Има ли преписвачески грешки в Библията?

[YN]

Този въпрос ме измъчва от доста време и не съм намерила задоволителен отговор, затова се надявах да ми помогнете. Става въпрос за „несъответсвията“ в Словото (особено при две разказвания на една случка), които често се цитират от нечестивите като опит да лишат Библията от легитимност като Божие Слово.

Ще дам няколко примера за да разберете точно какво имам предвид.

2Sa 24:13  Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това ; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

И паралелният стих в Летописи:

1Ch 21:12  Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

Значи за мен е ясно, че правилното число е три, защото се вижда последователност в наказанията; има три дни, три месеца, и затова е най-логично последното да е три години, но в стиха от Царе пише седем!

Чела съм твърдения, че Гад бил ходил при Давид два пъти, и бил предложил две различни неща, но на мен това ми звучи като напълно (библейски) неосновано обяснение. Другото предложение е, че някой си преписвач в далечното минало е допуснал грешка и е написал „седем“ вместо „три“. Преди да продължа с изложението относно тази теория, ще дам още няколко примера за несъответствия.

2Ch 36:9  Иоахин бе осемнадесет {в еврейският текст, осем, но виж. 4 Царе 24:8) години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

2Ki 24:8  Иоахин бе осемнадест години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Науста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим.

Мисля, че и тук е ясно, коя възраст е верната, но въпросът е защо несъответсвието изобщо съществува. (Само за пояснение, примерите са от Царе и Летописи защото напоследък чета много от тях и ги забелязах тези неща, а и защото повечето така наречени „противоречия“ са точно в тези книги.)

2Sa 21:19  И пак настана война с филистимците Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

1Ch 20:5  И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

Тук на пръв поглед няма проблем, но думите „брата на“ в пасажа от Царе всъщност ги няма в оригинала и са просто добавени от преводачите. Един вид излиза, че Елханан, а не Давид, е убил Голиат.

Други примери са родословията, които не винаги си съответстват, най-често защото липсват няколко човека (като в Матей), или като в 1 Летописи, където пише, че Давид е бил седмия син на Есей, като знаем че всъщност е бил осмия.

1Ch 26:24  Суваил, син на Гирсама, Моисеевия син, бе надзирател над съкровищата.

За този стих не съм чувала  някой да твърди че е противоречие, но мен лично малко ме притеснява. Тук се говори за подчинен на Давид, а излиза че едва ли не са минали само две поколения от времето на Мойсей. Може би просто Гирсам е живял много дълго време, или аз имам погрешна представа за времето минало от пустинията до царуването на Давид (ако някой знае горе-долу колко години са били, много бих се радвала), но... Като се замисля за живота на Исус Навин, после всички съдии, после периода без съдии, после царуването на Саул.... Някак много време ми се вижда.

2Sa 10:18  Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

1Ch 19:18  Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

Първо са седемстотин колесници, после седем хиляди. Първо са четиредесет хиляди конници, после пешаци...

Най-често срещаното обяснение за тези или други „несъответствия“ (много често включващи числа) са грешки на преписвачите, а не на авторите, които са били вдъхновени от Бог. Ето един пример за това: https://www.apologeticspress.org/AllegedDiscrepancies.aspx?article=2093

Тези неща могат да звучат дребнави на някои хора, но касаят авторитета и боговдъхновеността на Словото! Ако преписвачите са сбъркали относно някакви си числа, как изобщо можем да сме сигурни че не са оплескали и други неща? Тази теза за мен напълно подкопава доверието в непогрешимостта на Библията, и не мога да я приема! От друга страна, често различията (като тези посочени по-горе) съществуват само в някои версии, а в други (като Септуагинатата или Вулгатата) ги няма. И тогава възниква съвсем друг въпрос, който в момента не ми се засяга.

Но тъй де, да си дойдем на думата: какво да правим с „грешките“, „противоречията“ и „несъответствията“? Как можем да ги обясним без да поставим под върпос непогрешимостта на Словото?

