се страхувате от него и да го почитате.

Ако ще бъдем осъдени или наградени според това, което правим, значи делата ни влияят върху вечната ни съдба. Т.е. делата ни влияят върху спасението.

Откровение 12:10:
И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.


Спасението според този пасаж в Откровение е в бъдещето. И звучи логично, защото в Новия завет се говори за НОВОРОДЕНИ, избрани, осветени хора когато се има предвид състоянието им, а не за спасени.

Ако някой смята, че спасението е гарантирано независимо как живеем, моля да ми каже как разбира горните 3 цитата.

Дали роденият от Бога може да греши? Пише, че не. Същият автор обаче казва: "ако все пак някой съгреши, имаме застъпник". Ако за родения от Бога беше невъзможно да съгреши, новороденият Павел нямаше да каже:

26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен. (1 Коринтяни глава 9)


Със сигурност роденият от Бога ще започне да се очиства и няма да живее в грях. Давид я оцапа веднъж и се покая. Соломон заживя в грях. Дали ще видим Соломон в рая?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Пътят на спасението
« Reply #8 on: November 27, 2007, 21:23:40 PM »
Преди да отговоря  , на конкретниявъпрос на SparedByMercy , ми се иска да уточня няколко неща.

Християнинът трябва да устоява всеки ден.Това му се налага и по необходимост , всеки го знае от опит.Всички ние грешим в много неща/ Яков 3:2/ , това не е извинение за греха , разбира се , но всеки един от нас расте , или поне би трябвало ако познава Бога , да расте към святост.Това не означава че в живота ни не се случва да сторим грях , но ако стане нещо такова , имаме застъпник при Отца - Исус Христос , Праведния.
Какво означава това , че дали грешим или не няма значение , не  разбира се.Всеки един грях е зло и то нанася поражения , защото грехът има  последствия.Наша задача е да пазим себе си неопетнени , чисти и сатана ще побегне от нас.


Нашето спасение не е човешка дело !То е Божие дело.А знаем че това което Бог прави е съвършено!Спасението ни не почива на човешки усилия , и това е чудесното .Знаем че сме спасени чрез кръвта на Исус и САМО това е причината да бъдем оправдани.Спасението е по благодат , чрез вяра.
Аз  вярвам че тук  естествено няма спорове.Но това е много важно , ние няма нужда да работим за спасението си защото то е факт.Призовани сме да устояваме и да даваме плодове адекватни на нашето положение - Божии избрани , верни , предузнати ,призовани , ОПРАВДАНИ и прославени.Някой ще каже , чакай малко , много бързаш.
 Това твърди Словото.Римляни 8:30 какво казва ,че тези които Бог предопредели , същите тези хора призова , оправда и прослави.Ако някой от тази група може да изгуби спасението си , това твърдение нямаше да може да бъде направено.Текстът говори за едни и същи хора.Ние имаме сигурност в ръката на Отца и никой  не може да ни грабне от ръката му.Никой означава Никой.Аз самия мога ли?Да се отрека от Господа , мога разбира се , но това ще означава само едно единствено нещо - че аз никога не съм Го познавал , не съм бил роден от Него.Петър се отрече , но сетне плака горко и се върна със съкрушено сърце и Господ го прие , защото беше негово дете , предузнат , оправдан и прославен.Юда  , напротив , обеси се , въжето се скъса явно , падна отвисоко и всичките му черва изтекоха.Той не се върна при Бога със спасително покаяние , защото никога не е имало такова в неговото сърце.

Човек има избор , Бог иска всички да се спасят , тоест Той не е постъпил несправедливо , а просто е всемогъщ и знае , кой ще приеме благата вест и ще влезе в Неговата почивка.Тази почивка е -Днес , и ако някой се мъчи да работи в тази почивка , аз мисля че се опитва да се спаси сам , чрез дела а това е непокорство и незачитане на кръвта на Сина.Ние вършим дела защото сме спасени , а не за да се спасим.От благодарност , а не по принуда , от чувсво за голямата отговорност с която сме натоварени и заради голямата чест , да служим на Твореца!Ние сме негови , никой не може да ни грабне от ръката Му.

