Рим. 10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
Дея. 16:31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
Къде е пресечната точка между тези стихове?
От една страна знаем, че е нужно човек, осъзнавайки греховната си същност, лично да се обърне към Бог, с вяра и копнеж за покаяние.
Но стиха от Деяния сякаш казва, че заради правдата на един, Бог е готов да пожали неговите най-близки и любими хора.
Ние, които сме обиколени с атеисти, скептици, агностици, можем ли да уповаваме на Дея. 16:31 с надежда за своя дом?
Не са малко хората по църквите, които използват този стих от Деяния, като че ли Бог е обещал на всеки да се спаси цялото му семейство ако той е повярвал. Такова обещание в Писанията няма. Но това, че подобна митология се вярва масово показва колко нездраво отношение има днешното християнство към Писанията.
Първо от контекста е видно, че тези думи не са някакво обещание към всички вярващи, а са казани
конкретно към определен човек очевидно на основание на конкретно пророческо вдъхновение от апостолите. Т.е техните думи са определен вид слово на знание конкретно на началника на затвора.
За приемем това конкретно обещание към този конкретен човек, като нещо важещо за всички християни е все едно да приемем, че обещанията, които Бог е дал на Давид, че от потомството му няма да липсва цар върху Израилевия престол важи също за всички нас.
Нещо повече, както Тихомир отбеляза в Писанието са разгледани съвсем реални ситуации в които единия съпруг е невярващ и иска да напусне. Не се казва - стойте на обещанието докато невярващия съпруг се покае. Такова обещание просто няма. Дори Исус каза едни думи, които са диаметрално противоположни на подобни очаквания:
Maт. 10:35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;
Maт. 10:36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Нещо повече с тези си думи, Исус не казва нищо ново, но потвърждава пророческите думи на Михей:
Mих. 7:6 Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятелите на човека са домашните му. Т.е да се подхожда по подобен начин към Писанието - човек да се хваща за определени пасажи и да им придава смисъла и значението,
които му се иска да бъдат е изключително пагубен. Ето принципите, които са нарушени в случая:
- Изваждат се думи извън техния
конкретен и исторически контекст и им се предава универсална значимост и приложимост.
- Изгражда се доктрина върху
един единствен пасаж без никакво потвърждение от други пасажи, които да потвърждават и утвърждават същата идея и значение.
- Игнорират се
всички останали пасажи в Писанията, които говорят по същия въпрос. В случая въпроса за състоянието на близките на повярвалия човек.
Точно така се раждат ересите и лъжеученията. Но ако човек стъпва на здрави принципи при изследване на Писанията, той ще може сам да види и изпита, кое учение не съответства на цялото Писание.