small axe, аргументите ти по темата са малко разпокъсани, и трудно се следи мисълта, но като се понапъне човек може да разбере какво искаш да кажеш.
Има няколко неща обаче които пропускаш, а някои твърдиш по презумпция без да има Библейско доказателство за такова нещо.
Аз ще се спра на някои от нещата които пропускаш, както и някои от презумпциите на които се осланяш в своите доводи.
Първото нещо е гръцката дума "содзо", която се превежда като "спасен". Това е дума, която е такава, че по един и същ начин се записва в минало, настояще и бъдеще време. Спасението според учението на Новия Завет е трикратно, и касае духа, душата и тялото. Ето един характерен пасаж:
1Сол. 5:23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
Тук Словото дефинира 3 части на човека, които подлежат на спасение. Гръцкия текст дори казва буквално "духът и душата и тялото". Ние не бихме могли да разбираме процесите на спасение за които говори Новия Завет докато не разберем това трикратно спасение, което касае човека.
Само така ще можем да разберем защо Библията говори за спасение в минало, настояще и бъдеще време за християните.
Спасение в минало време касае, новораждането на човешкия дух:
Eф 2:5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)
2Кор. 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
Ясно е че нашето тяло не е родено отново, защото то си е същото. Ясно е че нашата душа не е родена отново, защото това означава да изгубим всяка памет и съзнание за това кои сме били преди новорождението, кои са родителите ни, къде сме живяли и прочие. Новороден е нашия дух, той е спасен и не съгрешава, защото Божието семе пребъдва в него, както казва Йоан в 1-во Йоаново. В този смисъл ако нашия новороден дух управлява на 100% нашето поведение, ние няма да съгрешаваме никога.
Има бариера обаче пред това духа да управлява 100% нашето поведение. И тази бариера се намира както в нашата душа, така и в нашето, тяло. Душата тотално променя своята посока на развитие, чрез покаянието, но тя се намира в процес на освещение. Именно този процес е спасението на душата, което се изработва със страх и трепет:
Фил. 2:12 ... изработвайте спасението си със страх и трепет;
Този пасаж говори за спасението в сегашно продължително време, а не в минало време. Ако някой не разбира горното трикратно спасение на дух, душа и тяло би се объркал относно спасението, а именно дали то е вече факт, или сега се изработва, или тепърва ще дойде.
Римл. 12:2 И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Този пасаж от Римляни показва много добре процеса на преобразяване на душата (говорейки за ума, който е главна част от душата). Това е процес, който продължава, не е нещо случило се в миналото.
И понеже спасението на душата, е главната част от спасението на човека и от това зависи вечната му съдба, ние трябва да отделим повече време именно на този момент. Ето защо само накратко, ще спомена, че спасението, което е в бъдеще време касае възкресението (или промяната в миг на око при Пришествието за ония които са останали живо до него) на тялото.
Нека се върнем към душата. Човешката воля се намира в душата. Човешката личност и характер се намират в душата на човека. Ето защо спасението на душата е толкова важно. Бог ще държи ДУШАТА на човека отговорна за делата които човек е извършил. Именно душата (характера) на човек трябва да устои докрай в пътя на правдата:
Maт. 10:22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.
Исус не казва, че който е веднъж спасен е завинаги спасен. Няма такова нещо. Исус ясно казва, че който устои докрай, той ще бъде спасен. Спасението на душата в бъдеще време, то се изработва сега и трябва да се изработи и изпита докрай. Ако някой е започнал, но не е устоял докрай, това няма да му се вмени за спасение:
Екл. 1:15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
Онова, което е недоизпълнено не може да се брои! Този стих е както страшен така и много отрезвяващ! Това, което ти твърдиш, че ако някой отпаднел, значи никога не е познавал Бога е презумпция и не е библейски издържано.
Нека да видим няколко пасажа:
Римл. 1:21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
Този стих говори за езическите народи, които са познали Бога чрез Неговите творения, но въпреки, че са Го познали, не са останали с Него. Ясно се казва, че познаха Бога, но пак не останаха да са с Него, но се извратиха чрез Своите мъдрувания. Така става с много християни. Познали са Бога, но в един момент са се извратили в мъдрувания и са отпаднали от Него. Това, което има значение е избора на душата, понеже именно спасението на душата има решаващо значение.
Евр. 6:4 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
Евр 6:5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
Евр 6:6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
Евр 6:7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
Евр 6:8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
Евр 6:9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
Този пасаж е много показателен. От стих 9 се вижда, че Павел говори на възлюбени братя и ги предупреждава, че може да отпаднат и да погинат. В стих 4 ясно се вижда, че това са хора, които са били просветени, вкусили са от Небесния дар (Христовата жертва на кръста), и са станали причастни на Святия Дух. Ти мислиш, ли че може някой, който не е новороден да бъде съпричастен със Святия Дух, да е просветлен и да е вкусил от Божия дар на спасението? Това няма как да стане. Исус казва за Святия Дух следното:
Йоан 14:17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.