Но нека да внимаваме един на друг , да не би да се открие че някой не е достигнал да тази почивка.Всички знаем това място в Словото.
1 Йоан 2:1- Ние имаме ходатай при Отца , той е наш баща и си остава такъв дори и да се случи да съгрешим.Неволният грях не разрушава връзката ни с Него , когато се новородим ние ставаме Божии деца , от този момент Бог е наш баща и нищо не може да разруши тази връзка.Раждането е нещо което не може да стане невалидно.ние можем да сторим нещо позорно , но ние си оставаме синове просто защото той ни е родил.

Йоан 6:39-40 Всеки който вярва в Него ще бъде възкресен в последния ден.Господ заявява че не ще изгуби нищо от от това което Му е дал Отец.

Ако някой от нас отпадне , то тогава никога не е бил роден от Бога.
Който съгрешава самоволно , не е познал Бога и за него остава огненото негудование накрая.
Но който повярва и се кръсти ще бъде спасен!

Кой ще обвини Божиите избрани , кой ще ги осъди ? Апостолът Павел казва - никой. Причината за това е смъртта , възкресението и ходатайствената защита на Исус Христос за нас пред Отца.Господ се моли за нас.
Сатана изиска апостолите да ги пресее като жито но Господ каза на Петър че се е молил за него и Петър устоя.Сигурността ни се корени в смъртта на Исус , възкресението му , молитвите му застъпнически и ходатайствени.

сатана има солидни аргументи да поиска смъртта на всеки вярващ който е съгрешил , защото заплатата на греха е смърт ,той може справедливо да поиска вечно осъждане за нас , но нашият застъпник му пречи, като сочи делото на кръста.Там всичко е платено.Духът на Господа ни запечатва /ефес. 4 :30/ до деня на изкуплението.Ако спасението може да бъде изгубено , то в такъв случай запечатването няма да бъде до деня на изкуплението , а само до деня на съгрешаването.
Писанието не казва никъде че човек би могъл да изгуби новорождението си или да бъде откъснат от тялото на Христос след като вече е станал част от това тяло.

Към нас са отправени предупреждения срещу фалшива вяра , ние трябва да изпитваме себе си дали сме в истината , нашият живот говори за това дали сме новородени .Понякога вярващи изпадат в грях и непостоянстват в благочестието , ап Петър не винаги успяваше , Лот също не устоя 2 Петр. 2:7 . Но те не престанаха да бъдат Божии деца .Петър се изправи и продължи напред чрез покаяние. Някой ще се спасят пред Христовото съдилище , делата им ще изгорят на те ще се спасят като през огън 1 Кор 3 :15.

Апостол Павел казва че нищо , включително което  и да е друго създание / това включва и нас самите/ , не може да ни отлъчи от Божията любов която е в Господ Исус Христос.Павел казва в 2 Тим.2:13 че ако сме неверни , Той/Бог/ остава верен , защото не може да се отрече от себе си.

Към въпросите на Spared ByMersy :

За 1 петр.1 гл. - тук се говори за спасението като награда.И това е така.Ние се доверяваме на Бога че това което казва е истина.И следствието е - нашето вечно спасение.Поради Христовата жертва.
Тя ни спасява , не нашето доверие.То просто е нашият отклик , акт на свободната ни воля.Не виждам противоречие тук.Който спре да има доверие на Бога , той никога не му е имал пълно такова , чрез покаяние и вяра в истината , такъв човек не е новороден разбира се.

В стих 17 на 1Пет също няма противоречие.Ние , вярващите няма да бъдем осъдени заедно със света ,чиито край е гибел.Някой ще получат награди , на други работата ще изгори , но те ще се спасят като през огън.

