Дискусии върху Библейски и духовни въпроси > Изследване на Библейски термини и думи
"Всяка власт е от Бога" - въведение в естествения закон.
Watchman:
Един от най-важните въпроси, с който всеки сериозен Христов ученик неизбежно ще се сблъска несъмнено е въпроса за властта. Когато Христос дойде на земята, първото нещо, което Той прогласи беше: "Покайте се защото Небесното царство наближи." Основния фокус на Христовото дело беше Божието Царство. А по дефиниция "царство" означава територия, която е под определена власт.
Поради тази причина въпроса за Царството е въпроса за властта, и отношението към властта е основния изпит на всяко човешко същество.
Ето защо искам да обърнем внимание на един от най-смущаващите текстове в Библията по отношение на властта и властите, а именно записаното в Римляни 13-а глава. Ще помоля да прочетете текста внимателно и да се опитате да вникнете какво този текст иска да ни каже:
Римл. 13:1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
Римл. 13:2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
Римл. 13:3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
Римл. 13:4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
Римл. 13:5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
Римл. 13:6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
Римл. 13:7 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
На пръв поглед този пасаж звучи много смущаващо, защото излиза като че ли Бог стои зад всяка форма на човешка власт на която ние дължим пълно покорство, в противен случай се възпротивяваме на самия Бог и навличаме осъждение на себе си. Това е очевидното значение на текста, което е смущаващо най-малкото защото виждаме примери в Писанията, че много от Божиите хора не са се покорявали на човешките власти в твърде много случаи.
Друга причина поради, която този текст е смущаващ е че според него излиза, че всяка власт и институция, която човеците създадат е от Бога. Т.е да кажем ако властта създаде "Агенция за закрила на детето" чрез което претендира за собственост на децата ни и правото да ги отнема и дава на когото ще - ние трябва да приемем, че това е от Бога. И ако властта каже, вие сте длъжни да възпитавате децата си във това, че полове не съществуват и всеки човек сам си избира пола (без оглед на физиологията си), както и че сте длъжни да учите децата си от 5 годишни на сексуални практики като маструбиране (както е в момента в Германия) - значи това е от Бога и ако вие се противите на властта се противите на самия Бог и навличате осъждение на себе си.
И понеже стана въпрос за Германия си струва да се отбележи историята на Дитрих Бонхофер (пастора дръзнал да се възпротиви на Хитлер), който когато бива извикан на разпит от Гестапо, есесовеца е започвал разпита с цитиране на Римляни 13-а глава.
Следва въпроса - дали наистина Бог е бил толкова загрижен за Гестапо, че да им даде такива козове в ръцете чрез апостол Павел? Който между другото пише тия неща не на кой да е а на римляните, които само няколко години по-късно ще положат живота си на арените в Римската империя именно поради неподчинението си към властите. Не е ли това някакво дълбоко смущаващо противоречие? Как стана така, че Павел учеше римляните на неща, които те тотално отхвърлиха и предпочетоха да дадат живота си по арените, вместо да се подчинят на властите според написаното им от Павел?
Дали всъщност апостол Павел не им е писал нещо съвсем друго, което нечия лукава ръка да е прикрила и изкривила умело чрез манипулиране на превода?
Внимателното изучаването на текста от Римл. 13-а глава в оригинал ме доведе недвусмислено точно до това убеждение. А именно, че превода е напълно лъжлив (при това не само в българските преводи, но и в почти всички английски преводи, които проверих) и обръща значението на текста на 180 градуса. И точно това е което бих искал да разгледаме в тази тема.
(следва продължение)
Alesyz:
Следва логичният въпрос, на какво изобщо можем да вярваме, от публикуваните преводи на Библията?
Watchman:
Продължение...
Какво е власт?
Думата използвана за "власт" в Римл. 13 е на гръцки "exousia". Ето какво значение дава речника:
ἐξουσία
exousia
ex-oo-see'-ah
From G1832 (in the sense of ability); privilege, that is, (subjectively) force, capacity, competency, freedom, or (objectively) mastery (concretely magistrate, superhuman, potentate, token of control), delegated influence:
Като корена на думата е:
ἔξεστι
exesti
ex'-es-tee
Third person singular present indicative of a compound of G1537 and G1510; so also ἐξόν exon; neuter present participle of the same (with or without some form of G1510 expressed); impersonally it is right (through the figurative idea of being out in public)
Цитатите са от Лексикона на Strong, като думите в наклонен шрифт, са онези, които са директен превод на думата, а останалите неща са пояснения.