[Watchman]

2Sa 24:13  Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това ; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

И паралелният стих в Летописи:

1Ch 21:12  Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

Значи за мен е ясно, че правилното число е три, защото се вижда последователност в наказанията; има три дни, три месеца, и затова е най-логично последното да е три години, но в стиха от Царе пише седем!

В Септуагинтата пише ТРИ във Второ Царе. Това е текста, който са използвали апостолите и от който се цитира в Новия Завет.

2Ch 36:9  Иоахин бе осемнадесет {в еврейският текст, осем, но виж. 4 Царе 24:8) години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

2Ki 24:8  Иоахин бе осемнадест години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Науста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим.

Мисля, че и тук е ясно, коя възраст е верната, но въпросът е защо несъответсвието изобщо съществува. (Само за пояснение, примерите са от Царе и Летописи защото напоследък чета много от тях и ги забелязах тези неща, а и защото повечето така наречени „противоречия“ са точно в тези книги.)

В Септуагинтата и на двете места пише "осем".

2Sa 21:19  И пак настана война с филистимците Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

1Ch 20:5  И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

Тук на пръв поглед няма проблем, но думите „брата на“ в пасажа от Царе всъщност ги няма в оригинала и са просто добавени от преводачите. Един вид излиза, че Елханан, а не Давид, е убил Голиат.

Този случай е малко по-засукан, като ключовата дума тука е "витлеемеца". Ако видим какво пише в Летописи там се казва, че е убит Лахми (не е Лаамия) брат на гетеца Голиат. Във 2 Царе се използва дума, която е преведена като витлеемеца, но всъщност това е дума, която се състои от две думи бейт и лехми. Бейт означава дом, но също и семейство. Така, че това, което реално текста казва във 2Царе е че е убит Лахми от семейството (или от дома) на гетеца Голиат, което е абсолютно същото като казаното в Летописи.

1Ch 26:24  Суваил, син на Гирсама, Моисеевия син, бе надзирател над съкровищата.

За този стих не съм чувала  някой да твърди че е противоречие, но мен лично малко ме притеснява. Тук се говори за подчинен на Давид, а излиза че едва ли не са минали само две поколения от времето на Мойсей. Може би просто Гирсам е живял много дълго време, или аз имам погрешна представа за времето минало от пустинията до царуването на Давид (ако някой знае горе-долу колко години са били, много бих се радвала), но... Като се замисля за живота на Исус Навин, после всички съдии, после периода без съдии, после царуването на Саул.... Някак много време ми се вижда.

Нямах време да изследвам този въпрос в дълбочина, но на Исус също казваха, че е син Давидов, това не означава, че е точно следващо поколение син, а че е от рода Давидов. В този пасаж най-вероятно се има предвид същото.

2Sa 10:18  Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

1Ch 19:18  Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

Първо са седемстотин колесници, после седем хиляди. Първо са четиредесет хиляди конници, после пешаци...

В Септуагинтата пише седемхиляди и на двете места. Що се отнася до думата "пешаци" тя е произволно преведена, защото самата дума означава "мъже" - т.е че са убити 40 000 мъже, без да се уточнява, че са пешаци или конници. Във 2Царе се изяснява, че са конници.

[Watchman]

Тези неща могат да звучат дребнави на някои хора, но касаят авторитета и боговдъхновеността на Словото! Ако преписвачите са сбъркали относно някакви си числа, как изобщо можем да сме сигурни че не са оплескали и други неща? Тази теза за мен напълно подкопава доверието в непогрешимостта на Библията, и не мога да я приема! От друга страна, често различията (като тези посочени по-горе) съществуват само в някои версии, а в други (като Септуагинатата или Вулгатата) ги няма. И тогава възниква съвсем друг въпрос, който в момента не ми се засяга.

Както виждаш от това, което написах в предния постинг няма никакви грешки в Писанията, просто има недуразумения създадени от преводачите. Безспорно има преписи, които може да съдържат грешки понеже преписа се прави от хора и не може да се очаква хората винаги да се справят блестящо с преписа. В своята цялото обаче Писанието стои непоклатимо, защото дори да има преписи с грешки, останали са и преписи без тези грешки. Септуагинтата очевидно е правена на основата на по-качествени ръкописи. Не случайно апостолите са ползвали нея, а не еврейските скрижали.