За откр. 12:10.Как мислиш , ако да кажем сме приятели с теб и си имаме доверие , и аз ти кажа - Имаш 100000 лв в мен които са твои, решил съм да ти ги подаря , ще ти ги дам в събота да кажем.Но дотогава си на мои разноски.Какво е това?Ти ще имаш тези пари , те са твои , но в абсолютното и цялостното им притежание , ще влезеш в събота.Ти знаеш това , защото ми вярваш и с нетърпение чакаш събота.
Това което се чува е глас от небесата.Времето е настъпило , сатана е хвърлен долу.Християните преди това време и тези които са на земята в това усилно време имат това велико спасение.Времето е настъпило и триумфът в небесата наближава и настъпва.

Който повярва и се кръсти има вечен живот и няма   да дойде на съд а е преминал от смърт в живот.Времето тук е сегашно.Не бъдеще.А условията за този вечен живот са ясни.

Не вярвам някой да смята че независимо как живеем ще бъдем спасени.По плодовете се познава и човекът.
"Роденият от Бога не може да греши , защото Неговото семе живее в него и не може да съгрешава защото е роден от Бога".1Йоан 3:9
Да живее един християнин в грях и това да е обичайното му , характерно поведение .Да няма скръб по Бога и покаяние със съответстващо на това преустановяване на греха и радост от Христовата прошка, това за един вярващ човек е невъзможно , защото семето , или зародиша на Бога живее в него и той е роден от Бога .
Това има  в предвид според мен ап.Йоан.

Радвайте се в Господа!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Пътят на спасението
« Reply #9 on: November 27, 2007, 21:41:49 PM »
small axe, трудно се чете и дайжестира голям обем текст когато не е подходящо форматиран с параграфи, нови редове, подчертаване, отделяне на пасажите, както повечето от нас правим в нашите постигни за да има прегледност и четимост.

Затова бих те помолил да вложиш малко време и усилия в това да направиш по четим и разбираем текста и имаш някакви бледо розови букви и други неща които също имат нужда да се оправят. Пунктуацията с точки и запетайки също е полезно да се слага коректно, защото това са важни неща при комуникиране на това, което искаме да кажем.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Пътят на спасението
« Reply #10 on: December 01, 2007, 13:45:20 PM »
Трябва ли още нещо да оправя в поста?Ако трябва да цитирам целите стихове които съм приложил , а не само така на заглавие на книга и номер на стих.Ако  трябва кажете , наистина е добре всичко да е по- пригледно.Темата е важна и е добре да дискутираме по нея.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Пътят на спасението
« Reply #11 on: December 04, 2007, 01:22:35 AM »
Но това е много важно , ние няма нужда да работим за спасението си защото то е факт

Ако стъпим на този факт можем да отидем доста далеч, но нека малко отклоня размишленията от тази "основа", тъй като Писанието казва друго:
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни - не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Пътят на спасението
« Reply #12 on: December 04, 2007, 02:47:27 AM »
small axe, аргументите ти по темата са малко разпокъсани, и трудно се следи мисълта, но като се понапъне човек може да разбере какво искаш да кажеш.

Има няколко неща обаче които пропускаш, а някои твърдиш по презумпция без да има Библейско доказателство за такова нещо.

Аз ще се спра на някои от нещата които пропускаш, както и някои от презумпциите на които се осланяш в своите доводи.

Първото нещо е гръцката дума "содзо", която се превежда като "спасен". Това е дума, която е такава, че по един и същ начин се записва в минало, настояще и бъдеще време. Спасението според учението на Новия Завет е трикратно, и касае духа, душата и тялото. Ето един характерен пасаж:

1Сол. 5:23  А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

Тук Словото дефинира 3 части на човека, които подлежат на спасение. Гръцкия текст дори казва буквално "духът и душата и тялото". Ние не бихме могли да разбираме процесите на спасение за които говори Новия Завет докато не разберем това трикратно спасение, което касае човека.

Само така ще можем да разберем защо Библията говори за спасение в минало, настояще и бъдеще време за християните.