Започвайки от корена на думата ние виждаме, че властта произлиза от това, което "е право" (it is right), обаче не на основание на някакво скрито право или привилегия, но на нещо, което е being out in public - сиреч ясно разпознаваемо като право от всички.
Следва въпроса, кое е онова нещо за което всички хора могат да свидетелстват, че е право? И на какво основание те биха имали такова свидетелство? Има ли закон, който е записан във всички човеци, свидетелстващ за това, което е право и това, което е криво и който дава възможност на хората да живеят в съгласие и единство и единодушно да одобряват това, което е добро и да осъждат това, което е зло? Според Божието Слово такъв закон има и за него апостол Павел споменава пак в същото послание към Римляните:
Римл. 2:14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
Значи тук Павел изрично говори за нещо различно от Моисеевия закон в който бяха обучавани евреите. Той говори за закон написан на сърцата на всички народи (думата езичници означава - не еврейски народи). Точно този закон за който говори Павел, който очевидно не е човешки закон (измислен и постановен от човеци), но е закон записан лично от Бога в сърцата на хората от всички народи - е фундамента от който произлиза всяка власт между човеците.
И този закон е естествена (натурална) част от естеството на човека, затова той бива наречен "естествен (натурален) закон" или още "общ закон" защото съвестта на всички човеци свидетелства открито за него. В тази статия аз ще се позовавам на него под наименованието "естествен закон".
И така властта по своето естество произлиза от естествения закон, който не е човешки закон, но Божий закон заложен в естеството на човека, за който също свидетелства неговата съвест. Ще обърна внимание на кратко за значението на думата СЪ-ВЕСТ, което очевидно носи посланието, че съвестта е съ(провождаща) вест, т.е нещо, което е дадено като допълнително свидетелство, потвърждаващо вестта произлизаща от естествения закон. Има хора, които считат, че съвестта на човека е самия естествен закон, но думите на Павел "на което свидетелствува И съвестта им" показват, че съвестта е допълнително свидетелство към това на естествения закон записан в сърцата на човеците.
Сега някой ще попита - "Какво точно пише в този естествен закон?" - това е добър въпрос. Но засега аз ще се задоволя само да кажа следното - естествения закон е нещо което хората не създават, А ОТКРИВАТ. И това, което съм видял е че хората откривайки този естествен закон - те могат да го формулират по различен начин и с различни думи, но същността остава винаги същата.
И така разбирайки тия неща, за нас става много ясно какво означават думите "всяка власт е от Бога" а именно, че основата на всяка легитимна власт е в естествения закон, записана на сърцата на всички народи от самия Бог. Затова Бог е източника на всяка легитимна власт.
Ще каже някой, да ама текста не казва "всяка легитимна власт" а казва "всяка власт" и това е вярно, затова е нужно да се върнем към нашия текст от Римляни 13 и да видим какво точно се казва в него:
Римл. 13:1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
Подчертания текст е точно един от най-объркващите, защото според него излиза, че не съществува никаква власт, която да не е от Бога, сиреч всички власти които съществуват са непременно от Бога. Да видим обаче какво точно се казва в оригинала:
ου γαρ εστιν εξουσία ει μη από θεού
ου – пълно отрицание на следващия израз, не, няма
γαρ – защото, понеже
εστιν – има
εξουσία – власт
ει μη – ако не, освен от
από – от
θεού – Бога
От това се вижда, че оригиналния текст буквално казва:
"Защото власт няма, ако не е от Бога."
С други думи този текст не само не легитимира всяка съществуваща власт, а точно обратното, той прави напълно не легитимна всяка власт, която не е от Бога, сиреч която не е поставена върху фундамента на естествения закон. Точно това е което са разбрали от писмото на Павел нашите римски братя от първи век, затова те смело са се възпротивили на законовите своеволия на своя император и с радост са положили живота си за пътя на правдата, който е влязъл в противоречие с не легитимните закони на кесаря. Иронията е че ако гестаповеца разпитващ Бонхофер знаеше истинското значение на текста не само нямаше да парадира с него, но щеше да скрие Библията си в дън земя и нямаше да иска никой да знае какво пише там. Или може би просто нямаше да избере да бъде гестаповец? Очевидно обаче Бонхофер е знаел точното значение на текста, защото нито за миг не се е поддал на манипулациите на гестаповеца.