Но тъй де, да си дойдем на думата: какво да правим с „грешките“, „противоречията“ и „несъответствията“? Как можем да ги обясним без да поставим под върпос непогрешимостта на Словото?

На първо място много от "грешките" всъщност са грешка на тези, които си мислят, че са намерили грешка. В крайна сметка има хора, които са силно мотивирани да търсят и фабрикуват грешки в Писанията, защото посланието на Писанията е меч, който ги пробожда и разобличава и те не искат и не могат да изтърпят това.

На второ място трябва да се има предвид, че Писанията са дадени и поверени на евреите, а евреите не са гърци. Това е много важно да се разбере, защото мисленето на евреина и на гърка е фундаментално различно.

Гърка е готов да се бори до смърт за значението на една чертичка на една буква, ако и тази чертичка да не променя абсолютно нищо от същината на нещата. Докато евреина го интересува истинноста на ДУХА в едно послание, а не неговата буквална точност.

Писанията са ВДЪХНАТИ ОТ БОГА, не са ПРОДИКТУВАНИ от Бога. С други думи Духът на живота обитава в Писанията и това обитаване по никой начин не е обвързано с детайлите на буквата. Например класическия пример на противоречие между еврейския текст и Септуагинтата са думите:

"Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло" Евр. 10:5 цитирани в НЗ от Септуагинтата и текста на еврейски:

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Пс. 40:6

Буквата в двата текста очевидно е драстично различна. Но духът и смисълът е абсолютно един и същи. Първо трябва да отбележа, че еврейския текст не казва точно "отворил си уши за мене", а "пробил си ми ушите". Според Закона роба, който иска да остане завинаги роб при господаря си - господарят му пробива ушите като знак, че той е вечен роб и че няма да бъде освободен в деня на Юбилея, както става с останалите роби. Изх. 21:6 Т.е пробиването на ушите означава вечно предаване на тялото в служба на господаря, което е абсолютно същото като "приготвил си ми тяло".

Изключително е важно да разбираме, че Божието Слово е ДУХ И ЖИВОТ /Йоан 6:63/, то не е буква, чертички и запетайки. Духът е този, който дава живот. Поради тази причина, дори когато четем не дотам добри и точни преводи, ако наистина сме гладни и жадни за Бога, Неговата правда и Неговата истина ние пак можем да уловим Духът на живота четейки Писанията въпреки несъвършенствата на преводите или на преписите. И ако наистина нашия дух и ум е настроен да черпи живот и истина от Бога, то той ще е в състояние да засече и открие ако има проблеми места в превода (както на мен много пъти ми се е случвало) и като изследва по-тънко оригиналните текстове да открие и елиминира грешката.

[Tihomir]

Други обърквания идват от факта, че евреите казват "баща", "син", "майка", "дъщеря"  на хора, които може да не са директно предното и следващото поколение.

Като се каже "баща" може да се има предвид и дядото, пра-дядото и нагоре по родословното дърво. Ако се каже "майка", може да се има предвид баба или пра-баба или пра-пра...-пра баба. Има подобен пасаж, за който смятат, че бил "объркан" относно Мааха, която била "майка на Аса", но ако се види внимателно коя е Мааха и значението на думата "майка", ще се разбере какво се има предвид. Евреите не виждат проблем, защото това е езикът им. Езичниците виждат.

[YN]

Благодаря много за отговорите.

[YN]

Този случай е малко по-засукан, като ключовата дума тука е "витлеемеца". Ако видим какво пише в Летописи там се казва, че е убит Лахми (не е Лаамия) брат на гетеца Голиат. Във 2 Царе се използва дума, която е преведена като витлеемеца, но всъщност това е дума, която се състои от две думи бейт и лехми. Бейт означава дом, но също и семейство. Така, че това, което реално текста казва във 2Царе е че е убит Лахми от семейството (или от дома) на гетеца Голиат, което е абсолютно същото като казаното в Летописи.