Спасение в минало време касае, новораждането на човешкия дух:

Eф 2:5  даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)

2Кор. 5:17  За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

Ясно е че нашето тяло не е родено отново, защото то си е същото. Ясно е че нашата душа не е родена отново, защото това означава да изгубим всяка памет и съзнание за това кои сме били преди новорождението, кои са родителите ни, къде сме живяли и прочие. Новороден е нашия дух, той е спасен и не съгрешава, защото Божието семе пребъдва в него, както казва Йоан в 1-во Йоаново. В този смисъл ако нашия новороден дух управлява на 100% нашето поведение, ние няма да съгрешаваме никога.

Има бариера обаче пред това духа да управлява 100% нашето поведение. И тази бариера се намира както в нашата душа, така и в нашето, тяло. Душата тотално променя своята посока на развитие, чрез покаянието, но тя се намира в процес на освещение. Именно този процес е спасението на душата, което се изработва със страх и трепет:

Фил. 2:12 ... изработвайте спасението си със страх и трепет;

Този пасаж говори за спасението в сегашно продължително време, а не в минало време. Ако някой не разбира горното трикратно спасение на дух, душа и тяло би се объркал относно спасението, а именно дали то е вече факт, или сега се изработва, или тепърва ще дойде.

Римл. 12:2  И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Този пасаж от Римляни показва много добре процеса на преобразяване на душата (говорейки за ума, който е главна част от душата). Това е процес, който продължава, не е нещо случило се в миналото.

И понеже спасението на душата, е главната част от спасението на човека и от това зависи вечната му съдба, ние трябва да отделим повече време именно на този момент. Ето защо само накратко, ще спомена, че спасението, което е в бъдеще време касае възкресението (или промяната в миг на око при Пришествието за ония които са останали живо до него) на тялото.

Нека се върнем към душата. Човешката воля се намира в душата. Човешката личност и характер се намират в душата на човека. Ето защо спасението на душата е толкова важно. Бог ще държи ДУШАТА на човека отговорна за делата които човек е извършил. Именно душата (характера) на човек трябва да устои докрай в пътя на правдата:

Maт. 10:22  Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

Исус не казва, че който е веднъж спасен е завинаги спасен. Няма такова нещо. Исус ясно казва, че който устои докрай, той ще бъде спасен. Спасението на душата в бъдеще време, то се изработва сега и трябва да се изработи и изпита докрай. Ако някой е започнал, но не е устоял докрай, това няма да му се вмени за спасение:

Екл. 1:15  Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Онова, което е недоизпълнено не може да се брои! Този стих е както страшен така и много отрезвяващ! Това, което ти твърдиш, че ако някой отпаднел, значи никога не е познавал Бога е презумпция и не е библейски издържано.

Нека да видим няколко пасажа:

Римл. 1:21  Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

Този стих говори за езическите народи, които са познали Бога чрез Неговите творения, но въпреки, че са Го познали, не са останали с Него. Ясно се казва, че познаха Бога, но пак не останаха да са с Него, но се извратиха чрез Своите мъдрувания. Така става с много християни. Познали са Бога, но в един момент са се извратили в мъдрувания и са отпаднали от Него. Това, което има значение е избора на душата, понеже именно спасението на душата има решаващо значение.

Евр. 6:4  Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
Евр 6:5  и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
Евр 6:6  а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
Евр 6:7  Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
Евр 6:8  но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
Евр 6:9  Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.


Този пасаж е много показателен. От стих 9 се вижда, че Павел говори на възлюбени братя и ги предупреждава, че може да отпаднат и да погинат. В стих 4 ясно се вижда, че това са хора, които са били просветени, вкусили са от Небесния дар (Христовата жертва на кръста), и са станали причастни на Святия Дух. Ти мислиш, ли че може някой, който не е новороден да бъде съпричастен със Святия Дух, да е просветлен и да е вкусил от Божия дар на спасението? Това няма как да стане. Исус казва за Святия Дух следното:

Йоан 14:17  Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

Светът, нито някой светски не може да приеме и да участва в Святия Дух. Ето защо хората за които се говори в пасажа от Евр. 6-а глава не са светски хора, но са хора родени от Бога. И въпреки това биват предупредени, че могат да отпаднат от вярата съкрушаващо.