(следва продължение)
Todor:
Съгласен съм като цяло с написаното от Watchman, бих искал само да добавя (съвсем накратко) моето виждане по въпроса. Струва ми се, че то е като неговото, но бих искал да го обясня - да не би да се окаже, че не съм разбрал нещо.
Ап. Павел говори, че институцията и властта ѝ са от Бога, а не че непременно са добри. Държавата има своето поле на власт (как го използва е друг въпрос) - например урегулирането на движението по пътищата, трудовите правоотношения и т.н. Тази нейна власт е легитимна и ние трябва да я уважаваме. Което съвсем не значи, че не можем да кажем, че един или друг закон е несправедлив или дори да откажем да се подчиним - особено когато държавата излиза извън зададените ѝ от Бога "граници на власт" и се опитва да регулира нещо, което не е в правомощията ѝ (напр. в известни периоди от историята е било забранено да си християнин, но - както казаха апостолите пред синедриона - "Право ли е да се покоряваме на вас, а не на Бога, разсъдете").
Можем според мен да кажем, че държавната власт произлиза от Бога по принцип и има някои правомощия от Него. Когато обаче държавата злоупотреби с тези правомощия и се опита да ги използва за да наложи нещо, което противоречи на по-висшата власт на Бога (от когото е и властта на държавата) - тогава вече е редно да се подчиняваме на Бога, като се противим на държавната власт с позволените ни от Него средства.
Ще дам един пример за да бъде по-ясно какво се опитвам да кажа:
Да вземем един управител на провинция (в римската империя например). Неговата власт произлиза от императора и който се бунтува срещу него, бунтува се и срещу императора - по принцип. Ако обаче този управител започне да действа в разрез с декретите на императора, тогава самият той става бунтовник. И тогава тези, които го следват стават бунтовници заедно с него, а тези които му се противят - лоялисти.
Бих искал също да добавя и едно несъгласие - аз лично съм много резервиран към преводи "с речник в ръка". Опитайте например да превеждате по този начин от английски (дума по дума, с речник) и вижте какво ще се получи... Съвсем нормално е да има разминаване между думите в превода и тези в оригинала - добрият преводач, четейки текста на оригиналния език, разбира смисъла и след това го "преразказва", предавайки смисъла, а не буквално превеждайки думите. Как бихрте превели например "How do you do?" на български?
Затова лично аз не бих заложил никога на "речников превод" ако не е подкрепен поне от 1-2 сериозни авторитети. Но това вече всеки може да го решава за себе си. А що се отнася до конкретния текст - не намирам никакво манипулиране в него от преводачите. Това, че някои се опитват да го тълкуват като че трябва да се подчиняваме на държавата дори когато ни принуждава да вършим зло, си е техен проблем - не на превода.
Watchman:
Todor,
Аз имам още да пиша по темата, разглеждайки целия въпросен текст от Римляни 13 внимателно и едва когато го направя ще стане съвсем ясно какво имам предвид.
По отношение на това, което си писал, ти заемаш типичната църковна позиция по въпроса,но правейки това се натъкваш на няколко проблема, които остават неразрешими. Като например:
--- Quote ---Когато обаче държавата злоупотреби с тези правомощия и се опита да ги използва за да наложи нещо, което противоречи на по-висшата власт на Бога (от когото е и властта на държавата) - тогава вече е редно да се подчиняваме на Бога, като се противим на държавната власт с позволените ни от Него средства.
--- End quote ---
Как точно ще дефинираш "злоупотребява" остава изключително субективно и подчинено на мирогледа на човека (който в повечето случаи чрез образователната система е формиран от самата държава). Това е много голям проблем на този подход и дава възможност на "държавата" която формира мирогледа чрез образование и медии (а знаем, че тя също упражнява и доктринален контрол над религиозните общества чрез различни техники и инструменти) да разшири многократно иначе пределно ясните лимити поставени от Бога. Освен това тези лимити са така замислени от Бога, че да бъдат осъзнати и разбрани и от хората, които никога не са виждали или чели някога Библията. Това е скъпоценността на естествения закон.