Защо "бейт" (дом, семейство) се пише преди "(ха)лахми"? Не трябва ли да е обратното, демек да пише "лахми" и после '"бейт" на гетеца Голиат'...? Или просто това е някаква особеност на езика?
А, и защо се членува "лахми" в оригинала? (Извинявай за върпосите, може би просто трябва да науча иврит.)

Също се чудех, щом съответстващите пасажи (в споменатите случаи) ги има в Септуагинтата, защо повечете Библии използват другите? Нарочно ли е, или просто съответните преводи се придържат към някой си ръкопис, който най-често съдържа "несъответствията"?

[Watchman]

Защо "бейт" (дом, семейство) се пише преди "(ха)лахми"? Не трябва ли да е обратното, демек да пише "лахми" и после '"бейт" на гетеца Голиат'...? Или просто това е някаква особеност на езика?
А, и защо се членува "лахми" в оригинала? (Извинявай за върпосите, може би просто трябва да науча иврит.)

Словоредите в различните езици следват различна логика и не е нужно да са идентични с тази на нашия собствен език или друг познат език, който ползваме.

Що се отнася до членуването, в някои езици личните имена се членуват. В миналото и в българския език личните имена са се членували. Затова в старите български преводи на Библията пише ИсусА, АвраамА, ПавлА, ДавидА и прочие. В съвременните преводи имената не са изписани членувани, защото това правило е отпаднало.

Също се чудех, щом съответстващите пасажи (в споменатите случаи) ги има в Септуагинтата, защо повечете Библии използват другите? Нарочно ли е, или просто съответните преводи се придържат към някой си ръкопис, който най-често съдържа "несъответствията"?

Когато се прави един превод на библията екипа преводачи (или техния спонсор) сяда и решава какви ръкописи и какви принципи ще се спазват при дадения превод. Затова има над 300 превода на английски, които се различават драстично в някои случаи и причината за това не е текста на Божието Слово, а това какво човеците са решили да правят с него.

Католиците в началото са горели Библиите. Но когато се създава първата печатна преса и размножаването на книги вече ставало много по-лесно, бързо и евтино са осъзнали, че това с горенето няма да им свърши повече работа. Затова са решили да удавят Божието Слово в море от фалшиви преводи и фалшиви ръкописи. Повечето съвременни преводи се правят на базата на католическите фалшификати известни като Синайски и Александрийски кодекси. Резултата днес е на лице. Библията е единствения исторически документ, който е засвидетелстван буквално от хиляди (поне 5000) преписа, от които почти всички са съгласни. Обаче фалшификатите се пробутват с мотива, че уж били "по-стари" от другите, поради което и "по-достоверни".

Също така Ватикана е правила всичко възможно да гори древни ръкописи, да унищожава и преписи на Божието Слово и историята на народите. Превода на Септуагинтата е правен преди да се появи Ватикана във време в което древните еврейски ръкописи са били такива каквито винаги са били и не е имало кой да съзаклятничи против тях, затова може да се каже, че този текст е много по-достоверен дори от еврейските текстове, които се ползват днес, защото мисля, че най-старите от тях са някъде от 15-ти век. Разбира се с изключение на ръкописите от кумранските пещери, които бяха открити сравнително скоро и (доколкото знам) не съдържат целия текст на старозаветните Писания, а само откъси.

Ето според този материал:

http://www.doxa.ws/Messiah/Lxx_mt.html

най-старите еврейски ръкописи са от 10-11 век, те са наречени Мажоретски Текст. Ръкописите от Мъртво море (кумран) са в синхрон много повече със Септуагинтата отколкото с Мажоретския текст. Това напълно потвърждава горната теза.