Нещо повече стихове 6 и 7 от Евреи 6-а глава показват как Бог гледа на учениците, сиреч на християните. Той гледа на тях като на земя, нива, която Той обработва. И Бог очаква плод, очаква добър плод! Обаче ако тази нива (този християнин) не дава добър плод, той ще бъде отхвърлен, прокълнат и в края на краищата изгорен в огненото езеро! Нека не се заблуждаваме! Така е как Бог гледа на учениците, а не като на златни яйца, които каквото и да стане все ще са си Негови. Не е вярно! Свободната воля остава, и човек може да се отлъчи от Бога във всеки един момент!

Ето още един пасаж:

1Tим. 1:18  Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто воинствуване,
1Tим. 1:19  имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;


Тук ясно се казва, че да има някой само вяра не е достатъчно. Нужда е и чиста съвест, която ако някой през годините бъде изкушен да отхвърли, той ще отпадне от вярата. Да ясно е написано, че ИМА такова нещо, като отпадане от вярата. И тука твърдението, че щом някой отпаднел значи никога не е познавал Бога напълно се стапя като невярно, защото няма как да отпаднеш от нещо в което никога не си бил! Но след като има отпадане от вярата, значи има изгубване на спасението, защото без вяра никой не може да бъде спасен.

И още нещо. Какво е спасението, ако не записване на името в Книгата на Живота? Според тебе тези които са записани в Книгата на Живота спасени ли са?

Откр. 20:15  И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

Откр. 21:27  И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

От тези два пасажа се вижда, че спасението е пряко зависимо от това дали някой е записан в Книгата на Живота, и ако е записан, със сигурност е спасен, а ако не е записан със сигурност е погинал. Така ли е?

Нека да видим сега следния пасаж:

Откр. 3:5  Който победи ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

Забележи за какво говори самия Исус! Той казва, че на онзи който победи името няма да бъде ИЗЛИЧЕНО от Книгата на Живота. А онзи който не победи? Онзи който не устои докрай? Исус говори за нещо много смущаващо за хората, които пропагандират учението "веднъж спасен завинаги спасен". Това нещо е ИЗЛИЧАВАНЕ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА! Има ли такова нещо? Според горните думи на Исус - ИМА! Следователно ако книгата на живота е показателя за онзи който е спасен и онзи който не е, то тогава какво означава някой да му бъде изличено името от тази Книга? Означава само едно нещо:

Този човек е бил записан, сиреч е бил спасен, обаче после е бил изличен, т.е. е изгубил спасението си! И защо? Защото не е победил, не е устоял докрай!

И това е в пълно съгласие с цитираните по-горе думи на Исус от Мат. 10:22 " който устои до край, той ще бъде спасен "

И в заключение искам да разоблича още една презумпция в твоите аргументи, по-скоро детска и наивна. А именно че този "който вярва има вечен живот."

Тук аргументацията е че понеже вечния живот е живот който трае вечно, значи щом веднъж имаш вечен живот, значи ти не можеш да го изгубиш, защото той иначе не би бил вечен. Това е наистина детско и наивно, защото зад подобни разсъждения се крие неразбиране на това какво означава вечен живот, според Библията. Вечен живот според Библията е Живота на Самия Бог, който бива излят в нас, чрез Святия Дух и който остава в нас докато ние пребъдваме в Христос:

Йоан 6:56  Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
Йоан 6:57  Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.


Вечния живот не е нещо, което получаваме НЕЗАВИСИМО от Христос. Напротив, самия Христос е този живот, и в момента в който ние се отклоним от Него или се отречем от Него, ние губим този живот, понеже губим Христос, който Е Живота вечен!

Ето защо когато Словото говори за вечен живот, се има предвид качество, а не количество. Неразбирането на тази съществена разлика води до подобни по детски наивни разсъждения, че понеже живота бил вечен (сиреч трае вечно), значи няма как да го изгубим, защото веднъж като имаме вечен живот предполага, че ще живеем вечно по презумпцията, че вечен означава продължителност.