--- Quote ---Бих искал също да добавя и едно несъгласие - аз лично съм много резервиран към преводи "с речник в ръка". Опитайте например да превеждате по този начин от английски (дума по дума, с речник) и вижте какво ще се получи... Съвсем нормално е да има разминаване между думите в превода и тези в оригинала - добрият преводач, четейки текста на оригиналния език, разбира смисъла и след това го "преразказва", предавайки смисъла, а не буквално превеждайки думите. Как бихрте превели например "How do you do?" на български?
Затова лично аз не бих заложил никога на "речников превод" ако не е подкрепен поне от 1-2 сериозни авторитети.
--- End quote ---
Преди всичко това, което визираш като възможен проблем е напълно реално и винаги трябва да се внимава и бди за възможни пропуски. Решението обаче, което предлагаш съдържа в себе си според мен по-сериозни проблеми от тия, които се опитваш да решиш чрез него. А именно, как ще дефинираш кои авторитети за "сериозни"? Знаем много добре, че академичните среди се управляват по напълно човешки принципи и отдавна са инфилтрирани и контролирани от врага. Така, че "сериозен авторитет" не може да се дефинира на базата на академични звания и постижения. Христовите апостоли например бяха неуки рибари и фарисеите, които бяха "сериозни авторитети" от академично-теологична гледна точка ги презираха (даже ги наричаха "идиоти"), обаче апостолите са истинския сериозен авторитет, защото бяха верни на Христос. Ето защо автентично превеждане на Писанията не може да се очаква освен от хора, които са обърнати със цяло сърце към Живия Бог и посветени на Неговата кауза на земята. И това е основния проблем с повечето налични преводи на Библията днес. Те са направени от хора, които не са познавали Бога или въобще или са били незрели духовни бебета ако са имали някаква реална вяра. Причината за това е механизма по който са били подбирани преводачите, който механизъм в повечето случаи набляга на академизма, а не на познаването на Бога и вярността спрямо Неговата кауза. Другия проблем е че почти винаги към проектите за превод на Библията са били прикачани и определени църковни или деноминационни норми и традиции. А в случая с King James Bible например е имало цял списък от инструкции на царя, които често са имали политически характер.
Твоя подход със "сериозните авторитети" също влиза в пряко противоречие със следното обещание от Писанията:
1Йоан 2:27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.
Божият човек има уникален дар от Бога, който елиминира нуждата от авторитети въобще. Придържането към някакви големи и много важни авторитети на практика потиска и убива този дар и лишава човека от способността да ходи с Бога и да познава Бога и Неговата истина. Но вместо това търчи при този или онзи за отговори на въпроси, които е длъжен да изследва и издирва сам. Разбира се след като човек издирва и разбира, хората от местното тяло също трябва да изпитват заедно и именно местното тяло е защитния механизъм на светиите, а не някакви велики, големи и "сериозни" авторитети.
Затова и каквото аз съм разбрал по тази (или някоя друга) тема, аз го излагам тук за да бъде изпитано от всички и ако се намери нещо погрешно да бъде своевременно и аргументирано разобличено и поправено. Нямаме нужда да търчим при хора, които не познаваме, обявени за сериозни авторитети от хора, които не познаваме, на базата на принципи и механизми, които не са ни известили открито. С други думи ние се излагаме на един механизъм на създаване на авторитети, който работи в тайно и който не може да бъде изпитан по начина по който изисква Писанието. На първо място по плода и живота на самите хора. Затова и Божият замисъл е нещата да се изпитват в местната общност, където живота и плода на всички е ясно видим и изложен на показ пред всички останали.
Що се отнася до мен, то аз изследвам старогръцкия от 1992-а година насам, не просто с "речник в ръка" но също и с Божията благодат и милост в сърцето и въоръжен с верните обещания:
Мат. 7:7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
Maт 7:8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
и
"Всички ще бъдат научени от Бога" /Йоан 6:45/.
Ако бяхме въоръжени само с речника, то щяхме да сме толкова за окайване, колкото и тези, които разчитат на академичните акредитации.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version