Светът, нито някой светски не може да приеме и да участва в Святия Дух. Ето защо хората за които се говори в пасажа от Евр. 6-а глава не са светски хора, но са хора родени от Бога. И въпреки това биват предупредени, че могат да отпаднат от вярата съкрушаващо.
Нещо повече стихове 6 и 7 от Евреи 6-а глава показват как Бог гледа на учениците, сиреч на християните. Той гледа на тях като на земя, нива, която Той обработва. И Бог очаква плод, очаква добър плод! Обаче ако тази нива (този християнин) не дава добър плод, той ще бъде отхвърлен, прокълнат и в края на краищата изгорен в огненото езеро! Нека не се заблуждаваме! Така е как Бог гледа на учениците, а не като на златни яйца, които каквото и да стане все ще са си Негови. Не е вярно! Свободната воля остава, и човек може да се отлъчи от Бога във всеки един момент!
Ето още един пасаж:
1Tим. 1:18 Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто воинствуване,
1Tим. 1:19 имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;
Тук ясно се казва, че да има някой само вяра не е достатъчно. Нужда е и чиста съвест, която ако някой през годините бъде изкушен да отхвърли, той ще отпадне от вярата. Да ясно е написано, че ИМА такова нещо, като отпадане от вярата. И тука твърдението, че щом някой отпаднел значи никога не е познавал Бога напълно се стапя като невярно, защото няма как да отпаднеш от нещо в което никога не си бил! Но след като има отпадане от вярата, значи има изгубване на спасението, защото без вяра никой не може да бъде спасен.
И още нещо. Какво е спасението, ако не записване на името в Книгата на Живота? Според тебе тези които са записани в Книгата на Живота спасени ли са?
Откр. 20:15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
Откр. 21:27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.
От тези два пасажа се вижда, че спасението е пряко зависимо от това дали някой е записан в Книгата на Живота, и ако е записан, със сигурност е спасен, а ако не е записан със сигурност е погинал. Така ли е?
Нека да видим сега следния пасаж:
Откр. 3:5 Който победи ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.
Забележи за какво говори самия Исус! Той казва, че на онзи който победи името няма да бъде ИЗЛИЧЕНО от Книгата на Живота. А онзи който не победи? Онзи който не устои докрай? Исус говори за нещо много смущаващо за хората, които пропагандират учението "веднъж спасен завинаги спасен". Това нещо е ИЗЛИЧАВАНЕ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА! Има ли такова нещо? Според горните думи на Исус - ИМА! Следователно ако книгата на живота е показателя за онзи който е спасен и онзи който не е, то тогава какво означава някой да му бъде изличено името от тази Книга? Означава само едно нещо:
Този човек е бил записан, сиреч е бил спасен, обаче после е бил изличен, т.е. е изгубил спасението си! И защо? Защото не е победил, не е устоял докрай!
И това е в пълно съгласие с цитираните по-горе думи на Исус от Мат. 10:22 " който устои до край, той ще бъде спасен "
И в заключение искам да разоблича още една презумпция в твоите аргументи, по-скоро детска и наивна. А именно че този "който вярва има вечен живот."
Тук аргументацията е че понеже вечния живот е живот който трае вечно, значи щом веднъж имаш вечен живот, значи ти не можеш да го изгубиш, защото той иначе не би бил вечен. Това е наистина детско и наивно, защото зад подобни разсъждения се крие неразбиране на това какво означава вечен живот, според Библията. Вечен живот според Библията е Живота на Самия Бог, който бива излят в нас, чрез Святия Дух и който остава в нас докато ние пребъдваме в Христос:
Йоан 6:56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
Йоан 6:57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
Вечния живот не е нещо, което получаваме НЕЗАВИСИМО от Христос. Напротив, самия Христос е този живот, и в момента в който ние се отклоним от Него или се отречем от Него, ние губим този живот, понеже губим Христос, който Е Живота вечен!
Ето защо когато Словото говори за вечен живот, се има предвид качество, а не количество. Неразбирането на тази съществена разлика води до подобни по детски наивни разсъждения, че понеже живота бил вечен (сиреч трае вечно), значи няма как да го изгубим, защото веднъж като имаме вечен живот предполага, че ще живеем вечно по презумпцията, че вечен означава продължителност.
Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
Както се вижда вечния живот е въпрос на взаимоотношение с Бога, а не на вечна продължителност във времето.
И тук е важно да отбележа, че някой би могъл да каже, добре - никаква сигурност ли нямаме в спасението тогава? Щом може да отпаднем, щом се изисква да устоим докрай. Много несигурно изглежда. Отговора на това е, че Ако уповаваме на собствените си сили - наистина е несигурно, но ако поставим постоянно упованието си и очите си на Него, че чрез Него и поради Неговата сила в нас, ние няма да се провалим, тогава ще намерим сигурност.