Йоан 17:3  А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Както се вижда вечния живот е въпрос на взаимоотношение с Бога, а не на вечна продължителност във времето.

И тук е важно да отбележа, че някой би могъл да каже, добре - никаква сигурност ли нямаме в спасението тогава? Щом може да отпаднем, щом се изисква да устоим докрай. Много несигурно изглежда. Отговора на това е, че Ако уповаваме на собствените си сили - наистина е несигурно, но ако поставим постоянно упованието си и очите си на Него, че чрез Него и поради Неговата сила в нас, ние няма да се провалим, тогава ще намерим сигурност.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Re: Пътят на спасението
« Reply #13 on: December 04, 2007, 05:29:35 AM »
Още един стих да добавя в който апостол Павел насърчава вярващите да извървят пътя на спасението до края и предупреждава за реалната опасност на отпадане от веднъж придобитата вяра, поради което вечната награда ще бъде загубена.

Heb 10:35  И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
Heb 10:36  Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
Heb 10:37  "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
Heb 10:38  А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
Heb 10:39  Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.


Последният стих е напълно в подкрепа на това което Уочман казва. Спасението на душата не е мигновенно необратимо събитие, а процес изискващ търпение, вяра и постоянство, който във всеки един момент може да бъде прекъснат поради свободната воля.
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Пътят на спасението
« Reply #14 on: December 05, 2007, 00:47:17 AM »
Божието дете е което устоява винаги до край.Това което е победило света е нашата вяра.Ние имаме победата чрез Исус Христос.
Който вярва в Мен, казва Господ , има вечен живот  и няма да дойде на съд , а е преминал от смърт в живот.
Има , сега го има!
Казваш че това е детско мислене , детско или не , това казва Словото.

Който вярва , но ако престане да вярва , ще го има ли , този вечен живот ?Не разбира се.Божието дете , не престава да вярва.

Дори да падне става чрез покаяние и се хваща за простряната ръка на Исус.Защото тя винаги е простряна. Мисля че един човек опознава Бога с течение на годините през които е вървял с Него все повече и повече , и разбира че грехът е нещо ужасяващо.

Казваш че нашият дух е новороден.И че това има в предвид ап.Йоан.Какво мислиш за 1 Йоан3:6

"Никой който пребъдва в Него , не съгрешава ,никой който съгрешава не Го е видял, нито Го е познал"

Този стих ни показва разликата между истинския вярващ и този който никога не е бил повярвал чрез покаяние , тоест не е новороден.Тук никъде не се казва ,  че духът на човека е този които не може да съгрешава.Казва се ,че човекът не може да съгрешава , защо?
Защото го е видял , и е познал Бога , пребъдва в Него и затова не може да съгрешава.
Не че не може да стори грях , но не продължава да го върши , и когато е изобличен се покайва.По това се познава Божието дете , по това че не върши грях.

"Който върши грях от дявола е ,защото дяволът отначало съгрешава"1Йоан3:8

Тук и по горе се говори за обичайният начин на живот на даден човек.Ако живее в грях , не познава Бога , ако пребъдва в Бога , познал и видял Го е.

"Ясно е че нашата душа не е родена отново, защото това означава да изгубим всяка памет и съзнание за това кои сме били преди новорождението, кои са родителите ни, къде сме живяли и прочие"/цитат от Уочман/

Откъде черпиш информация за това твърдение?
Аз знам че душата която е съгрешила , тя ще умре.
Е , нашите душа , моята и твоята , ако сме в Христос докрай,ако сме повярвали истински , няма да умрат.Това ново създание за което говори Йоан , не включва само нашият дух.