[Gerard]

2Sa 21:19  И пак настана война с филистимците Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

1Ch 20:5  И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

Тук на пръв поглед няма проблем, но думите „брата на“ в пасажа от Царе всъщност ги няма в оригинала и са просто добавени от преводачите. Един вид излиза, че Елханан, а не Давид, е убил Голиат.

Този случай е малко по-засукан, като ключовата дума тука е "витлеемеца". Ако видим какво пише в Летописи там се казва, че е убит Лахми (не е Лаамия) брат на гетеца Голиат. Във 2 Царе се използва дума, която е преведена като витлеемеца, но всъщност това е дума, която се състои от две думи бейт и лехми. Бейт означава дом, но също и семейство. Така, че това, което реално текста казва във 2Царе е че е убит Лахми от семейството (или от дома) на гетеца Голиат, което е абсолютно същото като казаното в Летописи.

Замислих се над това което е писал Watchman, но някак логиката в обяснението ми се губи.
Ако наистина думата "витлеемеца" е преведена грешно и всъщност в оригинал трябва да се преведе като "от дома на Лахми" какво се получава, нека да заместим

2Sa 21:19  И пак настана война с филистимците Гов, когато Елханин, син на Яреорегим от дома на Лахми, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

Излиза, че всъщност бащата Яреорегим, а съответно и сина Елханин (убиеца на Голиат според текста) са от дома на Лахми. Това което Watchman казва, според мен би имало логика, ако думата "витлеемеца" се отнасяше относно Голиат, но в текста не е така. Наистина като цяло е странна ситуация и интересно наблюдение, но съм сигурен, че има логично обяснение.

[Watchman]

Това е защото гледаш българския словоред на българския превод и се опитваш да нагласиш оригиналния текст към българския превод и словоред. Подобно нещо е лишено от всякакво основание и логика.

Оригиналния текст казва буквално нещо от рода на:

И порази Елханан син на Яир-орегим Лехми от дома на Голиат гетееца.

Или поне това е един от възможните преводи. Думата може да се преведе и като "витлеемец" обаче в този случай се изменя напълно значението и се получава "противоречие" върху което враговете на правдата градят тезите си за неблагонадеждността на Писанията. Когато една дума може да се преведе по няколко начина тогава се гледа контекста, не само текстуалния, но и историческия, както и смисловия контекст. Иначе можем да си превеждаме съвсем произволно думите, които имат повече от едно значение и да създаваме колкото си искаме противоречия, там където те въобще не съществуват.

[Gerard]

Явно преводачите тотално са се омазали с този пасаж.

[Watchman]

Ето тук линк към интерлинеарния текст на еврейски, който показва еврейския словоред и превод дума по дума:

http://biblehub.com/interlinear/2_samuel/21-19.htm

Там съвсем ясно се вижда, че името hal·laḥ·mî, присъства в текста и поне както са го дали там се вижда, че бейт (дом) е дадено като отделна дума, а не слято с Лахми. Очевидно е че името Лахми присъства и в текста и на двете книги само че в единия текст са решили да изличат наличието на това име само защото е поставено до думата бейт и двете думи заедно много са им заприличали на Витлеем.

Определено двусмислие има, но когато става въпрос за исторически факт, който е потвърден и на друго място не е ли по-логично да се избере онзи смисъл, който хармонизира с историческия факт засвидетелстван в другия исторически извор, отколкото смисъл който напълно променя не един а няколко исторически факта?

[Анко]

Историята на Робърт Дик Уилсън
----------
Историята на този човек е заслужаващо внимание свидетелство за достоверността на Стария Завет.
Научната му дейност и до ден днешен няма равна на себе си в много отношения.
Той даде доказателства,че Стария Завет е правдив и достоен за вяра документ.

Роден през 1856 г в Пенсилвания. През 1886 защитава докторат. Продължава да следва в Уестърн Теологикъл Семинари в Питсбърг,а след завършването му следва още 2 години в Германия.

