Аз имам един въпрос: Възможно лие изобщо всички да са единодушни относно избирането на (представителна) власт? Просто това не ми звучи реално. Хората им е трудно да се съгласяват и за най-малките неща, а да не говорим за нещо от такава значимост.
Хайде пак да видим какво точно бях написал:
Чрез взаимното съгласие на всичките глави на семейства постигнато на основание на естествения закон написан в сърцата на всички и потвърдено от свидетелството на съвестта на всички тях се утвърждават принципите на това, което е право и това, което е криво, това, което е достойно за похвала и това, което е достойно за наказание.
Значи тук когато говоря за ВСИЧКИТЕ - аз имам предвид избирането не на представителна власт, а
изясняване на принципите на естествения закон за който ще свидетелства съвестта и вътрешното естество на всеки човек. В това отношение е абсолютно необходимо и напълно изпълнимо всички да бъдат в съгласие. Естествения закон е универсален, съвестта на всеки човек свидетелства в негова полза.
По силата на взаимното съгласие на носителите на реалната власт се конституира представителна власт (ако обществото е достатъчно голямо и има нужда от такава) на която се поверяват задължения и правомощия, както и определено финансиране с цел следенето за изпълнението на тези конституирани принципи с крайната цел общото благо на цялото общество носители на реалната власт.
В тази точка не съм използвал думата "всички", но съм писал, че ще има съгласие. Много е важно да се разбере, че когато едно управление е основано върху естествения закон представителната власт има силно ограничена роля. Тя поддържа само една макро-рамка, която да гарантира, че местните общини, които се самоуправляват ще живеят в мир помежду си. Решенията, които пряко касаят живота на хората се вземат на местно ниво. Поради тази причина позиция в представителната власт под естествения закон никак не е така привлекателна, както е при демокрацията или други форми на управление, където представителната власт има достъп до това да контролира живота и ресурсите на хората.
Например в английските колонии, които са били под естествения закон е било много трудно да се намерят желаещи да участват в представителната власт, защото хората са живеели много по-добре като свободни фермери, занаятчии или търговци. Така, че под естествения закон не се очаква да има наплив от желаещи за "държавни служители" със съмнителна репутация. Обикновено това биха били хора, които биха се жертвали за да могат да бъдат в служба на обществото.
Поради тази причина постигането на съгласие при избиране на хора за предствителната власт не е никакъв проблем. Разбира се не е нито реалистично нито нужно да се очаква пълно единодушие при подобен избор.
И друго: Ти даде за пример държави като Великобритания и САЩ, където обаче пак доста неща се решават чрез диктатура на мнозинството, демек демокрация. Например се провеждат избори, където кандидатът с най-много гласове печели. Също при законодателния процес се гласува за приемането или отхвърлянето на закони (и мнозинството печели), и напрактика пак се стига до демокрация по един или друг начин. Вярно е че доста неща в управлението на тези държави се е извратило и променило с течение на времето, но гореспоменатите неща са си били като замисъл от самото начало.
Аз написах, че НЯКОГА е било така, там, а че сега тия страни вече са в положение на колонизация и диктатура. Елитите управляващи тези страни са положили всяко усилие да сметат естествения закон под килима, така че новото поколение да не знае за него, ако и той да продължава да бъде в сила.
Примерът, който виждаме в Писанията е управление на локално ниво и това са били "мъжете в портата". Такъв е бил Лот, Йов и други. Те са били един вид съдии на локалното общество, което означава, че похвалата към добротвореца от тяхна страна се е считало за голяма почест, а ако са търсили съдия, са се допитвали и до тях.
Хората, кито "седят в портата" са местните старейшини,
те не са съдии. Под естествения закон няма и не може да има съдии. Има жури съставено от хора от местната общност, като за всеки казус в журито влизат различни хора и те преценяват всяко нещо според закона написан на сърцата им. Съдия има тогава когато има декретен или заветен закон. В Израел имаха съдии, защото освен естествения закон, те имаха и Моисеевия закон, който е отвъд човешкото естество, затова е нужен съдия, който да познава закона. При естествения закон всички познават закона, защото е написан на сърцата им и съвестта им свидетелства за него, поради тази причина няма нужда от съдия, а от жури. Удивителното е че решенията на журито функциониращи под естествения закон почти винаги са единодушни.