Фил. 2:12 ... "изработвайте спасението си със страх и трепет;"

Изкуплението е изцяло дело на Бога.Ние не можем да сторим нищо за нашето спасение.Можем да приемем единствено прошката на Бога чрез покаяние и вяра в истината.Целият Нов Завет говори за това.Ако ние трябва да работим за своето спасение , то тогава Христовата жертва не е достатъчна , тоест е непълна.Това не е така.Тук Павел увещава филипяните да стоят в Христос , да няма големеене между тях , Бог ни е дал вечен живот и ние трябва да го изявяваме , да го покажем още тук , чрез живот на святост

Това според мен означава 12 стих , а не че трябва да работим за спасението си , това би противоречало остро на Божието слово.в 13 стих апостолът казва че Бог прави така , да желаем да постъпваме правилно.

Казваш че спасението на душата се изработва сега.Но това се случи на кръста.Исус дойде да спаси погиналото.И Той го стори.Няма нужда ние да се спасяваме и да работим за това спасение.Нашата задача е да устояваме в тези зли дни , който устои до край ще бъде спасен.Накрая ще се изявят Божиите избрани и верни.Те просто ще устоят във вярата.Който не устои не е познал Бога .Вярата която имат е всякаква друга , но не и спасителна.

"Кривото не може да се изправи, и липсващото не може да се брои "
Нашето положение е безнадеждно.Няма надежда.Ние сме криви , в нас липсва всякакво добро.Ние сме духовно мъртви.Нищо не можем да сторим със собствени усилия.Но Господ Исус Христос ни дава победата.Това мога да кажа за този стих.

Но това което казваш ,че спасението ни е недоизпълнено , това не е според Словото.И изобщо не разбирам защо свързаш този стих в Еклесиаст със спасението.Погледни го целия , той говори за съвсем друго нещо!?

 
Който познава Бога , не може да греши.Не е презумция това което казвам .Ако отпадне , не Го познава и никога не Го е познал.
1Йоан3:6 и !Йоан3:8.

Стихът в Римляни 1:21 говори за невярващи хора.Това познаване не е същото като познаването в 1Йоан3:6.Ние с теб познахме Бога чрез покаяние и вяра в истината и се новородихме за вечен живот.Тези хора описани в римляни 1:21 , никога не са се новораждали , те познаха че има Бог чрез творенията , но не Му благодариха и не Го прославиха като такъв.Това е ясно от текста.


Истинският вярващ е като земята напоявана от дъжда.Тя ражда полезни растения и е благословена от Бога.Отстъпникът е като земята която също се напоява , но забележи , не ражда нищо полезно освен тръни и репеи.Това са плодове на греха.Тази земя
получава всичко което и е необходимо  , но никога не ражда полезни растения.Тя е безполезна , осъдена и ще бъде изгорена.
Тези отстъпници описани в 6 та глава на Евреи не са вярващи хора , а невярващи.Забележи как се променят местоименията в Евр.6:9 и 10 , когато описва отстъпниците се използва местоимението "тези" и глаголи в 3то лице мн.число , а когато се обръща към истинските вярващи , използва местоимението "вас" и глаголи във второ лице мн.ч.

"Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението."

от текста се подразбира , че нещата които са описани в пасажа от 4 до 6 стих не придружават спасението.
 Отстъпниците са хора , които чуват благовестието, изповядват че са вярващи, ходят в църква , но след време се отказват от изповедтта си , отхвърлят Христос решително ,напускат и стават врагове.Отстъплението е грях който може да бъде извършен от невярващи , не от измамени християни.Това може да бъде сторено от хора , които съзнателно и злонамерено се обръщат против Исус, въпреки че са били веднъж осветлени. За такива хора е невъзможно обновление чрез покаяние , защото трябва да разпъват  втори път Исус , нещо което веднъж са сторили , но са родили от това само тръни и репеи.Отстъплението тук е същото като това което води към смъртта , който се споменава в 1 Йоан5:16.

Йоан описва там хора ,които наричат себе си вярващи и които участват в дейностите на църквите , но приемат лъжливи учения и
напускат християнското събрание.Това съзнателно напускане показва че те не са били никога истински новородени /1Йоан2:19/
Чрез открито отричане на това че Исус е Христос те извършват, грях който води към смърт и затова е безполезно да се молим за тяхното възстановяване.Отстъпникът никога не изпитва безпокойство  , той отхвърля Христа.Такива хора е невъзможно да бъдат доведени отново до покаяние.