След пристигането си в Германия проф.Уилсън решава да посвети живота си на изследователска работа над Стария Завет.
Спомня си така:
Тогава бях на 25 години и предположих,взимайки предвид живота на предците ми че ще живея около 70 години.
Това означаваше че ми остават за работа още около 45 години. Разделих този период на 3 части.
Исках да посветя първите 15 години на изучаване на необходимите езици.
През вторите 15 години възнамерявах,да проуча текстовете на Стария Завет.
И накрая определих последните 15 години за представяне в писмена форма резултатите на моя труд пред света.За да станат достояние.

Плановете му се реализират с точност до една година,а постиженията му са удивителни.

Макар че това изглежда невероятно Уилсън владее 45 езика и диалекта. д-р Джон Уолворд президент на Далас Теологикъл Семинари казва за него: той е вероятно най-големият авторитет по древните езици на Средния изток.

д-р Уилсън казал:
По-голяма част от нашите студенти отиват в Германия и слушат професори,чиито лекции са
резултат от собствените им търсения.
Аз отидох там,за да не се намери нито един професор на
Земята,който да ми представи някакво правило,или пък да ми каже нещо,което аз да не мога
да проверя, възоснова на материала,на който той се позовава.
Смятам,че първото необходимо
нещо при изследването на даден материал е владеенето на езиците,на които този материал е
достъпен.
Реших че трябва да науча всички езици,които хвърлят светлина върху
староеврейския език,както и тези езици на които е преведена Библията до 600г след
Христа-така че да мога да я изследвам сам.

След като реализирах намеренията си,с пълно право се смятам за експерт.
Не се боя че ще се
намери човек,който да атакува Стария Завет възоснова на такъв доказателствен материал, който
аз не бих могъл да проуча.
Мога да достигна до всеки факт от областта на лингвистиката.
Ако
владееш език,който не знам-ще го науча.

Уилсън хвърля предизвикателство към другите "експерти" в областта на Стария Завет, като
изисква от тях първо да докажат квалификацията си,и след това да изказват своето мнение по
старозаветни събития и текстове.
Ако човек нарича се бе си експерт,това трябва да бъде вярно
отражение на собствената му компетентност в дадената област.
Експертът може да бъде
по-ценен от милиони свидетели.

Самият д-р Уилсън отговаря на всички изисквания на собственото си
предизвикателство.
Посвещава 45 години на великата задача да изследва Стария Завет,
като проучи точно и подробно целия доказателствен материал,на който се опира историческата му
достоверност.

Особена грижа на проф.Уилсън е преподаването на студентите на "вяра в
писанията на Стария Завет,че през целия си живот да не се усъмнят в тях."

[miro s]

Здравейте Уочман!

  Сгрешени ли са някои от тези стихове или ни дават информация за нова покупка на Авраам?

"Битие

[49:1]  И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред;
[49:2]  съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля. ..............................

 [49:29]  И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,
[49:30]  в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;
[49:31]  там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;
[49:32]  тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.
[49:33]  И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.

...[50:12]  И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал;
[50:13]  отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
[50:14]  След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му."

"ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

[7:14]  Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.
[7:15]  Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни;
[7:16]  и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски,"

[Watchman]

Грешки в Писанията няма, защото те са вдъхновени от Бога, но при преводите грешки може да има както от недоглеждане, така и по чисто доктринални и дори политически причини.

Първо, става въпрос за друга покупка:

Бит. 33:19  И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

Разликата тук е че тази покупка я прави не Авраам, а Яков, а в Деяния на Апостолите цитирания от теб превод не е точен, като правилния превод следва да бъде нещо такова:

"И ги пренесоха в Сихем в земята от синовете на Емора Сихемски, и ги положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро."

Т.е след Египет израилтяните първо отнасят телата на патриарсите в Сихем, в земята която Яков купува от синовете на Емор Сихемски, а след това ги занасят в Махпелах и ги погребват в пещерата купена от Авраам. Тази хронология се потвърждава и от юдейския историк Йосиф Флавий.

[miro s]

Благодаря Ви много Уочман! 

 Извън писанието, ако има нещо вярно, то това е добре, тогава да четем Флавий, а не Новия завет ли препоръчвате?