Никъде в 6 та глава на Евреи не се казва че тези описани отстъпници са новородени или са били някога такива ,не се говори за спаситерна вяра , изкупление и вечен живот.Тези хора са били веднъж вече осветлени.Чули са благовестието на Божията благодат и не са в тъмнина относно пътя на спасението.Юда е бил осветлен но е отхвърлил светлината.Те са опитали от небесния дар.Опитали са Го / Господ Исус/ , но никога не са го приели чрез спасителна вяра.Не е достатъчно само да се вкуси от Христос ,ако не ядем Неговата плът и не пием Неговата кръв , тоест ако не го приемем истински като Господ и Спасител ние нямаме живот в себе си./Йоан 6:53/

Тези хора са станали съпричастници на Светия Дух.Да не забравяме че Св.Дух има служение в живота на хората преди тяхното обръщение.Той освещава невярващите/1Кор.7:14/ , като ги поставя в положение на външна привилегированост.Той ги обвинява за грях , правда и съд.Води ги към покаяние.Невярващите също участват в благословенията на Светия Дух , без Той да обитава в тях.
Опитали са от силите на бъдещия век.Тези хора са станали свидетели на чудесата през първи век.Когато Господ нахрани 5000 души с няколко хляба и риби , те видяха и участваха в чудото , последваха го до другия край на езерото , но не повярваха истински в Него.Ако хора , вкусили от тези привилегии отпаднат , невъзможно е да се обновят пак за покаяние.Те са извършили греха на отстъплението.Божият Син не може да бъде разпъван два пъти.

Те са били във вярата , но тя не е спасителната вяра , която води към спасение.Те са като семето , паднало върху скалиста земя.Словото не е пуснало корени в тях.Ако отпаднеш от вярата ,то тя не е била спасителна.

"И още нещо. Какво е спасението, ако не записване на името в Книгата на Живота? Според тебе тези които са записани в Книгата
на Живота спасени ли са?"/въпрос от Уочман/

Тези които са записани са спасени.

"Откр. 3:5  Който победи ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще
изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели."


 Това което казваш за този стих е нещо което не се вижда от него.Никъде не се казва че ще има изличени имена от книгата на живота.На този които не победи , ами че неговото име никога не е било в книгата на живота.Да устои във вярата докрай , това означава да победи!Никъде не се казва че на някой името ще бъде изличено , това е твое предвиждане .
Излиза според думите ти ,че тези които казват веднъж спасен , завинаги спасен , ще бъдат изличени от книгата на живота/ако правилно разбирам/.Не говори неща които не ги пише в Словото.И то толкова сериозни.
По твоята логика книгата на живота съдържа имената на всички хора и на тези които не победят имената им ще бъдат изличени.Словото не казва това.


Това че имената им никога не ще бъдат изличени е насърчение , а не предупреждение!


"Ако уповаваме на собствените си сили - наистина е несигурно, но ако поставим постоянно упованието си и очите си на Него, че чрез Него и поради Неговата сила в нас, ние няма да се провалим, тогава ще намерим сигурност."

Съгласен съм с това което казваш тук!!В спасението има сигурност, поради Христос!

Благодаря все пак че ме считаш за наивен и с детски разсъждения, това ми показва че не ме мислиш за злонамерен.

Вечен означава вечен , детско или не , това е истината.

P.S.
ако не си ме отписал все още  , кажи нещо и по това от предният ми пост.
 
"Призовани сме да устояваме и да даваме плодове адекватни на нашето положение - Божии избрани , верни , предузнати ,призовани , ОПРАВДАНИ и прославени.Някой ще каже , чакай малко , много бързаш.
 Това твърди Словото.Римляни 8:30 какво казва ,че тези които Бог предопредели , същите тези хора призова , оправда и прослави.Ако някой от тази група може да изгуби спасението си , това твърдение нямаше да може да бъде направено.Текстът говори за едни и същи хора"